№ 400
гр. К., 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510102433
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. В. Г.
заявя, че длъжникът Р. Г. Т., с ЕГН ********** е абонат на дружеството-
доставчик на мобилни услуги „Т. Б." ЕАД със сключени договори, както
следва: - Договор за мобилни услуги от дата ***г., за ползване на мобилен
номер ***. Правоотношението е подновено посредством сключено между
страните Допълнително споразумение от дата *** г., съгласно което абонатът
е избрал да ползва абонаментен план Тотал 49,99 лв., като е уговорен срок на
действие за 24 месеца, до 15.03.2021г. Абонатът е сключил и Договор за
лизинг от същата дата ***г., по силата на който му е предоставено за
ползване мобилно устройство ***, за период от 23 месеца срещу заплащане
на месечна лизингова вноска в размер на 6.49 лв., съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23- месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 6.49лв., да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал.2
от договора за лизинг/. Стандартната цена на мобилното устройство е в
размер на 559.90 лв., а общата лизингова цена с абонаментния план е в размер
на 155.76 лв., като в раздел II от договора за мобилни услуги е посочено, че
абонатът се ползва от отстъпка в размер на 404.14лв. - Договор за мобилни
услуги от дата *** г., за ползване на мобилен номер ***, съгласно който
абонатът е избрал да ползва абонаментен план Интернет 10.99 лв., като е
уговорен срок на действие 24 месеца до 15.03.2021г. - Договор за мобилни
услуги от дата ***г., за ползване на мобилен номер ***, с избрана
абонаментна програма Тотал 12,99 лв., с уговорен срок на действие за 24
месеца, до 15.03.2021г. Въз основа на посочения договор ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
1
е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. (чл. 26 от Общите
условия) За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.04.2019г.
до 04.07.2019г. Т. е издал: - фактура №***г. за отчетния период на
потребление от 05.04.2019-04.05.2019г. с дължима стойност за плащане в
размер на 91.10 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договори за услуги. Дължимата сума е платима в срок 20.05.2019г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер. - фактура №***г. за отчетния период на потребление от 05.05.2019-
04.06.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 103.32лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договори за услуги.
Дължимата сума е платима в срок 20.06.2019г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. - фактура №***г.
за отчетния период на потребление от 05.06.2019-04.07.2019г. с дължима
стойност за плащане в размер на 78.45лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договори за услуги. Дължимата сума е платима в
срок 20.07.2019г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер. При неизпълнение на горните задължения в
общ размер на 272.87 лв., операторът е издал кредитно известие №***г., с
което е сторнирана сумата в размер на 25.54 лв., представляваща авансово
заплатени такси, както е начислена сумата в размер на 6.49 лв. лизингова
вноска, и е отразен незаплатения баланс от предходен период в размер на
272.87 лв., поради което и задължението възлиза в размер на 253.82 лв., със
срок на плащане до 20.08.2019 г. Абонатът не е изпълнил задължението си да
заплати на Т. Б. дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от
него услуги в общ размер на 253,82 лева. Неизпълнението на абоната-
ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 253.82 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.
11 от процесните договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в)
от ОУ на мобилния оператор, Т. е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника Р. Г. Т. за ползваните абонаменти и е издал крайна
фактура №***г. В издадената крайна фактура №***г. е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 467.16лв.,
фактурирани са незаплатените лизингови вноски в размер на 123.13лв. и е
включена сумата за незаплатени месечни абонаментни такси и услуги за
предходните месеци я размер на 253.82лв. За посочените месечни отчетни
периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на Т. Б. ЕАД
сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така
както са фактурирани. Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че при
наличието на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го
уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за
плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при
нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават
първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на
абоната, като операторът няколкократно праща смс - напомняне за налична
незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки
напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен номер е
двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смс-известяване.
Предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми. След
като страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат
2
платими в определен срок, то сумата става изискуема след изтичането на този
срок. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му /чл. 84, изр. първо ЗЗД; чл. 49 ОУ; чл. 75
ОУ/. Твърди че датата на деактивация на процесния абонамент е 26.07.2019г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така,
абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонаментите, както следва: - Тотал 49,99 за мобилен
номер *** до 15.03.2021г., съгласно Допълнителното споразумение от дата
15.03.2021г. - Интернет 10,99 за мобилен номер *** до 15.03.2021 г., съгласно
Договор за мобилни услуги от дата ***г. - Тотал 12,99 за мобилен номер ***
до 15.03.2021г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата ***г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се в т. 11 от Договора и т. IV-3 от Допълнителното споразумение,
като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната
Спогодба между Т. и Комисия за защита на потребителите относно начина на
формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на
договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 467.16
лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т. 11 от
Договора и т. IV[1]3 от Допълнителното споразумение. Претендираната
неустойка в размер на 467.16 лв., представяваща стойността на три месечни
абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. (т. 11 от
Договора и т. IV-3 от Допълнителното споразумение) Неустойката в размер
на 467.16лв. се формира, както следва: 32.46 лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата *** г. за мобилен номер ***,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 33.37 лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата *** г.
