РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Перник, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
в присъствието на прокурора ДИЛЯН Ст. ДЕЯНОВ
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20251700100027 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от Н. Б. Б. ЕГН ********** чрез
упълномощения на основание чл.32 ал.2 ГПК представител Б. Н. С., ЕГН **********, срещу
Прокуратура на Република България, с която се иска на основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ вр.
чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на
30000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от
04.06.2024 г. до 20.01.2025 г., вследствие на нарушаване на правото за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок по ДП №541/2020 г. по описа на 01 РУ при ОД МВР -
Перник, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ДП №541/2020г. по описа на 01 РУ при ОД МВР-
Перник е образувано през октомври 2020 г. за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, като на
05.05.2021 г. РП-Перник внесла срещу ищеца обвинителен акт за това, че на 28.08.2020 г.
около 11,30 часа в ***, на паркинг, намиращ се пред ***, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил у И.Г.В. от ***, заблуждение, че ще му продаде на цена от 3 100 лв./три
хиляди и сто лева/ лек автомобил марка «***», модел «***»,цвят *** металик, с рег.№ ***,
собственост на баба му Н.Б.С.. и майка му Б. Н. С., и с това му причинил имотна вреда в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин лева/ престъпление по чл.209,ал.1 от НК, за което с
присъда № 9 от 28.02.2022 г. на Районен съд -Перник, постановена по НОХД № 730/2021
г.бил признат за виновен и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година. С решение №343/17.11.2022г. по н.д. №895/2022г. по описа на САС, същият съд
отменил по реда на възобновяването присъда № 9 от 28.02.2022 г. на Районен съд -Перник,
постановена по НОХД № 730/2021 г. по описа на същия съд, както и решение № 60 от
25.07.2022 г. постановено по ВНОХД № 119/2022 г. по описа на Окръжен съд -Перник, с
1
което се потвърждава присъдата на РС -Перник, възобновил производството по НОХД №
730/2021 г. на Районен съд –Перник и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, от стадия по Глава 19 от НПК - предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание. В изпълнение на постановеното решение №
343/17.11.2022 г. на САС, било образувано НОХД № 1769/2022 г. по описа на Районен съд –
Перник, като на 14.12.2022 г. е проведено публично разпоредително заседание, в което да
бъдат разгледани въпросите, посочени в чл.248, ал.1 от НПК. След изслушване на
становищата на страните, съдът е постановил протоколно определение, с което е прекратил
съдебното производство по НОХД № 01769/2022 г. на Районен съд-Перник, предвид
констатираните съществени и отстраними процесуални нарушения, посочени в мотивната
част на определението, като за отстраняването им е постановил връщане материалите на
Районна прокуратура -Перник. С определение № 12/20.01.2023 г. по ВЧНД №469/2022 г. ОС
–Перник е потвърдил определение № 590 от 14.12.2022 г., постановено по НОХД №
1769/2022 г. по описа на Районен съд гр.Перник. На 13.05.2024 г. РП-Перник повторно
внесла обвинителен акт за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК срещу ищеца, като с
протоколно определение от 11.09.2024 г. на основание чл.249 ал.1, вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК
образуваното по внесения обвинителен акт съдебно производство по НОХД №706/2024г. на
Районен съд Перник било прекратено, а на основание чл.249 ал.2 от НПК на Районна
прокуратура Перник било върнато досъдебно производство № 541/2020г. на Първо РУ при
ОД на МВР- Перник за отстраняване на допуснатото на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че с решение
№237/01.07.2024г. на ОС-Перник по гр.д.№39/2024 г., потвърдено с решение
№1208/26.11.2024г. по в.гр.д.№2391/2024 г. по описа на САС съдът е осъдил на основание
чл.2б от ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, §1 от КЗПЧОС Прокуратурата на Р. България, с адрес гр.
София, бул. Витоша №2 да заплати на ищеца Н. Б. Б. сумата от 3000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради нарушаване на правото на
разглеждане в разумен срок на наказателно производство, за което е образувано досъдебно
производство ДП №541/15.11.2020г. по описа на 01 РУ ОДМВР-Перник, пр.пр.№3328/2020 г.
