Решение по дело №309/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 85
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 10 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20202180100309
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 8502.10.2020 г.Град Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ЦаревоI граждански състав
На 02.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария А. Москова
като разгледа докладваното от Мария А. Москова Гражданско дело №
20202180100309 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по молба на В. Я. Г. ,
ЕГН:********** с постоянен адрес: *** със съдебен адрес: ***, против Д. Д.
Г. , ЕГН:********** с постоянен адрес: ***, за издаване на съдебна заповед за
защита.
Ищцата излага, че с ответника са съпрузи, като бракът им е сключен на
16.04.2005год. От брака имат две деца - *** с ЕГН: ***, роден на ***., и ****
с ЕГН:***, родена на ***год. След сключването на брака започнали да
обитават жилището на нейните родители, находящо се на адрес: ***. След
смъртта на баща й през 2013год., извършили делба на този имот и с
Определение на Царевския районен съд от 29.10.2015год. по гр.д. №
87/2013год. този имот е поставен в нейн дял.
Излага, че съпругът й има труден и конфликтен характер и често бил
инициатор на скандали, без повод от нейна страна. Той започнал да
употребява алкохол и след това ставал по-агресивен, злобен, конфликтен в
отношението си към нея. Конфликтите между тях станали всекидневни. Това
създавало напрежение в отношенията им и станало повод да се разделят през
месец декември 2019год., като фактическата им раздяла продължавала и до
настоящият момент. Сочи, че след като се разделили с ответника, той заживял
в жилище под наем в град Царево, но през месец февруари 2020год. дошъл в
жилището й в ***, като й заявил, че иска да види децата и я информирал, без
да иска нейното съгласие, че се е установил да живее в гаража към
1
жилищната сграда, който бил приспособен като складово помещение - лятна
кухня. Твърди, че от този момент, както тя, така и децата живеят в стрес, тъй
като срещите им били всекидневни поради това, че той обита гаража в
същото дворно място, където се намира и жилището. Ответникът продължил
да употребява алкохол, ставал агресивен, правел скандали, отправял закани,
обиждал я и това понякога ставало в присъствие на децата им. Заканите,
които отправял били свързани с изрази, че „ще видим, какво ще се случи през
месец септември 2020год.“.
В резултат на агресивното поведение на ответника станали скандали на
02.08.2020г. около 19:00 часа, на 03.08.2020год., като обикновено това било в
часовете около 18:00 - 19:00 часа, крещял, обиждал, отравял закани, блъскал
вратите.
Ищцата посочва, че на 05.08.2020год. ответникът отново дошъл в
жилището на първия етаж и отново започнал да крещи, да блъска, да рита
вратата и заплашвал, че ще изкърти вратата, ако не му отвори. Изплашила се
много, взела децата, които започнали да плачат и се наложило да се качат на
втория етаж от жилищната сграда.
Сочи, че на 10.08.2020год. около 18.30 часа ответникът дошъл на
беседката в двора, където вечеряла с децата, бил употребил алкохол, проявил
агресия към нея, отправил заплахи, че „ще видим какво ще се случи през
есента и какво ще стане и няма да можем да се отървем от него“. Към нея
отправил обидни изрази от рода „ти за нищо не ставаш", „никаква майка не
си". Отново това поведение на ответника създало напрежение в семейството
й, тъй като живеели в едно домакинство с нейната майка.
Твърди, че от 10.08.2020год. всяка вечер ответникът посещавал
жилището, което обитавала, между 17 и 18 часа и в присъствие на децата
отправял към нея обиди, заплахи и в моменти ставал неконтролируем.
Това поведение на ответникът - с множество актове за домашно
насилие, станало повод молителката да депозира жалба с вх.№ ***год. в РУП-
Царево срещу ответника.
На 03.09.2020год. в град Бургас в присъствието на майка й, около 15.30
часа, ответникът отново отправил заплахи към нея, като заявил на майка й, че
2
този път ще я насини, защото искал да й покаже, че може да бъде силен.