за мобилен номер ***, представляваща стойността на З месечни абонаментни
такси; 401.33 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата *** г. за мобилен номер ***, от конто 124.98 лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 276.35 лв.
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ***, с
отстъпка от стандартната цена съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното
споразумение от дата ***г.; Поради прекратяване на договора за мобилни
услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал.2
от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите
месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство - ***,
взето във връзка с мобилен номер ***, са обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.З (2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за
мобилния номер Месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между
страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „ Т.
Б. " ЕАД. При сключване на процесните договори е посочена предпочетена
3
дата на фактуриране на услугите 01-во число от месеца. Така, падежът на
лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите
условия към договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими от месеца на издаване на крайната фактура по
всеки абонатен номер, съгласно уговорения погасителен план, както следва: -
За мобилно устройство марка ***, се дължи цената в размер на 123.31 лв.,
представляваща 9 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от
месец 08/2019г. до месец 04/2020г., съгласно уговорения погасителен план и
една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 6.49 лв.
Излага правни доводи. В заключение сочи, че в конкретният случай
ответникът Р. Г. Т. е подписал договор за услуги с мобилния оператор,
ползвал е процесните мобилни номера и не е изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79
ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Представените
фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник
е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно
уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
С оглед на изложеното до момента и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК, моли съда да постановите Решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника Р. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес *** гр. К., ул.
***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Т. Б." ЕАД" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.", ж.к. „М.
4", Б. С., сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 253.82 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №***г.,
№***г., ***г. за периода от 05.04.2019 г. до 04.07.2019 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК до окончателното плащане на сумата. Моли съда, след като се убеди
в основателността на претенцията им, да постанови Решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Р. Г. Т., ЕГН: **********,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Т. Б." ЕАД " ЕАД, ЕИК
***, в размер на 123.31 лв. по Договор за лизинг от дата *** г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е
взел мобилно устройство *** на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 6.49 лв. всяка. Длъжникът не е заплатил 18 бр.
лизингови вноски на обща стойност в размер на 116.82 лв., дължими за
периода от месец 9/2019 г. до месец 3/2021 г., нито е върнал мобилното
устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за
лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер на 6.49 лв.
(шест лв. и 49 ст.) по чл.1, ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника
сума възлиза в размер на 123,31 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
4
окончателното плащане на сумата. Моли съда, след като се убеди в
основателността на претенцията им, да постановите Решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Р. Г. Т., ЕГН **********,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Т. Б." ЕАД " ЕАД, ЕИК
***, в размер на 467.16 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които: 32.46 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата ***г. за мобилен
номер ***, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
33.37 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата ***г. за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси; 401.33 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата ***г. за мобилен номер ***, от конто 124.98 лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 276.35 лв.
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ***, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното
споразумение от дата ***г. Моли съда, да постанови осъдителен диспозитив
спрямо ответника за разноските, положена в настоящото исково
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски
хонорар. В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и
ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, то моли
същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален
размер.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адв. К., с който заявява, че счита
предявения установителен иск за недопустим, неоснователен и недоказан,
поради следните съображения: Сочи, че към исковата молба не са
представени писмени доказателства, във връзка с твърдението за издадена
заповед за изпълнение в полза на ищеца против ответника за посочените
вземания, но е направено искане за присъединяване към настоящото
производство на ч.гр.д.№ 1279/2021г. по описа на Районен съд - К.. Предвид
гореизложено, моли да й бъде дадена възможност да изрази становище по
допустимостта на иска след като съда се произнесе по искането за
присъединяване на горепосоченото частно гражданско дело и съдържащите
се в същото доказателства станат част от доказателствения материал по
настоящото производство. В случай, че искането бъде оставено без уважение,
счита че предявения иск следва да се счита за недопустим, тъй като
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищеца против ответника за предявените за установяване вземания и
подаването на исковата молба в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК се явяват
