РЕШЕНИЕ
№ 3411
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330103886 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „А1 България” ЕАД против „Мориц и Ко“ ЕООД са изложени
обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 19616 по описа на ПРС
за 2021г. Между страните бил сключен договор за използване на електронни съобщителни
услуги ***, партида ***, ID на договор *** от 03.12.2018г. С приложение № 1 от
30.11.2018г. за срок от две години е активирана услуга А1 с номер на услуга *** с план А1
ТВ Стандартен с месечна такса 6 лв. с ДДС. Избрани били допълнителни пакети. Услугата
била активирана с протокол за инсталиране на услуги и оборудване. След изтичане на
първоначално определения срок договорът продължил действието си за неопределено време
при същите условия с месечна такса 8 лв. с ДДС. По договора била използвана и услуга А1
Нет с номер на услуга ***, по договора били издадени и дължими фактури на обща
стойност 216.21 лв., за периода 09.10.2020г. до 09.03.2021г. Поради забавеното плащане на
претендираните вземания ответникът дължал и лихва в размер на 18.34 лв., за периода
03.12.2020г. до 09.12.2021г. Длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото
дружество сумата от 216.21 лв. месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор *** за периода 09.10.2020г. – 08.04.2021г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сумата от 18.34 лв.
1
мораторна лихва. Претендирани са направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от „Мориц и Ко“ ЕООД, със становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Обектът, в който се използвала услугата, представлявала кафе-бар. Със
заповед от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването се въвели временни
противоепидемични мерки на територията на страната, като в т.11 се забранявало
посещение на всички заведения за хранене и развлечения. След последващи няколко
удължавания на срока на действие на заповедта, с т.6 на заповед от 26.02.2021г. се
разрешило на заведенията да работят при 50 % от капацитета им. Така в периода
25.11.2020г. – 01.03.2021г. заведението било постоянно затворено. В средата на декември
барманът ***ски е посетил заведението и установил, че интернетът и телевизията не
работят. Тогава се сетили, че не била платна фактурата за месец ноември и затова бил спрян
достъп до услугата. Решили, че тъй като не работило заведението, нямало смисъл да заплаща
фактурата и да иска възстановяване на услугата, тъй като заведението не работило. А и
съгласно чл.7.5 от договора срокът на ползване бил изтекъл на дата 30.11.2020г. Искът бил
неоснователен, тъй като достъпът бил спрян през декември 2020г. и нямало основание да се
начисляват месечни такси върху услуга. Поради това е направено искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 19616 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед
№ 10830 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.12.2021г., по силата на
която е разпоредено длъжникът „Мориц и Ко“ ЕООД да заплати на „А1 България” ЕАД
сумата от 216.21 лв. главница – месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор *** от 09.10.2020г.– 08.04.2021г., 18.34 лв. мораторна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2021г. до
окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лв. за държавна
такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор № *** от 30.11.2018г., сключен между „Мориц и Ко“ ЕООД
и „А1 България“ ЕАД, както и Приложение № 1 към договор № *** от 30.11.2018г.
Приложен е списък на телевизионни програми, включени в пакет А1 ТВ Стандартен към
договор № ***. Представено е допълнение към Приложение № 1 към договор № ***.
Приложен е по делото протокола за инсталиране на услугите А1 Нет и/или А1 ТВ от
07.05.2019г.
Представена е фактура № ********** от 12.11.2020г. за период на фактуриране 09.10.2020г.
– 08.11.2020г. на стойност 37.94 лв., фактура № ********** от 14.12.2020г. с период на
фактуриране 09.11.2020г. – 08.12.2020г. на стойност 41.95 лв., фактура № ********** от
13.01.2021г. с период на фактуриране 09.12.2020г. – 08.01.2021г. на стойност 41.95 лв.,
фактура № ********** от 12.02.2021г. с период на фактуриране 09.01.2021г. – 08.02.2021г.
2
на стойност 49.62 лв., фактура № ********** от 12.03.2021г. с период на фактуриране
09.02.2021г. – 08.03.2021г. на стойност 41.95 лв., фактура № ********** от 12.04.2021г. с
период на фактуриране 09.03.2021г. – 08.04.2021г. на стойност 41.95 лв., както и кредитно
известие от 12.05.2021г. на стойност 39.15 лв.
Представена е заповед № ***г. на Министъра на здравеопазването, с която са въведени
временни противоепидемични мерки на територията на РБ от 27.11.2020г. до 21.12.2020г.,
както и заповед № ***г. на Министъра на здравеопазването за допълване на предходно
издадената заповед.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.***, който разяснява, че
заведението – аперитив „Мориц“ се намира в ***, където свидетелят работил от девет
години и половина. Били затворени 2020г. поради локдауна заради Ковид 19, затворили
около 25 ноември, който продължил в рамките на 3 месеца, заведението отворило на
01.03.2021г., когато мерките отпаднали. Свидетелят няколко пъти през този период бил
ходил до заведението, за да нагледа дали всичко е нормално, дали няма някаква повреда, теч.
Първият път бил в началото на декември, когато огледал всички уреди в заведението, решил
да пусне телевизора, да види новини, но установил, че кабелната телевизия е спряна.
Механично изкарал телефона, за да види дали има Интернет, нямало. Обадил се на шефа си,
той му казал, че последната фактура не е платена и може би поради това кабелната
телевизия е спряна. Работодателят му имал договор с А1. Още два-три пъти свидетелят
ходил в заведението, не бил включвал телевизор, но нямало Интернет. На 01.03.2021г. като
отворили нямало нито телевизия, нито Интернет.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което цитираните по-горе фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. В
счетоводството на ответника тези фактури не са осчетоводени, ответникът не е ползвал
данъчен кредит по процесните фактури. Размерът на задълженията възлиза на сумата от
216.21 лв., размерът на обезщетението е 18.64 лв., изчислена от датата – първи ден на забава
за плащане по всеки отделен счетоводен документ до 12.12.2021г.
Прието е заключение и на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което в
системата на А1 България съществува договор с „Мориц и Ко“ ЕООД, партида ***, ID на
договор ***. Според вещото лице услуги са активни до 07.12.2020г., като на 07.12.2020г. е
налице временно спиране на услугите поради неплащане, към 05.02.2021г. услугите
продължават да са спрени – стъпка при мобилните услуги – спират се изходящи и входящи
обаждания. При плащане на забавените задължения изцяло алгоритъмът за прекратяване на
договора се спира и услугите се активират в пълен обем. На 11.04.2021г. услугите са
прекратени. Деактивацията е автоматичен процес след 124 ден на забава на плащанията от
временното спиране на изходящите обаждания.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 19616
по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че срещу издадената заповед за изпълнение
3
№ 10830 от 21.12.2021г. е подадено в срок възражение от длъжника по делото, като в
рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради
което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните
процесуални предпоставки.
Установява се от представените писмени доказателства, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно
дадено, неоспорено от страните, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения по договор № ***, с ID *** от 30.11.2018г. Възраженията на ответното
дружество, че не е установено кой е договорът, който ищецът твърди, че е сключен с
ответника, освен че са несвоевременно наведени с писмените бележки, са и неоснователни.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза изрично е посочило към коя партида и ID
на договор са отнесени описаните в исковата молба услуги, а именно – партида № *** и ID
***. Посоченият договор е отразен и във всяка от цитираните по-горе фактури, издадени от
ищцовото дружество.
Видно от Приложение № 1 към цитирания договор, срокът на ползване на услуги е с начална
дата 30.11.2018г. и крайна дата 30.11.2020г., а с допълнение към Приложение № 1 към
договора, считано от 07.05.2019г. срокът на договора е неопределен.
Претенцията на ищеца за заплащане на далекосъобщителни услуги по договора се основава
на цитираните по-горе фактури. Задълженията по така описаните фактури са с настъпил
падеж. Възражението на ответното дружество относно това, че в периода 25.11.2020г. –
01.03.2021г. заведението, в което са доставяни услуги на ищеца, не е работило се установява
от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят разясни и че е посетил няколко
пъти заведението, първият от които в началото на декември 2020г., като не е имало нито
кабелна телевизия, нито Интернет, но това не води до извод за неоснователност на исковите
претенции. И от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
услугите са били активни до дата 07.12.2020г. Установява се обаче, че при плащане на
забавените задължения алгоритъмът за прекратяване на договора се спира и услугите се
активират в пълен обем, както и че услугите са прекратени от дата 11.04.2021г.
Следователно за целия процесен период с период на фактуриране 09.10.2020г. – 08.04.2021г.
услугите, предоставяни от ищцовото дружество, не са били прекратени, а за част от периода
– от 07.12.2020г. са били спрени поради неплащане на натрупано задължение –
обстоятелство, което се установява и от показанията на разпитания свидетел. При тези
данни ирелевантни са доводите по писмения отговор относно това, че заведението не е
работило. Поради това и тъй като по отношение на посочените във фактурите суми липсва
плащане от страна на ответното дружество, като размерът на претендираните суми се
установява от приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
4
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, съдът намира, че на ищцовото дружество следва да се присъдят направените
разноски, в размер от 325 лв. по заповедното производство /от които 25 лв. държавна такса и
300 лв. адвокатско възнаграждение/ и 425 лв. по исковото производство /от които 75 лв.
държавна такса и 350 лв. депозити за вещи лица/, по представения списък по чл.80 ГПК.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „МОРИЦ И КО“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 40, със законен представител *** дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, със законни
представители *** и *** следните суми, а именно: сумата от 216.21 лв. (двеста и
шестнадесет лева и 21 ст.), представляваща сбор от стойността на незаплатени месечни
такси и потребление за използване на услуги по договор № *** от 30.11.2018г., по който са
издадени фактура № ********** от 12.11.2020г. за период на фактуриране 09.10.2020г. –
08.11.2020г. на стойност 37.94 лв., фактура № ********** от 14.12.2020г. с период на
фактуриране 09.11.2020г. – 08.12.2020г. на стойност 41.95 лв., фактура № ********** от
13.01.2021г. с период на фактуриране 09.12.2020г. – 08.01.2021г. на стойност 41.95 лв.,
фактура № ********** от 12.02.2021г. с период на фактуриране 09.01.2021г. – 08.02.2021г.
на стойност 49.62 лв., фактура № ********** от 12.03.2021г. с период на фактуриране
09.02.2021г. – 08.03.2021г. на стойност 41.95 лв., фактура № ********** от 12.04.2021г. с
период на фактуриране 09.03.2021г. – 08.04.2021г. на стойност 41.95 лв. и кредитно известие
от 12.05.2021г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението –
13.12.2021г. до окончателното погасяване, както и сумата от 18.34 лв. /осемнадесет лева и
34 ст./ мораторна лихва за периода от 03.12.2020г. до 09.12.2021г., за които суми е издадена
заповед № 10830 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 21.12.2021г. по
ч.гр.дело № 19616 по описа на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА „МОРИЦ И КО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул. „Шести септември“ № 40, със законен представител *** да заплати на „А1
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кукуш” № 1, със законни представители *** и *** сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет
лева) по ч.гр.дело № 19616 по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив, както и 425 лв.
/четиристотин двадесет и пет лева/ разноски по настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6