РЕШЕНИЕ
№ 1235
гр. Пловдив, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично засеД.ие на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражД.ско дело №
20235300500906 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. А. и А. Е., гражД.и на ***, чрез
адв.Д. К. от АК Пловдив срещу решение № 461/02.02.2023г. на Пловдивски
районен съд - ХІV гражД.ски състав, постановено по гр.дело № 5022/2021г. С
обжалваното решение е отхвърлен предявените от Д. А., ЛНЧ ***, с адрес:
*** и А. Е., гражД.ин на ***, роден на ***г., адрес: ***, срещу М. Г. М.- Ш.,
ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** и Ц. Т. М., ЕГН **********, адрес ***,
искове за признаването за установено по отношение на М. Г. М. и Ц. Т. М., че
Д. А. и А. Е., са собственици на основание реституция по ЗВСОНИ през
1992г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1035.1.13
по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с
предназначение: за склад, брой нива: 1, площ: 15.47 кв.м., при съседи: на
същия етаж56784.518.1035.1.10, под обекта- 56784.518.1035.1.9, над обекта-
няма и осъжД.ето на М. Г. М.- Ш. и Ц. Т. М. да предадат на Д. А. и А. Е.,
владението на посочения обект.
1
Също така е отхвърлен предявения от Д. А., ЛНЧ ***, с адрес: *** и А.
Е., гражД.ин на ***, роден на ***г., адрес: ***, срещу М. Г. М.- Ш., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: ***, иск за осъжД.ето на М. Г. М.- Ш. да заплати
на Д. А. и А. Е. сумата от 2040.00 лева обезщетение за неоснователно
ползване на собствен недвижим имот с идентификатор 56784.518.1035.1.13 по
КК на гр. Пловдив за периода от 07.12.2020г. до 19.03.2021г., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба в съда до окончателното
плащане.
Решението се обжалва изцяло. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се че неправилен е изводът на Районен съд -
Пловдив, че обектът, предмет на делото не е обособен като самостоятелно
таванско помещение, защото не е бил преграден от четвърта стена и до него
имало свободен достъп, като самостоятелния обект е непроменен, само
достъпът до него е ограничен чрез преместване на входната врата към
таванския апартамент. Сочи се че Районен съд - Пловдив не е изследвал и
обсъждал писмото от 09.12.2019г., в което ответниците признават
завладяването на таванската складова стая и заявяват желание да я закупят
или да я вземат под наем. Сочи се, че неправилно Районен съд - Пловдив
приема, че ищците не са придобили правото на собственост въз основа на
реституция по ЗВСОНИ през 1992г., като реституцията се отнася и до този
обект на собственост. Иска се отмяна на решението изцяло и уважаване на
предявените искове. Претендира се назначаване на допълнителна съдебно-
техническа експертиза с посочена задача. Претендират се разноските по
делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М. М. и Ц. М., с
който решението се намира за правилно, а жалбата за неоснователна. Иска се
неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови своя съдебен акт първата инстанция е приела за
2
доказано следното.
С нотА.ален акт № 167 от 02.05.1912 г. А.Т. продава на д-р Л. А.
собствената си къща с пристройка и дворно място, състоящо се от общо
пространство от около 373.92 кв.м.
С декларация по ЗОЕГПНС д-р Л.А. е посочил, че притежава къща в
***, с 5 самостоятелни жилища- 2 от 5 стаи, 2 от 4 стаи и 1 с 1 стая.
С решение от 03.07.1948 г. на комисия по чл.11 ЗОЕГПНС са
отчуждени от д-р Л.А. втория надпартерен етаж, състоящ се от два
апартамента, четири магазина (втори, трети, четвърти и пети, броени от
външната входна врата от изток на запад), ведно в 2/3 ид.ч. от терена и
общите части от имота на ***. В т. III на решението е посочено, че не се
отчуждава първият етаж, състоящ се от два апартамента, със съответните
тавански и избени помещения, източният магазин и 1/3 ид.ч. от терена и
общите части. В контролния лист от 22.01.1949 г. е посочено, че не се
отчуждава първият етаж, състоящ се от два апартамента от имота на ***.
