Р Е Ш Е Н И Е
№………/2020г.
гр.Варна 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на девети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№16570/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В
исковата молба ищецът
Д.М. твърди,
че има сключен договор за доставка на ел.енергия с ответното дружество „Е.п.“
АД ***, ***,
с кл.№ *********,
като на 04.06.2019г. е получил уведомително писмо от ответника, че е издадена
фактура №**/29.05.2019г.
на стойност 1 527,54лв. за периода от 29.09.2017г.-09.05.2018г. Твърди, че
е извършил плащане на исканата сума, за да не бъде прекъснато ел.захранването в
обекта, но счита, че не дължи сумата на ответника и че е заплатил същата без
правно основание. Оспорва начина и методиката по които е начислена сумата по
посочената партида, като счита същите за неправилни и незаконни, а размера на
паричната сума произволно определен. Твърди, че в договора за продажба на ел.
енергия не се съдържа действителна клауза по силата на която да се дължи процесната сума и не се е съгласявал с процедура за
едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период от време. Счита,
че не е извършвана предходна проверка и сертификация на СТИ отразена с
метрологичен протокол, както и не е установен периода за който се твърди, че процесния електромер не е отчитал. Твърди, че по време на
проверката за който е съставен констативен протокол №**/09.05.2018г. не е установена
грешка при измерване на консумираната ел. енергия, липсват данни в кой часови
диапазон е потребявана натрупаната в скрития регистър
ел.енергия и дали изобщо е потребена от ищеца, а не
от предходен абонат. Ищецът твърди, че корекционните
основания по чл.48 и чл.49 от ПИКЕЕ са неприложими защото хипотезата на чл.48
от ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самия електромер и схемите
му на свързване , а хипотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира специфична
неизправност на часовника на СТИ, а в конкретния случай количествата ел.енергия
са отчитани освен по дневна и нощна тарифа и по невизуализирана и недостъпна за
потребителя тарифа 1.8.3. Твърди, че процесния
електромер е преминал първоначална проверка през 2007г., а метрологичната му
годност е изтекла през 2013г. Твърди, че отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър е в пряко нарушение на правилата, задължаващи
дружеството–доставчик да осигурява на страната, която купува или продава ел.
енергия, възможност за контрол на показанията на СТИ. Твърди, че с решение №1500
от 06.02.2017г. постановено по адм.д.№2385/2016г. ВАС
с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48-51, като посочените разпоредби
от ПИКЕЕ в частност нормата на чл.47 са неприложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
09.05.2018г. след тяхната отмяна. Твърди, че в действащите ОУ също липсват
норми регламентиращи процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното
документиране.
Предявява искане, съдът да постанови
решение с което да осъди „Е.П.“ АД да заплати на Д.М.М.,
ЕГН **********, сумата от 1527,54лв.
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, получена без основание за заплащане за количество на недоставена и непотребена електроенергия по корекция на сметка за периода
29.09.2017г.-09.05.2018г. за обект с кл.№*** по фактура №***/29.05.2019г. за обект находящ се в гр.Варна, ***** и
претендира разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът,
е подал писмен отговор, в който възразява, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Твърди, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищеца е потребител на доставяна от
ответното дружество ел.енергия. Твърди, че ответника изпълнява поетите по
договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение да осигурява непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект находящ се в гр.Варна, ****, с клиентски №***. Твърди, че на 09.05.2018г. е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Е.
С.“
АД в присъствието на двама свидетели, като за извършената проверка е съставен
констативен протокол №**.
Твърди, че в регистър 1.8.1 са отчетени 006830квтч, а в регистър
1.8.2-026705квтч. Процесният електромер е демонтиран,
подменен с нов и е изпратен за експертиза в БИМ, като е установено, че е
осъществявана намеса в софтуреа на електромера и че
електромера не съответства на техническите характеристики, като при софтуерно
прочитане е констатирано наличие на преминала енергия по тарифа 3 в размер на 8211.229квтч., която не е
визуализирана на дисплея. Твърди, че на 16.05.2019г. „Е. С.“ АД съставя становище за
начисляване на ел.енергия и конкретизира размера на оспореното вземане, като е
установено точното количество неотчетена ел.енергия в размер на 8211квтч.
Твърди, че на 29.05.2019г. ответника е издал фактура с която е определена
цената на реално консумираната ел.енергия натрупана в скрития регистър в размер
на 1527,54лв. Твърди, че е извършена корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ
електрическата енергия натрупана в не визуализирания регистър е реално
доставена и потребена от потребителя, но същата не е
заплатена от него. Твърди, че съгласно чл.50 от ПИКЕЕ операторът на съответната
мрежа може да коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното
количество ел. енергия и преминалите количества ел.енергия при установяване на несъотвествие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не по
дълъг от една година назад. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 предл.1-во от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в случая е получена чрез направената доставка на ел.
енергия. Моли да се отхвърли предявения иск и претендира разноски.
Съдът
приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.55
от ЗЗД.
Като писмени доказателства по делото са
приети:
Копие от констативен протокол №**/9.05.2018г.; констативен протокол
№**/8.05.2019г.
на БИМ РО Русе, писмо на „Е.п.“ АД от 29.05.2019г., становище за начисление на
ел.енергия от 16.05.2019г., фактура №**/29.05.2019г., касов бон, писмо от „Е.с.“ от 21.05.2019г., писмо от „Е.п.“
АД от 29.05.2019г., 2бр. обратни разписки, справка за потреблението от
22.10.2019г.извлечение фактури и плащания от 23.10.2019г., протокол за
монтаж/демонтаж №1199196 и СТЕ.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса по предявения осъдителен иск възлага върху ищеца задължението
да докаже, че е заплатил на ответника претендираната
сума, а последния от своя страна следва да докаже защитната си теза, че тя ме
се е дължала от ищеца на редовно правно основание.
Активната материалноправна
легитимация на ищеца, не се оспорва от страните. Не се спори за наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата
на който ищеца се явява потребител на доставяната от ответното дружество
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.П.М.“ АД.
Съгласно представената по делото копие
от констативен протокол №**/9.05.2018г.
служители на ответника са извършили проверка на адрес гр.Варна, *** и СТИ е свалено за проверка
извършена в последствие от БИМ където е констатирано отчитане на ел.енергия в
тарифа 3, която не се визуализира от устройството и е невидима при регулярна
проверка.
По посочените констатации ответника е
издал описаната по-горе фактура за сумата от 1 527.54лв. за времето от 29.09.2017г.
до 9.05.2018г. представляваща коригирана стойност на ползваната за периода
ел.енергия.
Страните не спорят, а и от представеното
копие от касов бон се установява, че ищецът е заплатил на ответника сумата по
фактурата възлизаща на 1 527.54лв. съвпадаща с претенцията му.
Въпреки изложеното обаче, следва да се
има предвид че ответникът не е доказал, че такова количество ел.енергия е доставено
на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на
това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в
тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за
реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г.,
постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г.,
постановено по търг.дело №658/2009г.
Ответникът за доказване на твърденията
си, че СТИ на ищеца е било монтирано по надлежния ред е представил констативен
протокол за монтаж/демонтаж №**.
Посоченият документ не съдържа отразяване на присъствието на абоната или негов
представител при монтирането на СТИ поради което съдът не приема за достоверно
отразяването в него на състоянието на устройството към момента на монтажа му.
Следва да се има предвид, че вещото е
лице е посочило, че не може да установи в кои часови диапазони е ползвана
ел.енергията отразена в скрития регистър, а освен това е посочило, че
електромерът към момента на осъществяване на проверката му е бил метрологично
негоден..
На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се
заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род
корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е
налице неотчитане на ел.енергия, което от своя страна би довело до
неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на
Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи
на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната практика на ВКС се
придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия
на ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане.
По изложените съображения ответникът не
е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва
и предявените искове следва да бъдат уважени.
Предвид извода за основателност на
претенцията ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците и сторените в
настоящото производство разноски възлизащи съответно на 411.10лв. при отчитане
възражението за прекомерност направено от представителя на ответника.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** да заплати на Д.М.М.
ЕГН********** ***, ** сумата от 1 527.54лв. заплатена му като
корекция на сметката на ищеца за обект находящ се в
гр.Варна, *** начислена за времето от
29.09.2017г. до 9.05.2018г. за абонатен №**, с клиентски
№***, на осн. чл.55 от ЗЗД,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-14.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и 411.10лв. разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: