№ 2670
гр. С., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110154111 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
чрез юрк. К., срещу А. Е. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1
ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4774,52 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 30.03.2022 г.,
ведно със законната лихва за период от 12.09.2024 г. до изплащане на вземането; 1842,77 лв.,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.08.2022 г. до
04.08.2023 г.; 332,62 лв., представляваща мораторна лихва за период от 06.05.2022 г. до
04.08.2023 г.; 1512,71 лв., представляваща лихва за забава за период от 04.08.2023 г. до
11.09.2024 г.; 1555,56 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
"Фаст", както и за сумата от 1777,76 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга
"Флекси" по Договор за потребителски кредит № ****** от 30.03.2022г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
30.03.2022 г. сключил с А. Е. И., в качеството й на кредитополучател, договор за
потребителски кредит № ******, със следните параметри: сума на кредита – 5000 лв.; срок
на кредита – 36 месеца; размер на вноската – 243,48 лв.; ГПР – 48,91%; ГЛП – 41,00%;
лихвен процент на ден – 0,11%; общо задължение по кредита – 8765,02 лв. Твърди, че били
поискани и закупени допълнителни услуги, а именно възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 1750 лв. и „Флекси“ в размер на 2000 лв., при размер на вноската по
закупените допълнителни услуги – 104,17 лв., като общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлизало в размер на 12515,02 лв., с общ размер на
вноската – 347,65 лв., платима на 5-ти ден от месеца. Поддържа, че в изпълнение на
задълженията си по договора кредитодателят извършил преводи по поискани
рефинансирания, а остатъкът от сумата в размер на 4484,16 лв. превел на 31.03.2022 г. по
посочената банкова сметка на А. Е. И.. На следващо място твърди, че длъжникът не
1
изпълнявал поетите договорни задължения и направил само пет плащания в общ размер на
1415,40 лв., след което били преустановени плащанията на погасителните вноски, поради
което на 04.08.2023 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което до длъжника
било изпратено уведомително писмо. Предвид изложеното моли съда да уважи предявените
искове, като осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 4774,52 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 30.03.2022 г.,
ведно със законната лихва за период от 12.09.2024 г. до изплащане на вземането; 1842,77 лв.,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.08.2022 г. до
04.08.2023 г.; 332,62 лв., представляваща мораторна лихва за период от 06.05.2022 г. до
04.08.2023 г.; 1512,71 лв., представляваща лихва за забава за период от 04.08.2023 г. до
11.09.2024 г.; 1555,56 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
"Фаст", както и за сумата от 1777,76 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга
"Флекси". Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, приема от
фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 30.03.2022 г.
между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, и А. Е. И., в
качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № ******, по силата на който на А. Е. И. бил предоставен кредит в
размер на 5000 лв. Видно от съдържанието на договора същият бил сключен за срок от 36
месеца, при ГПР 48,91%, годишен лихвен процент в размер на 41,00%, лихвен процент на
ден – 0,11%, и общо дължима сума по кредита 8765,02 лв. В договора е посочен и размер на
дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 1750 лв. за услуга
"Фаст", предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, и 2000 лв. за услуга "Флекси", предоставяща право на промяна на погасителния план
на потребителския кредит, които били разсрочени за същия срок с размер на вноската 104,17
лв. и общо задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги – 12 515,02 лв., с общ
размер на вноската от 347,65 лв.
От приложеното към исковата молба по делото уведомително писмо, получено от
ответника, се установява, че размерът на кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй
като ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, които ответникът не е оспорил, че по
процесния договор за кредит са извършени плащания в общ размер на 1415,40 лв., като са
останали непогасени следните суми: 4774,52 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ****** от 30.03.2022 г., ведно със законната лихва за период от
12.09.2024 г. до изплащане на вземането; 1842,77 лв., представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 05.08.2022 г. до 04.08.2023 г.; 332,62 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 06.05.2022 г. до 04.08.2023 г.; 1512,71 лв., представляваща
лихва за забава за период от 04.08.2023 г. до 11.09.2024 г.; 1555,56 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст", както и за сумата от 1777,76 лв. –
неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси" по Договор за потребителски кредит
№ ****** от 30.03.2022 г.
Основателната на предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от установяването при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) сключен между
ищеца и ответника на 30.03.2022 г. договор за потребителски кредит със съдържанието,
посочено в исковата молба; 2) предоставяне на сумата на ответника, както и 3) изискуемост
на вземането. При установяване горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже,
2
че е платил.
От ангажираните по делото доказателства щсе установява, че между „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ответника е сключен на 30.03.2022 г. договор за
потребителски паричен кредит за сумата от 5000 лв., срещу насрещното му задължение да
върне сумата на 36 месечни вноски. Ответникът не е оспорил правнорелевантното
обстоятелство, че кредитодателят е извършил преводи по поискани рефинансирания, а
остатъкът от сумата в размер на 4484,16 лв. превел на 31.03.2022 г. по посочената банкова
сметка на А. Е. И..
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата
на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно дружеството-ищец е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на
което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит
(потребителски кредит) за общо ползване (за задоволяване на лични нужди), като не са
налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. Ето защо съдът приема, че за валидността на този
договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Отделно от това нормите на ЗПК са повелителни,
поради което съдът може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор
за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузите от договора за кредит, регламентиращи
възнаграждение в полза на кредитодателя за закупен пакет от допълнителни услуги - 1750
лв. за услуга "Фаст" и 2000 лв. за услуга "Флекси", са нищожни поради прякото им
противоречие със закона и по-конкретно със ЗПК.
Несъмнено допълнителната услуга "Фаст", дефинирана в договора като приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, като начален етап от
сключването на договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да
се подведе под дефиницията за "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
за която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да събира
допълнителни такси/възнаграждения. Същото се отнася и по отношение на допълнителната
услуга "Флекси", уговорена в раздел VI във връзка с раздел V от договора. Съгласно
цитираната разпоредба процесната услуга представлява осигуряване на право на
кредитополучателя да променя погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания, описани в чл. 15.2., чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и 15.2.3. от общите
условия. Освен, че така уговореното възнаграждение е свързано пряко с дейността на
кредитодателя с управлението на кредита, съдът приема, че независимо дали
кредитополучателят се е възползвал или не от предоставената допълнителна услуга, същата
на практика представлява предварително уговорено и заплащано заедно с погасителната
вноска възнаграждение с обезщетителен характер за продължаването на срока на договора,
на което кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.
От друга страна, така уговорените възнаграждения (за приоритетно разглеждане на
искането за кредит и за правото да се промени погасителния план) по съществото си
представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1
и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
3
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България (основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за допълнителна услуга за
приоритетно разглеждане на заявка за отпускане на кредит и документи и начислената
договорна лихва, с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че
горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (в този смисъл и Решение № 2364 от
10.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6968/2022 г. и др.).
Както се изясни не е спорно между страните по делото, че по процесния договор за
кредит са извършени плащания в общ размер на 1415,40 лв., като са останали непогасени
следните суми: 4774,52 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ ****** от 30.03.2022 г., ведно със законната лихва за период от 12.09.2024 г. до изплащане
на вземането; 1842,77 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за период
от 05.08.2022 г. до 04.08.2023 г.; 332,62 лв., представляваща мораторна лихва за период от
06.05.2022 г. до 04.08.2023 г.; 1512,71 лв., представляваща лихва за забава за период от
04.08.2023 г. до 11.09.2024 г., поради което предявените искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни
изцяло.
Предвид установената недействителност на клаузите от договора за кредит,
регламентиращи възнаграждение в полза на кредитодателя за закупен пакет от
допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", неоснователни се явяват предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1555,56 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст", както и за
сумата от 1777,76 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси" по Договор
за потребителски кредит № ****** от 30.03.2022 г.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски. Ищецът е сторил разноски, както следва:
508,52 лв. – за държавна такса в исковото производство, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв., т.е.
общо 608,52 лв. Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 436,56 лв.
Ответникът не е сторил и претендирал разноски, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА А. Е. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-2“ № ***, вх. 1, ет. 6, ап.
21, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание чл. 240, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
4774,52 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** от
30.03.2022 г., ведно със законната лихва за период от 12.09.2024 г. до изплащане на
вземането; 1842,77 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от
05.08.2022 г. до 04.08.2023 г.; 332,62 лв., представляваща мораторна лихва за период от
06.05.2022 г. до 04.08.2023 г.; 1512,71 лв., представляваща лихва за забава за период от
04.08.2023 г. до 11.09.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, срещу А. Е.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-2“ № ***, вх. 1, ет. 6, ап. 21, осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК, за
следните суми: 1555,56 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
"Фаст", както и за сумата от 1777,76 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга
"Флекси" по Договор за потребителски кредит № ****** от 30.03.2022 г.
ОСЪЖДА А. Е. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-2“ № ***, вх. 1, ет. 6, ап.
21, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 436,56 лв., представляваща разноски за исковото производство пред СРС,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5