№ 66
гр. Горна Оряховица, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20244120200629 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. И. С. (съобразно поправената жалба,
представена с молба вх. № 16533/18.12.2025 г.) чрез защитника адв. Р. И. от
ВТАК обжалва електронен фиш серия К № 8502620, издаден от ОД на МВР –
Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от същия закон. Поддържа, че е нарушена процедурата по установяване
на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Оспорва факта на извършване на нарушението. Моли съда да
отмени обжалвания електронен фиш.
В представени по делото писмени бележки защитникът адв. Р. И.
поддържа жалбата. Посочва, че в приложения в преписката протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не са посочени началото и краят
на участъка, на който е осъществяван контролът, както и разстоянието от
пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, до
автоматичното техническо средство, с което скоростта е измерена. В резултат
1
на тези непълноти въз основа на данните в протокола не може да се установи
мястото, на което е заснет автомобилът и е измерена скоростта му, и така е
разколебана доказателствената сила на протокола. Моли съда да отмени
обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2023 г. в 13:52 часа в гр. Д., на път III-514 при км 37+600, с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията TFR1-М с рег. № 556 бил
заснет специален автомобил М. с рег. № ***, движещ се в посока към с. Д. със
скорост 68 км/ч при действащото в този участък общо ограничение на
скоростта в населено място от 50 км/ч.
На 03.01.2024 г. за така установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение против жалбоподателя М. И. С. в качеството му на
законен представител (управител) на дружеството, собственик на автомобила
„М.“ ЕООД, ЕИК ***, бил издаден обжалваният електронен фиш серия К №
8502620, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е
движел със скорост 65 км/ч.
Обжалваният електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на
20.11.2024 г. На 22.11.2024 г. защитникът на жалбоподателя подал жалбата
против фиша по пощата (л. 29), а на 25.11.2024 г. жалбата била заведена с
входящ номер в ОД на МВР – Велико Търново (л. 4).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в
2
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва
електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш.
Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените
реквизити.
За използването на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
TFR1-М с рег. № 556 в процесния случай е съставен предвиденият в чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. протокол по образеца, предвиден в
приложението към тази разпоредба (л. 12 от делото).
Неоснователно е оплакването, че от данните в така съставения
протокол не може да се установи мястото, на което е заснет автомобилът и е
измерена скоростта му, тъй като не са посочени началото и краят на участъка,
на който е осъществяван контролът, както и разстоянието от пътния знак, с
който е въведено ограничението на скоростта, до автоматичното техническо
средство, с който скоростта е измерена. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2,
изр. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. началото и краят на
контролирания участък се отбелязват в протокола по чл. 10, ал. 1 от наредбата
само в случаите, когато нарушението е установено при контрол във време на
движение. От данните в протокола (вписаната буква „С“ в графата „режим на
измерване“ и легендата под тази графа) се установява, че в процесия случай
нарушението е установено при стационарен режим на измерване, поради
което правилото за отбелязване в протокола на началото и края на
контролирания участък не е било приложимо. Обжалваният електронен фиш е
издаден за нарушаване на общото ограничение на скоростта в населено място
от 50 км/ч, а не на ограничение на скоростта, въведено със знак В26. Поради
това в случая не е имало основание в протокола по чл. 10, ал. 1 от наредбата да
се посочва разстоянието от пътния знак, с който е въведено ограничението на
скоростта, до автоматичното техническо средство. От друга страна,
включеният в протокола израз „Д., път III-514 км 37+600“ и указанието, че
техническото средство е измервало скоростта на моторните превозни
средства, движещи се в посока от гр. Г. Оряховица към с. Д., позволяват да се
установи по несъмнен начин мястото на нарушението.
3
Цитираното в жалбата тълкувателно решение на ВАС е прието при
действието на отменени разпоредби от ЗДвП, поради което дадените с него
указания, на които жалбоподателят се позовава, не са относими към
процесния случай.
От приетото като писмено доказателство удостоверение ***, издадено
от Българския институт по метрология (л. 15), се установява, че е одобрен
типът на мобилната система за контрол на нарушенията на правилата за
движение TFR1-M, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му, и
същата е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване
на типа средство за измерване е от 24.02.2010 до 24.02.2020 г., а с оглед
данните от цитирания по-долу протокол за резултатите от последващата
метрологична проверка и останалите обстоятелства по делото и по силата на
чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията мобилната система TFR1-M следва да
се счита за средство за измерване от одобрен тип и към датата на използването
й в процесния случай, 11.12.2023 г. В този смисъл настоящият състав приема
доводите на висшестоящия административен орган, изложени в писмото с
указания на л. 16.
От протокол за проверка № *** г. (л. 26) е видно, че използваната в
конкретния случай мобилната система за контрол на нарушенията на
правилата за движение TFR1-M с номер 556/10 е преминала последваща
метрологична проверка на 07.02.2023 г., при която е установено съответствие
с изискванията за това средство за измерване.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаване на
обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
От данните в справката към разпечатката с кадри от клипа (л. 8 на
гърба) и в извлечението от АИС АНД на л. 11 се установява, че фишът за
извършеното, установено и заснето на 11.12.2023 г. нарушение е издаден на
03.01.2024 г. и че е връчен на наказаното лице на 20.11.2024 г. При това
положение следва да се приеме, че административнонаказателното
производство против жалбоподателя е образувано преди изтичане на
давностните сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а фишът е издаден преди
изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от същия закон, броен от
4
установяването и заснемането на нарушението. Към датата на настоящото
произнасяне не е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна
преследвателна давност, прекъсната за последен път с връчването на фиша на
20.11.2024 г. и впоследствие спряна на датата на подаване на жалбата
(22.11.2024 г.), както и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири
години и половина, започнала да тече на датата на извършване на
нарушението 11.12.2023 г.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към преписката разпечатка от изготвения на основание
чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП клип № 13430 (л. 8), представляваща веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон, и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, се установява, че на 11.12.2023 г. в 13:52 часа в гр. Д. при км
37+600 на път III-514 специален автомобил М. с рег. № *** се е движел със
скорост 68 км/ч. Видно от приетата като писмено доказателство схема на
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път III-514 в
участъка от км 36+000 до км 40+000 (л. 49 – 53), в сила към 11.12.2023 г.,
посоченото във фиша място на нарушението при км 37+600 се намира в
указаната във фиша и в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. посока на движение – към село Д., на 300 метра след
табелата Д11, поставена при км 37+900, с която е означено началото на
населеното място гр. Д., и съответно на 1632 м преди табелата Д12, поставена
при км 35+968, поставена при км 35+968, с която е означен краят на
населеното място гр. Д.. От анализа на данните в цитираната схема на
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка се установява, че
мястото при км 37+600 е извън зоните на действие на 6-те пътни знака В26,
поставени в участъка от пътя между табелата Д11 при км 37+900 и табелата
Д12 при км 35+968. Следователно на това място, при км 37+600, е било в сила
общото ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.
При издаването на фиша е отчетена грешката на измерване с мобилната
система, посочена в т. I.4 и в т. II от цитирания по-горе протокол за
последваща метрологична проверка, като фактически измерената скорост на
заснетия автомобил от 68 км/ч е намалена с 3 км/ч до посочената във фиша
5
скорост от 65 км/ч.
Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
От данните в справката на л. 9 се установява, че собственик на заснетия
специален автомобил М. с рег. № ***, при управлението на който е извършено
нарушението, е дружеството „М.“ ЕООД, ЕИК ***, а от данните в Търговския
регистър е видно, че управител и законен представител на това дружество е
жалбоподателят М. И. С.. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не
е представил в ОД на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно
от него лице, управлявало автомобила по времето и на мястото, посочени в
електронния фиш. Поради това правилно и в съответствие с разпоредбата на
чл. 188, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение е
ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на законен
представител на дружеството собственик на автомобила.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като на
жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба в размер на 50 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 68 км/ч
с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 65 км/ч е в интерес на
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него
последици от допустимата грешка на измерване с използваната в процесния
случай мобилната система за контрол на нарушенията на правилата за
движение TFR1-M. Така извършеното редуциране на фактически измерената
скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено
само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да не се
прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение
на скоростта от 15 км/ч надвишава с 50% границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл. 182 от ЗДвП. Липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
6
на административни нарушения по чл. 182 от ЗДвП, което да даде основание
за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8502620, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на М. И. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. Р. И. от АК – Велико
Търново, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
(петдесет лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7