№ 2944
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20211100111467 по описа за 2021 година
Предявени искове с правно основание чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. с чл.
152 от ЗЗД, съединен с евентуален иск с правно основание чл. 26 ал.1 пр.2 от
ЗЗД, съединен с евентуален иск с правно основание чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД,
съединен с евентуален иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД,
съединен с евентуален иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Ищцата К. А. Д., твърди в исковата си молба, че е била собственик на
недвижим имот, представляващ ап. 61, находящ се в гр. София, ул.
„*********, със застроена площ от 98,84 кв., заедно с мазе 17, с площ от 3,45
кв.м., заедно с 1,332% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.802.2142.1.61. Изложени са твърдения, че имотът бил
предмет на принудително изпълнение по изп. дело 1409/2019 г. по описа на
ЧСИ – С.Я., по което била наложена възбрана върху същия и насрочена
публична продан. За да осуети публичната продан, ищцата се обърнала за
съдействие към неин познат – И. А. Д. като на 02.08.2019 г. двамата сключили
договор за покупко-продажба на имота, оформен в нотариален акт 54, дело
590/2019 г. на нотариус 041 – Д.Т. с район на действие – СРС, съгласно който
купувачът се задължавал да закупи имота за сумата от 184 761, 90 лв., която
сума следвало да бъде преведена по сметка на ЧСИ – Я. с цел погасяване на
задълженията на продавача по изпълнителното дело и заличаване на
вписаните върху имота възбрана и ипотека. Твърди се в исковата молба, че
договорът бил привиден като действителната воля на страните била да се
осуети публичната продан като продажната цена щяла да бъде възстановена
от ищцата на купувача на месечни вноски в рамките на до три години като
1
върху имота бъде вписана договорна ипотека в полза на заемодателя.
Изложени са твърдения, че разпоредителния договор е нищожен поради
протИ.речие и заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави,
тъй като пазарната цена на имота надвишавала значително продажната такава
и била около 120 000 евро. Твърди се, че в изпълнение на уговорката им за
връщане на сумата, платена като продажна цена в периода м.08.2019 г. – м.
09.2021 г. била предоставила на ответника сума в размер на 14 400 лв.
При тези заявени твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на искове за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба с
оглед протИ.речието му със закона, при условията на евентуалност поради
заобикаляне на закона, при условията на евентуалност поради накърняване на
добрите нрави, при условията на евентуалност поради неговата привидност,
при условията на евентуалност за връщане на сумата от 14 400 лв. платена при
начална липса на основание. Претендират се и сторените в производството
съдебни разноски.
Ответникът И. А. Д., оспорва фактическите твърдения в исковата молба
в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени
подробни възражения досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Претендират се разноски.
Заявените претенции се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Калчев.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание
от адв. М..
Страните са депозирали и писмени бележки в срока, предоставен от
състава на съда.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 59, дело 590/2019 г. на нотариус 041 – Д.Т. чрез помощник
нотариус по заместване А.Г., на 02.08.2019 г. К. А. Д. е продала на И. А. Д.
собствения си недвижим имот, представляващ ап. 61, находящ се в гр. София,
ул. „*********, със застроена площ от 98,84 кв., заедно с мазе 17, с площ от
3,45 кв.м., заедно с 1,332% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.802.2142.1.61 за сумата от 184 761, 90 лв. като
Д. е заявила, че е съгласна купувачът Д. да заплати продажната цена по банков
път по банкова сметка на ЧСИ – С.Я. с цел погасяване на задължения на
продавача по изп. дело 1409/2019 г. и заличаване на вписаната върху
2
продавания имот възбрана и ипотека.
Видно от представеното изпълнително дело 1409/2019 г. по описа на
ЧСИ с рег. № 848 – С.Я., същото е образувано от „Юробанк България“ АД въз
основа на издаден срещу К. А. Д. изпълнителен лист от СРС по гр.д.
12 235/2019 г. за сумата от 75 327, 42 евро – главница по договор за жилищен
кредит от 17.09.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2019
г., сумата от 5 518, 71 евро – договорна лихва за периода 05.04.2018 г. –
05.07.2018 г., сумата от 375, 35 евро – договорна лихва върху просрочен
кредит за периода 05.04.2018 г. до 24.02.2019 г., такси в размер на 490, 21 евро,
застраховка в размер на 67, 12 евро и сумата от 6 713,93 лв. – съдебни
разноски.
