№ 12532
гр. С., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110173859 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗД „****“ АД против ЗК
„****” АД искове с пр. осн. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 925,01 лв. – заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за периода от 23.12.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 42,66 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода 10.07.2021 г. – 22.12.2021 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” № **** г. е
заплатил сума в размер на 2 513,30 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за нанесени на МПС **** с рег. № **** щети, настъпили в резултат от ПТП,
реализирано на 14.12.2020 г. в гр. С.. Виновен за ПТП е водачът на МПС **** с рег. №
****, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното
дружество. Ответникът е заплатил сумата от 1 603,29 лв. по предявената от ищеца
регресна претенция за заплатеното застрахователно обезщетение.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва иска по размер. Оспорва причинната връзка и размера на вредите.
Сочи, че останалата незаплатена разлика представлява разходи за заместващ
автомобил, както и луксозни разноски. Сочи, че не е доказано застрахованият при
ищеца да е претърпял вреди като пропуснати ползи. Твърди да е налице
надзастраховане. Претендира разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното.
Като безспорно в отношенията между страните и неподлежащо на доказване с
доклада по делото е отделено, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
1
водача на МПС **** с рег. № **** е била застрахована при ответника; че ищецът е
превел по щетата сума в размер на 2 513,30 лв., като са сторени и 15 лв. ликвидационни
разноски; че относно увреденото МПС е налице валиден договор за застраховка
„Каско“, ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит
риск; че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1 603,29 лв.; че е налице виновно
противоправно поведение на водача на МПС **** с рег. № **** по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие.
Тези обстоятелства се установяват и от приложените писмени доказателства –
представена е полица „Каско“ № **** г. относно увреденото МПС **** с рег. № ****,
двустранно подписана. ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Видно от полицата е уговорена клауза „Пълно каско“ и ремонт в доверен сервиз,
поради което нанасянето на щети по МПС вследствие на ПТП съставлява покрит риск.
Ответникът не спори, а и е видно от представените от ищеца в първо с.з.
документи /л. 55 и сл./, че към застраховката Каско е сключен добавък № 1 от
14.07.2020 г., по силата на който към клауза „Пълно каско“ – А е добавена като
покритие и клауза Е. Неоснователни са доводите на ответника в писмената защита, че
добавъкът не е подписан от страните, поради което не е породил действие. На първо
място, това оспорване е сторено за пръв път в писмената защита и е преклудирано -
документите са представени в първо с.з. от 30.05.2022 г. На второ място, възражението
на ответника за недействителност на добавъка съдът намира за неоснователно. По арг.
от чл. 293, ал. 3 ТЗ страната по търговска сделка, която не е оспорила
действителността на изявлението, не може да се позовава на нищожност на сделката
поради неспазване на законоустановената форма за действителност. Застрахователният
договор е търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма
данни за извършено оспорване относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение от някоя от страните по него. Напротив поведението и на
застрахования, и на застрахователя-ищец, изразяващо се в упражняване на права, респ.
изпълнение на насрещните задължения по договора, сочи на съвпадащите им
волеизявления за сключване на имуществената застраховка и добавъка към нея.
Според добавък № 1 страните са уговорили веднъж по време на действието на
договора на застрахования по имуществената застраховка /т.9/ да се предостави
заместващ автомобил, ако застрахованото МПС е увредено от ПТП и се налага да
престои в сервиз повече от 5 работни дни /чл. 2, ал. 1, т. 1,5/. Условия за
предоставянето на заместващия автомобил са, както следва: събитието да съставлява
покрит риск; застрахованият да е собственик на МПС; да е уговорено право за ремонт в
доверен сервиз; да е представен протокол за ПТП; ремонтът да е отнел повече от 5
работни дни; да не е налице тотална щета; застрахованият да е представил нарочно
искане.
Страните не спорят, а и се установява, че горепосочените условия са изпълнени
и на застрахования е предоставен заместващ автомобил *** рег. № *** за период от
повече от 5 дни – от 23.03.2021 г. до 07.04.2021 г. За наема на автомобил
застрахователят е заплатил 498,74 лв. Посочените условия за предоставяне на
заместващ автомобил са изпълнени – процесното ПТП съставлява покрит риск; не е
налице тотална щета; уговорен е ремонт в доверен сервиз в самата полица;
застрахованият е собственик на МПС видно от талона и е предоставил протокол за
ПТП, в който другият водач е признал вината си; ремонтът се е проточил повече от 5
дни; застрахованият е направил нарочно искане - заявление на л. 58. Застрахователят
изплаща само стойността на наемната цена за заместващия автомобил, за срок не по-
2
дълъг от 30 дни, като всички останали разходи по ползването на наетия автомобил и в
случай, че ползването продължи повече от 30 дни, са за сметка на застрахования.
Застрахователят изплаща стойността на наемната цена на заместващия автомобил
съгласно подписан между дружествотонаемодател и застрахования договор.
Безспорно е, а и се установява от справка от ГФ, че ГО на водача на МПС **** с
рег. № ***, който е признал за вината си за настъпване на ПТП, е застрахован към
датата на ПТП при ответника. Безспорно е, че по процесната щета № *** по описа на
ищеца е определено обезщетение от общо 2 513,30 лв. плюс 15 лв. ликв. разноски,
общо 2 528,30 лв. Ищецът не спори, че ответникът е заплатил сумата от 1 603,29 лв. по
щетата.
С иска ищецът претендира горницата до 2 528,30 лв. в размер на 925,01 лв., като
тази сума включва ремонт и части на увреденото МПС и разходи за заместващ
автомобил. В писмената защита ищецът уточнява, че от сумата от 925,01 лв. сумата от
509,40 лв. представляват разходи за ремонт в доверен сервиз, а сумата от 415,61 лв. –
разходи за заместващ автомобил.
Спорен между страните е единствено размерът на иска. Ответникът твърди, че с
плащането на сумата от 1 603,29 лв. по щетата е възстановил на ищеца действителния
размер на вредите. Относно предоставения заместващ автомобил оспорва
застрахованият при ищеца да е претърпял имуществени вреди във връзка със
заместващия автомобил, като оспорва причинната връзка с ПТП; оспорва да е доказан
размерът на евентуални вреди, изразяващи се в пропуснати ползи., както и причинно-
следствената връзка с ПТП.
Установява се от заключението на САТЕ, която съдът напълно кредитира, че
средната пазарна стойност на вредите по МПС е в размер на 1 015,30 лв. с вкл. ДДС,
като тази стойност включва единствено ремонта – труд и части. Заключението на
експертизата е напълно обосновано и възраженията на ищеца са неоснователни, а и
твърде общи. Не съществува предварително определен брой на часовете труд,
необходими за един ремонт, като броят на часовете зависи от размера и характера на
щетите.
Относно разходите за заместващ автомобил. Видно от горепосочените
доказателства ищецът е заплатил по клауза Е сумата от 498,74 лв. Ищецът претендира
по това перо 415,61 лв.
Според чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Според чл. 405, ал. 2 КЗ застрахователят по имуществена застраховка не дължи
обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния
договор. В случая е уговорено предоставяне на заместващ автомобил и ищецът –
застраховател да заплати разходите за това.
Според чл. Чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата. Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ Застрахователят по задължителна
3
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо
имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат
от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования; 5. Лихвите.
Следователно с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Застрахователят по ГО е
отговорен/покрива вредите, причинени от застрахования при него водач на трети лица /
в случая застрахования при ищеца по застраховка Каско/, а именно: 1. имуществени и
неимуществени вреди при телесно увреждане или смърт; 2. Вреди, причинени на
чуждо имущество; 3. Пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от увреждането.
В случая се твърди да е налице втората хипотеза, което според настоящия
състав е неоснователно.
На първо място, видно от добавъка е уговорено за предоставяне на заместващ
автомобил и ищецът –застраховател да заплати разходите за това, но като
допълнителна услуга. Това изрично е посочено в чл. 1, т. 1 от добавъка. Касае се за
допълнителна услуга, целяща повишаване качеството на обслужване от страна на
застрахователя, като тези разходи не се обхващат от покритието на застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Тази услуга се предоставя само на част
от застрахованите лица при ищеца – тези, които са избрали ремонт в доверен сервиз, но
не и при хипотезите, в които се обезщетява по експертна оценка или избран от
застрахования сервиз. Часовете труд и престоя на МПС в сервиз зависят от ред
обстоятелства. Поради това стойността на наемната цена, заплатена от застрахователя
за ползване на заместващ автомобил от увреденото лице в процесния случай, няма
характер на застрахователно обезщетение, а представлява допълнителна услуга, която
застрахователят предоставя на определена категория застраховани, чиято стойност не
се включва и в реалната възстановителна стойност на застрахованото имущество. В
този смисъл са Решение № 2759 от 13.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 773/2022 г. и
Решение № 2785 от 14.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 1588/2022 г.
На второ място, настоящият състав намира, че в случая не се установява да
съществува пряка причинно-следствена връзка между така заплатената от
застрахователя сума за заместващ автомобил и процесното ПТП. Имуществените
вреди, причинени на увреденото МПС, застраховано при ищеца, са поправени от
ответника с плащането от 1 603,29 лв.
Ако водачът на МПС **** с рег. № **** е претърпял имуществени или
неимуществени вреди вследствие на ПТП поради получено телесно увреждане или е
търпял неимуществени вреди поради липсата на кола, то те следва да се претендират
4
по друг ред и не от застрахователя по Каско.
На следващо място не се доказа водачът на МПС **** като застрахован по
застраховка Каско да е претърпял конкретни пропуснати ползи. Простото плащане на
разходи за заместващ автомобил не се съизмерява автомантично с подобни
хипотетични пропуснати ползи за застрахования. Подобна хипотеза би била налице
например ако с процесното увредено от ПТП МПС застрахованият по застраховка
„Каско“ осъществява доходи, като например продава продукцията си като земеделски
производител; и вследствие на увреждането на МПС и престоя му в сервиз
производителят не съумява да изпълни точно по договор за доставка на земеделски
продукти. В случая подобни твърдения не са налице. На застрахования е предоставен
заместващ автомобил поради престоя на собствения му автомобил в доверен сервиз
повече от пет дни.
Така заплатената сума за наем на заместващия автомобил съставлява всъщност
разход за застрахователя, но според настоящия състав този разход не е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Причинната връзка е зависимост,
при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното
въздействие на множество явления - събития, едно от които е соченото в процеса за
вредоносно такова. Това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния
обем. Причинната връзка обаче не се предполага, а трябва да се докаже - ППВС № 7 от
30.12.1959 г., т. 2. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствената -
връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за
ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че
деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в
цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда,
като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието е необходимо условие
за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на
деликвента, тя не би настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният резултат
не настъпи. Необходимо е обаче причинният процес да се ограничи до неговото
типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би
причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата.
В случая според настоящия състав причина за сторването на разхода за рент-а-
кар е не само настъпилото ПТП, но и оставането на МПС в сервиз и то определен вид
сервиз – доверен, за определено време. Вещото лице според САТЕ залага за труд 4,8
с.ч. по 20 в. на час. Настоящият състав намира, че тази причинно-следствена връзка не
е пряка и непосредствена и съответно сторването на разхода не е закономерна
последица от ПТП. В този смисъл е Решение № 1891 от 14.07.2022 г. на СГС по в. гр.
д. № 10014/2021 г.
По разноските. На ответника се дължат разноски. Дължимо е 150 лв. юрк
възнаграждение.
Водим от горeизложеното съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „****“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, против ЗК „****” АД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. ****, искове с пр. осн. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 925,01 лв. - заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ №
**** г. за нанесени имуществени вреди на МПС **** с рег. № **** г., настъпили в
резултат на ПТП, реализирано на 14.12.2020 г. в гр. С. по вина на водача на МПС ****
с рег. № ****, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответното дружество, ведно със законна лихва за периода от 23.12.2021 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 42,66 лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода 10.07.2021 г. – 22.12.2021 г.
ОСЪЖДА ЗД „****“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ***,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗК „****” АД ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. С., бул. ****, сумата от 150 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6