Р Е
Ш Е Н
И Е
№39, 18.02.2020г.,
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
секретар Галя Мавродинова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 946 по описа за 2019г.:
Депозирана е искова молба от И.Ц.Ц., който
моли съда да осъди ответниците да му отстъпят собствеността и предадат
владението на 47/611ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 61710.505.53 по
КККР, целият с площ от 611кв.м., които са им продадени без настъпването на
вещно-транслативен ефект. В условията на евентуалност предявяват установителен
иск за собственост спрямо ответниците за 47/611ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 61710.505.53 Претендират и за разноските. Ищецът твърди, че през
1952г. неговият баща Ц. е закупил дворно място от 1280кв.м., представляващо
парцел I в кв.322. Баща му починал през 1957г. и оставил наследници:преживяла
съпруга А. и двама синове:ищеца И. и брат му Д. През 1963г. наследниците
постигнали спогодба по съд.делба /гр.д.№171/63г./ където ищеца получил парцел I-2447 от 420кв.м., майката А. получила
XIX-2447 от 345кв.м. и Д. получил парцел II-2447 от 458кв.м. На 30.10.1968г. майката А. дарила на
сина си И. XIX-2447. През 1969г. ищецът построил в имот XIX-2447 двуетажна жил.сграда и стопански постройки. На 29.07.1970г.
ищецът продал на Д. и П. К. 120/384ид.ч. от парцел XIX-2447 и реално първи жилищен етаж от жилищната сграда. На
27.07.1984г. братът на ищеца му дарил
202/1220ид.ч. от имот пл.№2447 в кв.96, които според ищеца съответстват на
правата му върху II-2447 при делбата. На 29.10.1998г. Д. и П. К. дарили при
равни права на двете си дъщери Г. и И. , дела си от 120/440ид.ч. от дворното
място представляващо парцел II-2447. На 10.03.15г. /н.а. №166/ последните продали на ответниците по делото собствените
си общо 120/440ид.ч. На 03.08.18г. е извършена поправка на н.а.№166/15г. като
след цифрите и думите 120/440ид.ч., са добавени думите и цифрите
„съответствуващи на 167/611ид.ч./. На 20.09.18г. ищецът и съпругата му дарили
на двете си дъщери А. и Р. собствените си 420/611ид.ч. от имот с идентификатор
61710.505.53 и реално построените в него обекти с идентификатори
61710.505.53.1.2, сграда с идентификатор 61710.505.53.2 и сграда с
идентификатор 61710.505.53.5. Дворното
място на ищеца по предходните планове било два урегулирани парцела и част от
трети, всичките съседни. При увеличаване на площта на урегулирания му поземлен
имот XIX-2447 от 345кв.м. на 440кв.м. и
впоследствие 611 кв.м. не се е налагало да плаща и да завзема след плащане
място, тъй като съседните имоти също са били негова собственост. На ответниците
е следвало да се продадат 120/611ид.ч., а не 167/611ид.ч., като разликата от
47/611кв.м. са негова собственост. При извършване на продажбата в н.а. е
следвало да се впише, че ответниците купуват 120/611ид.ч., а не
120/440ид.ч..Твърди, че това прави 27.27% от площта, което съпоставено към
611кв.м. се явява 120/611ид.ч., а не 167/611ид.ч.
Ищецът оспорва
съдържанието на нот.актове
№166/2015г. на нотариус Н.Стоянова и №172/2018г. на същия нотариус. Представя
нотариални актове №77/52г.,№45/68г.,№8/1970г.,№104/1984г.,№137/1998г.,№166/2015,№172/2018г.,№59/2018г.,
скица, дан.оценка, удостоверение за наследници, протокол от съд.делба,
строително разрешение. На основание чл.193 ГПК оспорва истинността на двата
нотариални акта, „като оспорва съдържанието им“. Моли съда да изиска нотариални
преписки по н.а.№166/15 и н.а.№172/18г. на нотариус Н.Стоянова. Има искане за
назначаване на СТЕ и разпит на трима свидетели-
Ответниците Я.П.А. и И.С.А. са отговорили, като считат иска по чл.108 ЗС
за недопустим, тъй като се претендира ревандикация на ид.ч., на който не е
разпределяно ползването, нито е делен. Досежно предявеният в условията на
евентуалност иск по чл.124 ГПК счита същия за изцяло неоснователен. Ответниците също излагат хронологично
фактите, като посочват и други, които ищецът не е посочил.