задължителни процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл.415,
ал. 1, т.2 от ГПК, доказателства за установяването на които на този етап не са
налице. Счита така предявения установителен иск за изцяло неоснователен и
недоказан. Оспорва твърдението на ищеца, че страните по делото са
обвързани по силата на сключени между тях Договор за мобилни услуги от
***г., изменен с Допълнително споразумение от ***г. и Договор за лизинг от
***г. Оспорва истинността на обективираните във фактури с №№ ***г., ***г.
и ***г. данни. Счита, че претенцията за заплащане на неустойка се явява
5
нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което не поражда
твърдяния от ищцовото дружество правен ефект. В тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, реалното предоставяне на мобилните услуги и тяхната стойност,
както и неизпълнението на ответника. Приложените към исковата молба
писмени доказателства не установяват по безспорен начин твърденията на
ищеца, поради което ищцовата претенция се явява изцяло неоснователна и
недоказана. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от " Т.
Б." ЕАД " ЕАД против Р. Г. Т. иск за установяване по отношение на
последния, че към него съществуват изискуеми вземания на " Т. Б." ЕАД "
ЕАД в размер общо на 844.29 лв., както и да му бъдат присъдени разноските,
направени в настоящото производство, представляващи доплатена ДТ и
адвокатски хонорар. В съдебно заседание адвокат К. заявява, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното ч.гр.д.№1279/2021 г. по описа на РС-К. се установява,
че по подадено от “Т. Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед №150/20.04.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.
Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес: гр. К., ж.к. ***, за
сумите: 844,29 лева (осемстотин четиридесет и четири лева и 29 ст.) –
главница, от които 253,82 лв. – дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребени мобилни услуги, 123,31 лв. – незаплатени лизингови
вноски и 467,16 лв. – неустойка за предсрочно погасяване на договорен
абонамент; - законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата; - 205,00 лева разноски по делото, от
които 25,00 лева (двадесет и пет лв. и 00 ст.) държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение, които задължения произтичат от неизпълнено
задължение по Допълнително споразумение към Договор за мобилен номер
*** от *** г. и договор за лизинг от *** г., по Договор за мобилен номер ***
от *** г. и по Договор за мобилен номер *** от *** г. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, и с оглед разпоредбата на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е предявен иска по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК.
По делото са приложени Общите условия на Т. Б. ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на ел.съобщителни услуги.
От приетите по делото заверени копия на Договор за мобилни услуги от
дата ***г., за ползване на мобилен номер ***; Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги с номер *** от ***г.; Договор за
лизинг от ***г.; Договор за мобилни услуги от *** г., за ползване на мобилен
номер ***; Договор за мобилни услуги от ***г., за ползване на мобилен
номер ***, 2 бр. декларация-съгласие и 2 бр. ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти, неоспорени, се установява, че в
процесния период ищецът като доставчик и ответникът Р. Г. Т. като
потребител са били в облигационни правоотношения, като в договорите за
мобилни услуги страните са уговорили, че в случай на прекратяване на
6
договора преди изтичане на срока, за който е сключен по вина или
инициатива на потребителя или нарушения на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него в това число и приложимите Общи
условия, потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти; потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой,
без абонамент/, съгласно ценовата листа към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Представени са 4 бр. фактури, ведно с общо потребление, както следва:
фактура №***г. за отчетния период на потребление от 05.04.2019-
04.05.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 91.10 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договори за услуги.
Дължимата сума е платима в срок 20.05.2019г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; фактура №***г.
за отчетния период на потребление от 05.05.2019-04.06.2019г. с дължима
стойност за плащане в размер на 103.32лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договори за услуги. Дължимата сума е платима в
срок 20.06.2019г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер; фактура №***г. за отчетния период на
потребление от 05.06.2019-04.07.2019г. с дължима стойност за плащане в
размер на 78.45лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договори за услуги. Дължимата сума е платима в срок 20.07.2019г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер; както и кредитно известие №***г., с обща сума за плащане в размер
на 253.82 лв., със срок на плащане до 20.08.2019 г. Представена е и крайна
фактура №***г., с която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите в размер на 467.16 лв.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено, което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. Съгласно заключението за периода от 05.04.2019г.-
04.07.2019г. е предоставяно потребление за номер *** в следния обем: месец
март-проведени 206 разговора, изпратени два смс-а, влизане в интернет 198
пъти; месец април- проведени 258 разговора, от които 10 международни,
влизане в интернет 125 пъти; месец май- проведени 288 разговора, влизане в
интернет 111 пъти. За периода на потребление от дата 05.04.2019г. до дата
04.07.2019г./преди да бъдат ограничени изходящите обаждания/ абонатът е
имал достъп до мобилната мрежа на оператора и е могъл да използва
услугите. За периода от 05.04.2019г.-04.07.2019г. абоната не е ползвал
платените услуги за номера *** и ***. Експертът уточнява, че тъй като,
разпечатките са само за изходящите платени услуги, не може да се видят
входящите уведомителни кратки текстови съобщения /смс-и/ в системата на
Оператора.Й. са го уведомили, че входящ трафик не се съхранява. Пояснява
също, че от дадената от Т. справка става ясно ,че след неплащане на
задълженията, съгласно сключените договори, услугите по трите номера са
7
едностранно ограничени в края на месец май 2019г. Това означава, че клиента
може да бъде входящо набиран на двата номера *** и ***. Едностранното
ограничение означава, че клиента не може да ползва услугата интернет. На
25.07.2019г. са спрени входящите и изходящите услуги.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, издадената по ч.гр.д.№1279/2021 г. по описа на РС-К. е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Между ищеца и ответника Р.
Г. Т. са съществували валидни облигационни правоотношения, основани на
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги с мобилен/фиксиран
номер ***, номер ***, номер *** и договор за лизинг с предмет[1]мобилно
устройство марка ***. С подписването на договорите абонатът се е съгласил с
условията на същите. Договорите имат сила на закон за страните, поради
което със сключването им в правната сфера на всяка от тях са възникнали
права и задължения. Задължение за ищеца е да предостави електронни
съобщителни услуги и лизинговата вещ, а на ответника като потребител и
лизингополучател да заплаща ежемесечно цената на услугата и уговорените
лизингови вноски. Не е оспорено удостовереното в чл.4 от договора за лизинг
обстоятелство, че ответникът е получил мобилен апарат- *** поради което
следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по
чл.342, ал.1 от ТЗ и устройствата е прието без забележки. Срокът на договора
за лизинг е изтекъл на 15.02.2021 г. т.е. в хода на настоящото производство.
Установи се, че след сключването на договорите, ответникът е ползвала
предоставените й от ищеца мобилни услуги, за които са издадени процесните
фактури. Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си
качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват
извършване на изявлението и неговото авторство – чл.180 от ГПК, без да
доказват верността на вписаните в тях други обстоятелства.Изключение от
това правило /материална доказателствена сила на частен свидетелстващ
документ / е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе
си факти. Представените фактури са писмени доказателства по смисъла на
ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключените договори суми и не е
необходимо да са подписани, доколкото чрез тях не се установява
основанието на вземането. Основание за плащане е ползваната от
ответника[1]абонат мобилна услуга през отчетени период. По делото не са
наведени доводи ответникът да е оспорил пред доставчика потребените
месечни услуги и тяхната стойност, за което са издадени процесните фактури,
а няма данни и доказателства в тази насока поради което съдът приема, че
общите приложения към фактурите касаещи потреблението през отчетените
периоди на услугите и начислените месечни лизингови вноски за изплащане
на закупения от ответника мобилен апарат, макар и едностранно съставени от
ищеца, доказват както предоставените услуги и претендираните за тях цени,
така и дължимите месечни лизигови вноски за закупеното и получено от
8
ответника мобилно устройство. Доколкото от доказателствата по делото не се
установява потребените мобилни услуги и закупеното устройства да са
платени от ответника, то съдът приема, че ищецът е доказал дължимостта на
абонаментните такси за ползваните през процесния период мобилни услуги
чрез моб. ***, моб.номер *** и моб.номер *** и лизингови вноски по договор
за лизинг от ***г. поради което съдът счита, че ответникът дължи
заплащането им. Неустойката е договорна клауза, с която страните уговарят,
че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се
задължава да престира на кредитора имуществено благо. По аргумент от чл.9
от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока на договора по
волята, на която и да е от страните или на едната от тях. Уговарянето на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за
услуга е допустимо, но само в рамките на присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в противен случай,
неустоечната клаузата би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави. В случая се претендират неустойки в размер на 467.16лв., която се
формира както следва: 32.46 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата *** г. за мобилен номер ***, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси; 33.37 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата *** г. за мобилен
номер ***, представляваща стойността на З месечни абонаментни такси;
401.33 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата *** г. за мобилен номер ***, от конто 124.98 лв. представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 276.35 лв. представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство ***, с отстъпка от
стандартната цена. От доказателствата се установи, че ответникът е
неизправна страна по процесните договори поради което следва да се приеме,
че като абонат не е изпълнил поетите към ищеца задължения да заплаща
ежемесечно уговорените абонаментни такси и лизингови вноски.
По отношение на претендираните неустойки.
Надлежното упражняване на потестативното право за разваляне на
договорите е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на
прекратяване/разваляне с изявление в същата форма. В клаузата на чл.19б от
ОУ на ищеца е предвидена възможността за едностранно прекратяване на
договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но тази
клауза съдът приема, че неравноправна, съгласно разпоредбата на чл.143 от
ЗЗП и съответно нищожна, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като
категорично не е уговорена индивидуално, а е бланкетен, типов текст,
присъстващ във всички договори, предлагани и сключвани от оператора и е
единствена в негов интерес. Следва да се посочи, че в т.31а от Общите
условия е регламентирано задължението на оператора Т. предварително и по
подходящ начин /чрез кратко тестово съобщение- смс, писмо с обратна
разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща на
9
посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено с
куриер и др. / да информира абоната, че ще предприеме действия по
извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения,
включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица/
кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и др./. От чл.87, ал.2 от ЗЗД
следва, че когато развалянето на договора се извършва извънсъдебно,
прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е
следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до
длъжника. Изложеното води до извода, че правото да се развали/прекрати
договора е преобразуващо субективно право, което се упражнява чрез
едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния длъжник, без
да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването на
правото е насочено към правна промяна - прекратяване на облигационната
връзка /Решение №76/13.07.2017 г. по т.д. №1037/2016 г. на ВКС, I т.о./. В
случая ангажираните от ищеца доказателства, не водят до извода да е
уведомил ответника за прекратяването на договорната връзка. Следва да се
посочи, че в процесните договори и в ОУ на оператора, не се съдържа
постигнато между страните съгласие, кореспонденцията между тях да се
счита за връчена с достигането й до адресите им т.е. „фингирано“ връчване. В
ОУ на ищеца прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени
отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на
услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната
връзка. Връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК при условията на чл.47, ал.5 от ГПК не може да замести
отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като тя
представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по
договора. Ищецът не е навел доводи, а и не е представил доказателства с
оглед на чл.127, ал.2 от ГПК/, че е изпращал кратки тестови съобщения /смс/
до ответника, с уведомление за намерението му да прекрати договорите при
неизпълнение на задължението му да заплати месечните такси и абонаменти
респ. че прекратява договорите, поради което съдът приема, че като кредитор
ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати процесните
договорите поради виновно неизпълнение на ответницата на задълженията й.
Според решение №178/12.11.2010 г. по т.д.№60/2010 г. на ВКС, II т.о. при
наличие на останалите предпоставки по чл.87 от ЗЗД е възможно договорът
да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. В
случая исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне на
договора, тъй като препис от нея не е получен от ответника, а от назначен
особен представител и то след като са изтекли сроковете на договорите за
мобилни услуги. Поради изложеното претенцията за 467.16лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата *** г. за мобилен
номер ***; 33.37 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата *** г. за мобилен номер ***; 401.33 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата *** г. за мобилен
номер ***, е неоснователна и следователно не се дължи. Предявеният иск е
основателен за сумата 253,82 за предоставени мобилни услуги чрез моб. ***,
моб.номер *** и моб.номер *** и сумата от 116,82 лв. - лизингови вноски по
договор за лизинг от 15.03.2019г., а в частта за разликата над 370,64 лв. до
10
претендираните 844,29 лв., явяваща се: неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги в размер на 467.16 лв. и 6.49 лв.
повторно начислена лизингова вноска, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно разноските: Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство, с осъдителен диспозитив. Ищецът претендира разноски в
настоящото производство в общ размер на 949,94 лв. и 205 лв. разноски в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част
от иска направените по настоящото дело разноски в размер на 415,12 лева. и
88,95 лева. разноски по ч.гр.д.№ 1279/2021 г. по описа на Районен съд - К..
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Г. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес и настоящ адрес: гр. К., ж.к. ***, че съществува вземане на
“Й. Б.“ ЕАД, с предишно наименование “Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление гр.С., район Т., ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда 6, за сумата от
370,64 лв. главница, явяваща се незаплатени абонаментни такси по договори
за мобилен/предпочетен номер ***, номер ***, номер *** и лизингови вноски
по договор за лизинг от ***г. и законната лихва върху главницата от
16.04.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата над 370,64 лв. до 844,29 лв., явяваща се: 467.16 лева неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и 6.49 лв. лизингова
вноска като неоснователен, за които вземания е издадена заповед
№150/20.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 1279/2021 г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА Р. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ
адрес: гр. К., ж.к. ***, да заплати на “Й. Б.“ ЕАД, с предишно наименование
“Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т.,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда 6, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 415,12 лв. и 88,95 лева. разноски по ч.гр.д.
№1279/2021 г. по описа на Районен съд - К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело №1279/2021 г. по описа на К. районен съд.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12