на Районна прокуратура - Перник и не е приключило до 04.06.2024г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 18.01.2024г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния
предявен размер от 50 000лв., заявен като частичен иск от цялата претенция от 90 000 лв.,
като неоснователен. Поддържа, че на 20.05.2025 г. по внесен за трети път срещу него
обвинителен акт било образувано НОХД № 287/2025 г., което след отвод на всички съдии от
РС-Перник било изпратено на основание чл.43 т.3 от НПК за разглеждане от РС-Брезник. С
уточняваща молба след указания на съда по реда на чл.129 ал.2 ГПК ищецът твърди, че
вследствие нарушаването на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок
за периода от 04.06.2024 г. /датата на приключване на съдебното дирене по гр.д.№39/2024 г.
по описа на ОС-Перник/ до 20.01.2025 г./датата на предявяване на настоящия иск/, са му
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, стрес, загуба на сън и апетит,
накърнено чувство за чест и достойнство, злоупотреба с алкохол, невъзможност да си намери
работа, уронване на авторитета и доброто му име в обществото, социална изолация, страх,
че ще се наложи да изтърпи наказание „лишаване от свобода“, загуба на клиенти като
земеделски производител. Навежда се, че майката на ищеца, която има хронични
заболявания, също търпи негативи, стрес и влошено здравословно състояние от
продължителността на наказателното преследване срещу него. Моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок ответникът е
депозирал писмен отговор, с който исковата претенция е оспорена изцяло като
неоснователна и недоказана по основание и размер. Поддържа се, че претендираното
обезщетение е прекомерно завишено, в противоречие с принципа на чл.52 ЗЗД. Твърди, че
2
ищецът бил осъждан. Поддържа се, че ищецът не се явявал на съдебните заседания, поради
което и допринесъл за увеличаване продължителността на процеса. Навежда се, че
очакванията на ищеца били за прекратяване на наказателното производство, което било в
противоречие със задължението на ПРБ за провеждането на наказателното производство в
съответствие с процесуалните правила и норми, и решаването му по същество. Поддържа се,
че правото на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е строго лично, поради
което и се аргументира неотносимост на твърденията за претърпени от майката на ищеца
неимуществени вреди във връзка с продължителността на наказателното производство.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Според разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда
на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора, например повлияло ли е и как воденото производство върху начина на живот на
страната и значението на делото за нея.
Тежестта на неизчерпателно посочените обстоятелства се преценява от съда с оглед
конкретния спор по чл. 2б ЗОДОВ както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като се
отчита отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице /така решение № 87 от
8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2023 г., III г. о./. Предмет на производството е претенция
за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на неприключило
наказателно производство, затова по аргумент от чл. 60а, ал. 2, т. 1 от ЗСВ, във вр. с чл. 2б,
ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗОДОВ за процесуалната му допустимост не е необходимо
провеждането на административната процедура, предвидена в чл. 60а от ЗСВ.
Не се спори между страните и от извършената служебна справка се установява, че с
решение №237/01.07.2024г. на ОС-Перник по гр.д.№39/2024 г., потвърдено с решение
№1208/26.11.2024г. по в.гр.д.№2391/2024 г. по описа на САС съдът е осъдил на основание
чл.2б от ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, §1 от КЗПЧОС Прокуратурата на Р. България, с адрес гр.
София, бул. Витоша №2 да заплати на ищеца Н. Б. Б. сумата от 3000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради нарушаване на правото на
разглеждане в разумен срок на наказателно производство, за което е образувано досъдебно
производство ДП №541/15.11.2020г. по описа на 01 РУ ОДМВР-Перник, пр.пр.№3328/2020 г.
на Районна прокуратура - Перник и не е приключило до 04.06.2024г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 18.01.2024г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния
предявен размер от 50 000лв., заявен като частичен иск от цялата претенция от 90 000 лв.,
като неоснователен.
Предмет на настоящия иск е претенция за обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили за ищеца вследствие нарушаването на правото му за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок за периода от 04.06.2024 г. /датата на приключване на съдебното
дирене по гр.д.№39/2024 г. по описа на ОС-Перник/ до 20.01.2025 г./датата на депозиране на
исковата молба/.
Между страните не се спори, че ДП №541/2020г. по описа на 01 РУ ОДМВР Перник е
образувано на 15.10.2020 г. за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, като на 05.05.2021 г. РП-
Перник внесла срещу ищеца обвинителен акт за това, че на 28.08.2020 г. около 11,30 часа в
***, на паркинг, намиращ се пред ***, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у
3
И.Г.В. от гр.Перник, заблуждение, че ще му продаде на цена от 3 100 лв./три хиляди и сто
лева/ лек автомобил марка «***», модел «***»,цвят *** металик, с рег.№ ***, собственост на
баба му Н.Б.С.. и майка му Б. Н. С., и с това му причинил имотна вреда в размер на 2500
/две хиляди и петстотин лева/ престъпление по чл.209,ал.1 от НК. Не се спори, че с решение
№343/17.11.2022г. по н.д. №895/2022г. по описа на САС, същият съд отменил по реда на
възобновяването присъда № 9 от 28.02.2022 г. на Районен съд -Перник, постановена по
НОХД № 730/2021 г., с която ищецът бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение
и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да
изтърпи ефективно, както и решение № 60 от 25.07.2022 г. постановено по ВНОХД №
119/2022 г. по описа на Окръжен съд -Перник, с която се потвърждава присъдата на РС -
Перник, възобновил е производството по НОХД № 730/2021 г. на Районен съд –Перник и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия по Глава 19 от
НПК - предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
Образувано било НОХД № 1769/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, като на
14.12.2022 г. е проведено публично разпоредително заседание, в което са били разгледани
въпросите, посочени в чл.248, ал.1 от НПК. След изслушване на становищата на страните,
съдът е постановил протоколно определение, с което е прекратил съдебното производство по
НОХД № 01769/2022г. на Районен съд-Перник, предвид констатираните съществени и
отстраними процесуални нарушения, като за отстраняването им е постановил връщане
материалите на Районна прокуратура –Перник. Съдът е приел, че с обвинителния акт следва
да се конкретизира престъпното деяние, като се посочи както времето и мястото на
извършване, така и неговите фактически обективни и субективни признаци. Приел е, че в
конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт, с който е повдигнато
обвинение на Н. Б. за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК е изложено следното: Твърди се,
че на стъклото на управлявания от подсъдимия Б. лек автомобил марка „***” с ДКН ***,
съсобственост на неговата майка Б. С. и неговата баба Н.Б.С.., била залепена обява, че
моторното превозно средство се продава. Прокурорът е посочил, че на 22.08.2020г. св. И.В. е
проявил интерес да закупи автомобила, като сам иницирал разговор с подсъдимия.
Първоначално двамата не постигнали договореност относно продажната цена на
автомобила, но на инкриминираната дата 28.08.2020 г., около 11:30 часа, подсъдимият, който
бил без автомобила, случайно се срещнал с купувача и в присъствието на свидетелите К. и
М. заявил, че ще намали цената до 3100 лв., за която двете страни постигнали съгласие. Св.
В. донесъл и предал на подсъдимия част от паричната сума. Б. заявил, че в 17:00 часа майка
му Б. С. ще докара автомобила и ще му го предаде. В указания час не се явил нито
подсъдимия, нито неговата майка. Същия ден, около 17:30 часа В. се срещнал с Б., който му
заявил, че колата се била повредила и се съгласил да му върне парите на следващия ден, в
присъствието на Б. С.. Тъй като в посоченото време нито Б., нито майка му се явили да
върнат парите, св. В. подал жалба, че е измамен. Въз основа на тези твърдени факти,
прокурорът поддържа в обвинителния акт, че св. В. е бил измамен, тъй като подсъдимият не
е имал намерение да изпълни уговорената продажба на автомобила, защото е продал и взел
пари за продажба на чужда движима вещ. Съдът е приел, че в изложението на обвинителния
акт не е посочено кое точно поведение на подсъдимия се инкриминира и счита за
неправомерно от страна на прокурора, с какви измамливи действия всъщност той е приел, че
подсъдимият е въвел в заблуждение И.В.. По този начин нито подсъдимия знае срещу кои
факти да се защитава, нито за съда е ясно кои факти следва да установява и по кои да се
произнася и да преценява дали те са съставомерни и съответно дали поведението на
подсъдимия покрива от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
209, ал.1 от НК. Прокурорът единствено на стр.2 от обвинителния акт е вписал
декларативно обвинителните си твърдения, че св. В. е взел пари и ги е предал на
подсъдимия „под влияние на възбудената вече у него заблуда, че обвиняемият ще му
4
продаде лекия автомобил”. Съдът е приел, че в обвинителния акт следва да се посочат
конкретно, ясно и недвусмислено действията, с които подсъдимият е възбудил заблуждение
у пострадалото лице на датата, посочена в обвинителния акт – 28.08.2020г. Посочил е, че
обстоятелството, че договорът между страните не е изпълнен изцяло, не е достатъчно, за да
се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само след като се установят
причините за неизпълнението, респ. дали то е резултат на измамливи действия.