През 1952г. бащата на ищеца е закупил дворно
място от 1280кв.м., съставляващо парцел I в кв.322 по действащия план на гр.Р. След смъртта му
неговите наследници са извършили делба. Това е станало при действието на нов
регулационен план, според който имот пл.№2447 е разположен в три парцела: I-2447 от 420кв.м. на ищеца, XIX-2447 от 345кв.м. на преживялата съпруга и неурегулиран
парцел II-2447 от 458кв.м., с придаваемо откъм парцел XVII, собственост на М. М./. На 30.10.1968г. майката А.
дарила на ищеца парцел XIX-2447 с площ от 345кв.м. На 04.12.1968г. И. дарява на
майка си парцел I-2447 с площ от 368кв.м.Към момента на извършване на
сделката е действал ЗРП от 1968г., с който площта на парцела е намалена от
420кв.м. на 368кв.м., а съседният му парцел XIX-2447 от 345кв.м. е станал 384кв.м. Ищецът е бил
собственик на двата съседни имота –парцели
I и XIX от пл.№2447 само в периода от 30.10.1967г. до 04.12.1968г. На 17.04.1969г.
ищецът се е снабдил със строително разрешение в парцел XIX-2447.На 29.07.1970г. ищецът продава на Д. и П. К.
120/384ид.ч. от парцел XIX-2447 и реално първи жилищен етаж от двуетажна къща в
парцела.Към момента още е действал ЗПР от 1968г. Парцел
I-2447 е с площ от 368кв.м.,
парцел XIX-2447 е 384кв.м., а парцел II-2447 е 503кв.м.,отново неурегулиран откъм съседен
парцел. С тази сделка ищецът е отчуждил 1/3 от дворното си място или 31.25%.
През 1971г. е приет нов ОУП като имотът е отреден за ЖК и магазини, като
парцелите са отпаднали и се възвръща пл.№2447. Отпаднало е и предаваемото по
регулация място от съседен имот. При действието на този план братът на ищеца му
дарява 220/1220ид.ч. от пл.№2447, частта на някогашния неурегулиран парцел II-2447. На 17.04.1987г. е одобрен нов ЗРП на кв.Запад,
като пл.№2447 е разположен отново в три парцела: II-2447 с площ от 440кв.м./по предходен план XIX-2447/; III -2447 от 348кв.м./по предходен план I-2447/ и IV-2447 /бивш II -2447/, като предвиденото отчуждаване на части от него не
е проведено.Няма данни регулацията да е приложена на место. С приемането на КК
на гр.Р. имота е получил идентификатор 61710.505.53 с площ от 611кв.м. Всички
последващи сделки след 2008г. се отнасят към площта от 611кв.м. при различни
ид.ч. Атакуваният н.а.№166 е напълно коректен и отразява правата на техните
праводатели съпоставени към новата площ на имота, която е нараснала от 384 на
611кв.м., като това са 167/611ид.ч. или 31.25% от общия имот. Каквито и промени
да са били извършени по силата на регулационните планове, съотношението в
съсобствеността е останало непроменено.Поради това и Г. и И. са им продали още
25/611ид.ч. от мястото и реално стопанската постройка, освен тези по предходния
н.а.№166. Правилно ищецът е дарил на дъщерите си 420/611ид.ч. от дворното
място, тъй като имота толкова са правата му /68.75% от мястото/.
Ответниците не се противопоставят на
приемането на доказателствата на ищеца.Представят н.а.№105/1968г. и
н.а.№143/2018г. Не се противопоставят на искането за назначаване на СТЕ.
