№ 16138
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110173885 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от А. Н. И., ЕГН ********** срещу
„Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********** искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД относно обявяване на Договор за на потребителски кредит №
*******/05.05.2023 г. за нищожен поради противоречие със закона, под
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ГПК за
установяване нищожност на клауза на чл. 5 от същия договор, и кумулативно
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 118.48 лв.,
представляваща платена без основание, въз основа на нищожен договор или
клауза.
Ищецът твърди, че на 05.05.2023 г. е сключил Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *******, по силата на който ответникът е отпуснал
на ищеца кредит в размер на 400 лв., като в договора бил посочен размер на
ГПР от 49.85% и фиксиран ГЛП от 3.38%.Заявява се, че кредитът е следвало
да бъде изплатен в срок от 12 месеца. Твърди се, че в т.5 от Договора за кредит
е посочено, че ,,Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от М.Б
в полза на дружеството /“Ф.Б.“/. Счита, че договорът е нищожен поради
неизпълнение от страна на ответното дружество на изискванията на чл. 10, ал.
1 от ЗПК. В условията на евентуалност моли да бъде прогласена за нищожна
клаузата на т. 5 от договора, касаеща обезпечаването на кредита като
1
противоречаща на императивните правни норми на ЗПК. Релевират се доводи,
че процесната сума е платена от ищеца на ответника без правно основание,
поради нищожност на клаузата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените исковете
като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1
ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки
(юридически факти): 1. Противоречие на Договора за потребителски кредит
със закона, тоест с императивна правна норма, което противоречие да
обуславя неговата нищожност; 2. Неспазване на някое от изискванията
посочени в чл. 22, ал. 1 ЗПК, а именно: чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12,
т.20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.
По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 146 ЗПК в
тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки
(юридически факти): Противоречие на клаузата на чл. 5 от Договора за
потребителски кредит със закона, тоест с императивна правна норма, което
противоречие да обуславя нейната нищожност;
По иск с правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК в тежест на
ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически
факти): Заплащане на сумата от ищеца на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че сумата е платена
на годно правно основание.
Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са
сключили на 05.05.2023 г. страните са сключили Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *******, по силата на който ответникът е отпуснал
на ищеца кредит в размер на 400 лв., като в договора бил посочен размер на
ГПР от 49.85% и фиксиран ГЛП от 3.38%..Кредитът е следвало да бъде
2
изплатен в срок от 12 месеца. В т.5 от Договора за кредит е посочено, че
,,Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от М.Б в полза на
дружеството /“Ф.Б.“/.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,85%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с М.Б, което се включва в общите
3
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Въпреки, че всеки един от договорите – този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за потребителски
кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за поръчителство,
предоставено от М.Б и сключването на договора за поръчителство в същия
ден, в който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
4
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
За пълнота следва да се отбележи, че договорът за потребиелски кредит и
договорът за гаранция (поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду
си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК, е основателен,
като следва да се прогласи недействителността на сключения Договор за
потребителски кредит, като противоречащ на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Доколкото съдът достигна до извод за нищожност на договора за кредит,
то съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита в размер на 532 лв., но не дължи лихва или други разходи. Страните не
спорят, че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 4 480 лв., респ.
сумата в размер на 132 лв. е платена без основание, поради което искът по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва изцяло да бъде уважен в
претендирания размер от 118,48 лв., съобразно принципа на диспозитивното
начало.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен в условията на
евентуалност, поради което не дължи произнасяне по него.
5
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 2740 лв. за заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по
иска на А. Н. И., ЕГН ********** срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК **********
Договор за потребителски кредит № *******/05.05.2023 г., поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
********** да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** сумата в размер на 118.48
лв., представляваща платена без основание, въз основа на нищожен Договор
за потребителски кредит № *******/05.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК **********
да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** сумата в размер на 2740 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6