Видно от данните по делото, продажната цена по разпоредителния
договор е внесена от купувача по него по уговорения начин – по сметка на
ЧСИ. Видно от данните по изпълнителното дело, с оглед заплащането на
същата е приключено изпълнението по изпълнителното дело като в полза на
длъжника К. А. Д. от ЧСИ е преведена надвнесена сума по изпълнителното
дело в размер на 7 343, 14 лв. с преводно нареждане от 22.08.2019 г. / стр.113 в
изп. дело/.
При тези установени факти по делото, ищцата е заявила твърдения, че
сключеният договор за покупко-продажба е нищожен с оглед протИ.речието
му със закона, а именно чл. 152 от ЗЗД. За да се установи твърдяната от
ищцата нищожност на соченото основание следва процесният договор за
покупко-продажба да е сключен, за да се обезпечи изпълнението на сключен
договор за заем. От значение за преценката за наличие на съглашение по
смисъла на чл. 152 от ЗЗД между страните по договор за заем, с което е
уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в
закона, е това да бъде направено предварително преди възникване на
вземането /в този смисъл решение 392 от 18.01.2012 Г. по гр.д. 1487/2010 г. на
Четвърто ГО на ВКС, решение 470 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г. на
Четвърто ГО на ВКС, решение 710/27.05.2011 г. по гр.д. 430/2010 г. на Трето
ГО на ВКС / или едновременно с неговото възникване /решение 33 от
28.05.2018 г. по гр.д. 2112/2017 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Наличие на заемни
правоотношения между страните, предшестващи или съпътстващи
сключването на процесния по делото договор, вън от фактическите твърдения
3
в исковата молба и предположенията за наличие на евентуални заемни
правоотношения между страните по спора, изказани от свидетеля А.Ц., в
съдебно заседание от 09.10.2023 г., които не се потвърждават от останалите,
ангажирани по делото доказателства, не се установяват. Наличие на заемни
правоотношения не могат да бъдат извлечени при ангажираните по делото
доказателства и по пътя на индициите. Няма данни ищцата да е предприела
каквото и да е връщане на сумата /изцяло или частично/, за която твърди, че й
е дадена в заем в рамките на твърдяния в исковата молба тригодишен период.
Представените платежни документи, за които са изложени твърдения, че
представляват частични погашения по заемно правоотношение са извършени
след депозиране на исковата молба по настоящото дело в съда и са следващи с
оглед твърденията, заявени в исковата молба относно срокът на договора за
заем /3 години/. Идентичен извод е обективиран и от изслушаната ССчЕ,
изготвена от вещото лице В. М., която е посочила в заключението си, че
първият превод, сторен от ищцата е от 30.09.2021 г. /стр. 348 в делото/, а
исковата молба е депозирана в съда на 20.09.2021 г.
Поради което настоящият съдебен състав намира този заявен иск за
неоснователен и недоказан и като такъв същият подлежи на отхвърляне.
Поради несбъдване на вътрешното процесуално условие следва да се
разгледа евентуалния иск за нищожност поради заобикаляне на закона.
Константната съдебна практика приема, че заобикаляне на закона като
основание за нищожност на договора е налице, когато страните целят един
неправомерен краен резултат, който е постигат чрез сключване на една или
повече сделки, които формално не нарушават закона. Договорът за покупко-
продажба е годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС, поради
което не може да се говори за заобикаляне на закона предвид, че договорът,
сключен от страните е абсолютно правомерен, разрешен и регламентиран от
законодателя по арг. на чл. 183 и сл. от ЗЗД, поради което и този иск като
неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
Поради несбъдване на вътрешното процесуално условие следва да се
разгледа и следващия евентуален иск за нищожност поради накърняване на
добрите нрави.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД дефинитивно следва да
бъде определени като неписани общи принципи, извлечени от морални норми
4
и/или етични правила за поведение на правните субекти в обществото на
определен етап от неговото развитие. Посоченото основание за нищожност е с
обективен характер т.е. не е поставено в зависимост от субективната преценка
на конкретен правен субект, а следва обективно да съществува с оглед
нарушаване принципите на справедлИ.ст, добросъвестност и морал и
съблюдаване на основна правно-защитима цел, а именно предотвратяване на
несправедлИ. облагодетелстване. Преценката за наличие на действие/я,
накърняващи добрите нрави е винаги конкретна и основана на събраните
доказателства по делото и доводите на страните по него.
