Определение по дело №1124/2018 на Окръжен съд - Бургас

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

№  96                                           02.04.2019 г.                        град Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                                   наказателно отделение

На втори април                                                                      година 2019

В закрито заседание в следния състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ

                                                             ДАНИЕЛ МАРКОВ

                                                             ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Пепеляшев

ВЧНД № 1124 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК и е образувано по повод жалба от М.Г.Я. в качеството му на управител и представляващ „Е.“ ЕООД, чрез процесуалния им представител – адв. Венета Грънчева от БАК, против  Определение № 1763 от 06.11.2018 г. постановено по ЧНД № 4963/2018 г. по описа на РС – Бургас, с което в производство по  реда на чл. 243 ал. 3 и следващите от НПК, инициирано от пострадалото ЮЛ, е потвърдено постановление от 12.07.2018 г. на РП – Бургас, за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 346 ЗМ-266/2013 г. по описа на РУ при ОД на МВР – гр. Бургас, пор. № 1951/2013 г. по описа на РП - Бургас, в частта му относно предявеното спрямо Ж. К. Г. обвинение по чл. 331, ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Със същото постановление прокурорът е спрял наказателното производство по ДП ЗМ-266/2013 г. по описа на РУ – Созопол при ОД на МВР – гр. Бургас, пор. № 1951/2013 г. по описа на РП – Бургас.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че БРС изцяло е преповторил приетата от прокурора в постановлението му фактическа обстановка и е потвърдил атакувания акт. Навеждат се доводи, че деянието не е осъществено от неизвестен извършител, както счита БРП, а извършител на престъплението е привлеченото като обвиняем лице Ж. Г., който е направил признание на извършените от него деяния по дати, часове и място на извършване, както и подробни мотиви за това. Посочва се, че при проведеният на 04.07.2013 г. следствен експеримент обвиняемият доброволно  е завел разследващите на мястото на деянията, като е обяснил подробно как ги е извършил. Показал е нивите, които е запалил, както и как, и колко навътре в тези ниви е навлязъл. Твърди се, че обвиняемият е направил признание за стореното и пред трети лица, разпитани като свидетели – свидетелите С.С. и Д.Д.. Посочва се също така, че от заключението на СППЕ от досъдебното производство се установява, че обвиняемият Г. разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си, в състояние е правилно да възприема фактите, които са от значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, както и че той не страда от психично заболяване. Настоява се за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за прилагането на закона.

След като се запозна с изложеното в частната въззивна жалба на пострадалия М.Я. и след служебна проверка, БОС в настоящия съдебен състав намира следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва в срока по чл. 243, ал. 6 от НПК, а разгледана по същество се преценява като неоснователна поради следното:

Досъдебното производство е започнало срещу неизвестен извършител, за това, че на 30.06.2013 г. запалил земеделска нива в района на с. Росен, общ. Созопол, при което са нанесени значителни вреди на „Е.“ ЕООД с управител М.Г.Я. – престъпление по чл. 331, ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 от НК.

На 21.01.2014 г. в качеството на обвиняем е привлечено лицето Ж. К. Г. за престъпление по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 26.06.2013 г. в землището на с. Росен, общ. Созопол, местност „Дуван дере“ запалил земеделско произведение – нива засята с пшеница, блок земеделска земя код позиция 44500131567, обработвана от фирма „Е.“ ЕООД с управител М.Я., при което изгоряла зърнено-житна култура – пшеница на площ 188.6 декара или общо 75 440 кг. пшеница на стойност 22 632 лева и затова, че на 29.06.2013 г. при продължавано престъпление, в землището на с. Росен, общ. Созопол, местност „Памуците“ запалил земеделско произведение – нива засята с пшеница, обработена от фирма „Е.“ ЕООД с управител М.Я., при което изгоряла зърненожитна култура – пшеница с площ 30.8 декара общо 12 320 кг. пшеница на стойност 696 лева.

Предмет на въззивния съдебен контрол, упражняван от проверяващата инстанция е първоинстанционният съдебен акт, с който е потвърдено изцяло постановлението на БРП за частично прекратяване и спиране на наказателното производство ДП № 346 ЗМ-266/2013 г. по описа на РУ - Созопол при ОД на МВР – гр. Бургас, пор. № 1951/2013 г. по описа на РП – Бургас. В атакувания съдебен акт БРС изцяло споделя правилните изводи на БРП за недоказаност на обвинението при споделяне по безспорен начин фактическа обстановка. Според решаващия съд на първо място изготвената пожаро-техническа експертиза, както и повторната се обосновават от показанията на обвиняемия, дадени в разпита му като свидетел и на практика се ползва едно самопризнание. Обвинението не разполага с конкретни преки доказателства, застъпващи категорично вина на обвиняемия. Разследването не разполага и с достатъчно косвени доказателства, и то в количество, и от такова естество, че заедно да съставляват едно хармонично цяло, с което да са направят изводи относно основния факт на доказване.

Според проверяващата инстанция обосновано и законосъобразно БРС е възприел правните изводи на наблюдаващия прокурор за липса на конкретни преки доказателства за вината на обв. Г., както и не разполага и с достатъчно косвени доказателства. Следва да се отбележи, че се констатират съществени противоречия в показанията на свидетелите С.С. и Д.Д. относно причините за извършване на деянията от страна на Ж.Г., за които той сам е разказал пред тях, което в унисон с неговата умствена изостаналост – леко до умерена степен силно разколебават достоверността на неговото самопризнание.   

Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира за правилно, обосновано и законосъобразно атакуваното определение на БРС в частта му, отнасяща се до съдебния контрол по постановлението на БРП за частично прекратяване на наказателното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1763 от 06.11.2018 г. постановено по ЧНД № 4963/2018 г. на БРС, с което е потвърдено постановление на БРП от 12.07.2018 г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 346 ЗМ-266/2013 г. по описа на РУ – Созопол при ОД на МВР – гр. Бургас.

Определението е окончателно

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                         2.