РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110160557 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от .... срещу Б. Л. С., с
която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1,вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 1 593.61 лв., представляваща цена на доставени
от дружеството ВиК услуги за периода от 16.05.2017г. до 16.06.2021г., както и сума в
размер на 183.16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 16.05.2017г. до 16.06.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК -
05.11.2021г., до окончателното изплащане на вземането, които суми касаят
водоснабден имот - апартамент, находящ се в ...., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 17.05.2022г. по ч.гр.д. № 63464/2021г. по описа
на СРС, 81 състав.
Ищецът .... твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период ВиК услуги до имот, находящ се в ..., като
купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца претендираните вземания в посочените размери. Претендира
разноски.
Ответникът Б. Л. С. е депозирала отговор в законоустановения срок по чл.131,
ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
облигационно отношение, свързано с предоставяне на ВиК услуги до процесния имот.
Поддържа, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния
1
адрес, ищецът не е спазил изискванията на Наредба № 4/14.09.2004г. Излага, че не е
поставяно съобщение за отчитане на водомерите, както и не е извършван регулярен
отчет. Оспорва данните, въз основа на които са начислени претендираните суми, при
твърдения, че същите се основават на показания на несертифицирано средство за
търговско измерване /СТИ/. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на главницата за доставени ВиК услуги и лихва за забава върху нея.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за
водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването и размера на главния дълг, както и изпадането на ответника в забава,
респективно размер на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, ищецът
следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла
на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София
е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая
несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на
ДКЕВР.
2
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството потребител на водоснабдителните и
канализационните услуги, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото
на собственост или вещно право на ползване върху съответния водоснабден имот, т.е.
облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това
право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Ответникът изрично е оспорил, че е в облигационни отношения с ищеца. По
делото от страна на ищцовото дружество не са ангажирани доказателства, от които
при условията на пълно и главно доказване да се установява, че имотът, за който се
претендира ползвана ВиК услуга – .... е собственост на ответника, че има учредено
вещно право на ползване или че е налице сключен договор за доставка на подобни
услуги. Подобно обстоятелство не се установява и от приетото по делото заключение
по изготвената комплексна техническа и счетоводна експертиза, доколкото предметът
на същата касае установяване на количеството доставени в имота В и К услуги и
тяхната стойност. Ищецът, чиято е тежестта на доказване, разпределена му с доклада
по делото, не е ангажирал каквито и да било доказателства, от които да се направи
обоснован извод, че ответницата Б. Л. С. е титуляр на правото на собственост или
вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот. От изготвеното
заключение в техническата част, не става ясно на какво основание ищецът е открил
партидата на името на ответницата, както и от кой момент. Същевременно следва да се
посочи, че вещото лице е работило единствено въз основа на едностранно съставени от
ищеца документи (справки от информационната система на дружеството и фактури),
които не се ползват с материална доказателствена сила относно факта на възникнало
облигационно правоотношение между страните. За пълнота на изложеното, прави
впечатление, че ангажираните от ищеца с исковата молба фактури са на името на трето
неучастващо по делото лице – ...., а на въпрос, отправен от процесуалния представител
на ответника в съдебно заседание проведено на 27.06.2023г., вещото лице е
отговорило, че предоставените счетоводни документи, послужили за изготвяне на
заключението касаят Б. С., а не ответницата по
делото.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на твърденията му за наличие на облигационно правоотношение между
страните, като при изричното оспорване на ответника същият да е потребител на ВиК
услуги и собственик на процесния имот и липсата на доказателства в тази насока, това
обстоятелство остава недоказано в процеса. Недоказването на наличие на валидно
облигационно правоотношение, обвързващо страните през процесния период, като
елемент от фактическия състав на иска, води до извод за неоснователност на същия,
без да е необходимо съдът да изследва наличието или липсата на останалите
предпоставки.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което искът
за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се отхвърли.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
3
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски. С оглед неоснователността
на исковите претенции ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на
направените разноски. В исковата молба ищецът е навел възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да
бъде определен минимално предвиденият в Наредба № 1/2004 г. на ВАдС размер.
Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о.,
ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената
на всички искове. Минимално дължимият размер на адвокатско възнаграждение в
случая възлиза на 477 лева, съгл. чл. 7, ал. 2 от НМРАВ (в редакцията към момента на
сключване на договора – 16.01.2023г.). На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати сумата от 477 лева за исковото производство и
сумата от 238,50 лева за заповедното производство /на осн. чл. 7, ал. 7 от Наредбата/,
които на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъдат присъдени директно на
процесуалните представители.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.198о от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че Б. Л. С., ЕГН ********** дължи на ...., с ЕИК: ...., сумата
от 1593,61 лева, представляваща цена на доставени от дружеството ВиК услуги за
периода от 16.05.2017г. до 16.06.2021г., както и сумата от 183,16 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
16.05.2017г. до 16.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК - 05.11.2021г., до окончателното изплащане
на вземането, които суми касаят водоснабден имот - апартамент, находящ се в ...., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
63464/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА ...., с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: .... ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Н. И. И., САК, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 477 лева, възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ в исковото производство.
ОСЪЖДА ...., с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: .... ДА
ЗАПЛАТИ на ..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
238,50 лева, възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4