Противопоставяне на искането за разпит
на свидетели.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: През 1952г. бащата на ищеца е закупил дворно място
от 1280кв.м., съставляващо парцел I в кв.322 по действащия план на гр.Р. След смъртта му
неговите наследници са доброволна делба на същия. Това е станало при действието
на нов регулационен план, според който имот пл.№2447 е разположен в три
парцела: I, II и XIX. Парцел I-2447 от 420кв.м. е поставен в дял на ищеца, парцел XIX-2447 от 345кв.м. е поставен в дял на преживялата съпруга и неурегулиран парцел
II-2447 от 458кв.м.+ придаваемо
откъм парцел XVII място от 27кв.м., собственост на М. М. Последният парцел
е поставен в дял на брата Д. Ц.. На 30.10.1968г. майката А. дарила на ищеца
парцел XIX-2447 с площ от 345кв.м.. Месец и половина след това, на 04.12.1968г. ищецът
й дарил парцел I-2447 с площ вече от 368кв.м., тъй като от 18.11.1968г.
действа нов ЗРП, при който площта на имота е намалена от 420кв.м. на 368кв.м. Съседният
парцел XIX-2447, собственост на ищеца се увеличава от 345кв.м. на 384кв.м. Парцел
II-2447 е бил с площ от 498кв.м.,
с неуредени регулационни отношения за 27кв.м. По този начин ищецът е бил
собственик на двата съседни имота –парцели
I и XIX от пл.№2447 само в периода от
30.10.1968г. до 04.12.1968г. На 17.04.1969г. ищецът се е снабдил със
строително разрешение №17 за да построи двуетажна жилищна сграда върху 103кв.м.
в парцел XIX-2447. На 29.07.1970г. ищецът продал на Д. и П. К.
120/384ид.ч. от парцел XIX-2447 и реално първи жилищен етаж от двуетажна къща в
парцела, като му останали 264/348ид.ч. от парцел XIX-2447. Към момента още е действал ЗПР от 1968г.На 02.10.1970г
А. продала на В. В. 6/10ид.ч. от дворното място и къщата, цялото от 368кв.м.,
представляващо парцел I-2447 или 220.6кв.м.
През 1971г. е приет нов ОУП като имотът е
отреден за ЖК и магазини, като парцелите са отпаднали и се възвърнал пл.№2447,
като границите му не са премествани. Според вещото лице площта му е 1223кв.м. При
действието на този план братът на ищеца му дарил 202/1220ид.ч. от пл.№2447.
На
17.04.1987г. е одобрен нов ЗРП на кв.Запад, като пл.№2447 е разположен отново в
три парцела: II-2447 с площ от 440кв.м. /по предходен план XIX-2447/; III -2447 от 348кв.м./по
предходен план I-2447/ и IV-2447 /бивш II -2447/, като предвиденото отчуждаване на части от него не е
проведено. С приемането на КК на гр.Р. имота е получил идентификатор
61710.505.53 с площ от 611кв.м. Увеличението от 220кв.м. е за сметка на площта
на парцел II -2447. За северната част на парцел II
-2447 е предоставен
идентификатор 61710.505.1092 с площ от 260кв.м.
На
29.10.98г. Д. и П. К. дарили при равни права на двете си дъщери Г. и И. по
120/440ид.ч. от парцел II -2447 в кв.165, заедно с целия първи етаж от къщата. На
10.03.15г. двете сестри продали на ответниците собствеността си върху имот с
идентификатор 61710.505.53..Сделката е обективирана в нот.акт №166 т.1
рег.№1708 д.№133.
На 18.06.18г. с нот.акт №143 т.1 рег.№961 д.№128
на нотариус Б.Костово Г. и И. са продали на ответника 25/611ид.ч. от имот
61710.505.53.
Нот.акт №166
т.1 рег.№1708 д.№133 е поправен с нот.акт №172/03.08.18г. на нотариус
Н.Стоянова като вместо 120/440ид.ч. правата следва да се четат 167/611ид.ч.
