Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
гр.Габрово, 22.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Грета Радойска и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 172 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е след като с Решение № 9903/27.06.2019г. постановено по АД 12502/2018г. състав
на Второ отделение на ВАС е отменил Решение № 29/27.03.2018г. постановено от
Административен съд – Габрово по АД 354/2017г. и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството
е по повод жалба на В.М.К. ***, ЕГН ********** против Заповед № 1051 от 02.11.2017г. на Заместник Кмет на
община Севлиево, с която е разпоредено в едномесечен срок от връчване на
заповедта, да бъде премахнат незаконен строеж – „Сглобяема стопанска постройка“
на един етаж, с дървена конструкция, с дължина 25.50 м. и ширина 4.10 м.,
находяща с в ПИ 247008, в землището на с.******,
общ.Севлиево.
В жалбата, в становищата по делото,
включително и по съществото на спора, а така също и в представената писмена
защита, жалбоподателят лично и чрез своя процесуален представител – адв. М. И. изразява позиция за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт, за допуснати процесуални
нарушения в проведената административна процедура. Изтъкват се доводи, че са
налице условията на §127 от ЗУТ – строежът макар и незаконен бил търпим и не
подлежал на премахване. А административният орган бил допуснал нарушение на
процесуалните задължения, които му вменява чл. 35 от АПК.
Ответният административен орган, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. В подробни писмени бележки
изразява позиция, че обжалваната заповед е законосъобразна, че строежът, който
е наредено да бъде премахнат, е незаконен поради липса на Разрешение за строеж.
Показанията на свидетелите не следвало да се кредитират поради противоречието
им с установени по делото факти, следователно строежът не отговарял на
условията за търпимост. Правилно е разпоредено да бъде премахнат. Моли
присъждане на сторените деловодни разноски.
Съдът за
да се произнесе съобрази следните, относими към настоящия правен спор факти:
Жалбоподателят К. е собственик на ПИ № ******, с площ от 1390 кв.м., с начин на трайно ползване
ливада, четвърта категория, находящ се в местността ********, землище с. *******,
общ.********, обл.Габрово, съгласно Нот. акт № ***, том 1, нот. дело № **/2010
г. от 27.04.2010 год./л.11 от АД 354/2017г./. По повод постъпила жалба от трето
лице е извършена е съвместна проверка от
комисия определена със Заповед № РД-ЗА-147 от 04.10.2016 г. на Директора на ОД
„Земеделие“ гр.Габрово и служители от Дирекция ТСУ при Община Севлиево, с цел
установяване извършени нарушения на разпоредбите на чл.2, ал.1 от Закона за
опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и законността на постройки и съоръжения в
ПИ ******; 247011 и ПИ ******, в землището на с.********, собственост на
жалбоподателя К., като установените нарушения са отразени в Констативен
протокол от 20.10.2016 г. на съвместната комисия.
Проверката
е последвана от допълнителни жалби от същото трето лице, размяна на книжа между
ДНСК – София, Община Севлиево и ОД Земеделие – Габрово, изразяване на становища
и възражения, както и извършване на допълнителни проверки.
В заключение преписката е изпратена по
компетентност на кмета на Община Севлиево с писмо Изх.№ ДД-4-Б-03.414-(35) 26.07.2017 г./л.68 от АД
354/. Кметът на община Севлиево е назначил нова проверка, при което комисия от
община Севлиево в състав инж.Н. М.– Директор в дирекция ТСУ
в община Севлиево и Н. Н. – Главен специалист „Архитектурно- строителен
контрол“ при община Севлиево на 24.08.2017 г. е извършила проверка по документи
и на място в имотите собственост на К., находящи се в землището на с.*********, общ.Севлиево. Проверката е извършена в присъствието
на жалбоподателя. Констатациите от извършената проверка са отразени в
съставения Констативен протокол от същата дата 24.08.2017г. /л.41 от АД 354/. В
протокола освен другите констатации е отразено, че в ПИ ******** е изградена обслужваща стопанска постройка на един
етаж, с дървена конструкция, с дължина 25.50 метра и ширина 4.10 метра,
североизточната страна е затворена с каменната зидария на оградата, покривна конструкция с ондулин.
