Решение по дело №327/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 32
Дата: 28 февруари 2023 г. (в сила от 28 февруари 2023 г.)
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20223300500327
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Разград, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а

Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20223300500327 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Карнисеро Краси“ ЕООД, представлявано
от управителя К. Х. против Решение № 98/11.07.2022 г., постановено по гр.дело № 195/2022
г. по описа на Районен съд - ***, с което съдът е уважил, предявения от ищеца срещу
жалбоподателя иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 216, ал. 3 от ДОПК за
обявяване за недействителен по отношение на ищеца на сключения между ответниците
„Паризер Боте“ ЕООД, ЕИК ********* и „Карнисеро Краси“ ЕООД, ЕИК *********
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 200, том
1, рег. № 1911, дело № 170/24.04.2019 г.
В жалбата се сочи за недопустимост, поради произнасяне от съда по нередовна искова
молба, в условията на алтернативност се твърди за неправилност и незаконосъобразност на
решението на Районен съд – ***, поради необоснованост, неправилно приложение на
материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.В обобщение
се прави искане за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на РС – *** със задължителни указания за отстраняване на
нередовности в исковата молба, в условията на алтернативност се моли за неговата отмяна и
постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Излагат се подробни съображения. Моли се за присъждане
1
на сторените разноски пред двете инстанции.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в
процеса – ответник в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на въззивната проверка.Със същата не се правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство е депозирала
отговор на въззивната жалба, в дадения за това срок, чрез Венета Бончева - Главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, ИРМ Русе. Заявява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба, като счита първоинстанционното решение
за допустимо, правилно и законосъобразно, нестрадащо от пороци, които да водят до
неговата отмяна. Моли се решението да бъде изцяло потвърдено, като излага подробни
доводи за това. Не се правят искания за събиране на доказателства. Прави се искане за
присъждане на разноски.
В съд.заседание въззивникът-жалбоподател не се явява и не се представлява, не
депозира и писмено становище.
Не се явява при редовност в призоваването и другата страна-въззивник и необходим
другар, “Паризер Боте“ ЕООД, гр.***.
Въззиваемата страна – държавата чрез НАП – Варна, ИРМ-Русе , не изпраща
представител в съд.заседание по същество като в писмено становище от 13.02.2023г.
оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Претендира разноски, юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по жалбата, Разградският окръжен съд съобрази следното :
Производството пред РС – *** е образувано по предявен от Главен публичен изпълнител
при ТД на НАП – Варна, ИРМ – гр. Русе, , като процесуален субституент на Държавата, иск
против ответниците „Паризер Боте“ – ЕООД гр.*** /предишно наименование Карнисеро Краси -
***“ ЕООД, и „Карнисеро Краси“ ЕООД /предишно наименование „Флайшер“ ЕООД, гр.*** / на
правно основание чл. 216, ал. 3, вр. чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за обявяването за относително
недействителен по отношение на държавата в лицето на НАП – Варна на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен между тези дружества, първото като продавач, а второто
като купувач, както следва : СГРАДА идентификационен № **********, застроена площ от 65
кв.м, брой етажи 1, предназначение ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, която с разположена в поземлен
имот с идентификационен № ***********, по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18-51/27.07.2009г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение
със Заповеди КД14-17-230/01.07.2011 от началника на СГКК Разград, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за хранително вкусова промишленост, в
местността: „***", с площ от 3651 кв.м, при съседи: № *********, № ************, № ********,
№ ********, за сума в размер на 1 400.00 лева, при данъчна оценка на имота в размер на 3 867.70
лева, сключен с НА от 24.04.2019г. на нотариус с район на действие РС-***, № 200, том 1, per. №
1911, дело № 170.
Ищецът на първо място излага от фактическа страна, че НАП е кредитор на ответника
„Паризер Боте“ – ЕООД, ЕИК *********, по изискуеми публични вземания, за събиране на които
2
е образувано и неприключило към датата на депозиране на исковата молба изп. дело №
*********/ 2017 г.; задълженията на ответника „Паризер Боте“ – ЕООД, ЕИК *********, длъжник
в изп. производство, към момента на образуването му, възлизат на 73 481.83 лв. – главница, и 7
463.46 лв., а след извършени присъединявания в размер на 85 651.10 лв. – главница, и 31 500.09
лв. – лихви; преди да предяви исковите си претенции срещу ответниците публичните задължения
са предявени за плащане на дружеството „Паризер Боте“ – ЕООД, чрез връчено на управителя
Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С170017-148-0006806/ 21.06.2017 г.; пристъпвайки
към принудително изпълнение за събиране на публичните вземания срещу длъжника, узнали, че
след получаване на поканата за доброволно изпълнение, той се е разпоредил с притежаваното от
него недвижимо имущество – посочената по-горе Сграда, подробно описана при цена явяваща се
½ от данъчната оценка на имота.Поддържа, че със сключването на сделката търговските
дружества – ответници, свързани лица, представлявани към момента на сключването й от едно и
също лице - К. И. Х., като техен управител, са се опитали да избегнат и осуетят принудителното
изпълнение срещу притежаваните от длъжника права на собственост върху този недвижим имот,
получената цена от продажбата на който не е послужила за погасяване на изискуеми публични
задължения на продавача, прехвърлянето за преднамерено и целенасочено, извършено за да се
постави първия ответник в невъзможност да изпълни задълженията си към държавата, и съответно
тя, като негов кредитор, да няма от какво да се удовлетвори принудително, поради което е и
предявен настоящия иск.Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да бъде обявен
за относително недействителен по отношение на НАП сключения между ответниците договор за
покупко-продажба на недвижим имот , индивидуализиран по-горе.
Ответникът „Паризер Боте“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. ***, обл. Разград, ул. „Цар Освободител“ № 5, представляван от управителя Б. М.
В., с предходно наименование, ползвано до 16.05.2019 г. - „Карнисеро Краси - ***“ – ЕООД,
представлявано от собственик и управител К. Д. Х., при редовност на връчване на съобщенията не
е депозирал писмен отговор в законовия срок.
Ответникът „Карнисеро Краси“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. ***, обл. Разград, ул. „Цар Освободител“ № 5, представляван от управителя К. Д.
Х., с предходно наименование, ползвано от учредяването му на 09.04.2019 г. до 16.05.2019 г. -
„Флайшер“ – ЕООД е депозирал в срок писмен отговор с който е застъпил становище за
нередовност на исковата молба с доводи, касаещи правната квалификация на предявения иск, за
недопустимост на същия , а по същество и за неговата неоснователност по съображения, че към
момента на атакуваната продажба дружеството продавач не е било длъжник на ищеца, дружеството
купувач не е знаело за увреждането и обекта на продажба не е бил възбранен.
След като преценка на събраните по делото доказателства, с оглед твърденията и доводите
на страните, съдът намери за установено от фактическа страна следното, установено и от районния
съд:
Държавата безспорно е кредитор на ответното дружество „Паризер Боте“ – ЕООД, ЕИК
*********, гр.***, представлявано от управителя Б. М. В., ЕГН **********, с предходно
наименование, ползвано до 16.05.2019 г. - „Карнисеро Краси - ***“ – ЕООД, по силата на
подадени от търговеца пред ТД на НАП Данъчни декларации по ЗКПО от 2017 г., 2019 г. и 2020
г., представени с исковата молба, както и на справки декларации за ДДС общо 19 на брой , също
подробно описани и представени като доказателства с исковата молба, както и справка декларация
3
за дължим ДОО, с които са изчислени и посочени задълженията на дружеството - „Карнисеро
Краси - ***“ – ЕООД, за корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица и за
осигурителни вноски, ДДС, преди датата на сключване на атакуваната по делото продажба -
24.04.2019 г., в размер на 73 481.83 лева – главница, и 7 463.46 лв. – лихва. Дължимите данъци и
осигурителни вноски не са платени, въпреки образуваното и водено срещу дружеството
изпълнително дело № *********/ 10.06.2017 г., по което от първия ответник са извършени шест
броя плащания по данъчно осигурителната сметка, като последното плащане е от 13.02.2019 г.
Към 08.03.2022 г. – дата, предхождаща завеждането на исковата молба вх. № 711/ 11.03.2022 г.,
публичните вземания на държава към дружеството – първи ответник, са в размер на: 85 651.10 лв. –
главница, и 31 500.09 лв. – лихви. Видно от съдържанието на приложения към исковата молба НА
за продажба № 200, том 1, per. № 1911, дело № 170/ 24.04.2019 г., на посочената дата – 24.04.2019
г., в гр. ***, К. И. Х., ЕГН **********, в качеството си на управител на „КАРНИСЕРО КРАСИ –
***“ - ЕООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: обл. Разград, общ ***,
гр. ***, ул. „Цар Освободител" №5, от една страна като продавач, е продал на представляваното
също от него - К. И. Х., ЕГН **********, в качеството на управител, търговско дружество -
„ФЛАЙШЕР“ - ЕООД, БУЛСТАТ: ********* , обл. Разград, общ ***, гр. ***, ул. „Цар
Освободител" №5, като купувач, следния собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в
землището на гр. ***, ЕККАТЕ ***, обл. Разград, общ ***, представляващ СГРАДА
идентификационен № **********, застроена площ от 65 кв.м, брой етажи 1, предназначение
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, която с разположена в поземлен имот с идентификационен №
***********, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-
51/27.07.2009г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение със Заповеди КД14-17-
230/01.07.2011 от началника на СГКК Разград, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за хранително вкусова промишленост, в местността:
„***", с площ от 3651 кв.м, при съседи: № *********, № ************, № ********, № ********,
за сума в размер на 1 400.00 лева, за която е посочено ,че е получена от купувача напълно и в брой
преди подписването на договора. Несъмнено от съдържанието на цитирания НА се установява, че
данъчна оценка на имота към същата дата - 24.04.2019 г., е в размер на 3 867.70 лева, от което
следва, че продажбата е сключена на цена по – ниска от данъчна оценка на имота. При
изповядването на сделката пред нотариуса продавачът е декларирал, че съгласно чл. 264, ал. 1 от
ДОПК, няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски, въпреки несъмнено известното му предприето срещу
дружеството принудително изпълнение, последно доброволно плащане по което е направил на
13.02.2019 г. Не се твърди и не се установява, получената цена от продажбата да е послужила за
погасяване на публичното вземане/ част от него. Не се твърди и не се установява задълженото
търговско дружество да притежава други активи – права на собственост по отношение на
недвижимо/движимо имущество, вземания и пр. Между страните не се спори, а и се установява от
съдържанието на цитирания по – горе НА за продажба, и от приложените към исковата молба
писмени доказателства: Справка Търговски регистър - Актуално състояние на „Паризер Боте“ -
ЕООД, Решение № 58/ 10.09.2019 г., постановено по т.д. № 44/ 2019 г. на ОС- Разград,
Учредителен акт от 23.08.2019 г., Протокол за взети решения на ТД „Паризер Боте“ - ООД от
23.08.2019 г., Договор за продажба на дружествени дялове от 23.08.2019 г., Протокол от
извънреднно общо събрание на съдружниците от 23.08.2019 г., Решение на едноличният
собственик на капитал „Карнисеро Краси-***“ – ЕООД, Учредителен акт на „Паризер Боте“ -
ЕООД от 16.05.2019 г., Актуално състояние на „Карнисеро Краси“ – ЕООД, Решение на
4
едноличният собственик на капитал на „Флайшер“ - ЕООД от 16.05.2019 г., Учредителен акт на
„Карнисеро Краси" ЕООД от 16.05.2019 г., че страните по атакувания договор – дружеството
продавач, както и това-купувач по сделката са представлявани от управител и собственик К. Д. Х.,
т.е. от едно и също физическо лице; дружеството продавач - „Карнисеро Краси - ***“ – ЕООД,
представлявано от собственик и управител К. Д. Х., ЕГН **********, е с променено наименование
- „Паризер Боте“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, обл.
Разград, ул. „Цар Освободител“ № 5, и собственост на придобилия го, актуален управител, Б. М.
В., ЕГН **********; дружеството купувач - „Флайшер“ – ЕООД, от 16.05.2019 г. по решение на
собственика К. Д. Х. е с променено наименование - „Карнисеро Краси“ – ЕООД, ЕИК *********
от същата дата- 16.05.2019 г.
Вторият ответник - купувач по сделката, възразява с отговора си, че предявеният иск е
недопустим, съответно неоснователен , тъй като към момента на атакуваната продажба
дружеството продавач не е било длъжник на ищеца; дружеството купувач не е знаело за
увреждането; обекта на продажба не е бил възбранен.
Окръжният съд намира на първо място предявения иск за допустим , при съобразяване
на разпоредбата на ал.3 на чл.216 от ДОПК, която изрично препраща към чл. 135 ЗЗД, и с който
иск ищецът разполага, извън случаите на чл. 216, ал.1 от ДОПК, тъй като и в самата молба
липсват твърдения за факти, попадащи в обхвата на някоя от хипотезите, предвидени в чл.
216, ал. 1 ДОПК, а възраженията на ответника-купувач в този смисъл са свързани само с
ал.1 на чл.216 от ДОПК.
При този иск не е необходимо съществуването на публични задължения на първия
ответник да е установено с акт за установяване на вземането, както се поддържа в отговора на
исковата молба, т.е. постановен и връчен на задълженото лице преди сключване на процесната
сделка или след възлагане на ревизия, завършила с акт установяващ вземането, както това е в
посочената ал.1 на чл.216 от ДОПК..
Съгласно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с който длъжникът го уврежда, ако длъжникът, при
извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането му. В случая, качеството на
държавата на кредитор на първия ответник е несъмнено. Разпоредбата на чл. 135 ЗЗД борави с
понятието възникване на вземането, а данъчните задължения възникват по силата на закона,
определени са основание, субект и размер в съответните данъчни закони - в този смисъл са
разясненията, изложени в мотивите към т.1, ТР № 1/ 2009 на ОС на НК на ВКС. Вземането на
държавата не е удовлетворено, чрез доброволно/ принудително изпълнение, или погасено по
давност. Продавайки своя имот, посочен по горе на цена в размер на 1 400.00 лева, явяваща се по-
малко от ½ от данъчната му оценка - 3 867.70 лева, - първия ответник, е намалил имуществото си,
увредил е ищеца, в случая държавата, като го е лишил от възможността да удовлетвори вземането
си. При положение, че управител и собственик и на двете дружества към датата на сделката е едно
и също лице , то и двете дружества, продавач и купувач са знаели за увреждането по отношение
на кредитора, държавата, тъй като се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т.3, б. „д“ от ДР на
ДОПК.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и подлежи на
уважаване.
5
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Оплакванията във въззивната жалба, идентични с тези в отговора на исковата
молба не могат да бъдат споделени, тъй като решението е постановено по допустим иск по
чл.216, ал.3 от ДОПК вр. с чл.135 от ЗЗД, предявен от надлежна страна ищец срещу
надлежните ответници – съконтрахенти по увреждащата сделка , явяващи се свързани лица,
който правилно е уважен при наличието на кумулативно предвидените предпоставки за това
При този изход от делото разноски на въззивника „Карнисеро Краси“ЕООД не се
присъждат.
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Водим от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98/11.07.2022 г., постановено по гр.дело № 195/2022
г. по описа на Районен съд – ***.
ОСЪЖДА „Карнисеро Краси“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. ***, обл. Разград, ул. „Цар Освободител“ № 5, представляван от управителя К. Д.
Х. да заплати на Държавата чрез ТД на НАП - Варна, ИРМ – Русе разноски пред въззивната
инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6