Нееквивалентността на насрещните престации, каквото твърдение е
застъпено в ищцовата претенция в съдебната практика се разглежда като
пример за накърняване на добрите нрави /решение 1444/04.11.1999 г. на ВКС
по гр.д. 753/99 г. на Пето ГО, решение 615/15.10.2010 г. по гр.д. 1208/09 г. на
Трето ГО на ВКС,/. Като критерии при преценка на тази нееквивалентност
следва да бъдат възприети изключително големите, явни и драстични разлики
в насрещните престации като същевременно се зачита и принципа на свобода
на договаряне по чл.9 от ЗЗД, доколкото тази еквивалентност се преценява от
страните по договора и съдът не може да подменя тяхната воля. По тази
причина и законодателя допуска, че цената на недвижимия имот да е по-ниска
от данъчната му оценка. В настоящия случай, видно от съдържанието на
нотариалния акт, обективиращ процесния договор за покупко-продажба,
продажната цена е в размер на 184 761, 90 лв. Данъчната оценка на имота, към
датата на сключване на договора е в размер на 100 636, 60 лв., което е лесно
установимо от съдържанието на нотариалния акт. Съгласно изслушаната по
делото СТЕ, изготвена от вещото лице инж. П. Я. пазарната цена на имота
към датата на договора възлиза на 296 440 лв. По делото е изслушана и
повторна СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Т. Д., съгласно която пазарната
цена на процесния по делото имот възлиза на сума в размер на 227 601 лв.
Обективно, продажната цена значително надвишава данъчната оценка на
имота и е по-ниска от неговата пазарна стойност. По съображенията,
изложени по-горе в решението, за да се направи обективна преценка относно
наличието или липсата на еквивалентна престация по договора следва да се
зачете и свободата на договаряне на страните респ. действителната им воля, а
не на последно място следва да бъдат съобразени и твърденията в исковата
молба, че разпоредителния договор е сключен с цел да бъде предотвратено
5
изнасянето на публична продан на имота от ЧСИ. Поради което следва да бъде
съобразена и нормата на чл. 485 ал.4 от ГПК, съгласно която началната цена
при публична продан, от която да започне наддаването е 80% от стойността на
имота. В тази връзка, настоящият съдебен състав кредитира определената
пазарна цена на имота от вещото лице по повторната СТЕ, доколкото е
изготвено с оглед съобразяване на реално извършени сделки по отношение на
съпоставими с процесния имоти, а не по офертни цени, каквато база е
използвана в заключението по първоначалната СТЕ. При съблюдаване на
продажната цена по договора, пазарната, посочена от повторната СТЕ респ.
нормата на чл. 485 ал.4 от ГПК, настоящият съдебен състав не намира
продажната цена за нееквивалентна на пазарната стойност на процесния имот
до степен да накърнява добрите нрави и да води до несправедлИ.
облагодетелстване на купувача по договора. Това е така защото, за да се
приеме, че е нееквивалентност на престациите неравностойността би следвало
да е такава, че практически да е сведена до липса на престация /решение
24/09.02.2016 г. по гр.д. 2419/2015 г. на Трето ГО на ВКС/, каквото в
настоящото производство не се установява.
Поради което заявения иск по чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД се възприема от
настоящия съдебен състав като неоснователен и същия подлежи на
отхвърляне.
Поради несбъдване на вътрешното процесуално условие следва да се
разгледа евентуалния иск за нищожност като привиден договор.
