Определение по дело №690/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на М. П. М. от гр. Велико Търново против Експертно решение № 91557 от заседание № 80/25.07.2024 г. на специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с което му е определена трайна неработоспособност от 22 % а срок от 3 години.

С жалбата си до съда г-н М. е поискал да бъде освободен от държавна такса и разноски по настоящето дело. В тази връзка е представил попълнена декларация за материално и семейно положение, в която декларира, че той и лицето, с което съжителства осигуряват издръжка на още едно лице, като само съпругата му получава доходи в размер на 333 лева, и нито жалбоподателя, нито съжителката му имат други доходи, недвижимо имущество, МПС, а също и не извършват търговска дейност.

За да постанови освобождаване на ищеца от заплащането на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът формира преценката си, като взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други обстоятелства.

В случая с вх. № 4073/03.10.2024 г. е постъпила в АСВТ Справка от ТД на НАП – Велико Търново за актуалното състояние на трудовите договори, от която е видно, че жалбоподателят не работи от 01.12.2020 г.

Видно от изпратената от Агенцията по вписванията (АВп) справка с вх. № 4080/03.10.2024 г. и приложения към нея Нотариален акт обаче е, че жалбоподателят е прехвърлил на 08.08.2023 г. притежаваните от него по ¼ идеални части от два свои имота – единият от тях ПИ, а вторият ПИ с къща и плевня, и двата в с. Велчево, общ. Велико Търново, на М. В. М., като е получил от последния за това 8 125 лева, платени по конкретна банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД на лицето (като нито тази, нито друга банкова сметка са посочени в декларацията на лицето пред съда във връзка с материалното му състояние).

Освен това, видно от изпратената Справка вх. № 11-178-127#1/02.10.2024 г. на Дирекция МДТ – Велико Тръново и приложените към нея данъчни декларации е, че жалбоподателят (освен имотите в село Велчево, придобити през 2020 г. по наследство и продадени през 2023 г.) е съсобственик, заедно с майка си и на още един имот – апартамент в гр. Велико Търново, като за периода на последната данъчна година – 2023 г., имотът е деклариран като основно жилище от жалбоподателя и в тази връзка за него е ползвано данъчно облекчение с Декларация от 02.02.2023 г.

Видно от приложените други данъчни декларации от Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново към справката е също е и че жалбоподателят притежава автомобил – Фолксваген Голф, за който също ежегодно ползва данъчно облекчение по надлежния ред лично.

Нито имотът в Търново, нито автомобилът са декларирани пред съда. Тези обстоятелства и доказателствата за тях (данъчни декларации и нотариални актове) категорично опровергават декларираното от лицето относно материалното му състояние пред съда. Ето защо съдът не кредитира представената от М. декларация за семейното и материалното му състояние, доколкото данните декларирани в нея не кореспондират с официално удостоверените други такива от АВп и Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново – че лицето притежава понастоящем ¼ част от апартамент в гр. Велико Търново, както и други два имота в с. Велчево, с които се е разпоредило възмездно през миналата 2023 г., а също и МПС. Обстоятелството, че жалбоподателят ежегодно декларира апартамента във Велико Търново и автомобила си за целите на използвано от него данъчно облекчение категорично изключва възможността тези имущества по погрешка и неволно да са пропуснати в декларацията му пред съда. Само посоченото изключва кредитирането на декларацията, а и извода за невъзможност жалбоподателят да посрещне разход в размер на едва 10 лева за настоящето дело на този етап.

Друг е въпросът, че по делото не са представени никакви данни за лицето, с което се твърди, че жалбоподателят съжителства, нито за сочените като издържани лица, и за наличностите по банковата сметка/и на лицето.

При това положение съдът намира, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства и имущество, и е в състояние да заплати дължимата държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лв., а евентуално и последващи разходи по делото (които са хипотетични, а и с неясен размер).

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. П. М. от гр. Велико Търново за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по адм. дело № 690/2024 г. по описа на АСВТ.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.