На 20.09.18г.
ищецът и съпругата му са дарили на своите дъщери при равни права 420/611ид.ч.
от имот с идентификатор 61710.505.53.
Според
вещото лице за първи път имот с идентификатор №61710.505.53 по кадастралната карта на
гр.Р. е заснет и нанесен в кадастралния план на гр.Р. послужил за основа на
плана за регулация от 1923г. В кадастралния план от 1923г. имот с №
61710.505.53 представлява част имот с пл.№235, за който е отреден парцел с
№1-235 от кв.322. В следващия кадастрален план на гр.Разград послужил за основа
на плана от 1960г. бившият имот с планоснимачен № 235 (парцел I-235 от кв.322 по плана от 1923г.) е заснет и нанесен като имот с нов пл.№2447.
За имот с пл.№ 2447 са образувани три самостоятелни парцела с №№ I-2447, II-2447 и XIX-2447 в кв.134. Отредените с плана за
регулация одобрен от 1960г. парцели с №№ 1-2447, II-2447 и XIX-2447 в кв. 134 са със следните квадратури: парцел № I-2447 урегулиран е с площ от 420.00 кв.м,парцел № II- 2447 урегулиран е с площ от 485.00 кв.м, а по кадастрални граници т.е. не
урегулиран е с площ от 458.00 кв.м. За урегулирането на парцел № II-2447 по плана на гр.Р. се предават 27.00 кв.м от съседния имот с пл.№2448,
които не са придобити и до настоящия момент. Парцел № XIX-2447 урегулиран е с площ от 345.00 кв.м
В следващия кадастрален план на гр.Р.
от 1971г. бившият имот с пл.№2447 (парцели с №№ I-2447, II-2447 и XIX-2447 в кв.134 по плана от 1960г.) е
заснет и нанесен като имот със същия пл.№ 2447 в същите граници, като тези по
плана от 1960г. С плана от 1970г. се е предвиждало имот с пл.№ 2447 да бъде
отчужден във връзка с урегулирането на парцел № I - „Жилищен комплекс” в кв. №
96. В последния подробен устройствен план на ж.к. „Запад” одобрен от 1987г. за
имот с пл.№2447 са образувани три самостоятелни парцела с №№ II-2447, III-2447 и IV-2447 в кв.165. Със същия план част от
имот с пл.№ 2447 е предвидена да бъде
отчуждена за урегулирането на парцел № I - „Жилищен комплекс”. В кадастралната
карта на гр.Р. от 2008г. процесният имот е заснет и нанесен с идентификатор №
61710.505.53. В резултат на извършените преки геодезически измервания вещото
лице е заснело съществуващата на място към настоящия момент граница на
разпределение на ползването на имот с идентификатор № 61710.505.53. Ищецът
владее територия от 351кв.м, а ответниците владеят територия от 163кв.м.
През 1968г. е изготвен проект за
изменение на плана за регулация по искане на собствениците на парцели с №№
1-2447, II-2447 и XIX-2447 за изменение на вътрешнорегулационните
граници на парцел № I-2447 със съседните му парцели с №№ II -2447 и XIX-2447, в резултат на което са настъпили промени в квадратурите на парцелите, както
следва: Парцел № I-2447 урегулиран (стара площ =
420.00 кв.м) става с площ от 368.00 кв.м. Парцел № II-2447 урегулиран(стара площ = 485.00 кв.м) става с площ от 498.00 кв.м, а
по кадастрални граници т.е. не урегулиран(стара площ = 458.00 кв.м) става с
площ от 471.00 кв.м. За урегулирането на парцел № II-2447 по плана на гр.Р. одобрен със заповед № 27 от 26.01.1960г. и променен
със заповед № 1007 от 18.11.1968г.се предават 27.00 кв.м от съседния имот с пл.№
2448, които не са придобити и до настоящия момент. Парцел № XIX-2447 урегулиран (стара площ = 345.00
кв.м) става с площ от 384.00 кв.м. В следващия кадастрален план на гр.Р.
послужил за основа на плана за регулация от 1971г. бившият имот с пл.№ 2447
(парцели с № 1-2447, II -2447 и XIX-2447 в кв. 134 по плана от 1960г.) е
заснет и нанесен като имот със същия пл.№ 2447 в същите граници, като тези по
плана от 1960г. с площ от 1223кв.м.С плана от 1971г. се е предвиждало
имот с пл.№2447 да бъде отчужден във връзка с урегулирането на парцел № I -
„Жилищен комплекс” в кв. № 96. Вътрешнореглационната граница между парцели с №№II-2447 и XIX-2447 никога не е била променяна. За целия бившия парцел с № XIX-2447 по плановете на гр.Р. от 1960г. и
1968г. ведно с южната част от бившия парцел с № II-2447 по плановете на гр.Р. от 1960г. и
1968г. е образуван имот с идентификатор № 61710.505.53 в размер на 611.00 кв.м.
За северната част от бившия парцел с № II-2447 по плановете на гр.Р. от 1960г.
и 1968г. е образуван имот с идентификатор № 61710.505.1092 в размер на 260.00
кв.м. Квадратурата на бившият парцел с № XIX-2447 по плановете на гр.Р. от 1960г. и 1968г. е увеличена с
около 220.00 кв.м за сметка на площта на бившия парцел с № II-2447 по плановете
на гр.Разград от 1960г. и 1968г.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Предявен е иск по чл.108 ЗС от
съсобственик към другия съсобственик за
ревандикация на ид.ч. от съсобствения имот, които ищецът счита, че
ответникът владее без основание. Съгласно решение №209/22.12.2017г. по гр.д.№810/17г.
на ВКС предявяването на такъв иск е допустимо, тъй като съсобственикът, чието
право е нарушено,има интерес да получи фактическата власт върху реална част от
имота, съответстваща на правата му, но търсената с иска по чл.108 ЗС защита
може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената
вещ по реда на чл.32 ЗС, а дотогава всеки съсобственик има противопоставимо на
останалите съсобствении право да ползва цялата вещ съгласно чл.31 ал.1 ЗС в пределите
на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни права
върху един и същи обект. В тази хипотеза искът по чл.108 ЗС следва да бъде
отхвърлен в осъдителната част, доколкото упражнената от всеки един от
съсобствениците фактическа власт не е без основание.
На преценка следователно е поставен въпроса дали
ищецът е собственик на твърдените 47/611ид.ч.,т.е. в установителната част на
предявеният иск по чл.108 ЗС, а не и по предявеният в условията на евентуалност
иск по чл.124 ГПК поради гореизложените съображения.
Безспорно се установи по делото, че с
изменението на плана от 1960г. през 1968г. по искане на съсобствениците, парцел
№
II-2447 е нараснал и от 458кв.м. е станал
с площ от 471кв.м., тъй като регулацията за 27кв.м. не е приложена. Площите на
съседните парцели са били 368кв.м. за №I-2447; и 384кв.м. за парцел № XIX-2447,
или общо 1223кв.м.
С плана от 1971г. имотите са
предвидени за отчуждаване и строеж на ЖК, като имота е с пл.№2447 и отново е с
площ 1223кв.м.
С плана от 1987г. площите и номерата
на парцелите са били 340кв.м. за стария
№I-2447 /нов № III-2447/, 358кв.м. за стария № II-2447/нов IV-2447/ и 440кв.м. за стария № XIX-2447
/нов № II-2447/, както и 85кв.м. към УПИ №I-ЖК или общо 1223кв.м.
Според
вещото лице със заснемането на КК през 2008г. парел № XIX-2447, респ. № II-2447 получава
идентификатор 61710.505.53 и е с площ от 611кв.м.
Парцелът на брата на ищеца №
II-2447, респ. IV-2447 е получил идентификатор
№61710.505.1092 и е с площ от 260кв.м., като намалението е с около 220кв.м. за
сметка на идентификатор 61710.505.53.
Ищецът твърди, че увеличаването на площта на
имота му е станало през 1984г. когато неговият брат му е прехвърлил
202/1220ид.ч. от пл.№2447 по плана от 1971г.
Ответниците считат тази сделка за нищожна като
се позовават на забраната на чл.59 ЗТСУ/отм./, която съдът намира за неотносима.
Тази разпоредба забранява придобиването чрез правни сделки на реално определени
части от дворищнорегулационни парцели. Отреждането на терени, необходими за
мероприятия на общините и за обществено жилищно строителство е предмет на ЗРП
за обществени мероприятия /чл.22 ЗТСУ отм./ и не попада в приложното поле на
хипотезата на чл.59 ал.1. Планът за обществените мероприятия няма пряко
отчуждително и вещноправно действие. Собствениците на имоти, необходими за
мероприятия на общините, запазват собствеността си върху тях в кадастралните им
граници до влизане в сила на заповедта за отчуждаване по чл.95 ЗТСУ/отм./. С
факта на отреждане имотите не губят своята юридическа самостоятелност и правото
на собственост върху тях не се трансформира в съсобственост върху общия парцел
при условията на чл.31 ЗТСУ/отм./.
Следователно
братът на ищеца е имал правната възможност да му прехвърли ид.части от своя
имот, но при определени законови условия, а именно имотът, от който се
прехвърлят ид.ч. към съседен да отговаря след прехвърлянето на
изискванията за парцел-
площ и лице, определени с ППЗТСУ, които съгласно чл.54 ал.1 ППЗТСУ/отм./
са 14м. лице и 300кв.м. площ. Видно от заключението на вещото лице имотът по
плана от 1968г. е бил 471кв.м., а по плана от 1987г. е бил 358кв.м. След
прехвърлянето на 202/1220кв.м. през 1984г. имотът на Драгомир Ц. би станал 269кв.м.,
респ. 156кв.м. Предвид законовата забрана на чл.54 ал.1 ППЗТСУ братът на ищеца
не е могъл да му прехвърли 202/1220кв.м., тъй като имотът му би останал под
минималните изисквания за площ от 300кв.м.
Както и двете страни правилно тълкуват
закона /ЗУТ/ кадастралната карта има декларативно действие и от нея не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Именно поради това е необяснимо
как имота на ищеца площта на парцел № XIX-2447 кв.134, респ. № II-2447 кв.156, а
по КК идентификатор 61710.505.53 от 345кв.м.
през 1960г., 384кв.м. през 1968г., 440кв.м. през 1987г. е станала 611кв.м. през
2008г., за сметка на съседен имот /на брата на ищеца/.
В заключение, съдът намира, че кадастралната карта не съответства на установените права на
страните. Същата е направена въз основа на заснемане на место, без да са
съобразени действителните права на собственост на съсобствениците.
Ако обаче
КК отразяваше действителните права на страните в съсобствеността, тогава тезата
на ответниците за съразмерното нарастване на числителя и знаменателя на
дробното число, би била основателна. Дробното число представлява съотношение на
частите към цялото, вкл. и за съсобствеността. Нарастването на знаменателя на
една дроб, неминуемо води до промяна /нарастване/ и на нейния числител, тъй
като съотношението следва да бъде запазено. В случая то е 31.25% към 68.75%. Тогава правата на ответниците ще
се увеличават с промяната на плановете от 1968г до 1987г., както следва: от
120/384 на около 137/440, на около 190/611ид.ч.
Гореизложеното обосновава неоснователността и на двата предявени от
ищеца обективно евентуално съединени искове за собственост 47/611ид.ч.
Неоснователността на исковете обосновава основателността на претенцията
за разноски на ответниците в размер на 1000лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Ц.Ц. против Я.П.А. и И.С.А. иск по чл.108 ЗС КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Ц.Ц.
да заплати на Я.П.А. и И.С.А. сумата от 1000лв./хиляда лева/, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред РОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: