Решение по дело №935/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 461
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20222230200935
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Сливен, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200935 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Т. М. М. с ЕГН ********** от гр.
Сливен против НП № 4990 от 20.09.2021 год., издадено от Началник РУ към ОД на МВР –
Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на
основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено
и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, не изпраща процесуален представител,
който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от
процесуален представител на въззиваемата страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 27.08.2021 год. бил съставен АУАН с фабр. № 055232 против жалбоподателя за
това, че на 27.08.2021 год. около 21,20 часа в гр. Сливен, ул. „Охрид” срещу № 12А при
проверка на лицето, същият след надлежно предупреждение и няколкократни отдадени
устни полицейски разпореждания, изразяващи се в това да остане и да не напуска самоволно
мястото на полицейската проверка, същият не изпълнява и напуска мястото на проверката
преди тя да е приключила, с което съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват
служебните си задължения по опазване на обществения ред. В акта било посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Актът бил връчен при отказ от страна на
1
нарушителя на 27.08.2021 год., което било удостоверено с трите имена и подпис на един
свидетел (л. 5 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 4990 от 20.09.2021 год.,
издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 264,
ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП било
отразено, че случаят не е маловажен, поради което не са налице предпоставките за
прилагане хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя на
03.08.2022 год. (л. 7 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Споразумение от 13.09.2021 год. по
НОХД № 1122/2021 год. по описа на СлРС се установява, че на жалбоподателя било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години за това, че на 27.08.2021
год. в гр. Сливен, по ул. „Охрид“ управлявал МПС – л.а. „Сеат Толедо“ с рег. № ***** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,52 на хиляда, установено
по надлежния ред – с техническо средство дрегер „Алкотест 7510 – ARNA017“ -
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК (л. 34 - 36 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, който противозаконно пречи на
орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500,00 до 1000,00 лева, ако
извършеното не съставлява престъпление.
В настоящия случай безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че
на 27.08.2021 год. жалбоподателят не е изпълнявал дадените разпореждания от
полицейските служители да остане и да не напуска мястото на полицейската проверка, като
с действията си е пречил на полицейските служители да изпълнят задълженията си по
служба по опазване на обществения ред, което е довело и до задържането му по ЗМВР.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение
на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, поради което същият следва да понесе
предвидената в ЗМВР административнонаказателна отговорност.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че за същото деяние
на жалбоподателят било наложено наказание „Лишаване от свобода“ по споразумение и не
било допустимо за едно и също деяние да носи наказателна и административнонаказателна
отговорност е неоснователно. В Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 год. по т.д. № 3/2015
год. на ВКС, ОСНК по третия въпрос е посочено, че когато деянието засяга един и същи
кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя
реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не
2
и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се
ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. В настоящия случай видно от
събраните по делото доказателства деянието на жалбоподателя засяга различни обществени
отношения. От приложеното заверено копие от споразумение по НОХД № 1122/2021 год. по
описа на СлРС се установява, че жалбоподателят е наказан за извършено на 27.08.2021 год.
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство.
Докато с обжалваното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на
чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за това, че противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си. Следователно в настоящия случай наказателната и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е ангажирана деяние
засягащо един и същи кръг обществени отношения.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и
при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат
всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от
жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона
минимален размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето
защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
обосновано.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4990 от 20.09.2021 год.,
издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, с което на Т. М. М. с ЕГН **********
от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на
основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3