С постановление № 60 от 06.04.1949 г. Министерски съвет е утвърдил
заедно с измененията и допълненията направени в тях, решенията на
съставите на комисии по чл. 11 от закона и то само в частите им, с които е
постановено отчуждаване и освобождаване на недвижими имоти.
С допълнително решение комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС определя
следващите се на отчуждените имоти 2/3 ид.ч. от общите части и всички
тавански помещения без двете западни помещения от тавана и всички изби
без двете избени помещения до клозета.
С договор за продажба от 13.07.1968г. държавата е прехвърлила на Г.М.
собствеността върху тавански апартамент, състоящ се от 1 стая, кухня
вестибюл, антре баня и клозет, едно избено помещение намиращо в западната
част на сградата, две тавански помещения заемащи северозападния и
югозападния ъгъл на сградата и 1/12 ид.ч. от общите части.
Със строително разрешение от 1969 г. в полза на Г.М. е разрешено да
извърши преустройство на жилището си чрез задигане на покрива на южната
част и оформи тераса по одобрен архитектурен проект. През 1976 г. е
извършена делба между наследниците на д-р А. за първия етажа на сградата,
като са обособени три жилища, предоставени на всеки от наследниците.
Със заповед от 1992г. са отписани от актовите книги за държавна
3
собственост двуетажна полумасивна къща вътре в двора, втори надпартерен
етаж (трети етаж), четири магазина, всички тавански помещения без двете
западни, както и всички избени помещения без тези до клозета.
С нотА.ален кат от 2010г. ответниците са признати за собственици на
основание представени документи на СОС 56784.518.1035.1.10, ведно с
таванско помещение с площ от 16 кв.м. с вход от жилището. От
представената таблица за определяне на ид.ч. от общите части на сградата от
28.02.2012 г. се установява, че процесният обект е бил включен като таванско
помещение към жилището на ответнциите.
Представен е и нотА.ален акт от 2006г. за покупко-продажба на друг
обект в сградата на третото лице, с който е прехвърлен ведно с таванско
помещение от 11.80 кв.м. при гранити: отляво- таван на М. и коридор.
Обектът е едно от жилищата, обособени при делбата от 1976 г.
С писмо от 09.12.2019г. ответницата М. М. признава, плащането на
наем за таванско помещение.
С нотА.ален акт от 20.02.2021г. ищците са признати за собственици на
основание представени документи на процесното помещение като
самостоятелен обект в сградата. Предвид този нотА.ален акт ищците се
позовават на правото на собственост на своя наследодател и възстановяване
на собствеността на основание ЗВСОНИ през 1992 г.
От приетата пред РС Пловдив СТЕ се установява, че сградата е
изградена през 1912г. като пристройка и надстройка на съществувала сграда.
По първоначалния проект било предвидено изгражД.ето на първи етаж с 6
магазинни помещения и складови помещения- изби за предвидените жилища
в сградата, втори етаж, означен като първи жилищен над партера, с две
самостоятелни жилища, трети етаж с две самостоятелни жилища и висок
тавански етаж без обособени отделни тавански помещения. От приложените
по делото документи се констатирало, че към момента на одържавяването са
съществували обособени тавански помещения, но липсва графична част за
тяхното конкретно разположение. С инвестиционния проект за преустройство
на съществуващото на таванския етаж жилище е предложено да се промени
мястото на входа и създаването на съвсем нова функционална организация на
същото. Предвидено е и завишаване на площта на същото с около 2.4 кв.м.
във връзка с обособяването на новия вход. Проектът бил одобрен на
4
18.02.1969 г. от главен архитект на ГНС след съгласуване с Жилфонд и
служба „Държавни имоти“, като е последвало издаването на строително
разрешение от същата дата. Според експертизата в източната част таванското
жилище е граничело със стълбище и обща част от таванския етаж, като на
архитектурното заснемане не била означена врата, която да го отделя като
самостоятелно таванско помещение. След преустройството това пространство
3 (записано като помещение) било приобщено към жилището на ответниците
и станало на практика част от апартамента им, като е достъпно само от този
обект. Жилището било изпълнено съгласно одобрения архитектурен проект
плюс приобщената част като таванско помещение и входно антре. Към
настоящия момент се констатира, че на втория етаж са обособени три броя
жилища, на третия етаж- два броя жилища, а на четвъртия тавански етаж
съществува едно жилище и 4 тавански помещения.
