Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1302 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 220,98
лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 26,31 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Й.В.П., ЕГН **********,*** която се твърди,
че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№8665/18
по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за
изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника-
апартамент № 8, находящ се на адрес гр. ПЛЕВЕН, *** с аб.№***.
Твърди, че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Твърди, че ответника, съгласно
приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № 23
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и
не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която
се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ-
11,54 лева, енергия, отдадена от сградна инсталация- 205,20 лв., сума за битово
горещо водоснабдяване- 0,00 лв, услуга дялово разпределение- 4,24лв. Твърди, че
сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 235,10 куб.м.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 247,29 лева за главница
за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018 г., 26,31 лв. лихва за забава върху
главницата за периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г. и законната лихва върху
главницата от 29.11.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 8665/2018г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор назначения особен представител от ответника по
делото, в който взема становище за допустимост, изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочва се, че няма
доказателства, че ответника е собственик, респ. ползвател на процесния имот,
както и ползвател под аб. № ***. Оспорва се твърдението на ищеца, че за
процесния период, е доставяна ТЕ до имота на ответника. Моли искът да бъде отхвърлен
и разноските да бъдат оставен в тежест на ищеца.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца ***със
седалище и адрес на управление:***, сграда на ***и адрес в ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Установява се имплицитно от извънсъдебните изявления
на ответницата по делото /Съобщение за подадена декларация от Й.П. от 26.05.1998г.,
както и Млоба от 26.08.1996г./, че е собственик на процесния топлоснабден имот
апартамент № 8, находящ се на адрес гр. ПЛЕВЕН, ***. Липсват доказателства
ответницата да се е разпоредила с правото си на собственост върху процесния
имот.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен,
приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен
с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Признава се от ищеца по делото и се установява от
приложените Справки за плащанията на потребител Й.П., че за периода от
м.05.2019г. до 09.2019г. по задължението по партидата на отвтеницата е е
извършено плащане в брой на касите на ищцовото дружество на обща сума 555,14
лв., с която сума са погасени по-стари задължения на ответницата, текущи задължения
на ответницата за период, след процесния период, а за процесния период са
платени 221,00 лв. главница, с която сума е погасено изцяло задължението за
главница за процесния период 01.10.2016г. до 30.04.2018г. С извършените
плащания е погасена и лихва за забава за процесния период от 02.12.2016г. до
22.11.2018г. Не е посочено какво задължение се погасява от платеца на сумите.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че неплатеното задължение на ответницата след извършените плащания
до м.07.2019г., с които са погасени 135,88 лв. главница и 14,13 лв. законна
лихва са останали незаплатени от 85,10 лв. и 26,31 лв. лихва за забава. Общия
размер на задължението за главница, без отразените извършени плащания в хода на
процеса е в размер на 220,98 лв. главница за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г.
Лихвата за върху горепосочената главница за периода от изпадане на ответника в
забава 02.12.2016г. до 22.11.2018г. е в
размер на 26,31 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 220,98 лв.:
Установява се имплицитно от извънсъдебните изявления на ответницата по
делото /Съобщение за подадена декларация от Й.П. от 26.05.1998г., както и Млоба
от 26.08.1996г./, че е собственик на процесния топлоснабден имот апартамент №
8, находящ се на адрес гр. ПЛЕВЕН, ***. Липсват доказателства ответницата да се
е разпоредила с правото си на собственост върху процесния имот.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване".
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само
факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща
доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми
за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за
БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в
заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя
дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е
обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед
разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и
тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед извършените в хода на процеса плащания от ответницата по делото,
съдът приема, че се признава от ответницата извършената доставка на
топлоенергия до процесния топлоснабден имот, както и нейното разпределение и остойностяване.
Не се оспорва и размерът на задлъжението за процесния период. Размерът на
задължението е установен и от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експретиза.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Признава се от ищеца и
се установява от представените справки и от съдебно-счетоводната експертиза, че
задължението за доставена до процесния топлоснабден имот, собственост на
ответницата е погасено чрез плащане в хода на процеса, поради което следва
предявения иск да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса в
целия си предявен размер от 220,98 лв.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 26,31 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава не е оспорен от ответника по делото и се
установява от приетата съдебно-счетоводна експертиза и чрез самостоятелни
изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, че лихвата за забава за периода,
считано от дата на изпадането в забава 02.12.2016г. до 22.11.2018г. е в размер
на 26,31 лв.
Ищеца признава, че ответника е заплатил част
от претендираната сума в хода на процеса, като незаплатена е останала сума в
размер на 12,76 лв. Видно е, че плащанията са извършени в хода на процеса- в
периода от м.05.2019г. до м.09.2019г., тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 29.11.2018г. Плащането е извършено в брой
на касите на ищцовото дружество, без да е посочено кое задължение на
ответницата се погасява с платените суми.
Спорно между страните е, дали с платената сума, ищеца е отразил правилно
погасяване на задълженията на ответницата по делото. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2017г. на
ОСГТК на ВКС Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.
При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред,
различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се
прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на
задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В
случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва
по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изр. 2 или изр. 3. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД
е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните
задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко
задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание
и размер. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното
правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се
погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най- после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според
поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По отношение на
изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между
различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл.
81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение
на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от
датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения
винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните
лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на
главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните
възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са
елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са
акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на
задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или
начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от
изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на
чл. 66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда
еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената
главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. в ЗЗД в сравнение с
общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение
със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява,
но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното
плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не
може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с
оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни задължения,
всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на
чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг,
изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към
друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При
плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако
длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД,
изр.2 и изр.3 и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се
изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото
по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно
– всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Когато извършеното плащане не е
достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение
на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай ответницата е имала множество главни задължения към
ищеца за главница за неплатена топлоенергия и лихва за забава върху нея и
разноски по изпълнително дело. Видно е, че ответницита не е посочила кое свое
задължение към кредитора погасява, поради което и ищеца е погасил изцяло
по-обременителните задължения на ответницата, които са лихвоносни- погасени са
изцяло задълженията за главница, а е останала незплатена лихва за забава в
размер на 12,76 лв.
Предвид изложеното съдът намира предявения
иск за основателен и доказан за сумата от 12,76 лв, за която сума ответницата
не ангажира доказателства за плащане и за тази сума искът следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 26,31 лв. следва искът да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са ВКС и частичната основателност на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, както
и че извършеното плащане на голяма част от претенцията е извършено в хода но процеса, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 75,00 лв.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса 75 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда от 100 лв., депозит за ВЛ в размер на 120,00 лв. и за особен
представител 300 лв. в общ размер от 595,00 лв. Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ответницата, че разноските не следва да бъдат
поставени в тежест на ответницата, тъй като тя е плащала доброволно на касата
на ищцовото дружество и ищеца не е направил необходимото за
да я уведоми за производството по делото. Видно е, че плащанията са извършени в
хода на процеса и плащането е извършено едва след опитите в заповедното и в
исковото производство да бъде връчен препис от заповедта за изпълнение и от исковата молба на ответницата. Същата не е открита и в
двете производства на регистрираните от нея постоянен и настоящ адрес, поради
което тя е станала причина за завеждане на делото, както и за
провеждане на производството чрез назначаване на особен представител.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***" ЕАД, ЕИК *** ,
със седалище и адрес на управление ***, против Й.В.П., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 220,98 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия от ответника за периода от 01.10.2016г.
до 30.04.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
5478/30.11.2018г. по ч.гр.д.№8665/2018г. по описа на РС-Плевен, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на Й.В.П., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 12,76 лева, представляваща лихва
за забава върху 220,98 лв. за периода 02.12.2016г. – 22.11.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5478/30.11.2018г.
по ч.гр.д.№8665/2018 по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер
от 26,31 лв. отхвърля иска като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.В.П.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.8665/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.В.П., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 595,00 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца ***със седалище и адрес на управление:***, сграда
на ***и адрес в ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: