О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
14.05.2020г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 14 май 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 134 по описа за 2020 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи,
тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.
2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е установителен
иск по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищцовото дружество „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД твърди в исковата си
молба, че И.Г.М., ЕГН
********** и „ИДИЦА“ ЕООД с ЕИК ********* били солидарно отговорни длъжници по отношение
на „ФИНАНС
ГРУП 1“ ООД, като
вземането на ищцовото дружество срещу длъжниците произтичало от сключен между
тях договор за заем от 26.10.2016г., обективиран в Нотариален Акт за учредяване
на договорна ипотека № 193, т. I, рег.№ 2398, н. дело № 143/ 26.10.2016г. на
Нотариус Елка Тенчева, рег.№ 364 на Нотариалната камара, с район на действие -
района на Районен съд - гр. Стара
Загора. Съгласно този договор заемополучателят „ИДИЦА“ ЕООД получил заем в
размер 50 000 лева, която сума се задължил да върне на заемодателя в срок до
26.10.2017г. Заемателят-длъжник дължал и договорна лихва в размер 2% върху
неизплатената част от главницата (платими до 26-то число на всеки месец) или по
1000 лева месечно, като първата вноска за договорна лихва била дължима до
26.11.2016г. В договора било предвидено и че при неплащане на която и да била
месечна лихва, цялото вземане ставало предсрочно изискуемо. При просрочване на
крайния срок за издължаване на заема или при настъпване на предсрочна
изискуемост, заемателят дължал освен цялата неиздължена главница, заедно с
дължимите лихви и неустойка
в размер на 10 000 лева. Договорът бил подписан и от И.Г.М., ЕГН **********,
в качеството му на физическо лице - солидарен длъжник.
Дружеството заемодател поради
неизплащане от длъжника на дължимите, съгласно горепосочения нотариален акт
договорни лихви на съответните им падежи се сдобивало с изпълнителни листове за
всяка от дължимите ежемесечни договорни лихви поотделно.
В процесния случай се касаело за
изпълнителен лист, издаден по реда на чл.417 ГПК в полза на кредитора „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД срещу
горепосочените солидарни длъжници както следва:
-
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ЛИСТ от 09.12.2016г., издаден по ч.гр.д. № 5733/2016г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора (за сумата от 1 000 лева, за дължими
договорни лихви за м. ноември 2016г. по договор за заем, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.12.2016г до изплащане на вземането, както и разноски по
делото в размер на 325 лева).
Въз основа на изпълнителния лист било
образувано от ищеца изпълнително дело (изп. д. № 372/2019г. по описа на ЧСИ
Румяна Манджурова, peг. № 868 на ЧСИ,
с район на действие - Окръжен съд - гр. Стара Загора) против ответниците, по
което до настоящия момент нямало събрани суми. По горепосоченото частно
гражданско дело постъпило възражение от солидарните длъжници, поради което в
законоустановения срок предявява настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на солидарните длъжници „ИДИЦА“ ЕООД, с ЕИК ********* и адрес на
управление в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165, представлявано от
И.Г.М., ЕГН ********** и И.Г.М., ЕГН
********** с адрес ***, в качеството му на физическо лице, че „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, със седалище и
адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 6, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано
от Управителя Дарина Димчева Господинова-Пенева, имало вземане към горепосочените солидарни длъжници, в размер на 1 000 лева, представляващи
дължими договорни лихви за м. ноември 2016г. по договор за заем от 26.10.2016г.,
обективиран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т. I,
рег.№ 2398, н. дело № 143/ 26.10.2016г на Нотариус Елка Тенчева, рег.№ 364 на
Нотариалната камара, с район на действие - района на PC гр. Стара
Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2016г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 325 лева.
Моли съда да им присъди и направените по настоящото
производство разноски.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от ответника, с който счита, че исковата претенция е
допустима, а по същество е неоснователна и недоказана. Оспорва предявения иск
изцяло по основание и размер по подробно изложените по-долу съображения.
Заявява, че липсва сключен между страните
договор за заем. Такъв
не съществува и не може да бъде инкорпориран в нотариален акт № 193, том I,
peг. № 2398, дело №
143 от 26.10.2016г. по описа на нотариус Елка Тенчева, Нотариус с peг. № 364 с район на Действие - Районен
съд - гр. Стара Загора.
Договорът за заем представлявал
реален, двустранен и писмен договор. В случая липсвало волеизявление за
сключване на договор за заем и счита същия за нищожен. Клаузите
в договорната ипотека не замествали сключен договор за заем.
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД
или иск за установяване на вземане, за което се твърдяло, че произтичало от
заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца било доказването, както на
обстоятелството, че сумата била предадена така и на обстоятелството ,че била
предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото
обстоятелство не освобождавало ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата можела да бъде предадена на друго основание - ищецът да
изпълнил едно свое задължение, да изпълнил морален дълг, да извършил дарение на
сумата и пр. В този смисъл Решение №180/26.11.2019г.
по дело № 4345/2018 г. на Върховният касационен съд на Република
България, Четвърто гражданско отделение.
От една страна не съществувал договор
за заем, а от друга липсвали доказателства за предаване на паричната сума. На
следващо място правили възражение за погасяване на правото на иск поради
изтекла давност. Претендираните възражения били погасени по давност.
Също така направената уговорка за лихва била недействителна.
Отделно от горното, искането на ищеца
едновременно на неустойка и на обезщетение за законна лихва за едно и също
неизпълнение на парично задължение означавало длъжникът да заплати два пъти
обезщетение за едно и също нещо, а кредиторът да се обогатял неоснователно за
сметка на длъжника.
Неустойката можело да се договаря за
неточно изпълнение в количествено, качествено или временно отношение. Нямало
пречка във връзка с неизпълнени договорни задължения кредиторът да търсел
едновременно законна лихва за забавено плащане и неустойка, но само ако
неустойката била предвидена като обезщетение при количествени или качествени
отклонения от договореното. Кумулиране на обезщетение по чл. 86 и 92 ЗЗД обаче
било недопустимо когато и двете били за забавено плащане на една и съща сума.
Следвало също така, да се има предвид, че съгласно
действащата практика солидарния длъжник имал качеството на поръчител и неговата
отговорност би се запазила при условията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД , т. е. ако в
шестмесечен срок от падежа бъдел предявен иск срещу главния длъжник, което в
настоящия случай не станало. С изтичане на срока по чл.147,ал.1,пр.1 ЗЗД
правото на кредитора да търсел изплащане на сумите от поръчителя - И.Г.М. било погасено. Фактическият
състав на нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на
поръчителството, обхващало двата кумулативно дадени елемента: 1) период от
време от падежа на главното задължение и 2) бездействие на кредитора
спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това. В случая било налице
кредиторовото бездействие от датата на изискуемостта на вземането, а именно от
26.10.2017г., от когато настъпвало и изискуемостта на вземането. От тогава
започвал да тече и 6-месечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в който
бездействието на кредитора спрямо длъжника водело до преклудиране отговорността
на поръчителя /солидарен длъжник/, защото отговорността на поръчителя била
акцесорна и била предназначена да обезпечи изпълнението на главното задължение.
Моли съда да приеме възражение за
заплащане на лихва от солидарния длъжник - който бил физическо лице и моли да
бъде намалена „по право“ до минимално допустимия, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД.
Моли съда да постанови Решение, с
което да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана и
да им присъди направените по повод на делото разноски, в това число и
адвокатски хонорар.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК,
който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване,
че вземането за договорна лихва на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 5733/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
съществува. Ищецът носи доказателствена тежест относно твърденията в исковата
молба за наличието на каузално правоотношение и изпълнението на задълженията си
по същото.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Нотариален акт № 193, том I, peг. № 2398, дело № 143 от 26.10.2016г.; Изпълнителен
лист от 09.12.2016г., издаден по ч.гр.д. № 5733/2016г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 5733/2016г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, б.б. за платена държавна такса, пълномощно
на адв. И. Златанов и пълномощно на адв. Жени Радкова.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 16.06.2020г. от 10.20ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.Препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: