Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 07.08.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На четиринадесети
юли 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 214 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР.
Ищецът И.Ж.И. твърди в исковата си молба, че през периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. полагал труд в гр. Стара Загора на длъжност „младши инспектор“
в ОД на МВР Стара Загора. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи
ищецът е със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява
директорът на ОД - МВР - Стара Загора по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и
Заповед 8121 з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана
в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът полагал труд на
12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закон
за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състои
от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при
работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща
с допълнително възнаграждение според размера на положения труд. Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
От октомври 2016г. съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8- 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5
т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например,
изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат
изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец
юли, и т.н.
Заявява, че предметът на иска произтича от размера на нощния труд, полаган
в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните дължими
изчисления. Сочи, че до началото на април 2015г. имало изрична разпоредба за
преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в
правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази методика е
останала неуредена със специална норма и следователно трябвало да се прилага
общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Твърди, че понятието „нощен труд” намира своето легално определение в
чл.140 от КТ, съгласно който: Ал.1 - нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа; Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му
били уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, което ги прави различни
правни институти. Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от
друго. Това е пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през
нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.
"Нормалната" според КТ седемчасова продължителност на нощния труд е
функция на биологичните особености на човешкия организъм.
"Допустимата" според ЗМВР осемчасова продължителност на нощния труд е
въпрос на законодателна инициатива, която по никакъв начин не може да промени
"нормалната", доколкото служителите на МВР са хора като всички
останали трудещи се извън тази система.
ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.
178 и чл.179. Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен
отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явява своеобразен
наднормен труд, за който следва да се прилага съответната часова ставка като за
извънреден труд. Тази извънредност произлиза от факта, че служителите в МВР са
принудени да полагат нощен труд над "нормалната" за организма им
продължителност от седем часа.
Ищецът изрично уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за
полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час, както и не
претендира допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като
разлика между сбора на реално отработените часове за един отчетен период и
нормата часове за отчетния период.
Претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд от
надхвърлянето на дължимите нормочасове след преобразуване на часовете положен
нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи
трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на
МВР.
Заявява, че основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се
определя с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи,
обнародвана в Държавен вестник. Претенцията за главницата е формирана като
разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към
дневен с коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд,
формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно
чл.187, ал.6 от ЗМВР, доколкото счита, че именно такава ставка следва да бъде
приложена по аналогия към посочените часове.
Ищецът сочи, че е полагал нощен труд през процесния период, за който му се
дължи възнаграждение след преизчислението, както следа:
Месец Нощен труд Разлика при коеф. 1,143
Дължима сума
Октомври-декември 2016г. - 144
часа 20,59 часа
123,55 лв.
Януари - март 2017г. -
128 часа 18,30 часа
109,82 лв.
Април - юни 2017г. -
144 часа 20,59 часа
123,55 лв.
Юли - септември 2017г. - 152 часа 21,74 часа
130,42 лв.
Октомври-декември 2017г - 176
часа 25,17 часа
151,01 лв.
Януари - март 2018г. -
144 часа 20,59 часа 140,42 лв.
Април - юни 2018г. -
160 часа 22,88 часа 165,19 лв.
Юли - септември 2018г. -
144 часа 20,59 часа 148,66 лв.
Октомври-декември 2018г. - 176
часа 25,17 часа 181,80 лв.
Януари - март 2019г. -
112 часа 16,02 часа 127,36 лв.
Април - юни 2019г. -
152 часа 21,74 часа 172,83 лв.
Юли - септември 2019г. -
136 часа 19,45 часа 154,63 лв.
За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът положил общо 1768 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2020,82 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до наднормочасове, които според
него представляват по аналогия своеобразен извънреден труд от 252,82 часа,
който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на
база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 1729,24
лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Областна дирекция на МВР
Стара Загора да заплати на ищеца сумата от 1729,24 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за своеобразен извънреден труд от наднормочасове в
размер на 252,82 часа за целия процесен период 01.10.2016г. - 30.09.2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законовата лихва върху главницата от 1729,24 лв. от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът Областна дирекция на МВР Ст.Загора представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявените искове по
основание и размер и счита същите за неоснователни.
Заявява, че през периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е заемал
длъжността ст.полицай /ВПА/ в група OOP, сектор ОП към Първо РУ Ст.Загора при
ОД на МВР Ст.Загора, т.е. ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време е полагал труд на 12 - часови смени по график. При
полагането на труда за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. по утвърдения за
месеца график служителят е изпълнявал служебните си задължения, както от 08.00
ч. до 20.00 ч., така и от 20.00 ч. до 08.00 ч. и действително в работната му
смяна е налице полагане на нощен труд — от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Счита, че в процесния случай за държавните служители - полицейски органи,
какъвто е и ищецът /чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР/, приложение по отношение на нормите,
регламентиращи труда и работното време намират специалните разпоредби на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове, като тези актове изключват
приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория
служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на
техния статут. Уреждането на статута на държавните служители по чл.142, ал.1,
т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогира приложението на общия закон, в случая
КТ.