Постройката е изградена на границата с ПИ *******,
собственост на К., ползва се за съхранение на продукция и инвентар, като функциите
и са съвместими с предназначението на земята съгласно Наредба № 19/24.10.2012
г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им –
чл.2, ал.1, т.1. Констатирано е също, че за постройката липсва разрешение за
строеж и същата е изградена в нарушение на чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ и чл.148, ал.1
от ЗУТ. Във връзка с така констатираните обстоятелства, цитираните служители от
община Севлиево, извършили проверката, са издали Констативен акт № 6 от
24.08.2017 г./л.38/, в който са вписани същите обстоятелства отразени и в
съставения Констативен протокол. Отново е възприето, че постройката е изградена
в нарушение на чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ и чл.148, ал.1 от ЗУТ и че строежът е
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/л.38/. Така съставеният Констативен
акт е послужил като основание за започване на административно производство по
реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на строежа. Въз основа на констативния акт
е издадена и обжалваната в настоящото производство Заповед № 1051 от 02.11.2017
г. на Кмет на община Севлиево/л.34/, с която Заповед е наредено в едномесечен
срок да бъде премахната „Сглобяема стопанска постройка“ на един етаж от дървена
конструкция с дължина 25.50 метра и ширина 4.10 метра, която от североизточната
страна е затворена с каменната зидария
на оградата, разположена в ПИ *******,
на границата с ПИ ********, находящи се в землището на с.********, общ.*******, която постройка е
изградена в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ – без необходимите строителни
книжа и разрешение за строеж, поради което строежа се явява незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Оспорването е основателно по следните съображения.
1.Съгласно
чл. 2, ал.4 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ строителство в
земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва за
обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на земята -
при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието, храните
и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. По силата на
тази законова делегация е издадена Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за
строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им /Наредба №
19/. Според чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № 19 без промяна на предназначението на
земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с
ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, като в
настоящия случай, тъй като имота е с площ по-малка от 10 дка - на едноетажни
селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях. Глава Пета от посочената
наредба изисква строителството да бъде извършено след издаване на разрешение за
строеж. По делото по несъмнен начин е установено, че процесният строеж е
изграден без строителни книжа, включително и разрешение за строеж.
Изложеното налага извода, че е налице
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
2.По делото се събраха гласни
доказателства, установяващи времето на извършване на строежа, съгласно
указанията съдържащи се в отменителното решение на ВАС / Решение
№ 9903/27.06.2019г. по АД 12502/2018г. ІІ отд./
Свидетелят З. заяви, че познава имота,
че помни паянтовата постройка от малък, че със сигурност я помни поне от
тридесет години.
Свидетелят Н.в показанията си заяви, че
притежава имот в близост до имотите на жалбоподателя. От 1992-1993г. посещавал
собствения си имот често. Познавал имотите на жалбоподателя още докато са били
притежание на бившите им собственици. Спомнял си, че постройката през
1992-1993г. не само че съществувала, но си личало, че е съществувала много
години. Понастоящем била в същия обем, но през годините била ремонтирана с цел
поддръжка.
С оглед тези показания съдът приема за достоверна
най-късната дата /1993г./ към който момент постройката предмет на заповедта, вече
е била изградена. Сградата е допустима с оглед посочените по-горе норми на ЗОЗЗ
и Наредба № 19, но липсват строителни книжа. Следователно сградата попада в
хипотезата на § 127, ал.1 от ЗУТ, съгласно която норма строежите, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване.
Съдът
не споделя, доводите на ответния административен орган, изложените в писмените
бележки, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите, тъй като
нито във възраженията си по време на административната процедура, нито при
първоначалното гледане на делото, жалбоподателят не бил правил възражение за
търпимост на сградата, както и че не било представено удостоверение за
търпимост.
Това, че жалбоподателят е поддържал теза,
че сглобяемата постройка не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, е просто
избраната от него защитна линия, която не е пречка за нови фактически
установявания, включително и посредством свидетели. Представянето на
удостоверение за търпимост не е нито необходимо нито достатъчно условие за
отмяна на заповедта при провеждане на съдебния контрол на същата. Необходимо е
съдът сам да установи дали са налице предпоставките въпросният строеж да бъде
възприет като търпим.
В настоящия случай, свидетелските
показания са еднопосочни и безпротиворечиви. Липсват доказателства в смисъл
противен на изложеното от свидетелите, следователно твърдените от тях факти
следва да бъдат възприети като безспорно установени.
С оглед така установеното, съдът намира
че „Сглобяема стопанска постройка“ на един етаж от дървена конструкция с
дължина 25.50 метра и ширина 4.10 метра, която от североизточната страна е
затворена с каменната зидария на
оградата, разположена в ПИ 247008, на границата с ПИ 247009, находящи се в
землището на с.*********, общ********, макар и изградена в нарушение
на чл.148, ал.1 от ЗУТ – без разрешение за строеж и поради което явяваща се незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2, попада в хипотезата на § 127, ал.1 от
ЗУТ, същата представлява търпим строеж по смисъла на посочената правна норма и
не подлежи на премахване.
Изложеното налага отмяна на обжалваната
заповед.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. „второ“ от АПК, Административен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед № 1051 от 02.11.2017г. на
Заместник Кмет на община Севлиево, с която е разпоредено в едномесечен срок от
връчване на заповедта, да бъде премахнат незаконен строеж – „Сглобяема стопанска
постройка“ на един етаж, с дървена конструкция, с дължина 25.50 м. и ширина
4.10 м., находяща с в ПИ *******, в землището на с.********, общ.********.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
Препис
от настоящото да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: