№ 40061
гр. София, 27.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110144056 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 279249/20.08.2025г. на СРС,
подадена от М. С. А. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД.
На основание чл. 102з, ал. 3, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в седмодневен срок от съобщението да представи по
делото доказателства за заплатена по сметка на Софийския районен съд държавна такса в
размер на 1,00 лев, дължима на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК за отпечатване на депозирани
по електронен път книжа за връчване на насрещната страна. При неизпълнение съдът ще
постанови определение по реда на чл. 77 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 11 ноември 2025г.
Час: 9:50
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът М. С. А. чрез адв. Н. Р. – АК-Бургас, е предявил срещу ответника „Профи
Кредит България“ ЕООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл.
143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения
между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
40007376463/06.01.2022г., както и за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от
8185,00 лева, недължимо платена по нищожния договор за заем, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба /20.08.2025г./ до окончателното ú изплащане.
Ищцата твърди, че с ответника сключили посочения договор за кредит, по силата на
който ответникът като заемодател ú отпуснал в заем сумата от 5000,00 лева, която следвало
да се върне на 36 вноски по 241,07 лева при 41% лихва и ГПР от 49,03%. Така общо
дължимата сума по договора била 8678,05 лева. Главницата от 5000,00 лева била
предоставена и усвоена от ищцата. Към договора били избрани и закупени пакети от
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, даващи приоритетно отпускане на кредита,
възможност за отлагане изплащането на кредита, намаляване и отлагане на вноски и т.н.,
срещу което ищцата следвало да заплати възнаграждение от 1250,00 лева за услугата „Фаст“
и 2300,00 лева за услугата „Флекси“. Така общо дължимите суми по договора нараснали до
12228,05 лева, а размерът на погасителната вноска станал 339,68 лева. Договорът не
съдържал методиката на изчисляване на ГПР и елементите, въз основа на които той се
формирал. При изчислението на ГПР не били включени и разходите за възнаграждения по
допълнителните услуги, въпреки че това трябвало да бъде направено. По този начин се
1
заобикалял чл. 19, ал. 4 ЗПКр, а договорът за заем бил нищожен. Оттук и ищцата дължала
само чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПКр/, а платеното в повече подлежало на
връщане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД чрез
юрк. Екатерина Костадинова е подал Отговор на исковата молба, вх. № 306958/19.09.2025г.
на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че ищцата е
изплатила 8117,20 лева над главницата от 5000,00 лева /ищецът твърди, че се касае за
8185,00 лева/. Подробно обосновава, че клаузите на същия са действителни и в съответствие
с националното и европейското законодателство. Посоченият в договора ГПР съответствал
на действителния такъв, като той бил правилно изчислен. Възнагражденията за
допълнителните услуги не следвало да се вземат предвид при изчисляването на ГПР. Дори и
това да не било така, то това не водело до недействителност на целия договор.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете
страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор съществува и е със съдържанието,
посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи
недействителността му на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е
да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146,
ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в
заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и
за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на предпоставките,
изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за извършеното плащане,
включително че същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е
налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № 40007376463/06.01.2022г. със съдържание съобразно
представената към исковата молба разпечатка, че ищцата е усвоила предоставената в заем
сума от 5000,00 лева, както и че същата е изплатила на ответника общо 8117,20 лева над нея.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото
това, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
40007376463/06.01.2022г. със съдържание съобразно представената към исковата молба
разпечатка, че ищцата е усвоила предоставената в заем сума от 5000,00 лева, както и че
същата е изплатила на ответника общо 8117,20 лева над нея.
Становището на ответника по доказателствата не съотвества на заявените с исковата
молба доказателствени искания.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
2
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889 515
423; Eлектронна поща: ********@***.*******. На страните да се връчат заявления за
започване на процедура по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3