Излага, че към настоящият момент изпитва основателен страх от
поведението на съпруга си, че ще реализира своите заплахи по отношение на
живота й, че поведението на ответника ежедневно я поставяло в стрес и
напрежение, а освен това имала и здравословни проблеми - претърпяна
онкологична операция. Сочи, че това поведение на ответника ограничавало
личната й свобода, личния й живот. Счита, че е налице пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето й, поради което моли съдът да
издаде незабавна заповед за защита на основание чл.18 от ЗЗДН, като наложи
следните мерки: да бъде задължен извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие, да бъде отстранен от съвместно обитавания
имот, да му бъде забранено да я доближава, да доближава жилището,
местоработата й, както и местата за социалните й контакти и отдих за срок, а
след като призове страните и се убеди в изложеното от нея – да постанови
решение, с което да наложи на ответника горепосочените мерките за защита,
както и да го задължи да посещава специализирани програми.
Към молбата е приложена като писмено доказателство декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, Експертно решение №***г. на МБАЛ-Бургас, Експертно
решение №***. на МБАЛ-Бургас и Експертно решение №***г. на МБАЛ-
Бургас, удостоверение за брак, удостоверения за раждане на дете, Протокол
№***г. по гр.д.№87/2013г. на РС-Царево
Съдът, като е разгледал молбата в деня на постъпването й -04.09.2020г.
и е намерил, че в молбата са налице данни, които могат да бъдат приети за
непосредствена заплаха за живота и здравето на ищците, е издал Незабавна
заповед №8/01.07.2020г. за защита на ищците по реда на чл.18 от ЗЗДН, с
която е наложил на ответника следните мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1, т.2 и
т.3 от ЗННД : 1/ задължил е ответника да се въздържа от действия,
представляващи домашно насилие спрямо ищците, 2/ отстранил е
извършителя от съвместно обитаваното с ищците жилище в гр.Царево за срок
до приключване на делото с влязло в сила решение, 3/забранил е на ответника
да доближава ищците, както и жилището, което обитават ищците на по-
малко от 50 метра, както и да доближава и местата за социалните им контакти
и отдих на по-малко от 50 метра, за срок до приключване на делото с влязло в
3
сила решение, препис от която е била връчена на извършителя същия ден,
видно от материалите по делото.
В с.з. молителката чрез адв.Ангелова поддържа искането за издаване
заповед за защита като основателно. Претендира разноски.
В с.з. ответника лично и чрез адв.Скулиев моли искането да бъде
отхвърлено като неоснователно. Твърди се, че изложените в молбата за защита
твърдения не отговарят на истината, като отрича да е извършвал описаните в молбата
актове на насилие спрямо съпругата си. Ангажира гласни доказателства.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата на ищцата за издаване на заповед за защита срещу ответника, е
допустима, като подадена от лице, което има право да търси защита по реда
на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 от ЗЗДН и в законоустановения срок по
отношение на актовете на домашно насилие, извършени в периода от
05.08.2020г. до 03-09.2020г. Ищцата е активно процесуалноправно
легитимирана да търси защита за себе си, а ответника като неин съпруг –
пасивно процесуалноправно легитимиран да отговаря по този закон /чл. 3
ЗЗДН/.
Чл. 2 от ЗЗДН дава легална дефиниция на понятието “домашно
насилие”: домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
От тази дефиниция, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1, следва, че идеята
на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо,
а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място,
начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на
молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
Няма спор по делото, че ответникът е съпруг на ищцата, както и че
4
двамата съпрузи живеят в собствената на молителката жилищна сграда в ***,
като молителката ползва заедно с децата първия етаж от сградата, а ответника
ползва гаража към жилищната сграда, който бил приспособен като складово
помещение - лятна кухня.
Ищцата твърди, че е жертва на периодично домашно насилие във
формата му на психическо и емоционално насилие, упражнявано от
ответника, който имал труден и конфликтен характер и често бил инициатор
на скандали, без повод от нейна страна, а след като употребял алкохол -
ставал още по-агресивен, злобен и конфликтен в отношението си към нея.
В молбата и в Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена лично от
ищцата, като конкретни актове на домашно насилие ищцата сочи да са
извършени както следва: 1/ 05.08.2020год. ответникът дошъл в жилището й на
първия етаж от къщата и започнал да крещи, да блъска, да рита вратата и
заплашвал, че ще изкърти вратата, ако не му отвори. Ищцата се изплашила се
много, взела децата, които започнали да плачат и се наложило да се качат на
втория етаж от жилищната сграда, който се оползма от майка й –св.***; 2/ На
10.08.2020год. около 18.30 часа ответникът дошъл на беседката в двора,
където вечеряла с децата, бил употребил алкохол, проявил агресия към нея,
отправил заплахи, че „ще видим какво ще се случи през есента и какво ще
стане и няма да можем да се отървем от него“. Към нея отправил обидни
изрази от рода „ти за нищо не ставаш", „никаква майка не си". Отново това
поведение на ответника създало напрежение в семейството й, тъй като
живеели в едно домакинство с нейната майка; 3/ от 10.08.2020год. всяка вечер
ответникът посещавал жилището, което обитавала, между 17 и 18 часа и в
присъствие на децата отправял към нея обиди, заплахи и в моменти ставал
неконтролируем, което наложило ищцата да подаде на 20.08.2020г. жалба в
РУП-Царево; 4/ На 03.09.2020год. в град Бургас в присъствието на майка й,
около 15.30 часа, ответникът отново отправил заплахи към нея, като заявил на
майка й, че този път ще я насини, защото искал да й покаже, че може да бъде
силен.
По делото е изискана и справка от РУП-Царево относно образувани
полицейски преписки по ЗЗДН срещу ответника, от която се установява, че в
РУП-Царево е била регистрирана Преписка №***г. по жалба на ищцата
5
срещу ответника за извършени актове на домашно насилие.
По делото по искане на ищцата са събрани гласни доказателства –
показанията на свидетелите - *** и ***, като показанията на св. *** /майка на
молителката/ съдът следва да преценява съгласно чл. 172 ГПК с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид близката й роднинска
връзка с ищцата.
За опровергаване на изложеното в молбата и в декларациите по ЗЗДН
ответникът е ангажирал гласни доказателства – показанията на свидетелите
*** и ***.
От показанията на св. *** се установява, че отношенията между
ищцата и съпругът–ответник по делото, са влошени отдавна, като ответникът
периодично и след като употребял алкохол нагрубявал и обиждал съпругата
си, като я наричал „тъпа“, „проста“, „курва“, „мастия“, „проститутка“, като от
месец август 2020г. положението станало нетърпимо – ответникът станал
агресивен, освен обидите, които отправял към ищцата, започнал да тропа по
вратата й и да й крещи, да я заплашва, като се заканвал да й нанесе побой,
като ищцата се разстройвала от поведението му и се страхувала от него. Св.
*** е присъствала на осъществените от ответника актове на домашно насилие
спрямо ищцата на 10.08.2020год. и на 03.09.2020г. и лично е възприела
агресивното поведение на ответника, изречените от него обидни думи и
отправена закана за побой към ищцата. Свидетелката *** също така е
възприела лично поведението на ответника в периода от 10.08.2020год. до
20.08.2020г., когато всяка вечер ответникът посещавал жилището на ищцата,
което обитавала, между 17 и 18 часа и в присъствие на децата отправял към
нея обиди и заплахи. Св. *** посочва, че след двете тежки онкологични
операции, които е претърпяла ищцата, същата се нуждаела от спокойствие,
но вместо да й осигури такова, ответникът я тормозел непрекъснато с
агресивно поведение, обидни думи и заплахи, като в резултат ищцата се
разстройвала и плачела. Св. *** също така посочва, че ответникът от месец
август насам всяка вечер системно употребявал алкохол, след което започвал
да обижда и да нагрубява съпругата си, като я подканвал заедно с майка си да
напуснат къщата.
От показанията на св. *** се установява, че същата е присъствала на
6
осъществения от ответника акт на домашно насилие на 10.08.2020год. и
лично е възприела агресивното поведение на ответника и изречените от него
обидни думи към ищцата. Свидетелката сочи, че в последствие е разговаряла
с ищцата и същата е била разстроена от поведението на ответника.
От показанията на свидетелите *** и *** се установява, че на
посочените от ищцата в молбата и в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН дати,
на които са били осъществени актовете на домашно насилие, същите не са
присъствали нито в дома на страните по делото, нито в близост до дома на
страните и съответно не са възприели никакви факти и обстоятелства,
свързани с осъществените актове на домашно насилие. Свидетелят ***
посочва, че преди месец август 2020г. често е посещавал вечер след работа
дома на ответника, като са сядали с ответника в беседката на двора да се
почерпят с алкохол и ответникът изпивал по едно-две питиета. Доколкото
съпругата на ответника в тези моменти си е била вътре в къщата, свидетелят
не може да посочи какво е било държанието на ответника към нея.