От приетото пред ОС Пловдив заключение на допълнителната СТЕ е
видно, че процесната сграда в *** е построена през 1912г., като жилищна
сграда въз основа на одобрен архитектурен проект от 1912г. от арх. К.П., като
на таванския етаж, четвърти е било предвидено обособяване на висок общ
тавански етаж. Не се е предвиждало разделянето на същия на тавански
складови помещения. Към отчуждителната преписка №4390/17.05.1948г.,
контролен лист към нея и декларация на д-р. Л.Д. е видно, че към момента на
отчуждаването е съществувало и 1 бр. жилище на таванския – четвърти етаж
на сградата. В тавана е имало и обособени тавански помещения за всяко едно
жилище в сградата, като липсва графична част, от която да се установи
конфигурацията и местоположението на новото жилище и обособените
тавански помещения. Процесното таванско помещение след ремонта по
строително разрешение от 1969 г. е било вече достъпно само от жилището на
ответниците. С оглед на факта, че към 1948 година е имало и обособени
тавански помещения за всяко едно жилище в сградата, като липсва графична
част, от която да се установи конфигурацията и местоположението, то вещото
лице заключава, че по силата на ЗУТ и ЗКИР, за да съществува таванско
помещение, то трябва да бъде обособено по съответния ред с архитектурен
проект. Вещото лице сочи, че в ЗПИНМ, ЗТСУ и ЗУТ липсва законово
определение на понятието „помещение“. Сочи че в практиката под понятието
„помещение“ се разбира част от обект с определено функционално
предназначение, което се определя с одобрен архитектурен проект, в който
5
задължително се посочва наименованието на помещението, съобразно
функцията, която изпълнява по проект. При реализацията на проекта за
преустройство от 1969 г. тази площ /процесната/ е приобщена към жилището
на ответника. Понятието „обект“ в сграда е бил подробно изяснен по смисъла
на ЗУТ в §5 т.39 от ДР на ЗУТ и §1 т.1 от ДР на ЗУТ. Посочено е че
процесната площ не е проектирана и отразена като таванско помещение тоест
изобщо не е посочено помещение с конкретна функция и предназначение, не
е проектирана врата и не е означен входа със съответната сигнатура, липсват
размери на входа, липсва врата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че неправилен е
изводът на Районен съд - Пловдив, че обектът, предмет на делото, не е
обособен като самостоятелно таванско помещение, защото не е бил преграден
от четвърта стена и до него имало свободен достъп, като самостоятелния
обект е непроменен, само достъпът до него е ограничен чрез преместване на
входната врата към таванския апартамент. Този извод на РС Пловдив е
напълно потвърден от приетото заключение на допълнителната СТЕ,
изготвена пред въззивният съд. Следва да се посочи, че ищците по делото не
доказват по никакъв начин да са изградили и узаконили такова помещение
преди отчуждението на имота им през 1948 година.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че първата
инстанция РС Пловдив не е изследвала и обсъждала писмото от 09.12.2019г.,
в което ответниците признават завладяването на таванската складова стая и
заявяват желание да я закупят или да я вземат под наем. На първо място
следва ясно да се уточни, че въпросното писмо /л.22 от делото на ПРС/ не е
подписано двете ответници по делото, а само от една от тях – М.М..
Отвеницата Ц. М. не е правила подобни псимени изявления. На второ място
не е ясно, за което точно от няколкото помещения на тавана става дума в това
писмо. При условие, че ответниците са ползвали и друго таванско
помещение, в който са си държали дървата за огрев, след реконструкцията от
1969 година. Според показанията на свидетелката Е.М. /л.270/, която е била
добре запозната с казуса като роднина на адв.М. /защитавал правата на
ищците по делото/ адв.М. е събирал наем за таванско помещение от
семейство М. в полза на семейство А. по 12 лева на година, но за помещение
за държане на дърва на тавана, не и за процесното помещение, включено в
апартамента на ответниците. На трето място от това място от това писмо е
6
видно предложение да се продаде на ищците А. целия апартамент на
четвъртия етаж, ведно със спорното помещение, тоест не се признава за
собственост, част от това жилище, щом се предлага на ищците да го закупят
това „нашето жилище“. Ето защо това писмо не може да се схване като
някакво писмено признание на иска, на една от ответниците, което да налага
друг правен извод по делото.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че неправилно
Районен съд - Пловдив приема, че ищците не са придобили правото на
собственост въз основа на реституция по ЗВСОНИ през 1992г., като
реституцията се отнася и до този обект на собственост. Основателно РС
Пловдив приема, че ищците в исковата си молба твърдят, че помещението е
самостоятелен обект, собствеността върху който им е била възстановена по
ЗВСОНИ, а не да е принадлежност към някой от апартаментите в сградата.