Обстоятелството, че деецът не е извършил (или обещал да извърши) уговорената работа
лично, а същата ще е извършена от други лица, с които той се е договорил или е натоварил,
не дава основание да се приеме, че престъплението е осъществено. Съдът е приел, че в
конкретния случай не е обсъдено разграничението между хипотезата на неизпълнение на
поето задължение по гражданско-правна сделка (обещание за продажба) и твърдяното
инкриминирано деяние, съдържащо съставомерните признаци на измама. С определение №
12/20.01.2023 г. по ВЧНД №469/2022 г. ОС –Перник е потвърдил определение № 590 от
14.12.2022 г., постановено по НОХД № 1769/2022 г. по описа на Районен съд -гр.Перник.
Не се спори, че на 13.05.2024 г. РП-Перник повторно е внесла поправен обвинителен
акт за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК срещу ищеца, по който било образувано
НОХД №706/2024г. на Районен съд -Перник. Не се спори и от приложената по делото
справка от РС-Перник се установява, че НОХД №706/2024 г. е било насрочено за
разглеждане в разпоредително заседание на 19.06.2024 г., което е било отложено за
10.07.2024 г. по молба на Б. С. - упълномощен защитник по чл. 91, ал.2 от НПК. В
проведеното на 10.07.2024 г. открито съдебно заседание ход на делото не е даден, като на
основание чл.66 ал.1 пр.1 от НПК по отношение на подсъдимия Н. Б. Б. е била взета мярка
за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 300,00лв., която да бъде представена от
подсъдимия или от друго лице в 7 –дневен срок от съобщението, поради неявяването му в
съдебно заседание, за което е бил редовно уведомен, без уважителна причина. Не се спори
между страните и от приложената справка от РС-Перник се установява, че с определение
№173/24.07.2024г. по ВЧНД №279/2024г. на Окръжен съд -Перник, в производство по реда
на чл.270, ал.4 от НПК, вр. Глава 22-ра от НПК, въззивният съд е потвърдил определението
от 10.07.2024 г., с което по отношение на подсъдимия Н. Б. Б. е взета МНО „Гаранция в
пари“ в размер на 300 лв. Срещу това определение е постъпила касационна жалба от
защитника на подсъдимия - майка му Б. Н. С., с вх.№4813/30.07.2024г. по описа на Окръжен
съд -Перник. Същата е била върната от въззивния съд с разпореждане № 274/07.08.2024г.,
като недопустима. Разпореждането е влязло в сила на 20.08.2024г. и на 23.08.2024г. делото е
върнато на РС -Перник.
С протоколно определение от 11.09.2024 г. съдът е оставил без уважение молбата от
подсъдимия Н. Б. за изменение на мярката му за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер
на 300лв. и на основание чл.249 ал.1, вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК е прекратил съдебното
производство по НОХД №00706 по описа за 2024г. на Районен съд- Перник, като е върнал на
Районна прокуратура -Перник ДП № 541 /2020г. на Първо РУ при ОД на МВР Перник за
отстраняване на допуснатото на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила- предоставяне възможност на обвиняемия по реда на
чл.221 от НПК да даде обяснения по повдигнатото му обвинение. Не се спори, че на
25.02.2025 г. по внесен за трети път срещу ищеца обвинителен акт било образувано НОХД
№ 287/2025 г., което, след отвод на всички съдии от РС-Перник било прекратено и с
определение №177/07.04.2025 г. на ВКС по КЧНД №320/2025 г. делото е било изпратено на
основание чл.43 т.3 от НПК за разглеждане от РС-Брезник. Не се спори и от представената
от РС-Брезник справка се установява, че образуваното НОХД №24/2025 г. по описа на съда е
било прекратено поради отвод на всички съдии, като с определение №383/10.09.2025 г. на
ВКС по КЧНД №795/2025 г. делото е било изпратено за разглеждане на СРС, където е
образувано НОХД №13345/2025 г. по описа на съда, неприключило понастоящем.
