РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. , 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Лилия Ив. Зайкова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20211220100949 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова молба,
предявена от ВЛ. СТ. Ч. от с.Пл., обл.Бл. против Б. А. П., С. ДЖ. АЛ., АН. К.
К., ЛЮБ. К. К., Ф. ИБР. П., К. Ф. П., Р. Ф. П., всички от с.Пл. обл.Бл.и З.Ф. К.
от с.Д., обл.Бл. Иска се да бъде разпределено между ищеца и ответниците
ползването на жилищна сграда, построена в североизточната част, от към
улицата в следния недвижим имот: УПИ ****** от кв.***** по плана на с.П.,
обл.Бл., с площ от 560 кв.м., при съседи за имота: север – улица, юг – Е. К.,
изток – улица, запад – И. и Б. У., при посочените в исковата молба квоти за
всяка от страните, а именно 1/4 идеална част за ищеца, 1/4 идеална част за
първия ответник Б.П., общо 1/4 идеална част за тримата ответници С. ДЖ.
АЛ., АН. К. К., ЛЮБ. К. К. и общо 1/4 идеална част за четиримата ответници
Ф. ИБР. П., К. Ф. П., Р. Ф. П. и З. Ф. К..
Твърди се от ищеца, че страните са съсобственици на 1/2 ид.част от
УПИ ******* кв.** по плана на с.П. и на застроената в парцела жилищна
сграда. Съсобствеността е при посочени в исковата молба квоти. Ответницата
С.А. се е настанила в имота и отказва да го разпределят, поради което е
1
предявен иска.
Правното основание на предявеният иск е по чл.32, ал.2 от ЗС.
Ответниците С. ДЖ. АЛ. и ЛЮБ. К. К. представят общ отговор, в който
застъпват становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърдят, че
от много години имота се ползва съобразно взаимно споразумение на
собствениците. Няма промяна във фактическо отношение, поради което няма
основание за преразглеждане на споразумението за ползване на имота.
Липсва и спор относно ползването. Възразяват срещу твърдението, че имота
се ползва само от С. А.. Ищеца ползва половината от първия етаж на имота,
което отговаря на притежаваната от него 1/4 ид.част, като сам е избрал
помещението, в което се е настанил.
Останалите ответници представят общ отговор, в който застъпват
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърдят, че от много
години имота се ползва съобразно взаимно споразумение на собствениците.
Няма промяна във фактическо отношение, поради което няма основание за
преразглеждане на споразумението за ползване на имота. Липсва и спор
относно ползването. Възразяват срещу твърдението, че имота се ползва само
от С.А.. Ищеца ползва половината от първия етаж на имота, което отговаря на
притежаваната от него 1/4 ид.част, като сам е избрал помещението, в което се
е настанил.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема
за установено във фактическо отношение следното:
Страните по делото са наследници на Ал. Ал. К. и С. М. К.а, които
приживе застроили процесната жилищна сграда и придобили собствеността
върху нея въз основа на давностно владение.
Тъй като ответницата С.А. и съпругът й Н.А.в се снабдили с нотариален
акт за собственост върху къщата въз основа на давностно владение, ищеца
В.Ч. завел срещу тях установителен иск. По подадената от него искова молба
било образувано гр. д. № ***/2004 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
С решението по делото било прието, че собственици на процесната сграда са
били родителите на В.Ч. и Н. Ал. - Ал. Ал. К. и С. М. К.а, поради което след
смъртта им, съответно на ****** г. и ******* г. имота е наследен при равни
дялове от четирите им деца. Поради така приетото, е признато за установено,
че В.Ч. е собственик на 1/4 идеална част от процесния имот: 1/2 ид.ч. от УПИ
2
парцел **, пл.№ ** от кв.** по плана на с.П., обл.Бл., с площ от 560 кв.м., при
съседи за имота: север – улица, юг – Е. К., изток – улица, запад – И. и Б. У.,
ведно с построената в североизточната част откъм улицата жилищна сграда с
тераса. С.А. и съпругът й Н. Ал. били осъдени да предадат на В.Ч. владението
на описаните идеални части от имота, както и бил отменен нотариален акт №
**, том І, дело № */**** г. на нотариус М. И.-Б.а, в частта, с която Н. А. и
С.А. са признати за собственици на процесния имот над 1/4 идеална част.
Решението на Районен съд - Гоце Делчев е обжалвано и потвърдено с
решение № *****/***** г., постановено по в.гр.д. № ****/2005 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград и е влязло в законна сила на ****** г.
По настоящото дело са разпитани свидетели, от показанията на които се
установява, че жилищната сграда е построена от родителите на ищеца, които
живели в нея до смъртта си. Сега жилищната сграда се ползва от ответницата
С.А.. Част от свидетелите твърдят, че ищеца ползва две стаи от изградена от
него пристройка към жилищната сграда, за което той и брат му Н. – съпруг на
ответницата С.А. постигнали разбиране. Обясняват, че към пристройката
няма подход от към процесната жилищна сграда. Към нея може да се влезе
единствено от двора и от къщата на ищеца, застроена в същия парцел.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, към която
вещото лице е представило два варианта за разпределение на жилищната
сграда.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за стаята с площ 21.49
кв.м. има вход, отбелязан на скицата, през който може да се влезе отвън, без
да се преминава през останалите помещения. Складовото помещение № 6 на
първи етаж е едно цяло, и също има достъп до него отвън. Няма преградна
стена в него, това което е отразено като черна непрекъсната линия между 6.1
и 6, е предложението на вещото лице за разделяне на помещението. Банята на
първия етаж е единствения санитарен възел на цялата къща, на втория етаж
няма такава. При изготвяне на вариантите, вещото лице не е съобразил
фактическото ползване, тъй като ответницата С.. П. (А.) ползва всичко в
сградата. Уточнява, че обект № 6 на втория етаж, е посочен като склад на
база фактическото ползване, тъй като има струпани багажи. Не му е
представен одобрен инвестиционен проект, за да прецени за какво са
предназначени отделните помещения. Тази стая е с наклонен таван, има
3
минимална височина в най-ниската част и може да се ползва за самостоятелна
стая, макар да е с наклонен таван. Същото се отнася и обект № 7 на втория
етаж, което помещение няма прозорци от към източната и от към северната
стена поради което няма необходимата осветеност.
След направено изрично искане от двете страни - ищци и ответници, е
изготвено допълнително заключение, по което вещото лице е разпределило
ползването, като е предоставило на ищеца за ползване обект № 3 и № 6 по
скицата, а останалата част от жилищната сграда (3/4 идеални части) е
предоставил за общо ползване на ответниците.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Д. П.а, че ищеца ползва
2 стаи от процесната жилищна сграда. Както от нейните обяснения, така и от
показанията на свидетеля А., също ангажиран от ответниците, се установява,
че ползваните от ищеца две стаи представляват пристройка, изградена от него
към собствената му жилищна сграда, построена в същия парцел. Както тези
двама свидетели обясняват, в ползваните от Ч. стаи не може да се влезе от
процесната жилищна сграда, а от към къщата на ищеца, поради което е явно,
че те не са част от спорния имот. Че тази пристройка не е част от процесната
сграда се установява и от заключението на вещото лице, според което в
жилищната сграда има само една баня и тоалетна, която видно от
разположението й в сградата е част от първоначалното застрояване. Според
свидетелите, в пристройката, ползвана от Ч. също има баня и тоалетна. След
като в жилищната сграда има само една баня, то извода е същият -
пристройката не е част от сградата, за която спорят страните.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявените искове за допустими по следните съображения:
Процесният имот е съсобствен между страните, като между тях не може
да се постигне съгласие за разпределяне на ползването му съобразно
притежаваните от всеки идеални части. Искът е предявен от активно
легитимирано лице срещу надлежни ответници и пред оправомощения да го
разгледа съд, поради което е допустим.
Разгледан по същество, съдът намира предявеният иск за разпределяне
правото на ползване на процесния имот за основателен, поради следното:
От представените по делото решения на Районен съд – Гоце Делчев и
Окръжен съд – Благоевград, както и от представеното удостоверение за
4
наследници се установява, че процесната жилищна сграда е била собственост
на А. Ал. К. и С. М. К.а. След смъртта на двамата собствеността е придобита
по наследство от децата им - ВЛ. СТ. Ч., Б. АЛ. П., Н. А. Ар. и А.А. П.а при
равни дялове от по 1/4 идеална част за всеки. Н. А. е починал на ******** г.
и неговата 1/4 ид.част е наследена от съпругата му С. ДЖ. АЛ. и децата му
АН. К. К. и ЛЮБ. К. К.. А. П. е починала на ******* г. и нейната 1/4 ид.част е
наследена от съпругът й Ф. ИБР. П. и децата им К. Ф. П., Р. Ф. П. и З. Ф. К..
Целта на производството по чл.32, ал.2 от ЗС - на спорна съдебна
администрация е да се замести решението на мнозинството чрез постановено
от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен
с действителните права на страните в съсобствеността и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразното й използване. В
производството подлежи на изследване дали е налице съсобственост, какви са
квотите в съсобствеността и кой е най-целесъобразният начин на ползване на
общия имот, съобразно действителните права на съсобствениците. При
определяне начина на ползване на съсобствения имот съдът се ръководи от
изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците
и то по фактическото положение на този имот към момента на разрешаване на
спора.
По делото не са представени доказателства относно жилищната сграда
да има извършено разпределение на ползването, съобразно притежаваните от
съсобствениците права. Установява се, че сградата се ползва само от С.А.,
макар да и ищеца да има претенции за ползването й.
След като между съсобствениците не може да бъде постигнато съгласие
относно разпределянето на правото на ползване на съсобствения имот,
разпределянето следва да се извърши от съда.
Ползването на процесния имот следва да се разпредели съобразно
скицата на вещото лице по допълнителната експертиза, при която за ищеца са
определени за ползване помещение № 3 и № 6 от първия етаж на жилищната
сграда, а цялата останала площ, включително банята с тоалетната и кухнята, е
предоставена за общо ползване на ответниците. При този вариант на ищеца са
предоставени за ползване помещения с около 4.69 кв.м. по – малко от
полагащите му се съобразно притежаваната от него 1/4 ид. част, но до които
според вещото лице има достъп от към дворното място, при което при
5
ползването им ищеца не би осъществил контакт с ответната страна и
съответно се ограничават поводите за конфликт. В този вариант ищеца не
ползва баня и тоалетна в сградата, но доколкото той има жилищна сграда в
същото дворно място, съдът намира, че това не е пречка разпределението да
се допусне именно по третия вариант.
Поради това, че съдът е възприел посоченият вариант от заключението,
то след приподписването му от съда, той става неразделна част от решението.
Останалите варианти за разпределение на ползването не са подходящи
според съда. При предвидените първи и втори вариант са определени четири
дяла от по 1/4 ид.част, докато последното искане на страните е да се определи
1/4 ид. част за ползване от ищеца и 3/4 ид.части общо за ответниците. Също
така при първия вариант банята и тоалетната са поставени само в един дял,
което прави варианта неподходящ са използване.
Следва да се вземе предвид и че третия вариант е възложен на вещото
лице по общо искане на страните. Обстоятелството, че след изготвяне на
допълнителното заключение ответницата С.А. се отказва от него, не е
основание да се отхвърли този вариант, доколкото отказ не е заявен от
останалите ответници.
Не е основание да не се приеме този вариант и представените от С.А.
медицински документи. От една страна документи за влошено здравословно
състояние са представени и от ищеца. От друга страна, независимо от
здравословното състояние на С.А., при определяне на дял от общо 3/4
ид.части за всички ответници, не е възможно да им се предостави дял за
ползване единствено на първия етаж на сградата.
Неоснователно е възражението на ответниците, че вещото лице е
следвало още с първата експертиза да определи дял от 1/4 ид.част за ищеца и
общ дял от 3/4 ид.части за ответниците, както е поискано в първо съдебно
заседание, като съобрази фактическото ползване и направени подобрения. В
първото съдебно заседание е поискано да се определи общ дял за ползване
само между петима от общо 8 ответници по делото и като се съобрази
фактическото ползване и направени подобрения. Вещото лице е определило
общи дялове по колена, което е допустимо в процеса, съобразено с искането и
предмета на делото. Не е съобразил фактическото ползване, доколкото от
показанията на свидетелите се установява, че цялата къща се ползва от С.А.,
6
поради което е невъзможно да се разпредели ползването, като се съобрази
фактическото такова. Не са представени по делото доказателства за сторени в
сградата подобрения, кога и от кого са направени, за да може вещото лице да
ги съобрази, когато определя варианти за ползване.
Неоснователно е възражението, че при изготвяне на вариантите за
разпределение на ползването, вещото лице не е взело предвид пристройката
към сградата, ползвана от ищеца. Както се упомена и по-горе, предвид
показанията на свидетелите, включително тези, ангажирани от ответниците,
тази пристройка е построена от ищеца, към нея няма достъп от процесната
жилищна сграда, а единствено от сградата на ищеца. Съответно, дори да е
долепена до двете сгради, тя представлява пристройка към жилищната сграда
на ищеца.
Ищецът са заплатил държавна такса в размер на 30 лева, но дължи
такава от 25 лева, сторил е разноски за издаване на съдебно удостоверение в
размер на 5 лева, възнаграждение на вещо лице в размер на общо 390 лева,
представляван е по делото от адвокат, като е посочено, че е договорено и
платено възнаграждение в размер на общо 350 лева.
От своя страна ответницата С.А. е сторила разноски в размер на 238 лева
за възнаграждение на вещо лице и за възнаграждение на адвокат в размер на
800 лева.
В производство по разпределение на ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за допуснати от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а заплатените от
страните възнаграждения за адвокат следва да останат за всяка страна в
обема, в който са направени (в този смисъл и Решение № *****/30.10.2012 г.
по гр. дело № *****/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС). Това разрешение следва от
характера на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, защото съдебното
решение ползва всички страни и в първоинстанционното производство те
понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертизи се разпределят според правата в
съсобствеността; при обжалване отговорността за разноски се разпределя по
общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу
която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала
7
повод за обжалването и признае основателността му, когато отново
разноските се разпределят както в първоинстанционното производство.
Съобразно дяловете на страните в съсобствеността ищецът дължи
разноски за експертиза в размер на 164 лева, а ответниците дължат 492 лева.
Тъй като ищецът е сторил 226 лева разноски в повече от полагащото му се за
възнаграждение на вещо лице, то ответниците следва да му заплатят тази
сума. От сторените разноски за държавни такси (за иска и за
съд.удостоверение), съобразно дяловете на страните в съсобствеността, в
тежест на ищеца ще останат 7.50 лева, а ответниците следва да му заплатят
22.50 лева.
В останалата част исканията за присъждане на разноски като
неоснователни подлежат на отхвърляне.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на жилищна сграда, построена в
североизточната част, от към улицата в следния недвижим имот: УПИ *****
от квартал **** по плана на село П., обл.Б., с площ от 560 кв.м., при съседи за
имота: север – улица, юг – Е. К., изток – улица, запад – И. и Б. У., при дялове
от 1/4 (една четвърт) идеална част за ищеца ВЛ. СТ. Ч., ЕГН ********** от
с.П., обл.Б. и общо 3/4 (три четвърти) идеални части за ответниците Б. АЛ. П.,
ЕГН **********, С. ДЖ. АЛ., ЕГН **********, АН. К. К., ЕГН **********,
Л.. К. К., ЕГН **********, Ф. ИБР. П., ЕГН **********, К. Ф. П., ЕГН
**********, Р. Ф. П., ЕГН **********, всички от с.П., обл.Бл. и З. Ф. К., ЕГН
********** от с.Д., обл.Б..
Ползването се разпределя по вариант трети към допълнителното
заключение на вещото лице.
Скиците към допълнителното заключение на вещото лице,
приподписани от съда, представляват неразделна част от настоящото
решение.
Осъжда Б. АЛ. П., ЕГН **********, С. ДЖ. АЛ., ЕГН **********, АН.
К. К., ЕГН **********, ЛЮБ. К. К., ЕГН **********, Ф. ИБР. П., ЕГН
**********, К. Ф. П., ЕГН **********, Р. Ф. П., ЕГН **********, всички от
8
с.П., обл.Б. и З. Ф. К., ЕГН ********** от с.Д., обл.Бл..да заплатят на ВЛ. СТ.
Ч., ЕГН ********** от с.П., обл.Б. сторените разноски в общ размер на
248.50 (двеста четиридесет и осем лева и петдесет стотинки) лева и оставя
без уважение искането за присъждане на разноски в останалата част.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград с
въззивна жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и
за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
9