Изводът косвено се подкрепя и от самото фактическо положение, защото към
1949 г. на всеки от жилищните етажи е имало обособени по два апартамента,
съответно на тавата са съществували 4 тавански помещения, предназначени
да обслужват всеки от тях. Поради изложените съображения ПРС приема, че
процесната стая към 1949г. не е била обособена като самостоятелно
помещение и съответно не е можело да бъде включена в разпределението на
тавана при възникване на етажната собственост вследствие отчуждаването.
Според въззивният съд този извод е правилен, като следва да се добави,
че на база на приетото пред тази инстанция допълнително заключение на СТЕ
е видно, че и към момента на отчуждаването на процесната сграда на тавана е
имало и обособени тавански помещения за всяко едно жилище в сградата,
като липсва графична част, от която да се установи конфигурацията и
местоположението на обособените тавански помещения. При тази липса
графична част, от която да се установи конфигурацията и местоположението,
то вещото лице заключава, че по силата на ЗУТ и ЗКИР, за да съществува
таванско помещение, то трябва да бъде обособено по съответния ред с
архитектурен проект. Понятието „обект“ в сграда е бил подробно изяснен по
смисъла на ЗУТ в §5 т.39 от ДР на ЗУТ и §1 т.1 от ДР на ЗКИР. Процесната
площ не е проектирана и отразена като таванско помещение тоест изобщо не
е посочено помещение с конкретна функция и предназначение, не е
проектирана врата и не е означен входа със съответната сигнатура, липсват
размери на входа, липсва врата. При така събраните доказателства в хода на
7
делото въззивният съд приема, че ищците не доказват в хода на процеса да са
изградили и узаконили по предвидения в закона ред самостоятелен обект на
собственост – процесното таванско или складово помещение, което да им е
било отчуждено през 1948 година по ЗОЕПГНС и реституирано по силата на
чл.1 ал.1 от ЗВСВОНИ през 1992 година. Напълно е възможно складовите
помещения на тавана деклА.рани преди отчуждаването през 1948 година, да
не са били фактически изградени като отделни помещения, а да са се
използвали просто като част от общото таванско помещение, което е останало
незастроено, след изгражД.ето на жилището на този тавански етаж преди
национализацията през 1948 година.
Ето защо обосновани и правилни са правните изводи на РС Пловдив, че
поради това ищците на са придобили правото на собственост върху
самостоятелен обект на въведеното от тях основание, а именно реституция по
ЗВСОНИ през 1992 г. Правилни са изводите, че поради горното исковете са
неоснователени и правилно са били отхвърлени от РС Пловдив. Решението е
следва да се потвърди.
В полза на въззивамите М. Г. М. и Ц. Т. М. следва да се присъдят
разноски на основание 78 ал.3 от ГПК. Такива разноски за пред въззивната
инстанция са 3000 лева по 1 500 лева на всяка една ответница за адвокатски
хонорар платен от двете ответници /л.59-л.64/ за защита пред въззивната
инстанция.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 461/02.02.2023г. на Пловдивски районен
съд - ХІV гражД.ски състав, постановено по гр.дело № 5022/2021г.
ОСЪЖДА Д. А., ЛНЧ ***, с адрес: *** и А. Е., гражД.ин на ***, роден
на ***г., адрес: *** да заплатят на М. Г. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес:
*** сумата от 1 500 лева за разноски пред въззивната инстанция и на Ц. Т.
М., ЕГН **********, адрес *** и сумата от 1 500 лева за разноски пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9