Съгласно чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД нищожни са всички привидни
договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат
обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по
сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на
обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна. При абсолютната
симулация на договор за покупко-продажба във вътрешните отношения между
съконтрахентите прехвърлителят остава собственик на вещта, а
приобретятелят не придобива права и не дължи заплащане на цена. От
събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че
страните по процесния договор за покупко-продажба не са целели да настъпят
правните последици по прехвърляне на собствеността върху имота. Не са
доказани факти, които да разкриват, че страните по договора за продажба към
6
момента на неговото сключване са постигнали "скрито" съгласие за това да не
настъпят правните последици по прехвърляне на собствеността. При
сключване на симулативно съглашение страните по тази сделка планират да
създадат привидност, която да функционира известно време и след това да
бъде прекратена. По делото обаче не е доказано, че действителната постигната
между страните воля е различна от тази, която външно е била изразена от тях
пред нотариуса и обективирана в нотариалния акт, както и че действителното
им намерение не е било да се прехвърля собствеността върху имота. На
следващо място, не е представен документ, имащ качеството на "обратно
писмо" /"contre lettre"/, който да обективира направени от страните изявления,
в които те признават привидността на сделката, респ. не е представено "начало
на писмено доказателство" от ответника, което да създава индиция, че е
възможно сделката да е симулативна. От събраните доказателства не би могло
да се приеме, че действителната воля на страните е била правните последици
на договора за продажба да бъдат само манифестирани пред трети лица, без да
се цели настъпването им. При липсата на "обратно писмо" /"contre lettre"/,
което да разкрива действителните отношения на страните по договора за
покупко-продажба, както и при липсата на писмени доказателства, изхождащи
от ответника или удостоверяващи негови изявления пред държавен орган,
създаващи индиция за симулация, неподкрепени със свидетелски показания в
тази насока, твърдението за привидност на договора е недоказано /решение
79/26.06.2012 г. по гр.д. 791/2011 г. на Трето ГО на ВКС, решение от 15.06.2011
г. по гр.д. 1536/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 763/04.02.2011 г. по
гр.д. 356/2010 г. на Трето ГО на ВКС, решение 19/13.03.2014 г. по гр.д.
2159/2013 г. на Трето ГО на ВКС и др./.
Поради което и този искове като неоснователен подлежи на
отхвърляне.
Поради несбъдване на вътрешното процесуално условие следва да се
разгледа и последния заявен евентуален иск по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Заявената претенция от 14 400 лв., за която се твърди, че е получена от
ответника при начална липса на основание, съобразно твърденията в исковата
молба е със заявен процесен период м.08.2019 г. – м.09.2021 г. По делото
доказателства, установяващи заплащане на сума в подобен размер в заявения
в исковата молба период не са ангажирани. Съобразно изводите на
7
изслушаната ССчЕ, коментирана по-горе в мотивите на настоящото решение,
данните за извършени плащания от ищцата започват от 30.09.2021 г., десет
дни след депозиране на исковата молба в съда. Предходни плащания от страна
на ищцата, попадащи в процесния по делото период няма данни да са
извършвани, поради което и този иск като неоснователен и недоказан подлежи
на отхвърляне.
Представените от страните доказателства, установяващи заплащане на
консумативни разноски по повод ползване на процесния имот, участия в ОС
на ЕС касаят облигационни отношения между страните, които са неотносими
в рамките на заявените в производството искове и настоящият съдебен състав
намира за ирелевантно тяхното обсъждане.
При този изход на спора и с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК,
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер 9 600 лв.
По отношение на адвокатското възнаграждение от 9 000 лв. с ДДС е заявено
своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от процесуалния
представител на ищеца. При съобразяване на фактическата и правна сложност
на делото – заявени 5 иска в условията на евентуалност, извършените по
делото процесуални действия, включващи и процесуално представителство в
рамките на 6 открити съдебни заседания, цената на заявените искове, намира
възражението за неоснователно.
Водим от гореизложеното съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ заявените искове на К. А. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София бул. „********* – адв. Р.К. срещу И. А. Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, ул. ********* – адв. В. М. с правно основание
чл. 124 ал.1 от ГПК вр. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 152 от ЗЗД, с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 26 ал.1 пр. 2 от ЗЗД, с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД, всички заявени в
условията на евентуалност за прогласяване на нищожност на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.08.2019 г., обективиран в
нотариален акт 54, дело 590/2019 г. на А.Г., помощник нотариус при нотариус
8
рег. № 041 – Д.Т., с който К. А. Д. е продала на И. А. Д. собствения си
недвижим имот, представляващ ап. 61, находящ се в гр. София, ул.
„*********, със застроена площ от 98,84 кв., заедно с мазе 17, с площ от 3,45
кв.м., заедно с 1,332% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.802.2142.1.61 за сумата от 184 761, 90 лв., както и
заявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 14 400 лв., представляваща платена без основание сума в периода
м.08.2019 г. – м.09.2021 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К. А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София бул.
„********* – адв. Р.К. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на И. А. Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********* – адв. В. М.
сумата от 9 600 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9