Р Е
Ш Е Н
И Е № 293/18.6.2020г.
гр. ЯМБОЛ.18.06.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ............. гражданска колегия, ІV-ти състав,
в закрито заседание на .......04.06.2020 г........година в
състав:
Председател:Св.Димиторва
при секретаря ..................................Ст.М......…...................................и
в присъствието на
прокурора....................................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА .………………….гр.дело N ..4541..... по описа
за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид
следното................................................................
Производството по делото е
образувано по молба на В.Н.К., с която претендира да се осъди ГД„ПБЗН” към
МВР-С. да му заплати сумата от 1200 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.12.2016г. до
27.12.2019г., получен в резултат на положен нощен труд, съобразно въведената в
НСОРЗ методика, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на паричното вземане, както и сумата
от 120 лв., представляваща обезщетение за забава, върху размера на основния иск
от 1200лв. за периода 27.12.2016г. до 27.12.2019г. Претендира и за заплащане на
направените разноски по делото.
Твърди, че работи
като ***при РС”ПБЗН”-гр.Я.към ГД”ПБЗН” към МВР-С., като работата била
организирана на смени, от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12
часа/, по предварително утвърдени графици за смените. През периода 27.12.2016г.
– 27.12.2019г. твърди, че е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка
от които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал от 22.00ч. до
06.00 ч. на следващия ден, като за посочения период е отработил 50 нощни смени.
Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187,
ал.3 и 5-61от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според ищеца в
действащите през процесния период Наредба № 8112з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен, което представлявало празнота в уредбата, поради което счита че
следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно
време, или коефициент 1.143. Според ищеца неприлагането на тази разпоредба би
довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо другите държавни служители.
В хода на съдебното дирене исковете
се поддържат, като е направено изменение на размера им, с оглед установеното от
ССчЕкспертиза съответно: по иска за заплащане на положен от ищеца извънреден
труд е увеличен на сумата от 1358,31лв. за 170 часа положен нощен извънреден
труд, а иска за мораторна лихва е
изменен на сумата от 165,44 лв.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в който
заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер.
Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно
правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е полагал труд на смени
при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на
отработеното време. Според ответника НСОРЗ се прилага за работниците и
служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § ,
т.2 от допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и
източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ.
Посочва, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е
уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното
време за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че не е налице празнота, а има
специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната
продължителност на нощния труд от 8 часа. Твърди, че според ЗМВР-чл.187,ал.1 ,
нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в
МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа , което е
равно на 1,143. За положеният нощен труд на държавните служители, чийто
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, е в рамките на 8
часова продължителност и се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на ВР по 0.25 лв. на час. Оспорва
претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като извънреден труд като
неоснованелна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно разграничение на
извънреден от нощен труд. Допълнителните възнаграждение за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е
регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че полагането на нощен
труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден
труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в
дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен по смисъла на
т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на ВР. Според ответника
положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено,
поради което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
Оспорва се и претендираната мораторна
лихва с оглед неоснователността на главните вземания.
Претендират се разноски и се прави евентуално
възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност на доводите и възраженията на страните съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представените от ответника платежни бележки ищеца е назначен в системата на МВР , като е заемал длъжността
***на РС „ПБЗН“-Я. при ГДПБЗН-МВР. Ответникът е представил заверени копия от
справка за часове положен извънреден труд, графици за дежурства за процесния
период и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч . и 06.00ч.,
времето на разположение и положеният труд по време на официални празници,
платежни бележки за изплатено възнаграждение на ищеца.
Установява се от заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, обосновано и пълно, че за периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г.
ищецът е положил 213 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и времето
от 22.00ч. до 06.00ч., като общият брой на часовете извънреден труд, положен от
ищеца, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1.143,
за процесния период е 260 часа. Паричната равностойност на положения извънреден
труд за периода 27.12.2016г. – 27.12.2019г. от 260 часа, включващ и часовете
нощен труд, трансформиран в дневен с коефициеннт 1,143, изчислен на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР,
е в размер на общо 1972,93лв. Изплатеното възнаграждение по перо „извънреден
труд – дежурства, при сумирано изчисляване на работното време“ за периода
27.12.2016г. – 27.12.2019г., за 90 часа е в размер на общо 614,62лв. Неизплатеното възнаграждение на В.Н.К. за
извънреден труд, представляващ часовете нощен труд, трансформиран в дневен с
коефициент 1,143 за периода 27.12.2016г. – 27.12.2019г., за 170 часа е в размер
на 1358,31лв. Общият размер на обезщетението за забава, изчислено върху
неплатената главница, за периода – от първо число на месеца, следващ
тримесечието, в което е положен трудът, до датата на завеждане на исковата
молба – 27.12.2019г., е общо 165,44лв.
За целия процесен период ищецът е
получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд,
съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г.
на МВР, с която е определен размера на посоченото допълнително
възнаграждение.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във
вр. с чл.179,ал.1 от ЗМВР, вр. с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР, и акцесорен иск по
чл.86 от ЗЗД.
Въз основа на представените
доказателства съдът е приел в доклада си за безспорни фактите, че през периода
27.12.2016г. – 27.12.2019г. ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника
и че трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при
режим на труд на смени /дневна и нощна/, като нощната смяна е от 22.00ч. до
06.00 ч. и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.
Не е спорно между
страните и се установява от представените писмени доказателства – заверени копия
на платежни бележки за процесния период, че ищецът е полагал труд и през нощта,
при режим на нощна смяна от 22,00ч. до 6,00 часа, като за отработените часове
нощен труд му е било начислено и заплатено допълнително възнаграждение в размер
на 0,25 лв. за всеки час.
Спорни между
страните са въпросите дали е допустима трансформация на положеният от служители
на МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост от това
дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в
какъв размер.
Доколкото ищецът е държавен
служител на МВР, за него приложима е разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР,
съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на ВР, а техният
размер – с негова заповед.
В чл.178,
ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители получават допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно
чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, се определят с наредба на министъра на ВР.
През процесния исков
период – 27.12.2016г. – 27.12.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на ВР.
В чл.31, ал.2
от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. – действала
в периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период. Уредена е нормална продължителност на работното време на
държавните служители – 8 часа и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица,
както и работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч.,
максимално 8 часа за всеки 24-часов период.
След отмяна на
горепосочената наредба, са издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от
01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от
11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.
Същите обаче не съдържат аналогична
разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г.,
предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения
коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Налице е празнота в закона, като съдът
намира за основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава,
следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно
отчитането и заплащането на нощния труд.
Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за
нормативните актове, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните
начала на правото на Република България.
В процесния
случай, увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в отменената
Наредба №8121з-407 за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, издадена въз основа на КТ. Предвид на това,
липсата на изрично предвиждане в последващите наредби към ЗМВР не следва да се
тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в закона, която
следва да бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. ЗМВР, уреждащ
полагането на труд от страна на държавните служители в структурата на МВР, се явява специален по отношение на КТ
– общ, уреждащ трудовите правоотношения между работник или служител и
работодател в страната. По същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на ВР и общата Наредба за структурата на работната
заплата към КТ.
В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място или 8ч. : 7ч.
= коефициент 1,143. Същият коефициент е възприет и в отменената Наредба №
8121з-407 от 2014г., но формулиран по друг математически начин, който обаче
води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава
по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, при което се получава същият коефициент 1,143.
Изложеното води до извод, че в
наредбата към ЗМВР законодателят е възприел подход, идентичен с този установен
в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Възприемането на изложения от
ответника довод за липсата на основание за преизчисление на нощния труд,
предвид липсата на изрична разпоредба в този смисъл в приложимата Наредба, би
довело до поставянето на служителите на МВР, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно
положение спрямо работници по трудови правоотношения, които са урегулирани от
общия закон – КТ. Посоченото не съответства на целта на нормативния акт и е в
разрез с принципите на Конституцията на Република България, предвиждаща
полагането на труд от всички граждани при равни условия и права.
Целта на посочената разпоредба, е
именно нощното работно време да се заплаща в увеличен размер спрямо дневното
работно време – поради спецификата на нощния труд, като по-неблагоприятен за
работника спрямо дневния, за което са предвидени и редица други компенсации.
Съобразявайки посоченото, лишен от логика е аргументът, че нощният труд на
служителите в МВР не следва да се преизчислява с посоченият коефициент,
доколкото максималната продължителност и на дневния и на нощния труд е 8 часа,
съотношението между които е 1, а не 1,143, както при нормална продължителност
на нощният труд от 7 часа. Така изложеното би довело до поставянето на
служителите на МВР в по-неблагоприятно положение, при което могат да полагат
повече часове нощен труд, за което няма да получават възнаграждение в увеличен
размер спрямо дневния такъв. Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР
не е бил обвързан със съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен
като конкретна цифра, като по тази начин и в общата и специалната наредба
положеният нощен труд е бил заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
Предвид на изложените съображения,
съдът намира, че за процесния период, следва по аналогия да бъде приложена
разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ и реално отработените от ищеца часове нощен
труд, бъдат преизчислени с коефициент 1,143. От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за исковия период
ищецът е положил реално 260 часа извънреден труд, включващ и часовете нощен
труд, трансформиран в дневен с коефициент 1,143.
От заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от
ищеца нощен труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между
реално положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 – 170 часа, не е
било заплатено възнаграждение.
Основателно се твърди от процесуалния
представител на ответника, че както КТ, така и ЗМВР, правят ясно разграничение
между нощния труд и извънредния труд, които се заплащат по различен ред.
Извънреден труд е налице само,
когато е положен труд извън установеното работно време - когато
продължителността на работното време надвишава нормалната такава. При сумарно
изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че
отработеното време за съответния отчетен период /с увеличението на часовете
положен нощен труд/ надхвърля нормата работни часове за отчетния период.
Посоченото обаче не води до извод за неоснователност на исковата претенция.
Действително от приложените по делото платежни бележки за изплатено на ищеца
трудово възнаграждение се установява, че за съответните периоди на сумарно
отчитане на същия е бил начисляван и заплащан извънреден труд – за часовете,
надхвърлящи нормата работни часове за съответния отчетен период. Към тези
часове обаче не са били отчетени, респективно заплатени часовете нощен труд,
които се явяват разлика между реално отработените такива и увеличеният им
размер след преизчисление с коефициент 1,143. За тези часове исковата претенция
се явява доказана по своето основание. По
отношение на размера на претендираното вземане, съдът приема изцяло дадено в
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза,
според която неизплатеното
възнаграждение на ищеца за извънреден труд, представляващ часовете нощен
труд, трансформиран в дневен с коефициент 1,143 за процесния период за 170 часа
е в размер на 1358,31лв., която следва да присъди на ищеца.
С оглед уважаване на главната искова претенция, основателно
се явява и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Искът по чл.86 от ЗЗД, като акцесорен следва съдбата на главния
иск, поради което също следва да се уважи в размер на предявеният от 165,44лв.,
установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
При този изход на делото на
основание чл.78 ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото разноски
по делото. Видно от представения списък същият е сторил такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 350. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК. Съобразно
минималните размери установени в чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение в действащата им към
момента редакция, за главният иск минималното възнаграждение е 221,50лв., а за
акцесорния – от 100лв. Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредбата,
възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно. Поради това общото
възнаграждение по двата иска възлиза на 321,50лв., което следва да се присъди,
предвид направеното възражение за прекорменост от ответника .
Тъй като настоящото производство
е безплатно за ищеца предвид уважаването на исковете ответникът следва да
заплати по сметката на ЯРС дължимата държавна такса за разглеждането им, която е в общ размер от 104,33лв./54,33лв.
за главния иск и 50лв. за акцесорния/, както и направените от съда разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 150,00лв.
Воден от гореизложеното , ЯРС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ГД“ПБЗН към
МВР, гр.С., ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.К., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, офис *** – адв.В. М. от САК, сумата от 1358,31лв. главница, представляваща възнаграждение за
извънреден труд от 170 часа за периода 27.12.2016г. – 27.12.2019г., получен в
резултат на трансформиране на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за забава за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ГД“ПБЗН
към МВР на осн.чл.78 от ЗЗД да заплати на В.Н.К. обезщетение
за забава върху горепосочената главница в размер на 165,44лв. за периода – от първо
число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен трудът, до датата на
завеждане на исковата молба – 27.12.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ГД“ПБЗН“, МВР,
гр.С., да заплати на В.Н.К. сумата от 321,50 лв., представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГД “ ПБЗН“,
МВР, гр.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – гр.Ямбол, сумата 104,33 лв., представляваща
дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 150лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в 2-седмичен срок
от датата на обявяването му – 18.06.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: