Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260075 03.11.2022г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На трети откомври две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова
т.д.№ 622 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Постъпила е искова молба
от „Инвест Д“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Васил
Априлов“ №16, ет. 3, ап. офис 2, представлявано от С.И.Иванов
против Г.Ш., гражданин на ********* ******* и с постоянен адрес в същата
държава, с която са предявени при условие на обективно кумулативно и евентуално
съединяване следните искове: 1. Иск за прогласяване на нищожността на договор
за продажба, обективиран в Нотариален за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, per. №
***, дело№ ** /**.0*.20** на нотариус Мария Василева - per.
№ 370 на НК, вписан в СлВп при PC Царево под вх.рег. №
***, акт № **, том *, дело № **/**.0*.20** г., на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД във вр.
чл.26, ал.2, предложение 5 ЗЗД — поради симулация (привидност) на
привидната сделка и нищожност на прикритата сделка на следните евентуални
основания, в заявената поредност: поради противоречие
на закона, накърняване на добрите нрави- чл.26. ал.1 предл.
първо и трето от ЗЗД, и липса на основание /тъй като връщане на разписка за
дълг не е правно легитимна кауза/- чл.26 ал.2 предл.4
от ЗЗД; 2. Отрицателен установителен иск за собственост – чл.124, ал.1 от ГПК,
да бъде установено по отношение на „Инвест Д“ ООД с
ЕИК *********, че Г.Ш. (G. S.), гражданин на *******, с адрес *******, гр.
********, ул. ***. ********* № ***, ап. **, не е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 58356.503.377.1.60 по КККР на град Приморско,
с адрес - гр. Приморско, ул. Сирена № 10, сграда № 1 ет. 5, представляващ
таванско помещение с площ от 76, 82 кв. м., като общата площ заедно със
съответните идеални части от сградата възлиза на 85, 24 кв. м. и при
условие на евентуалност - в случай, че съдът приеме извършената продажба,
респ. прикритата сделка за валидна и действителна, да развали договора поради неизпълнение на договорената от
насрещната страна престация - невръщане на разписката
за дълга; 4. При условие на
евентуалност, ако съдът приеме сделката за валидна, и не подлежаща на разваляне
- на основание чл. 55 от ЗЗД да осъди
ответницата да заплати на дружеството, сумата от 46075,10 лв./л.109/, с
която се е обогатила неоснователно - при първоначална липса на основание (липса
на дълг), а именно- стойността на процесния имот. Моли за присъждане на
направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.
С изменение на иска , направено в открито съдебно
заседание с писмена молба /л.705/ е увеличен размера на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД на 90150 лв.
При проверка на редовността на разменените книжа
съгласно чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Исковата молба, подчинена
на общите изисквания на ГПК за предявяването й отговаря на условията на чл. 127
и чл. 128 от ГПК и на основание чл.367 от ГПК преписи от нея са изпратени на
ответницата, като й е указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок,
задължителното му съдържание и последиците от неподаването им и неупражняването
на права. Видно от книжата по делото съобщението с придружаващите го книжа е
получено от ответницата, като в срок е
депозиран по делото отговор на исковата молба. Последвала е двойна размяна на
книжа, като е постъпила допълнителна искова молба. Допълнителен отговор не е
депозиран по делото. По делото на
26.01.2022 година са постъпили документи, препратени от Министерство на
правосъдието на Република България в изпълнение на съдебна поръчка по Хагската
конвенция от 1965 год. Същите са на
украински език, липсва техен превод на български език. Същите са приобщени към
материалите по делото след представянето им в превод на български език, което е
направено от ищеца, поради бездействието на ответницата. На ответницата е указано,
че езикът на производството е български, както и е връчено извлечение от ГПК, в
частта , която е вписано в образците на съобщения за връчване на книжа по ГПК.
При това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.След
отстраняване нередовностите
по исковата молба, последната отговаря на изискванията за редовност съгласно
чл. 127 и 128 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 27.01.2016година е прехвърлил
на ответницата Г.Ш. недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 58356.503.377.1.60 по КККР на
гр. Приморско, с адрес: гр. Приморско, ул. „Сирена“ № 10, сграда №1, ет. 5,
представляващ таванско помещение с площ от 76.82кв.м., ведно с общите части –
85.24кв.м. Прехвърлянето било обективирано в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, том *, рег. №***, дело
№ **. В Нотариалния акт като продажна цена на имота била записана сумата от 25
000евро без ДДС или съответно 30 000евро с ДДС с падеж до 31.03.2016година.
Към момента на сключване на окончателния договор
за прехвърляне на имота управителят на ищцовото
дружество подписал обратно писмо, което съдържало изявление, че сумата посочена
като продажна цена била изцяло платена от купувача в Русия и дружеството продавач
нямало претенции към купувача в тази връзка. Обратното писмо било подписано по
настояване на Г.Ш., въпреки че действителните уговорки били съвсем различни от
посочените и такова плащане не е осъществявано. Макар, че съдържало неточни
факти относно действителните уговорки, ищецът бил настоятелно помолен да го
подпише с цел да бъдат избегнати бъдещи претенции на ищеца към купувача.
Посочва се, че процесното прехвърляне било
резултат от едни сложни взаимоотношения, в които тогавашните съдружници в „Инвест Д“ ООД – Д.П.и
В.Г.били въвлечени при и по повод на бизнес отношенията си в *******. То било
мотивирано от следните обстоятелства.
Между Топалов и Г. от една страна като заематели и А.Н. К. – заемодател от друга страна били
подписани две разписки за предоставен заем на територията на ******* – едната
за 856 000 гривни от 05.03.2013г., и втора за 1 284 000 гривни – без дата на
издаване, двете с падежи съответно на 05.03.2014г. и 01.02.2014г. Сумите и по
двете разписки били погасени своевременно на заемодателя К. през месец март
2013г., с което отношенията между страните приключили.
След известно време, същият този дълг им бил
предявен отново за плащане, но вече от лице, което се легитимирало като частен
правоприемник на К., а именно от А.К., в чието държане се оказали двете
разноски.
Горното предизвикало притеснение в П. и Г..
Първоначално тази претенция им била непонятна, но впоследствие установили, че
едната разписка за сумата от 856 000гривни от 05.03.2013г. била цветно копие и
те не разполагали с нейния оригинал. Впоследствие К. злоупотребил с доверието
на К. с цел да придобие вземането, като с неправомерни действия отнел намиращите се у него цветно копие на
разписка за 1 284 000гривни и оригинал за 856 000гривни, а също и съставил
други неверни документи за прехвърляне на вземането по двете разписки на себе
си. Съгласно украинското законодателство при държане на оригинала на документа
за дълга от длъжника, дългът се считал за погасен. Обратното предполагало дължимост.
Като се възползвал от тези обстоятелства, К.
започнал настоятелно да изисква от П. и Г. да престират
нещо срещу връщане на разписката за дълга, тъй като бил наясно, че същите били съдружници в „Инвест Д“ ООД,
което притежавало недвижими имоти в България. Обещал им да им върне оригинала
на разписката, само ако прехвърлят на посочено от него лице – Г.Ш. недвижим
имот в гр. Приморско.
В създалата се ситуация П. и Г. оспорили дължимостта на едната разписка, с чийто оригинал
разполагали, оспорили и дължимостта по другата за 856
000гривни, но тъй като не разполагали с оригинала, се съгласили да прехвърлят
имота на Ш.. По съгласие на страните договорът се оформил като
покупко-продажба, като предвид неплащане на цената, било подписано и обратното
писмо.
На следващо място се казва, че П. и Г. оправомощили управителя на дружеството-ищец да подпише
обратното писмо, като очаквали оригиналната разписка от 856 000гривни да им
бъде предадена в *******. Но въпреки уговорката разписката не им била
предадена. Също така К. и Ш. договорили със собствениците на дружеството, при
изгодни условия друга сделка - продажба
на два апартамента от същата сграда с купувач Ш.. Тази сделка била уговорена
независимо от първата. Проявеното доверие към К. и Ш. не продължило дълго,
защото след като било извършено прехвърлянето на процесния имот срещу обещаното
връщане на документа на дълга, през месец януари 2017г. К. образувал срещу П. и
Г. съдебно производство в ******* за събиране на сумите по двете разписки,
включително и гореописаната.
На 20.02.2017г. приблизително месец след като било
образувано съдебното производство и близо година след като процесния апартамент
бил прехвърлен на Ш. в изпълнение на договорките, К. прехвърлил спорното
вземане на Г.Ш..
Към момента на депозиране на исковата молба,
приключилото на втора инстанция съдебно производство в ******* установило, че
дългът по разписката за 1 284 000гривни бил погасен, поради това че била
върната в оригинал, но дългът за 856 000гривни от 05.03.2013г.не бил погасен,
тъй като било представено цветно копие.
В образуваното съдебно производство в *******
К. участвал като трето лице и в това си качество направил изрично
изявление, че дългът бил погасен изцяло още през март 2013г., както и че двата
документа – разписката, с която К. му предоставил заем на 01.12.2012г., за да
го предаде на П. и Г., и договорът от 21.11.2016г. за прехвърляне правото на
искане към К. били неверни и съставени чрез документна измама.
Отделно, ищецът узнал от негов търговски партньор,
че Г.Ш. е подала сигнал срещу Д.П.и Г. до Окръжна прокуратура – гр. Бургас.
Това обстоятелство им станало известно, тъй като
текстът на сигнала, подписан лично от Ш., както и приложените към него
документи им били предадени от търговски
партньор, на когото били оставени в опит да ги дискредитират и злепоставят.
Същите тези документи били изпратени до адреса на управление на дружеството в
края на 2018г.
За тези документи ищецът узнал доста по-късно от
посочените в тях дати на съставянето им и за тях К. заявил, че са неверни и
неистински. Според ищеца тези документи били антидатирани
с цел да послужат за обосноваване на претенциите на Ш. и К..
Всички изложени факти сочели, че действителната
сделка при прехвърляне на имота била различна като основание от официално
заявената. Предвид всичко гореизложено за ищеца се пораждал правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
Ответницата с отговора на исковата молба излага
следната фактическа обстановка. През 2012година по искане на К. Ш. му дала на
заем 200 000 евро за участие в инвестиране в бизнес проект извън *******. Той
предал процесните 200 000 евро на А.Н.К. срещу разписка. Ответницата била
информирана, че посочените финансови средства на два транша били предадени от К.
на П. и Г. като собственици на „Инвест Д“ ООД, която
фирма извършила строителството, съгласно разписки от 01.02.2013г. на сумата в
размер на 1 284 000грн/еквивалент на 120000евро/ и разписка от 05.03.2013г. в
размер на 865 000грн /равностойността на 80 000евро/. При предаването на
документи за потвърждаване на договора за преотстъпване на правото на взимане, от К. и К. в
присъствието на свидетели били дадени съответните разписки. При разменена
кореспонденция между Ш. и К., последният я информирал, че „Инвест
Д“ ООД предложили вместо пари прехвърляне на собствеността на три апартамента в
сграда в гр. Приморско, ул. „Сирена“ 10.
След постигане на споразумението със собствениците
на „Инвест Д“ ООД за погасяване на дълга, за
прехвърляне на собствеността на трите апартамента, през 2015г. бил сключен
предварителен договор за продажба на недвижим имот. Цената на апартамента била
определена на 82 500евро. Предвидено било, че нотариалното прехвърляне ще се
осъществи до 31.12.2015г., но не и преди
пълното заплащане на цената на обекта.
Последният договор бил изпълнен със сключването на
нотариално заверен договор за продажба
на недвижим имот от 27.01.2016г. Страните се договорили, че собствеността върху
имота ще бъде прехвърлена до 31.05.2016г. със задължение за снабдяване на
сградата с Акт 15. Договорената продажна цена била 25 000евро.
В отговор на писмо от 27.01.2016г. упълномощеното
лице на „Инвест Д“ ООД С.И.потвърдил на представителя
на Ш. за заплащането от страна на ответницата в размер на 30 000евро. Ш. била
изненадана от тази сума, но й обяснили, че това е направено, за да се сведе до
минимум плащането на данъка по договора.
Твърди, че са изминали четири години от сключване
на договора, като другата страна пречила на фактическото прехвърляне на
собствеността върху процесния имот, избягвала предаването на ключовете, като не
изпълнявала задълженията си относно съществуването на Акт 15 и предоставянето й
на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Тъй като изпълнението на договора
за продажба от страна на „Инвест Д“ било необосновано
забавено, то последвали преговори между страните. Също така ответницата
заплатила 3000 евро за подготовка на документите.
Ответницата посочва, че счита, че ищецът признава
факта на надлежното сключване на договора. Заедно с това намеквал за недоказани
факти за действителните договори за неотложни препоръки за подписването му, за
да се избегнели бъдещи искове. Поради това и било изненадващо, че ищецът не
уведомил съда за сключването на нотариално заверен договор за продажба на
недвижим имот от 10.06.2016г., рег. № ***, т. *, рег. №2***, дело №2**/20**г.
Продавач от една страна бил ищецът по делото, а купувач – упълномощеното от
името на ответницата лице Д.Н..
Чрез К. на П. били предадени 3000 евро в брой като
хонорар на адвокат Д.Г.. Съгласно т.1, ал. 1.1, 1.2. от договора на ответницата била прехвърлена
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
5836.503.377.1.2 с площ от 59.4кв.м., както и върху самостоятелен обект в
същата сграда с идентификатор 5836.503.377.1.3 с площ 88.28кв.м., намиращи се в
жилищна сграда в г. Приморско, ул. „Сирена“ № 10. Съгласно т. 2 от договора
цената на двата посочени апартамента била 101 607лв. без ДДС. Страните по този
договор в т. 4 се споразумели, че собствеността ще бъде прехвърлена от
продавача към ответницата до 31.07.2016г. със задължението на продавача да
представи на сградата Акт 15 до 30.09.2016г., който да й представи
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Поради наличието на клауза, с която
се отсрочва плащането за покупко-продажбата, ответницата поискала номера на
своя представител Д.Г., но П. отказвал да й го даде. Ответницата все пак се
свързала с Г., която й обяснила, че договорът за покупко-продажба от 10.06.2016г. бил фикция, като същата ще се
въздържа от комуникация с нея.
Към момента на подаване на отговора на
ответницата, условията на договора от 10.06.2016година не били изпълнени, във
връзка с което били заведени дела за разследване на измами. От края на
2016година ответницата многократно се опитвала да се свърже с управителя на ищцовото дружество Станимир Иванов, но той категорично не
отговарял на обажданията й. Същата посочва, че дори в нарушение на договорите
от 27.01.2016г. и 10.06.2016г. имотите на ответницата били обявени за продажба.
На следващо място посочва, че правните отношения
за събиране на дългове в размер на 856 000грн. от В.Г.и Д.П.били образувани въз
основа на решението на Централния окръжен съд на гр. Николаев от 27.01.2020г.
за замяна на първоначалния заемодател – К. с ответницата като негов
правоприемник в изпълнителен лист за принудително изпълнение по решението на
Централния районен съд на гр. Николаев от 22.03.2019г. по дело №490/461/17 по
исковата молба на А. Г. К. с ответниците П. и Г..
Замяната на ищеца със съдебното решение
била извършена по заявление на ответницата, подадено в съда в
съответствие с действащия закон на Украйна. Основание за подаване на
заявлението до съда било споразумение за прехвърляне на правото на иск от
11.10.2019г., сключено между ответницата
и К..
Посоченото решение на Централния окръжен съд било
обжалвано, но оставено в сила. На 02.06.2020г. в изпълнение на решението на Централния
районен съд на Николаев по дело № 490/461/17 от 22.03.2019г. било образувано
изпълнително дело № ВП62240535 от ЧСИ на Николаевска
област Булахевич.
Заедно с други документи, ответницата обърнала
внимание на декларацията, подадена от К., приета от Генералното консулство на
Република България в Одеса на 22.10.2019г., в която той твърдял липса на дълг
към него от Г. и П., който му бил върнат през март 2013г. Той също така
твърдял, че погрешка върнал цветното копие за получаване на дълга в размер на
856 000грн на Г.. Твърдял, че К. и брат му го заплашили да напише разписка за
дълга към тях в размер на 200 000евро, които той взел назаем от П. и Г.. За
пълнота ответницата посочва, че К. бил разпитан в Централния окръжен съд на
Николаев, където под клетва потвърждавал
съществуването на дълга на обща сума от 214 0000грн срещу две разписки и
обяснявал, че между него и К. на 21.11.2016г. бил сключен договор за цесия по
договора за заем, съгласно който последният ставал кредитор по задълженията,
които се удостоверявали с писмените разписки на П. и Г.. Удостоверяването на
договора се състоял в присъствието на свидетели А.А.и
Б..
Същият К. променил позицията си в Апелативния съд
в Николаев, на 09.09.2019г. при разглеждане на
заявлението на ответниците Г. и П., като отново дал
неверни показания, без да опровергава изложените в обжалваното решение на
Централния районен съд свои обяснения и факти. Според него той не помнел част
от информацията, а не искал да говори за другата.
Очевидно опровержение на позицията на ищците по
т.д. № 622/2019г., относно наличие на дълг и действителното му признаване,
според ответницата било писмото, изпратено от длъжника Г. на адреса на К. с
искане за предоставяне на банкови данни за прехвърляне на дълга в размер на 856
000грн. Заявителите по т.д. № 622/2019г. представяли на Окръжен съд – Бургас
копие от договора за прехвърляне на правото на вземане на дълга от 20.02.2017г.
Ответницата твърди, че подписът от нейно име бил фалшифициран. Поради това и
било образувано наказателно производство в Република България и Република
Украйна.
В депозираната по делото допълнителна искова молба
ищецът посочва, че поддържа предявените искове и всички твърдения в исковата си
молба. Допълва първоначалната си молба по следния начин. Ответницата
потвърждавала, че процесната покупко-продажба била симулативна. За погасяването на дълг от 200 000евро на съдружниците в ищцовото дружество
последното е следвало да й прехвърли собствеността на три апартамента в гр.
Приморско. В действителност за два от апартаментите, които не са предмет на
това дело страните договорили
покупко-продажба, което се потвърждавало изцяло от влязлото в сила съдебно
решение между същите страни по гр. д. № 432/2019г. на БОС, чийто предмет
на спора се явявали те.
За третият, процесният
по делото апартамент, основанието за прехвърляне било съвсем различно – връщане
в оригинал на разписка за дълг в размер на 856 000гривни от К. на съдружниците в ищцовото дружество
– П. и Г..
Декларацията от К. от 22.10.2019г. следвало да
бъде кредитирана като последно негово изявление, след явяването му в съда на гр.
********. Представеният от ответницата предварителен договор от 2015г., без
посочена дата за продажба на процесния апартамент за сумата от 85 200евро, съдържащ противоречиви уговорки за плащането на цената
се оспорва от ищеца като неистински.
Посоченото от ищеца и ответницата съдебно производство в ******* било приключило
и тъй като Г. К. разполагала с разписката за дълга от 856 000гривни, съдът
признал вземането в този размер. Поради тази причина именно в изпълнение на
решението Г. изискал банкови реквизити от К. за погасяването му. Но Г. К.
образувала изпълнително дело за този дълг срещу
П. и Г. – солидарно, а към 15.12.2020г. делото било прекратено поради
изпълнение. От тук следвало, че поради това плащане, настъпило в хода на
настоящото производство, сумата по въпросната разписка била платена три пъти.
Посочва се, че твърденията на ответницата били
противоречащи. Първоначално заявявала,
че процесният апартамент бил прехвърлен с уговорката
за погасяване на част от дълг в размер на 200 000евро, впоследствие -че страните са се договорили същият да се
продаде за 85 200евро /или 82 500евро/, като нотариалното прехвърляне следвало
да бъде до 31.12.2015г., но не и преди пълното заплащане на цената. На трето
място заявявала, че чрез пълномощника си
– адв. Кличанов в подписаната
от него обратно писмо – че цената от 30 000евро била заплатена. Ако
действително било уговорено каквото и да е плащане за 82 500евро /или 85 200
евро/ било редно именно тази уговорка за
заплащане на по-висока цена , като „реална“ да се съдържа в обратното писмо.
Отделно, ако прехвърлянето целяло да погаси част от дълг – следвало да има
изрично споразумение в този смисъл, което също да се възпроизведе в обратното
писмо.
Бургаският окръжен съд като прецени, че
предявените искове са допустими и не са налице процесуални пречки за
разглеждането им, приема исковата молба за допустима.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и
събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Правно основание на исковете: чл. 26, ал. 1, предл.1, предл. 3 ЗЗД., чл. 17 ЗЗД, чл. 124 ГПК, при условие на евентуалност – чл.87, ал.3 от ЗЗД и при
условие на евентуалност - чл. 55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД. Производството по делото е образувано по молба на „Инвест
Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Васил Априлов“ №16, ет. 3, ап. офис 2,
представлявано от С.И.Иванов против Г.Ш., гражданин на ********* ******* и с
постоянен адрес в същата държава, с която са предявени при условие на обективно
кумулативно и евентуално съединяване следните искове: 1. Иск за прогласяване на
нищожността на договор за продажба, обективиран в
Нотариален за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, per. № ***, дело№ ** /**.0*.20** на нотариус Мария Василева
- per. № 370 на НК, вписан в Служба по вписванията
при PC Царево под вх.рег. № ***, акт № **, том *, дело № **/**.0*.20** г., на
основание чл.17 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.26, ал.2,
предложение 5 ЗЗД — поради симулация (привидност) на привидната сделка и
нищожност на прикритата сделка на следните евентуални основания, в заявената поредност: поради противоречие на закона, накърняване на
добрите нрави- чл.26. ал.1 предл. първо и трето от
ЗЗД, и липса на основание /тъй като връщане на разписка за дълг не е правно
легитимна кауза/- чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД; 2. Отрицателен
установителен иск за собственост – чл.124, ал.1 от ГПК, да бъде установено по отношение на „Инвест Д“
ООД с ЕИК *********, че Г.Ш. (G. S.), гражданин на *******, с адрес *******, гр.
********, ул. ***. ********* № ***, ап. **, не е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 58356.503.377.1.60 по КККР на град Приморско,
с адрес - гр. Приморско, ул. Сирена № 10, сграда № 1 ет. 5, представляващ
таванско помещение с площ от 76, 82 кв. м., като общата площ заедно със съответните
идеални части от сградата възлиза на 85, 24 кв. м. и при условие на евентуалност - в случай, че
съдът приеме извършената продажба, респ. прикритата сделка за валидна и
действителна, да развали договора поради неизпълнение на договорената от насрещната
страна престация - невръщане на разписката за дълга;
4. При условие на евентуалност, ако съдът приеме сделката за валидна, и не
подлежаща на разваляне - на основание чл. 55 от ЗЗД да осъди ответницата да заплати на дружеството, сумата
от 90150 лв, с която се е обогатила неоснователно -
при първоначална липса на основание (липса на дълг), а именно- стойността на
процесния имот. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Представя
и ангажира доказателства.
Не се спори между страните ,
че към настоящия момент ответницата е ******* на А. К., като сключването на
брак се удостоверява от представеното от ответницата копие от удостоверение към
отговора на исковата молба.
Страните не спорят, че на
27.01.2016година ищецът е сключил с ответницата Г.Ш. договор за
покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 58356.503.377.1.60 по КККР на гр. Приморско, с адрес: гр.
Приморско, ул. „Сирена“ № 10, сграда №1, ет. 5, представляващ таванско
помещение с площ от 76.82кв.м., ведно с общите части – 85.24кв.м. Прехвърлянето
било обективирано в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том *, рег. №***, дело № **. В
Нотариалния акт като продажна цена на имота била записана сумата от 25 000евро
без ДДС или съответно 30 000евро с ДДС с падеж до 31.03.2016година.
Не се спори, че при сключване
на окончателния договор за прехвърляне на имота управителят на ищцовото дружество подписал документ наречен „обратно
писмо“, което съдържало изявление, че сумата посочена като продажна цена била
изцяло платена от купувача в Русия и дружеството продавач нямало претенции към
купувача в тази връзка. Документът бил подписан
по настояване на Г.Ш., въпреки че действителните уговорки били съвсем
различни от посочените и такова плащане не е осъществявано. Двете страни
излагат с минимални различия следното по повод предхождащите процесния договор
отношения : Към датата на процесния договор съдружниците
в „Инвест Д“ ООД– Д.П.и В.Г.сключили с трето лице - А.Н.
К. два договора за заем, като подписали две разписки за предоставен заем на
територията на ******* – едната за 856 000 гривни от 05.03.2013г., и втора за 1
284 000 гривни – без дата на издаване, двете с падежи съответно на 05.03.2014г.
и 01.02.2014г. Ищецът твърди , че заемът е изцяло върнат , ответницата отрича
този факт. Тези правоотношения са предмет на приключил съдебен спор в *******,
решението по което е постановено преди началото на настоящото производство. Преди
началото на настоящото и на съдебното производство в ******* дългът,
удостоверен с двете разписки е предявен отново за плащане, но вече от лице,
което се легитимирало като частен правоприемник на К., а именно от А.К., в
чието държане се оказали двете разписки. Съдружниците
в ищцовото дружество се съгласили, въпреки, че считали,
че не дължат, да престират нещо срещу връщане на разписката за дълга, а
именно недвижими имоти в България на посочено от А.К. лице – ответницата.
Двете страни в производството
твърдят, че в съдът в гр.Николаев е осъдил съдружниците
в ищцовото дружество да заплатят посочената в
разписките за задължения по договор за заем суми.
Двете страни в производството
твърдят, че процесният договор за покупко
– продажба е сключен за да се уредят отношенията между съдружниците
в ищцовото дружество и лицето, което е държало
разписките за дълга в *******. По съгласие на страните договорът е оформен като
покупко-продажба, като предвид липсата на плащане на цената по договора, бил подписан и документ, наречен „обратното писмо“.
По делото са представени решения на първа и въззивна
инстнация на съда в Миколаев
/Николаев/ л. 305-324/, от които също се установява, че са осъдени физическите
лица – съдружници в ищцовото
дружество, а не ищцовото дружество. В нито един
момент от производството нито една от страните, както и свидетелите не твърдят,
че ищцовото дружество е страна по подробно описаните
отношения по договорите за заем и последвалите ги съдебни и изпълнителни
производства в Украйна.
По делото ответницата е
представила предварителен договор от неизвестна дата през 2015 год. –
л.332-338, който е оспорен от ищеца, както и е поискано представяне на
оригинал, което не е сторено, поради което същият следва да бъде изключен от
доказателствата по делото. Независимо от горното, съдът констатира, че не се
твърди, нито се представят доказателства, от които да се направи извод, че този
договор е обявен за окончателен от съд. Същевременно процесната
сделка е за същия имот и между същите страни и нотариалният акт е подписан в срока за сключване на окончателен договор по
предварителния договор.
По отношение на представеното
и от двете страни доказателство, наречено „обратно писмо“, съдът констатира, че
същото няма характер на обратно писмо, по смисъла на чл.165 , ал.2 от ГПК, вр. с чл.17 от ЗЗД, доколкото не съдържа изявления на
страната по сделката, че същата не е целяла настъпване на правните последици на
сключения договор за покупко–продажба, нито съдържа изявления за наличие на
прикрита сделка. Горният документ представлява разписка за извършено плащане на
цената по договора за покупко-продажба в размер на 30000 евра /посочена като
25000евра без ДДС/.
Съдът приема, че верността на
съдържанието на т.нар.“обратно писмо“, което по естеството си е разписка, е
опровергана от твърденията на двете страни в производството, че документът не
удостоверява извършване на плащане на цената по договора за покупко-продажба,
посочена в нотариалния акт, а е признание, че с прехвърляне на имота от ищцовото дружество се уреждат отношенията между лица, които
не са страна по процесната сделка, а именно –
погасява се задължението на съдружниците в
дружеството продавач по сделката, възникнало от два договора заем и
удостоверено с две разписки за двата заема към лицето А. К., като частен
правоприемник на заемодателя К., като купувач-приобретател
на собствеността е ответницата, която е посочена от А. К.. Страните в
производството твърдят, че плащане на цена по нотариалния акт не е извършвано.
От представените съдебни решения на украинския съд и доказателствата за
образуваното на основание на осъдителните решения изпълнително дело, се
установява, че погасяването на дълга по договорите за заем е извършено чрез
плащане по изпълнителното дело, а не чрез процесната
сделка, като даване вместо изпълнение, което се установява от представената с
допълнителната искова молба и неоспорена от ответника „ заповед за прекратяване
на изпълнително производство от 15.12.2020 год.“ -л.423. Следователно
ответницата по делото не е извършила плащане на цената по процесния договор по
какъвто и да е начин лично, а не са представени доказателства за изпълнение на
задължението й по друг начин.
Бургаският окръжен съд намира
за неоснователни предявените искове за прогласяване на нищожността на договор
за продажба, обективиран в Нотариален за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, per. №
***, дело№ ** /**.0*.20** на нотариус Мария Василева - per.
№ 370 на НК, вписан в СлВп при PC Царево под вх.рег. №
***, акт № **, том *, дело № **/**.0*.20** г., на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД
във вр. чл.26, ал.2, предложение 5 ЗЗД — поради
симулация (привидност) на привидната сделка и нищожност на прикритата сделка на
следните евентуални основания, в заявената поредност:
поради противоречие на закона, накърняване на добрите нрави- чл.26. ал.1 предл. първо и трето от ЗЗД, и липса на основание /тъй като
връщане на разписка за дълг не е правно легитимна кауза/- чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД и обективно съединения с него отрицателен установителен иск за собственост – чл.124, ал.1 от ГПК, да
бъде установено по отношение на „Инвест Д“ ООД с ЕИК
*********, че Г.Ш. (G. S.), гражданин на *******, с адрес *******, гр. ********,
ул. ***. ********* № ***, ап. **, не е собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 58356.503.377.1.60 по КККР на град Приморско, с адрес
- гр. Приморско, ул. Сирена № 10, сграда № 1 ет. 5, представляващ таванско
помещение с площ от 76, 82 кв. м., като общата площ заедно със съответните
идеални части от сградата възлиза на 85, 24 кв. м. , със следните аргументи :
За привидните сделки е характерна съзнателна липса на воля/съгласие
у страните по тях за постигане на правните последици на сделката. Страните по
привидната сделка съзнателно изразяват воля за настъпване на правните последици
на сключвания договор, като в действителност изобщо не желаят настъпването им ,
както е при абсолютно симулативните сделки или желаят
настъпването на правните последици на друга – прикрита зад симулацията сделка, както е при
относително симулативните сделки или в случаите на
персонална симулация, когато по взаимно съгласие между страните и трето лице,
действителната страна по сделката е
трето лице, вместо една от страните.
При привидните сделки
фактическият състав е завършен, но страните целят да скрият какво желаят да
постигнат реално. При привидните сделки страните могат да желаят правният ефект
на сделката въобще да не настъпи. В такъв случай, когато страните въобще не
желаят привидната сделка да прояви правните си последици между тях, говорим за
т.нар. абсолютна симулация.
В процесния случай страните
по договора за покупко-продажба са желаели настъпването на вещно-правния прехвърлителен ефект при сделката, като и при двете страни
– продавач и купувач е било налице съответствие между изразената и
действителната воля, а именно продавачът да прехвърли на купувача срещу
определена цена собствеността на недвижим имот. Обстоятелството, че страните са
мотивирани да сключат сделката от предходни отношения между съдружниците
в дружеството продавач и третото лице, което е посочило ответницата за купувач
са без значение за действителността на сделката, защото мотивите за сключването
на процесната покупко-продажба се различават от
конкретната воля, изявена от страните по договора при сключването му.
Обстоятелството, че в нотариалния акт посочената цена е парична сума, а в
действителност уговорената цена е била погасяване на задължение на лица
различни от продавача – съдружниците в дружеството –
продавач , към трето лице - А.К., срещу
връщане на разписката за дълга на
посочено от А.К. лице – ответницата, не води до симулативност
на сключения договор за покупко продажба, защото не
засяга същественото му съдържание , а именно да се прехвърли собствеността на
вещ срещу заплащане на цена. Цената може
да бъде уговорена както като парична сума , така и по друг начин, достатъчно е
да се запази възмездния характер. В подкрепа на горния извод е и фактът, че
страните са създали документ, който са нарекли „обратно писмо“, т.е. документ,
чрез който да разкрият действителната си воля, но в него не се съдържа
разкриване на симулация, а единствено се декларира, че сделката е уредила
отношенията между страните и представлява разписка за платената от купувача
цена по продажбата.
Дори да се приеме, че
страните привидно са посочили в договора цената
като парична сума , то това не е достатъчно съществен недостатък , който
да опорочи волята на страните и да доведе до нищожност на сделката поради симулация.
Привидно е само изразеното в
т.нареченото „обратно писмо“ удостоверяване на плащане, но плащането е вид
изпълнение на договора и не касае валидността му.
С горните аргументи съдът
приема, че договор за продажба, обективиран в
Нотариален за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, per. № ***, дело№ ** /**.0*.20** на нотариус Мария Василева
- per. № 370 на НК, вписан в СлВп
при PC Царево под вх.рег. № ***, акт № **, том *, дело № **/**.0*.20** г., не е
нищожен на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД
във вр. чл.26, ал.2, предложение 5 ЗЗД — поради
симулация , следователно не е налице прикрита сделка.
Последица от отхвърлянето на
предявения иск за прогласяване на нищожност е неоснователността на отрицателния
установителен иск за собственост, по причина, че
обстоятелствата , на които се основава същия са липсата на правно основание за
придобиване на собствеността на процесния недвижим имот поради недействителност
на правното основание , на което ответницата е станала собственик на процесния
имот.
Съдът намира за основателен
предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и
договорите да развали договора поради неизпълнение на договорената от
насрещната страна престация, със следните аргументи
С договор за продажба, обективиран в Нотариален за покупко-продажба на недвижим
имот № **, том *, per. № ***, дело№ ** /**.0*.20** на
нотариус Мария Василева - per. № 370 на НК, вписан в Служба
по вписванията при PC Царево под вх.рег. № ***, акт № **, том *, дело №
**/**.0*.20** г. ищцовото дружество прехвърля на
ответницата собствеността на недвижим имот срещу насрещна престация
, посочена в договора като цена в пари – 25000евра без ДДС , но уговорена като
погасяване на задължение на лица
различни от продавача Д.П.и В.Г.– съдружниците в
дружеството – продавач , към трето лице - А.К.,
срещу връщане на разписката за дълга от А.К..
По делото са събрани гласни
доказателства – разпит на свидетеля Димитър П., който към датата на разпита и
на процесната сделка е бил съдружник/собственик на
капитала на дружеството, които съвпадат с твърденията на ответницата в отговора
на исковата молба, че цената по сделката е била уговорена като погасяване на
дълг на съдружниците към А.К., цесионер
по договорите за заем, който е държал разписките, с които се е легитимирал като
заемодател. Видно от представените и от двете страни съдебни решения на съда в
гр.Миколаев/Николаев/, както и от представеното от
ищеца писмено доказателство за прекратяване на изпълнителното дело, образувано
в Украйна въз основа на изпълнителните листи срещу двамата съдружника,
задължението е било заплатено доброволно в пари, а не чрез прихващане или както
е било уговорено- срещу собствеността на недвижими имоти. Следователно до
датата на доброволното плащане от страна на съдружниците
в ищцовото дружество в Украйна, която е най-късно на
15.12.2020 год. цената по процесния договор за покупко-продажба не е била
заплатена нито от ответницата, нито е погасено задължението на съдружниците по друг начин, било чрез намаляване на
задължението им поради погасяване чрез плащане или прихващане. Действително
двете правоотношения – процесния договор и договорите за заем са между напълно
различни лица, като съдът отчита очевидната нагласа на страните по тези
правоотношения да не различават личното имущество от това на юридическото лице
– търговец. При очевидна липса на идентичност на страните по сделките,
единствено поради съвпадащите си твърдения на страните по фактите, довели до
сключване на процесния договор и
създаване на т.нар. обратно писмо, съдът приема, че установено между страните
изложеното по-горе фактически и правно положение. Следователно при липса на
плащане на цената, поради неистинност на изразеното в обратното писмо, което се
твърди и от двете страни , защото
ответницата в нито едно от писмените си
становища и в отговора не твърди, че е платила цената, съдът приема, че цената
не е платена от ответницата, нито е погасен дългът, станал причина за сключване
на договора. Горното води до извод за неизпълнение на задължението на купувача
да заплати цената. Неизпълнението е виновно, доколкото ответницата е праводател на ищеца в производството пред украинските
съдилища, който е и неин съпруг, в което е издаден изпълнителен лист на 02.10.2019
год. – два месеца преди образуване на настоящото дело. Следователно същата е
знаела или е трябвало да знае, че вече е получила собствеността на имот като
част от погасяването на дълга , за който е предявила иск пред съда в
гр.Николаев.
Съгласно чл.87от Закона за
задълженията и договорите, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може
да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма.Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без
да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако
поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е
трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.Развалянето на
договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права
върху недвижими имоти, става по съдебен ред.
Съдът приема, че са налице предпоставките
за уважаване на иска , а именно : налице е неизпълнение на задължението да се
плати цената по договора, което е съществено нарушение. Неизпълнението се дължи
на причини, за които ответницата отговаря и страната, която разваля двустранния
договор е изправна - тя е изпълнила задължението си да прехвърли
собствеността.
Съдът приема , че
едностранното изявление за разваляне на договора са съдържа в исковата молба, с
която е предявен конститутивния иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Предвид издаването на цитирания по-горе изпълнителен лист на вземането на
кредитора по договора за заем два месеца преди подаване на исковата молба прави
невъзможно действителното изпълнение от страна на ответницата.Основна правна
последица на развалянето е – премахването на облигационното отношение. Ако по
облигационното отношение има нещо дадено от страната то подлежи на връщане по
чл.55, ал.1 от ЗЗД – 55.
Развалянето настъпва с
влизане в сила на решението, но има обратно действие, поради което и независимо
от уважаването на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД съдът е отхвърлил отрицателния установителен иск за собственост, който е обективно
кумулативно съединен с иска за установяване на симулация, защото конститутивният ефект на развалянето на договора , а с това
и връщането на имота в патримониума на ищеца ще настъпи едва с влизане в сила
на решението, а към момента на приключване на устните прения ответницата все
още е собственик на имота.
С оглед уважаване на иска за
разваляне на договора поради неизпълнение, съдът не следва да разглежда
предявения при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на
дружеството, сумата от 46075,10 лв./л.109/, с която се е обогатила
неоснователно - при първоначална липса на основание /липса на дълг/, а именно-
стойността на процесния имот.
С оглед уважаването на вторият предявен при
условие на евентуален иск с правно основание чл.87, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите , съдът следва да присъди дължимите разноски
съобразно представения списък по чл.80 от Гражданския процесуален кодекс и
приложените доказателства за извършването им в размер на 10911,25 лв.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен
съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Инвест Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“
№16, ет. 3, ап. офис 2, представлявано от С.И.Иванов против Г.Ш. (G. S.), гражданин
на *******, с адрес *******, гр. ********, ул. ***. ********* № ***, ап. **,
при условие на обективно кумулативно и евентуално съединяване искове за
прогласяване на нищожността на договор за продажба, обективиран
в Нотариален за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, per. № ***, дело№ ** /**.0*.20** на нотариус Мария Василева
- per. № 370 на НК, вписан в Служба по вписванията
при PC Царево под вх.рег. № ***, акт № **, том *, дело № **/**.0*.20** г., на
основание чл.17 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.26, ал.2,
предложение 5 ЗЗД — поради симулация (привидност) на привидната сделка и
прогласяване на нищожност на прикритата сделка на основания, в
следната поредност: поради противоречие на
закона, накърняване на добрите нрави- чл.26. ал.1 предл.
първо и трето от ЗЗД, и липса на основание
- чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД и отрицателен установителен иск за собственост – чл.124, ал.1 от ГПК, да
бъде установено по отношение на „Инвест Д“ ООД с ЕИК
*********, че Г.Ш. (G. S.), гражданин на *******, с адрес *******, гр. ********,
ул. ***. ********* № ***, ап. **, не е собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 58356.503.377.1.60 по КККР на град Приморско, с адрес
- гр. Приморско, ул. Сирена № 10, сграда № 1 ет. 5, представляващ таванско
помещение с площ от 76, 82 кв. м., като общата площ заедно със съответните
идеални части от сградата възлиза на 85, 24 кв. м., като неоснователни.
РАЗВАЛЯ сключеният между „Инвест Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“
№16, ет. 3, ап. офис 2, представлявано от С.И.Иванов, като продавач и Г.Ш.,
гражданин на ********* ******* и с постоянен адрес в същата държава, като
купувач, договор за продажба, обективиран
в Нотариален за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, per. № ***, дело№ ** /**.0*.20** на нотариус Мария Василева
- per. № 370 на НК, вписан в Служба по вписванията
при PC Царево под вх.рег. № ***, акт № **, том *, дело № **/**.0*.20** г.,
поради виновното неизпълнение на задълженията на ответника – купувач Г.Ш..
ОСЪЖДА Г.Ш. (G. S.), гражданин на *******, с адрес *******, гр.
********, ул. ***. ********* № ***, ап. ** да заплати на „Инвест
Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Васил Априлов“ №16, ет. 3, ап. офис 2,
представлявано от С.И.Иванов разноски
по делото в размер на 10911,25 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването
му пред Апелативен съд – Бургас .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: