№ 578
гр. *, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и шести ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20255440100574 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „*“ ЕООД гр.* против Ж. И. М., в
която се твърди от ищеца,че на 13.12.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № *
между „*” ЕООД като кредитор и *, като длъжник. Договорът е сключен при следните
параметри: Сума на кредита: 1100.00 лв.; Срок на кредита: 18 месеца; Размер на вноската:
82.92 лв.; Падеж на вноската: двадесет и пети ден от месеца; Годишен процент на
разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден:
0.11%; Общо задължение по кредита: 1492.56 лв. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1319.94
лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 73.33 лв. Общо задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 2812.50 лв.; Общ
размер на вноска: 156.25 лв.; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна
част от него са Общи условия (ОУ), които са били предадени при подписване на договора и с
които * внимателно се е бил запознал преди подписване на договора, приел е и не е имал
забележки към тях, задължил се е да ги спазва, за което е и положил подписа си под клаузите
на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен
експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на
неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът
подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. „*” ЕООД
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 13.12.2017г. е превел
1
парична сума в размер на 1100.00 лв. по посочена от * банкова сметка.
* от своя страна е поел задължение да погасява предоставения заем с равни месечни
вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора
за потребителски кредит Изготвен е погасителен план с определени 18 вноски, всяка по
156.25 лв. с падежна дата – всяко 25-то число на месеца. Погасителния план е бил бил
получен от * на 13.12.2017г г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски
формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Към настоящия момент целият
погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си
дължим размер. Падежът на последната погасителна вноска е бил на дата 25.03.2019г.
Размерът на погасеното от * задължение по ДПК № * е било в общ размер на 157.00 лева. С
плащанията си длъжникът е погасил 1 пълна вноска. Частично плащане в размер на 0.75
лева е имало по 2-рата вноска.
Предвид това „*” ЕООД се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ЧГД № 1745/2018г. по описа на PC - Ловеч срещу *. Впоследствие, заведен е бил и иск
срещу * с правно основание чл.415, ал.3 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и ЗПК
относно вземанията на заявителя по издадената по ЧГД 1745/2018г. Заповед по чл.410 от
ГПК, образувано е било гр. дело № 2288 по описа за 2018 год. по описа на PC - Ловеч.
Ловешки Районен съд - Ловеч е приел за установено, че * дължи на дружеството
сумата в размер на 943.00 лева – главница , представляващи неизплатено парично
задължение по Договор за Договор за потребителски кредит № */13.12.2017г., както и сумата
108.74 лева – разноски по делото и по заповедното дело, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018г.
Последвало е и дело пред Ловешкият окръжен съд (В. гр. дело № 542/2019 година),
образувано по въззивна жалба вх. № 8184/23.07.2019 г., депозирана от „*” ЕООД. Ловешкият
окръжен съд е обезсилил като недопустимо, на основание чл. 269 от ГПК, съдебно решение
№ 311 от 01.07.2019г. по гр. д. № 2288/2018г. на Районен съд – Ловеч, в частта в която са
отхвърлени като неоснователни и недоказани обективно съединените положителни
установителни искове с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК и
чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че * дължи на „*” ЕООД сумата над 1054.83
лева до пълния претендиран размер от 2655.50 лв., а именно относно 437.74 лева по ДПК, в
т.ч. и за сумата 30,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането от 26.02.2018г. до
08.05.2018 г. и до пълния размер на сумата 1319.94 лв. по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги и е прекратил производството в тази му част. Потвърдил е като
правилно и законосъобразно съдебно решение №311 от 01.07.2019г. по гр. д. № 2288/2018г.
на Районен съд – Ловеч,в останалата част за сумата над интерес да пристъпи към съдебни
действия относно незаплатените суми по договора. 943.00 лева до 1054.83 лева-незаплатена
главница по договор за кредит №* от 13.12.2017 г.
След приключване на съдебните производства „*” ЕООД се е снабдил с
Изпълнителен лист за сумата от 943.00 лева – главница , представляващи неизплатено
парично задължение по Договор за Договор за потребителски кредит № */13.12.2017г., ведно
2
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението –
28.08.2018г. и е образувало Изп. дело № 148/2024 г. по описа на * В. *. * * * е събрал
вземането по издадения Изпълнителен лист, т.е. дължимата главница и с Постановление от
08.10.2024 г. е прекратил ИД № 148/2024 г. Поради това, за кредиторът възника интерес да
пристъпи към съдебни действия относно незаплатените суми по договора: Неплатено
договорно възнаграждение в размер на 354.82 лева, дължимо за периода от 25.02.2018 г. до
25.06.2019 г. и Законна лихва: в размер на 211.92 лева, дължима от 25.06.2019 г. - датата на
изтичане на погасителния план до 29.10.2024 г. По отношение на договорното
възнаграждение предходното дело е било прекратено като недопустимо, а производството в
тази му част - прекратено.
Към момента, главницата е заплатена изцяло /събрана в Изп. дело № 148/2024 г. по
описа на * В. * /, а по договорното възнаграждение заплатени сума няма, доколко отнесените
по него плащания /37.74 лева/ са били прихванати от Съда с остатъчния размер на
главницата. Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги не се предендира, по
него плащания няма постъпили.
На дружеството е станал известен факта, че длъжникът по договора * е починал и
затова е предприело действия по съдебно събиране на вземанията си по процесния договор
срещу наследниците му.В случая това е неговата майка Ж. И. М., която се явява единствен
негов наследник, съгласно чл.6 от ЗН. Съгласно посочената разпоредба, когато починалият
не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях,
който е жив. В случая бащата на наследодателя е починал на 18.02.2021г., поради което
кредитополучателя се наследява от майка си.
Неизпълнението по договора обуславя интереса на кредитора да предприеме
съдебни действия спрямо Ж. И. М.. Ж. И. М. /майка/ е приела наследството, същата е била
конституирана като наследник на * по Изп. дело № 148/2024 г. по описа на * * * (по-долу е
описна връзката с наст. Гр. дело). По ЧГД № 1294/2024г. по описа на Районен съд - * е
налична и служебно изискана справка за родствени връзки на наследодателя.
В настоящето производство „*“ ЕООД се отказва да търси претендираните с
подаденото заявление Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в
размер на 400.00 лева, начислени на 08.05.2018 г. и 47.91 лева - лихва за забава от 26.02.2018
г., дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № * до
25.06.2019 г.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанов решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответницата Ж. И. М., наследник на починалия
кредитополучател * по Договор за потребителски кредит (ДПК) *, чесъщата дължи на
ищеца сума в общ размер на 566.74 лв. , от които: Неплатено договорно възнаграждение в
размер на 354.82 лева , дължимо за периода от 25.02.2018 г. до 25.06.2019 г. и законна лихва
в размер на 211.92 лева , дължима от 25.06.2019 г. - датата на изтичане на погасителния план
до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
3
/30.10.2024 г./ до изплащане на вземането. Претендира и за разноски в заповедното и в
исковото пропизводства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
В с..з. ищецът р.пр. не изпраща представител. Поддържа иска с писмена молба, чрез
пълномощника си юриск.*, в която прави искане за постановяване на неприсъствено
решение, при наличието на предпоставките за това.
Ответницата р.пр. пир усл.на чл.41 ал.2 от ГПК не изпраща представител и не
ангажира становище по иска.
Съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение,
визирани в чл.238 и 239 от ГПК, поради следното:
Ответницата, съгласно чл.238 ГПК не е подала в срок отговор на исковата молба,
неин представител не се е явил в първото заседание по делото и ответницата не е направила
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. В съдебно заседание ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответницата, съгласно чл.239 ал.1 т.1 от ГПК е била уведомена за правото си да
подаде писмен отговор и за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание.
Налице е и условието на чл.239 т.2 ГПК- искът се явява вероятно основателен с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените към исковата молба
писмени доказателства, които установяват дължимостта на претендираните суми и техния
размер.
Предвид посоченото, ще следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
което предявеният иск за дължимост от ответницата, като наследник на починалия
кредитополучател по Договор за потребителски кредит */13.12.2017г. на сума в общ
размер на 566.74 лв., от които: Неплатено договорно възнаграждение в размер на 354.82
лева дължимо за периода от 25.02.2018 г. до 25.06.2019 г. , законна лихва в размер на 211.92
лева , дължима от 25.06.2019 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.10.2024 г., за
които суми по ч.гр.д.№1294/2024г. на РС-* е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК следва да бъде уважен, без да се излагат мотиви по
съществото на спора.
Що се отнася до претендираната с исковата молба законна лихва от датата на
подаване на заявлението-30.10.2024г. до окончателното изплащане, в тази му част искът е
недопустим. Видно от издадената заповед за изпълнение същата не включва така
претендираната лихва. Ако заявителят е считал, че заповедният съд не се е произнесъл по
цялото му искане в заявлението е следвало да поиска допълване на заповедта за изпълнение
в срока по чл. 250 от ГПК. В случая заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване,
освен в частта за разноските, поради което искане за допълване заявителят е следвало да
поиска в едномесечен срок от връчване на заповедта. Като не е сторил това, искът в частта
му за законна лихва от датата на издаване на заповедта до окончателното изпращане на
4
задължението е недопустим, тъй като за нея липсва издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, поради което в тази му част следва да се остави без разглеждане и
производството в тази му част да се прекрати.
Ще следва, с оглед изхода на делото на осн.чл.81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по водене на делото, както
следва: разноски в заповедното производство размер на 25,00лв. за ДТ и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и разноски в настоящото исково производство в размер на
75,00 лв. за ДТ и 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. И. М., ЕГН ********** с
адрес гр.*, ул.“*“ №61, че същата, като наследник на починалия кредитополучател * по
Договор за потребителски кредит № */13.12.2017г. дължи на „ *“ ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.*, бул.“*“ №4 сума в общ размер на 566.74 лв., от които:
Неплатено договорно възнаграждение в размер на 354.82 лева дължимо за периода от
25.02.2018 г. до 25.06.2019 г. , законна лихва в размер на 211.92 лева , дължима от 25.06.2019
г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.10.2024 г., за които суми по ч.гр.д.
№1294/2024г. на РС-* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искът в частта, с която се претендира да се признае
за установено, че Ж. И. М. ,като наследник на починалия кредитополучател * по Договор за
потребителски кредит № */13.12.2017г. дължи на „* * “ ЕООД законна лихва от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д.№1294/20224г. на РС-*- 30.10.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№574/2025г. по описа на РС-* в тази му част.
ОСЪЖДА Ж. И. М., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ №61 да заплати на „ *“
ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.*, бул.“*“ №4 разноски в заповедното
производство размер на 25,00лв. за ДТ и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и
разноски в настоящото исково производство в размер на 75,00 лв. за ДТ и 150,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-* в
едноседмичен срок от връчването му на страните само в частта му, с която производството е
прекратено.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5