В хода на съдебното производство от ищеца са представени множество писмени
5
доказателства, в по-голямата си част - молби, искания, жалби и отговори по тях, подавани от
него чрез пълномощника му до различни институции. Част от тях се съдържат в досъдебното
производство и са взети предвид при установяване на фактическата обстановка по делото.
Друга част няма отношение към предмета на настоящото дело, поради което съдът не се
позовава на тях при установяване на релевантните обстоятелства.
Предвид изложеното и с оглед приетите по делото писмени доказателства, настоящият
състав намира, че правото на ищеца за разглеждане на процесното наказателно производство
в разумен срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за периода от
04.06.2024 г. до 20.01.2025 г. е накърнено. Това е така, тъй като прокуратурата не е
изпълнила в пълнота задълженията си по ръководство и надзор на досъдебното
производство, така че разследването да приключи в срок, своевременно да бъдат събрани
релевантните доказателства, а обвиняемото лице – в случай на доказана вина в извършване
на инкриминираното деяние – предадено на съд при съобразяване на всички относими
процесуални норми, гарантиращи правото му на защита. Следва да се посочи, че в
настоящото производство съдът не разполага с правомощие за преценка
законосъобразността на процесуалните действия и актове на органите на досъдебното
производство и на съда, постановени в хода на наказателното производство по ДП №
541/2020 по описа на 01 РУ при ОД МВР-Перник и образуваните въз основа на него съдебни
дела. Следва да се отчете и обстоятелството, че за исковия период насрочените открити
съдебни заседания на 19.06.2024 г. и на 10.07.2024 г. по НОХД №706/2024 г. по описа на РС-
Перник са отложени по причини, обусловени от поведението на ищеца и от пълномощника
му в наказателното производство, което е довело и до вземане на по-тежка мярка за
неотклонение по отношение на Н. Б. за обезпечаване на своевременното разглеждане и
приключване на делото, като в тази връзка не се установява необосновано забавяне на
разглеждането на производството в съдебна фаза.
Относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява такива, поради което по начало не е
необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на
разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален
неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в
държавността поради забавяне на делото - виж решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. №
4482/2017 г., на IV г. о. на ВКС, решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г., на IV
г. о. на ВКС, решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г., на IV г. о. на ВКС, решение
№ 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г., на IV г. о. на ВКС. В останалите случаи на търсене
и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може
да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца, каквото в
случая не е осъществено по делото. При баланс между интересите на лицето възможно най-
бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане и решаване на делото, настоящият съдебен състав, като съобрази конкретните
обстоятелства, посочени по-горе, намира, че поради допуснатото нарушение на правото на
страната наказателното производство да бъде разгледано в разумен срок, на ищеца са
причинени неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за тях следва да се определи съобразно предвиденото в
чл.52 от ЗЗД. Прилагайки критерия „справедливост” и съобразявайки социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на процесното
увреждане, настоящият състав приема, че паричното обезщетение на ищеца за причинените
негативни изживявания от нарушеното му право на разглеждане и решаване на
наказателното дело в разумен срок следва да се определи в размер на 400 лв., като в тази
връзка съобразява и обстоятелството, че търпените от ищеца твърдени негативни вреди не
са в причинна връзка единствено с обстоятелството, че процесното досъдебно производство
6
не е разгледано и решено в периода от 04.06.2024 г. до 20.01.2025 г., а са резултат на
цялостната продължителност на наказателното преследване по ДП №541/2020 г. по описа на
01 РУ при ОД МВР – Перник.
По разноските:
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса. Същият не е
представляван от адвокат, поради което и искането ответната страна да бъде осъдена да
заплати разноски за възнаграждение на пълномощника е неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2б от ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. Витоша № 2 да заплати на
Н. Б. Б., ЕГН ********** от *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради нарушение на правото на
разглеждане в разумен срок на досъдебно производство № 541/2020 г. по описа на 01 РУ при
ОДМВР – Перник, пр. пр. № 3328/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Перник, за
периода от 04.06.2024 г. до 20.01.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на исковата молба – 20.01.2025 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 30 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България,
с адрес гр. София, бул. Витоша № 2 да заплати на Н. Б. Б., ЕГН ********** от *** сумата
от 10.00 лв. /десет лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- София, в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7