Решение по дело №1770/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260505

 

гр. Пловдив 09.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в открито заседание на  деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: Пламен Чакалов

                                                                                           Членове: Румяна Андреева

                                                                                                           Бранимир Василев

                   

при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №1770 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №1332/13.04.20г. на Пловдивския районен съд, Х^-ти гр. с., поставено по гр. д. №10864/19г. в частта, с която се отхвърля иска с осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на С.Д.Д. ЕГН ********** с адрес ***, съществуването на вземането на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 относно сумата 188,68 лв. претендирани като цена на далекосъобщителни услуги предоставени по договор от 24.02.2016г., като неоснователен и се ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 1777/26.02.2019г. издадена по  ч.гр.дело №3136/2019г. по описа на Пловдивския районен съд за размера над отхвърлените с настоящото решение 188,68 лв. до сумата 308,48 лв. –главница по заповедта за изпълнение, както и в частта относно мораторната лихва в размер на 64,83 лв., претендирана за периода от 17.01.2017г. до 11.02.2019г.

Жалбоподателят „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 моли съда отмени решението на районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, и постанови друго, с което уважи предявения иск.

Въззиваемата страна С.Д.Д. ЕГН **********, чрез адв. П. счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

По ч. гр. д. № 3136/19г. по описа на ПРС, ХІХ^-ти гр. с. е разпоредено С.Д.Д. да заплати на Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 308.48лв., като в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е посочено, че вземането представлява стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор от 24.02.2016г., за периода 01.08.16г. – 31.12.16г.

За да отхвърли претенцията районният съд е приел, че представените доказателства не кореспондират с описаното в заповедта вземане.

Това обаче не е така. От представения по делото препис от фактура № **********/01.01.17г се установява, че С.Д.Д. дължи за минал период сумата от 196.24лв.

Като се вземе предвид сключеният между страните договор за мобилни услуги от 24.02.16г. се налага извода, че посочената във фактурите сума е дължима от получателя С. Д. Д..

Следователно искът е основателен и според диспозитивното начало, уредено в нормата на чл.6, ал. 2 от ГПК следва да се уважи до претендирания размер от 188.48лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението 25.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Изложеното налага извода, че обжалваното решение следва да се отмени изцяло и вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения установителен иск.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.14г. на ВКС, по тълк. д. № 1/13г. на ОСГТК разноските, които следва да понесе длъжникът възлизат на 125.37лв. за заповедното производство и 725лв. за исковото производство в двете инстанции – 375лв. за районен съд и 350лв. за окръжен съд.

                Воден от горното съдът

 

 Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение №1332/13.04.20г. на Пловдивския районен съд, Х^-ти гр. с., поставено по гр. д. №10864/19г. в частта, с която се отхвърля иска с осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на С.Д.Д. ЕГН ********** с адрес ***, съществуването на вземането на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 относно сумата 188,68 лв. претендирани като цена на далекосъобщителни услуги предоставени по договор от 24.02.2016г., като неоснователен и се ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 1777/26.02.2019г. издадена по  ч.гр.дело №3136/2019г. по описа на Пловдивския районен съд за размера над отхвърлените с настоящото решение 188,68 лв. до сумата 308,48 лв. –главница по заповедта за изпълнение, както и в частта относно мораторната лихва в размер на 64,83 лв., претендирана за периода от 17.01.2017г. до 11.02.2019г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: признава за установено по отношение на С.Д.Д. ЕГН ********** с адрес ***, съществуването на вземането на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 относно сумата 188,68 лв. представляващи цена на далекосъобщителни услуги предоставени по договор от 24.02.2016г. за периода 01.08.2016г. – 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.02.2019г. до окончателното ú изплащане.

ОСЪЖДА С.Д.Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 725 (седемстотин двадесет и пет) лева разноски, направени в исковото производство и 125.37 (сто двадесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) разноски направени в заповедното производство.

Решението е окончателно.

Председател:                                                  Членове:1.                          2.