Представената от ищцата по делото Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
представлява доказателствено средство, като в тежест на ответника е да
опровергае нейната доказателствена стойност. В настоящия случай
ответникът не успя да опровергае доказателствената стойност на
представените декларации, поради което същите представляват годно
доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал.2, т. 3 ЗЗДН.
Съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съпоставени
със сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите на
решаващия състав, че ответникът е осъщестил описаните в молбата и в
декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН актове на домашно насилие, поради което
молбата на ищцата следва да бъде уважена.
Предвид приетите за установени факти на упражнени актове на
домашно насилие от ответника спрямо ищцата, съдът счита, че спрямо
извършителя на това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита,
предвидени в закона. С оглед тежестта на извършените действия на насилие
съдът счита, че подходящи мерки на закрила са:
1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на
7
насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН;
2/да бъде отстранен ответника от съвместно обитаваното с молителката
жилище, собственост на молителката и находящо се в град Царево, на ул.
„Георги Кондолов" №15, за срок от 12 месеца – мярка с правно основание
чл.5 ал.1 т.2 от ЗЗДН.
3/ да бъде забранено на ответника да приближава молителката, както и и
жилището на молителката, находящо се в ******* и местата за социални
контакти и отдих на молителката на по-малко от 50 /петдесет/ метра за срок
от 12 месеца - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
Съдът намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален
предупредително-възпиращ ефект спрямо извършителя, под угрозата при
неизпълнение да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на
полицията и прокурораи, както и ще даде възможност на ответника да
преосмисли поведението си и държанието си спрямо ищцата, като за в бъдеще
спрямо нея се въздържа от действия, представляващи актове на домашно
насилие.
Съдът, като съобрази, че ответникът получава трудови доходи,
прецени, че на същия на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН следва да бъде
наложена глоба в размер от 200 лева, като мярка адекватна на извършените от
него деяния, представляващи домашно насилие спрямо съпругата му.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъде
присъдено задължението за плащане, по сметка на РС-Царево, дължимата за
производството държавна такса в размер на 50 лева, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК.
С оглед изхода на спора и претенцията за разноски от страна на ищците,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея
разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600 /шестстотин/ лева.
По тези съображения, съдът
8

РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН следните мерки
за защита:
1/ ЗАДЪЛЖАВА ответника Д. Д. Г. , ЕГН:********** да се въздържа
от действия, представляващи домашно насилие спрямо ищцата В. Я. Г. ,
ЕГН:**********.
2/ ОТСТРАНЯВА ответника Д. Д. Г. , ЕГН:********** от съвместно
обитавания с ищцата В. Я. Г. , ЕГН:********** жилищен имот, находящ се
на адрес: ***, за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
3/ ЗАБРАНЯВА на ответника Д. Д. Г. , ЕГН:********** да доближава
ищцата В. Я. Г. , ЕГН:**********, жилищния имот, в който ищцата живее на
адрес: ***, местоработата й, местата за социални контакти и отдих на
ищцата, на по-малко от 50 /петдесет/ метра за срок от 12 /дванадесет/
месеца.
НАЛАГА на Д. Д. Г. , ЕГН:********** глоба в размер на 200.00 лева,
в полза на Държавата, платима по сметката на РС-Царево, на основание чл. 5,
ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. Д. Г. , ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Царево сумата в размер на
50.00 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото .
ОСЪЖДА Д. Д. Г. , ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на В. Я. Г. ,
ЕГН:**********, сумата в размер на 600.00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита по чл. 15
ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Д. Г. , ЕГН:**********, на основание чл.16
ал.2 от ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските
органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на основание
9
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на
прокуратурата.
Заповедта ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от полицейските органи по местоживеене
на ответника на основание чл.21 ал.1 ЗЗДН, като им указва да следят за
изпълнението.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат
на страните и да се изпратят служебно на РУ по настоящия адрес на
извършителя.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните – 02.10.2020г.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
10