Заявява, че в конкретният случай относима е разпоредбата на чл. 187, ал.9
от ЗМВР, която предвижда редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните работи е издадена
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която е приложима
за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ бр.
14/2015 год.) Съгласно чл.3, ал.1 от посочената наредба - за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се
организира в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попада и
организацията на работното време на ищеца. В ал.З на същия текст е предвидена
възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Законът и
наредбата регламентират по един и същ начин полагането на нощен труд от
служителите, чийто статут се урежда от ЗМВР, като се предвижда възможност за
полагане на нощен труд в рамките на определен часови интервал и се определя
неговата продължителност. Сочи, че тук се проявява и специфика при уредбата по
отношение на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвежда
различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл.140, ал.1 -
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Заявява, че текста на чл.9, ал.2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост
Наредба, като и нормите на КТ са неприложими по отношение на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Счита също, че не е налице непълнота на
нормативната уредба по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА. Напротив, изрично е
уредена продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители
по ЗМВР, налице е и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително
възнаграждение за положен труд през нощта, не е налице разпоредба даваща
възможност за преизчисление на положеният нощен труд в дневен.
Заявява, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е
уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен
нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово
правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност
на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през
деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ).
Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на
правната уредба.
Счита, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и
организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което
е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на
1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР,
какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла
на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Заявява също, че в чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които
се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за
извънреден труд. ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на
същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа
извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от
категорията на ищеца — служители, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Сочи, че законодателят ясно разграничава
извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени
в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.
Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен размера на
възнаграждението за нощен труд през процесния период е заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. В т. 1 и на двете
заповеди е посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.”
Заявява, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането
на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува
в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща
като нощен по смиела на т.1 от Заповед № 8121 з-791 /28.10.2014 г. и заповед №
8121 з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
Счита, че за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния
служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е
необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното
работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно
време (график) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и
заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и
доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен,
последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове
за заплащане. Сочи, че следва да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от
29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно
изчисляване на работното време се извършва ежемесечно. В посоченото писмо
изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден
труд. Според МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което
не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането
на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния
труд /в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не
за заплащането на извънреден труд. Заявява, че ОДМВР - Стара Загора е заплащала
на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се установява
от представените платежни бележки - разпечатка от АИС ТРЗ. Положеният от ищеца
през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено. За положения от
ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час,
следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в
дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен
между 22.00-06.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и
заплатен, а не да се трансформира в дневен. Позовава се на писмо с изх.№
94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд
при сумирано изчисляване на работното време.
Заявява, че разпределението на работното време за заеманата от ищеца
длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен
от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното
управление. Отработените часове за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с
протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално
натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор „Финансово
осигуряване, управление на собствеността и социални дейности” за изплащане.
През исковия период са действали последователно подзаконови нормативни актове -
заповед № 81213-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, с чл.1 на които е изрично
разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между
22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Предвид горното счита
исковете за неоснователни и недоказани. Твърди, че на ищеца са заплатени всички
дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд, положен през процесния
период. Позовава се на съдебна практика на различни съдилища.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че през исковия период 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът И.Ж.И. е в служебно правоотношение с ответника, като е заемал следните
длъжността ст.полицай /ВПА/ в група OOP, сектор ОП към Първо РУ Ст.Загора при
ОД на МВР Ст.Загора.
Не е спорно също и се установява от представените писмени доказателства /Приложение
№6 за отчитане на отработеното време между 22,00ч и 06,00ч, Протокол Приложение
№1 за положен извънреден труд/, че ищецът е работил на смени по утвърден график
с продължителност от 24 часа и 12 часа, като в т.ч. е полагал труд и през
времето от 22,00ч. до 06,00ч.
Със Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед
№8121з-1429 от 23.11.2017г., на основание чл.179
ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, е определено за всеки отработен нощен час или част от
него между 22,00ч и 06,00ч на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
По делото да представени 36 бр. платежни бележки за периода м.10.2016г. до
м.09.2019г. за изплатени на ищеца възнаграждения, вкл. и за нощен труд.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, което не е
оспорено от страните се установява, че положеният от ищеца нощен труд по график
от 22,00ч до 06,00ч за периода м.10.2016г. до м.09.2019г. е в общ размер 1744
часа, които часове са начислени във фишовете за работна заплата. Вещото лице
сочи, че нощният труд не е бил преизчисляван с коефициент 1,143 за превръщането
му в дневен; за периода м.10.2016г. до м.09.2019г. след преизчисление на нощния
труд в дневен с коефициент 1,143 се получава 249,39 часа извънреден труд;
дължимото възнаграждение за положен извънреден труд възлиза на брутен размер 1739,15лв.,
а след приспадане на дължимите удръжки – 1565,23лв. Вещото лице дава заключение
също, че положения и отчетен нощен труд, без преобразуване в извънреден труд, е
начислен във фишовете за работна заплата на ищеца и изплатен с изплащането на
работните заплати.
Като взе предвид така обсъдените доказателства съдът
намира, че по делото не е спорно, че ищецът през исковия период е полагал труд
по служебно правоотношение с ответника като държавен служител в системата на
МВР, работещ на 12-часови и 24-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период, както и че е полагал труд и през нощта
между 22,00ч и 06,00ч.
Спорен по делото е въпроса за приложение на правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата
на структурата и организацията на работната заплата /НСОРС/, съгласно което при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, по отношение служебното правоотношение на ищеца.
Съдът намира, че в настоящия случай посоченото по-горе правило не намира
приложение.
Ищецът е държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и статутът му се урежда
със ЗМВР /чл.142 ал.2 ЗМВР/, който е специален спрямо КТ. Работното време на
държавните служители е регламентирано в чл.187 от ЗМВР и приетата на основание
чл.187 ал.9 ЗМВР. Чл.187 ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период; при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 06,00ч, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/чл.187 ал.3 ЗМВР/. В чл.187 ал.5 ЗМВР предвидена компенсация за работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно.
За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. по отношение редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. (отм, бр.40 от
02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. /отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на
ВАС по адм.д. №5450/2016г., обн. в ДВ бр.59 от 29.07.2016г./ От 02.08.2016г.
действа Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г/. И в трите Наредби, в чл.3 ал.3 е предвидено, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 06,00ч, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В Наредба № 8121з-407/11.8.2014г. /неприложима към настоящия случай, тъй като
е отменена преди процесния период/, в чл.31 е било предвидено, че отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч. се отчита с протокол; при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. тази регламентация
липсва. Предвидено е, че отработеното време между 22,00 и 06,00 часа се отчита
с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. Наредбите са издадени на
основание чл.187 ал.9 ЗМВР, който е специален спрямо общата уредба в КТ. Настоящия
състав счита, че липсата в последващите Наредби на изрична норма за
преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен представлява
нова специална уредба, отчитаща спецификата на дейността на държавните
служители, а не празнина и не съставлява липса на регламент за служителите на
МВР /каквото е твърдението на ищеца/. Напротив в ЗМВР и приложимите Наредби
ясно са уредени продължителността, отчитането, заплащането на труда, полаган от
държавните служители. Не е налице празнота в правото, която по силата на чл.46
ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Освен това кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на чл.9
ал.2 от НСОРЗ са: подневно отчитане на работното време; работа на смени;
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. В настоящия
случай две от тези кумулативно изискуеми предпоставки не са налице. Не е налице
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното – в КТ продължителността на работното време през нощта е 7 часа
/чл.140 КТ/, а в ЗМВР – 8 часа /чл.187 ал.3 ЗМВР/. Разлика в общата и в
специалната нормативната уредба относно продължителността на нощния труд спрямо
дневния обуславя и различната уредба в изчисляването и заплащането му, и обяснява
правило в чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получаващия се коефициент от 1.143, с който се
умножава броя часове нощен труд на работниците по трудово правоотношение, който
алгоритъм на преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца
по ЗМВР. Не е налице и работа по трудови норми за определяне на трудовото
възнаграждение. В този смисъл е и правното становище от 27.09.2019г. на проф.В.
Мръчков, което настоящият съдебен състав напълно споделя.
Изложените по-горе изводи не се разколебават и от уредбата на чл.188 ал.2 ЗМВР, съгласно който държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00ч и 06,00ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Специалната закрила
по КТ се изразява в допълнителни права и повишени изисквания към условията на
труда по отношение на някой категории работници и служители с оглед особените
им качества – непълнолетни, бременни жени, кърмачки, майки с деца до 3 години и
лица с намалена работоспособност, но не и към заплащането на труда. По
отношение на една от тези категории - бременни работнички или служителки, както
и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, нощния труд е
изцяло забранен /чл.313а вр. с чл.140 ал.4 КТ/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените обективно съединени
искове за главница се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъда отхвърлени.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Ж.И., ЕГН **********,*** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР
Ст.Загора, ЕИК *********, гр.Ст.Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от
старши комисар Стоян Стоянов, обективно съединени искове с правно основание чл.178
ал.1 т.3 ЗМВР за сумата от общо 1729,24лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, формиран след преизчисляването на
положения нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване е 50%, за
периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.Ж.И., ЕГН **********,*** да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР
Ст.Загора, ЕИК *********, гр.Ст.Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от
старши комисар Стоян Стоянов, разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: