О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №16
гр.Силистра, 09.01.2023 година
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,
като разгледа докладваното от с-я Славова частно
административно дело №208 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят
З.М.Ш. ***, чрез представител по
пълномощие адв.Пл.И. ***, моли съда да отмени Определение №**********, изх.№2113-18-584#4/02.12.2022г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на
НОИ гр.Силистра, с което е оставено без
разглеждане заявление с вх.№2113-18-584/03.08.22г. на оспорващия за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) и е прекратено производството по същото. С частната жалба твърди,че с
релевираното заявление от 03.08.2022г.
било представено „ново доказателство“ по смисъла на чл.99 ал.1 т.1 б.“а“ КСО,за каквото следвало да се приеме служебно изготвеното и съобщено му с писмо
изх.№5516-18-1965/ 23.11.22г.,Удостоверение Обр.УП-13,издадено
от началник отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП НОИ Силистра.Ответният
орган,вместо да изпълни задълженията си от чл.99 КСО,неправилно бил преценявал
допустимостта на производството пред себе си в контекста на чл.27 ал.2 т.1 АПК.
Дори и да бил приложим общия процесуален ред,вкл. в сегмента на преценката на
допустимост на сезирането на пенсионния орган, оспорващият твърди, че е
следвало да бъде преценяван правния му интерес и наличието на други специални
нормативни изисквания в контекста на чл. 27 ал.2 т.5 и т.6 АПК (които са без
връзка с предмета на настоящия спор). С жалбата са изложени аргументи по
същество на претендираното материално право, с акцент върху твърдяно незаконосъобразно
отричане от ответния орган на изслуженото време при задължителна наборна военна
служба, за действителен стаж в контекста на чл.68 ал.3 КСО,което следва да бъде
ирелевирано при настоящото произнасяне.То би имало
значение при обжалване на акт на ответния орган,с който се отрича твърдяното
право,т.е. постановен административен акт по същество на подадено заявление от
оспорващия,но няма място в обсега на настоящия процесуален спор. Твърди се още,че
органът не бил спазил процедурата по чл.27 ал.2 АПК, без конкретизиране в какъв
аспект е нарушението,респ. неспазването на кое императивно изискване,каквито по
правило са процесуалните норми. Поради всичко това се моли за отмяна на
оспорения процедурен акт и връщане на преписката за произнасяне по същество.
Ответникът по жалбата - Началникът на отдел „Пенсии“ при ТП на
НОИ гр. Силистра, в писмено
становище по делото (л.9-л.10), подадено от началник сектор „Изплащане на
пенсии“ в отдел „Пенсии“, действащ в условията на заместване от името на
ответния орган, съгласно Заповед №1015-18-85/08.07.2019г. на директора на ТП
НОИ гр.Силистра, оспорва частната жалба. Излага подробно съображения за
законосъобразност на обжалвания акт. Поддържа, че с двете подадени заявления
(на 26.04.2022г. и на 03.08.2022г.) оспорващият е представял неизменно едни и
същи документи,вкл. Трудова книжка №1116, издадена на 14.04.1972г. от
ТКЗС„Дим.Благоев“ с.Ч., които са били
надлежно обсъдени с първото по ред произнасяне, по-ради което не била налице
специалната хипотеза от чл.99 ал.1 т.1 КСО.С оглед на изложеното, позовавайки
се на безпротиворечива практика на ВАС,настоява частното
оспорване да бъде оставено без последици, а обжалваното определение потвърдено
като съответно на закона и фактите по делото.
Производството е по реда на Глава Десета,Раздел
ІV АПК като предметът на настоящия контрол за законосъобразност е акт,с който е оставено без разглеждане
заявление за отпускане на ЛПОСВ и прекратено производството по същото на
основание чл.27 ал.2 т.1 АПК, което съгласно чл.56 ал.4 АПК, подлежи на
обжалване по реда на чл.197-чл.201 от АПК.
Съдът като
обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съобразно с разпоредбата на чл.200, във връзка с чл.168
ал.1 и чл.146 АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:Жалбата е процесуално допустима като
подадена срещу акт,подлежащ на съдебен контрол (чл.56 ал.4 АПК),от лице с
правен интерес от оспорването, в законоустановения
срок (чл.197 АПК). Разгледана по същество
е неоснователна.
Оспореното прекратително
определение е постановено в производство по подадено трето по ред заявление от З.М.Ш.
за отпускане на пенсия,както следва: 1.Със Заявление
вх.№2115-18-71/10.12.2015г. оспорващият е поискал отпускане на наследствена
пенсия за инвалидност (чл.74 КСО) и наследствена пенсия по чл.82 ал.2 КСО като
преживял съпруг, каквато му е отказана с Разпореждане от 07.04.2016г. (л.62) по
причина, че наследодателят не отговаря на условията от чл.68 ал.1-ал.2 КСО;
2.Със Заявление
вх.№2113-18-243/26.04.22г. (л.55-56) З.М.Ш. е поискал отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) и добавка от починал съпруг, като с
Разпореждане от 13.06.2022г. (л.40) е отказано отпускането на личната пенсия
(което е релевантно в случая),защото не отговаря на изискването от чл.68 ал.3 КСО - няма 15 години действителен осигурителен стаж. Разпореждането е връчено
на 27.06.2022г. (л.39) и като необжалвано в нормативния едномесечен срок (арг.чл.117 ал.2 т.1 КСО) е влязло в сила на 27.07.2022г.;
3.Със Заявление
вх.№2113-18-584/03.08.2022г.(процесното л.28-л.30) жалбоподателят отново е
поискал отпускане на ЛПОСВ и добавка от починал съпруг по чл.84 КСО, което е
преценено като недопустимо и на основание чл.27 ал.2 т.1 АПК е оставено без
разглеждане с процесното Определение, изх.№2113-18-584#4/02.12.22г.
Или, на 03.08.2022г. частният жалбоподател отново, след приключване на
предходно пенсионно производство по негово заявление от 26.04.2022г.,с влязло в
сила разпореждане,е поискал отпускане на същия вид лична пенсия, представяйки
същите доказателства - трудови книжки с номера 128 и 1116, както и военна
книжка (намиращи се в оригинал на л.8). С приложеното на л.28-л.30 от делото
заявление, е инициирано релевираното производство по реда на чл.94 и сл.,вр. с чл.68 ал.3 КСО. Преди
да се произнесе по неговата допустимост ответният орган е възложил служебно
проверка на положения стаж от частния жалбоподател в ПК“15-ти март“ с.Ч.,където
изпълнявал длъжността „управител пивница с.З.“, съгласно записване в трудова
книжка №1116 (л.37).В рамките на тази проверка началникът на отдел „ООА“ е
издал Удостоверение Обр.УП-13 от 23.11.22г.,за което
частният жалбоподател е бил уведомен с писмо изх.№5516-18-1965/23.11.2022г. (и
двата документа са представени в заверен препис с частната
жалба-л.6-л.7).Същото няма белезите на ново доказателство по разума на чл.99
ал.1 т.1 КСО, а напротив, удостоверените с него факти са обсъждани от ответния
орган при произнасянето му с влязлото в сила Разпореждане №2113-18-243#1/13.06.2022г. (л.40),видно от Опис на осигурителен
стаж на З.М.Ш., ред 13 (л.41).
Независимо от спецификата на настоящото
производство, то несъмнено спрямо него е приложима разпоредбата на чл.27 ал.2 АПК,с чиято т.1 законодателят не е въвел изискване по отношение на
административния акт, да е осъществен съдебен контрол. Въведена е като
предпоставка за допустимост на искането за издаване на съответния индивидуален
административен акт, липсата на влязъл в сила друг административен акт със
същия предмет и страни.Следователно,подаденото второ по ред заявление от
частния жалбоподател за отпускане на ЛПОСВ на 03.08.2022г.,към което не са
представени нови доказателства и липсват нови факти,които да налагат
преразглеждане за отмяна или изменение на влязлото в сила разпореждане,е
недопустимо и компетентният пенсионен орган законосъобразно е отказал да го разгледа
по същество и да се произнесе с ново разпореждане.
В съответствие със закона е приел,че с подадените две заявления (на
26.04.22г. и на 03.08.22г.), частният жалбоподател е представял неизменно едни
и същи документи,вкл. Трудова книжка №1116, издадена на 14.04.1972г. от ТКЗС „Дим.Благоев“
с.Ч., които са били надлежно обсъдени с първото по ред произнасяне, поради
което не е налице специалната хипотеза от чл.99 ал.1 т.1 КСО. На стр.18-стр.19
от горепосочената трудова книжка е вписан стаж от 1 година и 7 месеца, положен
в ПК „15-ти март“ с.Ч., като управител на пивница в с.З., за периода 01.10. 1991г.-01.12.1992г.,
със забележка относно времето:01.05.92г.-01.12.92г.,която е неясна. Поради
неправилното оформяне на трудовата книжка в тази ѝ част,с Писмо изх.№2113-18-584#1/09.11. 2022г. ответният орган е поискал от началника
на отдел „ООА“ да извърши справка в архива и издаде УП-13 за периода
01.11.1990г.-01.06. 1992г. от осигурителя ПК“15-ти март“ с.Ч. за З.М.Ш. (л.23).
Такова е издадено с изх.№5507-18-2673/23.11.2022г. (л.20-л.21), в рамките на разпоредената служебна проверка от страна на пенсионния
орган.Същото не може да промени извода от влязлото в сила Разпореждане изх.№2113-18-243#1/13.06.2022г. за отказ за отпускане на претендираната
ЛПОСВ от частния жалбоподател. Още по-малко може да бъде преценявано като „ново
доказателство“ в светлината на нормативните изисквания от чл.99 ал.1 т.1 КСО, в
която хипотеза само е допустимо по инициатива на пенсионера да се иска
преразглеждане на влязло в сила разпореждане по чл.98 КСО.
По силата на общото административнопроцесуално
правило от чл.27 ал.2 АПК във връзка с чл.99 ал.1 КСО, административният орган
е длъжен да провери предпоставките за допустимост на искането,сред които е и
тази по т.1 - липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни. В случая е налице влязло в сила (на 27.07.2022г.) Разпореждане
№2113-18-243#1/13.06.2022г. по чл.98 КСО,
отказващо отпускане на ЛПОСВ на оспорващия, което е пречка за издаване на акт
по заявлението му с вх.№2113-18-584/03.08.2022г. Последното не се и основава на
нови факти и обстоятелства,както и на нови доказателства,различни от
представените към предходното заявление (вх.№2113-18-243/26.04.2022г.-л.55-л.56).
Евентуално новонастъпил факт е увеличената възраст на
частния жалбоподател, който е ирелевантен по
отношение на предметните предели на заявеното право. Възрастта като изискуем и
наличен факт за придобиване на процесното право на ЛПОСВ,е била призната от
пенсионния орган в предходното производство (изискуемата възраст по чл.68 ал.3 КСО е 66 години и 10 месеца,чието увеличение е без правно значение). Преодоляването
на идентичността в предмета на двете административни производства би могло да
се осъществи с нови обстоятелства,касаещи изискуемия минимален действителен
осигурителен стаж, каквито страната не е ангажирала.
Неоснователно оспорващият счита,че
ответният орган е нямал задължение да преценява допустимостта на производството
пред себе си в контекста на чл.27 ал.2 т.1 АПК,след като за обратното го
задължава нормативният текст от чл.27 АПК. Неправилно се поддържа с частната
жалба,че дори да бил приложим общия процесуален ред,вкл. в сегмента на
преценката на допустимост на сезирането на пенсионния орган, следвало да бъде
преценяван правния му интерес и наличието на други специални нормативни
изисквания в контекста на чл.27 ал.2 т.5 и т.6 АПК (които са без връзка с
предмета на настоящия спор).Позоваването на Решение №4326/28.03.14г., по
адм.д.№2271/14г. на 5-членен състав на ВАС, също няма отношение към възбудения
частен спор. В производството по цитираното дело на ВАС,при липса на правомощие
на съда,сезиран с жалба срещу отказ на административен орган за произнасяне по
същество, е прогласил нищожност на заповед на МП, поради неизпълнени от органа
задължителни указания на ВАС с влязло в сила предходно решение по същество на
спора между същите страни,позовавайки се на правилото от чл.177 ал.2 АПК Първата
съдебна инстанция е дължала произнасяне единствено по реда на чл.197 и сл. АПК за
законосъобразността на оставеното без разглеждане искане на страната, като е
нямала юрисдикция да проверява акт на административен орган, какъвто не е бил
релевиран в частното производство пред нея.Настоящият случай с категоричност не
е такъв, което изцяло ирелевира позоваването на горното решение на ВАС.В същото
време следва да се отбележи, че съдебната практика, на която се базира
становището на ответния орган е релевантна, тъй като е произнасяна по сходни
казуси, като към същата могат да бъдат добавени и някои от най-новите актове на
ВАС: Определение №10106/09.11.22г.,адм.д.№9820/22г.; Определение
№9964/08.11.22г.,адм. д.№9450/22г.;Определение
№10944/30.11.22г.,адм.д.№9933/22г.;Определение№5132 /31.05.22г.,адм.д.№4599/22г.
и други на VI отделение на ВАС.
Предвид гореизложеното, частната жалба
на З.М.Ш. е неоснователна, а оспореният процедурен акт на началник отдел
„Пенсии“ при ТП НОИ гр. Силистра,за оставяне
без разглеждане на Заявление с вх.№2113-18-584/03.08.2022г.
на
частния жалбоподател за отпускане на ЛПОСВ и прекратяване на производството, като съответен на закона и
установените факти,следва да бъде потвърден, воден от което и на основание
чл.200 ал.1 АПК, Административният съд гр.Силистра
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ частната жалба на З.М.Ш. ***, против Определение №**********,
с изх.№2113-18-584#4/02.12.2022г., издадено от началник
отдел „Пенсии“ при Териториално поделение на НОИ гр.Силистра, на основание
чл.27 ал.2 т.1 АПК.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, по
аргумент от чл.200 ал.2 АПК.
СЪДИЯ: