№ 586
гр. Сливен, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230100813 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване иск за прогласяване на нищожността
на договор за паричен заем № 320944/05.03.2021 г., като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите, както и частичен осъдителен иск за заплащане на сумата 50лева,
представляваща част от недължимо платена сума, във връзка със сключения договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
Правното основание на предявените искови претенции е по чл. 10, ал.1 от ЗПК вр.
чл.22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл.26 от ЗЗД и по чл. 55, ал.1 предл.1 от ЗЗД
вр. с чл. 23 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното дружество е сключен
договор за паричен заем, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение на
договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 26 от ЗЗД, като в пет пункта подробно са изложени доводи за
недействителността на договора.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
договора, както и да осъди ответника да заплати процесната сума като недължимо
платена. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва нейната основателност. Иска се отхвърляне на исковете и се
претендират разноските по делото.
1
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява. С
писмена молба се увеличава по размер осъдителния иск на 2391,86 лева, като по този
начин се преминава от частичен иск към пълна искова претенция.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен заем
№320944/05.03.2021г. ответното „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е предоставило в заем на ищцата
Е. Г. Д. сумата от 2000 лева, за срок от 18 месеца, при фиксиран месечен лихвен
процент – 3,330% и ГПР – 48,002%. Общо ищцата заплатила на ответното дружество
предсрочно до 14.02.2022г. сумата 4391,86 лева, включваща 2000 лева –главница,
573,63 лева -договорна лихва и 1818,23 лева-неустойка. Действителният годишен
процент на разходите по договора надвишава значително петкратния размер на
законната лихва за страната.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за
паричен заем № 320944/05.03.2021г., като противоречащ на императивните изисквания
на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима,
а разгледана по същество е изцяло основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото,
че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит,
като ищецът е получил в заем сумата 2000 лева, а е върнал на ответника –кредитор
предсрочно сумата 4391,86 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова,
тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
2
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както
и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение
да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за
кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 48,002 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-
голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 2000 лева е
върната предсрочно сумата 4391,86 лева. При съпоставка на тези суми няма как
действителния ГПР да е посочения в договора. Поради това е надвишен максималния
праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да
бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се
обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.
Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за заем е
основателна и претенцията по чл. 55, ал.1 предл.1 от ЗЗД вр. с чл. 23 от ЗПК вр. чл.22
от ЗПК за заплащане на сумата 2391,86 лева, след допуснатото от съда изменение на
иска. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Поради това с плащането от ищцата на суми над
получената главница в размер на 2000 лева е налице неоснователно обогатяване за
ответника със сумата 2391,86 лева. Поради това осъдителния иск следва да се уважи,
като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 22.02.2023г. до
окончателното изплащане.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които са
доказани в размер на 343,03 лева- заплатена държавна такса.
Ръководен от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем №320944/05.03.2021г.,
сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12 и Е. Г. Д. с ЕГН-********** от
гр.************************, на основания чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД,
поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д. с ЕГН-
********** от гр.************************ сумата 2391,86 лева /две хиляди триста
деветдесет и един лева и 86 стотинки/, представляваща недължимо платена сума по
договор за паричен заем № 320944/05.03.2021г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 22.02.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д. с ЕГН-
********** от гр.************************ сумата 343,03 лева /триста четиридесет и
три лева и три стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4