РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Търговище, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря С. Ст. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530100402 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск от ищец: А. Ю. А. от гр.
Опака, общ. Опака, обл.Търговище против ответник: „ЕОС Матрикс“ ЕООД –
гр. София, по реда на чл.439 ГПК във вр. чл.124 ал.1 ГПК, че не дължи
вземане за сумата в размер на 24856.31 лв. представляваща неизпълнено
задължение по договор за кредит, тъй като вземането е погасено поради
изтичане на 5-годишна давност.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е получила на 26.03.2019 г.
постановление от 26.03.2019г. на Държавен съдебен изпълнител - М.М. по
изпълнително дело № 85/2011г. с което е уведомена, че на основание чл.433,
ал.1 т.8 от ГПК е прекратено изпълнителното производство по ИД №85/2011г.
по описа на СИС при ТРС за 2011 г. със страни -взискател „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД и длъжници: „БИЛД- 1828“ЕООД, З. М. З. и А. Ю. А..
Постановлението е влязло в сила на 04.04.2019 година.
След това ищцата направила необходимите справки в канцеларията на
ДСИ, запознала се с документите по изпълнителното дело и установила, че по
делото е приложен изпълнителен лист издаден № 913 от 07.06.2011г. по описа
за 2011 г. по Ч.гр. дело № 913/ 2011 г. по описа на РС-Търговище, на
основание чл.404, чл.405 и чл.406 от ГПК и Заповед за изпълнение на парично
1
задължение от 07.06.2011г. на РС-Търговище, по Ч.гр.д. № 913/2011 г. по
описа на РСТ, с който е осъдена да заплати на „ПроКредит
Банк/България/ЕАД" заедно с „БИЛД-1828" ЕООД и З. М. З. следните суми:
- Главница в размер на 29 394.13 лв., със законната лихва, считано от
06.06.2011г. до окончателното изплащане на задължението;
- наказателна лихва върху просрочената главница за периода 20.01.2011
г. до 01.06.2011 г. в размер на 1833.35 лв.;
- просрочена лихва за периода 07.02.2011г. до 01.06.2011 г. в размер на
847.44 лв., както и сумата от 641.50лв., представляващи разноски по делото.
Така също по изпълнителното дело е приложена молба вх.№
4031/26.08.2016 година от ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с която
ответника уведомява ДСИ за сключен договор за цесия между „ПроКредит
Банк/България/"ЕАД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
На 13.09.2016 година с вх.№ 4708/05.10.2016г. до Държавен съдебен
изпълнител, приложена по изпълнителното дело, ответникът уведомява ДСИ,
че актуалният размер на дълга към дата 13.09.2016 година е 24 856.31 лева
/двадесет и четири хиляди осемстотин петдесет и шест лева и тридесет и една
стотинки/, от които: 13 976.63 главница, 8 676.13 лева лихва, 2 201.55 лева
разноски; 2.00лева такси.
За времето от 05.10.2016 година до 26.03.2019г. по изпълнителното дело
не са постъпвали молби от взискателя за извършване на справки или
изпълнителни действия, нито пък са извършвани такива от държавния
съдебен изпълнител.
Задълженията, визирани в изпълнителния лист и описани като актуален
размер на дълга към дата 13.09.2016г. - обективирани в молба №
4708/05.10.2016 на взискателя „ЕОС МАТРИКС"ЕООД в полза на ищцата е
изтекла общата погасителна давност установена в чл.110 от ЗЗД, а именно:
Изпълнителният лист издаден на 07.06.2011 г. от Районен съд гр.
Търговище на основание Разпореждане, Заповед за изпълнение от 07.06.2011г.
по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д.№ 913 от 2011 г.на ТРС, давността съгласно чл.114
от ЗЗД е започнала да тече от 07.06.2011 г. Счита, че дори и от 05.10.2016г.,
поради изтичане на общата 5-годишна давност на осн. чл.110 ЗЗД,
задължението и е погасено по давност.
2
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че не дължи установените с влязла в
сила заповед за изпълнение по Ч.гр.д.№ 913/2011 г. на РСТ, въз основа на
която е издаден изпълнителен лист от 07.06.2011 год., а именно:
- 13 976.63 лева по договор за кредит със законната лихва от
16.06.2011г. до изплащане на вземането, както и
- 8 676.13 лева лихва;
- 2 201.55 лева разноски;
- 2.00 лева такси, поради погасяване им по давност и респективно на
възможността за принудително изпълнение.
Редовно призована ищцата не се яви лично и няма упълномощен
процесуален представител в открито заседание. С молба от пълномощника и
– адв.Р. Д. Вх.рег.№ 5200/10.06.2025г. са представени писмени бележки, в
които поддържа предявения иск по допълнително изложените аргументи, и
списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба подаде в срока и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска изцяло за
неоснователен.
Посоченото изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, с нарочно Постановление на съдебния изпълнител от 26.03.2019г.
Последващи действия по принудително изпълнение не са предприемани,
изпълнителният лист се намира по делото и няма намерение от страна на
кредитора да се образува ново изпълнително дело срещу ищеца.
Относно допустимостта на предявения иск:
Към настоящия момент не е налице висящо изпълнителното
производство по описаното задължение в исковата молба. Изпълнителното
производство, което е било образувано за задължението, въз основа на
изпълнителен лист от 07.06.2011г., издадени по ЧГД № 913/2011г. по описа на
Районен съд - Търговище, е прекратено с нарочно постановление на
държавния съдебен изпълнител на дата 26.03.2019г. Вземането, предмет на
изпълнение, като материално право се удостоверява в изпълнително
основание. Давността не засяга това право, а само възможността на кредитора
да упражни принуда. Съответно на твърденията, изложени в исковата молба,
3
ищецът, предявявайки иск по чл.439 от ГПК, търси отричане на правото на
принудително изпълнение, което има процесуална природа и се удостоверява в
изпълнителен лист. Ето защо, за да бъде легитимиран да отрича процесуално
право, то ищецът следва да е страна и в процесуално отношение и законът да
предвижда съответния иск. Именно такъв е иска на длъжника срещу
предприетото спрямо него изпълнение, като по реда на чл. 439 ГПК
длъжникът може да се позове на отпадането поради новонастъпили факти
както на материалното право, така и на упражненото процесуално право въз
основа на изпълнителния лист. Затова само ако е налице процесуалното
правоотношение по принудително изпълнение длъжникът може да предяви
насрещното си възражение чрез специалния отрицателен иск срещу правото
на изпълнение. Без такова правоотношение обаче липсва интерес от защита по
общия ред. От страна на кредитора, не е налице намерение да образува ново
изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист. При тези
факти следва да се приеме, че към датата но депозиране на исковата молба
ответникът не е дал повод за завеждане на делото.” Определение № 478 от
30.08.2023 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 382/2023 г.
След прекратяване на изп.дело не са предприети действия по
принудително изпълнение, поради което не е налице и правен интерес от
предявяване на иска - така Определение № 128 от 11.03.2024г. по ВЧГД
114/2024 ОС Пазарджик: Решение № 158 от 13.02.2024г. на PC Плевен по ГД
№ 2335/2023г. Определение № 724 от 21.03.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр.
д. № 364/2022 г. Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019
г., III г. о., ГК. В процесния случай не е налице една от абсолютните
процесуални предпоставки, а именно - правен интерес, тъй като към
настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство и
предприети действия по процесуална принуда.
Правната сфера на ищеца не е накърнена поради това, че съществува
изпълнителния титул. В закона липсва ред и процедура, която да задължава
кредитора да унищожи или върне изпълнителния лист при изтекла давност.
Преценката дали ответникът е дал повод за иска , е поведението му след, а не
преди погасяване на вземането по давност. Кредитор който продължава
активно да търси принудително изпълнение след като е изтекла давност, е
приемливо да понесе и отговорност за разноски по иска, за разлика от
настоящия случай, при който ответникът добросъвестно е преустановил
4
всякакви действия след настъпване на давността. - така в мотивите на
Определение № 744/18.04.2023г. по ч.гр.д.№ 1170/2023г. по описа на ВКС,
трето гражданско отделение.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна
процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото.
Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Когато
ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на
иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва
правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване
на правото на иск.;
Относно основателността на предявения иск:
Следва да се има предвид, че съобразно господстващото становище в
правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност
не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД.
Давността не погасява самото вземане, тъй като с изтичането на определения
период от време законодателят свързва друга правна последица, а именно
невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по
принудителен ред спрямо длъжника. Възражението за изтекла погасителна
давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за
съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовава на
давност предметът на предявения иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността. Така Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2828/2018 г., Ill г. о., ГК.
В процесния случай в исковата молба не се оспорва неизпълнението по
сключените договори за кредит, нито дължимостта на сумите, а единствено
липсата на притезателно право на принудително изпълнение, което не следва
да се приравнява на несъществуване на вземането.
5
Тъй като материалното право на кредитора продължава да съществува
дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в
диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи,
след като той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за
признаване на установено, че ищеца не дължи на ответното дружество
процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е неоснователен,
защото вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново
качество - естествено вземане. Разбирането, че след погасяването по давност
кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи“,
категорично противоречи на нормативната уредба на института на
погасителната давност.
По изведените правни въпроси е налице трайна преобладаваща практика
на ВКС, изразена постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение
№ 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. I г. о., определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г. о., определение №
420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., Ill г. о. на ВКС и др. В цитираните
съдебни актове е прието, че чрез отрицателния установителен иск за
несъществуване на вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича
материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността
вземането продължава да съществува, но то не може да събере със средствата
на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо
/чл. 118 ЗЗД/.
Ето защо така предявеният иск е недопустим, поради липсата на
положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес в
настоящото производство, както и липса на предмет, тъй като не е налице
активно изпълнително производство за събиране на вземането, поради което
производството да бъде прекратено.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявените
искове и в случай, че ищцата претендира да й бъдат заплатени разноските за
адвокатско възнаграждение, които са направени, ответникът прави
възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа
сложност на делото.
Редовно призован ответникът няма упълномощен процесуален
6
представител в открито заседание.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно обстоятелството, че със заповед № 483/07.06.2011г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 1913 / 2011г. по описа на Районен съд – Търговище,
е разпоредено на длъжниците: „БИЛД-1828“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Република“ № 16, ет.7,
ап.19; З. М. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул.
***************; А. Ю. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Опака, общ.
Опака, обл. Търговище, ул. ***********, да заплатят на кредитора „Про
Кредит Банк /България/“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,, общ. Столична, бул. „Тодор Александров“ № 26,
представлявана от П. С. С., М. Д. П., Р. В. Т., Е. Х. Ц. и пълномощник –
юрисконсулт М. В. М., общо сумата от 29394.13 лв., представляваща
просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2011г. до
окончателното изплащане на задължението; наказателна лихва върху
просрочената главница за периода от 20.01.2011г. до 01.06.2011г. в размер на
1833.35 лв.; просрочена лихва за периода от 07.02.2011г. до 01.06.2011г. в
размер на 847.44 лв., въз основа на представен Договор за прокредит спринт
№ 121-612987/09.08.2010г. и извлечения от счетоводните сметки на банката,
както и сумата от 641.50 лв., представляваща разноски по делото, които суми
да бъдат изплатени по посочената банкова сметка.
Въз основа на посочената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е
издаден по същото ч.гр.д. № 913/2011г. по описа на РСТ, изпълнителен лист
от 07.06.2011г. за осъждане на тримата, посочени длъжници, които да
заплатят солидарно на кредитора дължимите суми.
Въз основа на издадения на 07.06.2011г.. изпълнителен лист и по молба
от 27.07.2011г. на взискателя „Про Кредит Банк /България/“ АД – София е
образувано на 27.07.2011г. против тримата длъжници изпълнително дело №
85/2011г. по описа на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Районен съд
– Търговище /РСТ/.
Съгласно уведомително писмо от ДСИ при РСТ, Вх.рег.№
4618/22.05.2025г. на РСТ, изпълнително дело № 85/2011г. по описа на ДСИ
7
при РСТ е прекратено на 13.05.2019г. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,
предадено е в архив през 2019г. и съответно е унищожено през 2025г.
Приложено изпратени са само заверени ксерокскопия от документите от
същото изп.дело, подлежащи на съхранение след неговото унищожаване, и
справка от деловодната програма на Съдебно-изпълнителна служба.
От приложената справка от деловодната програма на СИС при РСТ е
видно, че изп.д. № 85/2011г. е перимирано на 13.05.2019г. на осн. чл.433 ал.1
т.8 от ГПК под № 151/2019г. и е унищожено под № 39/2005г. т.е. след
около 6 години след перемпцията. Съгласно чл.65 ал.1 т.2 от Правилника за
администрацията в съдилищата, внесените в архива дела и други книжа се
съхраняват: в районните съдилища, службите по вписванията и
съдебноизпълнителните служби – 5 години. След изтичане на 5-годишния
срок за съхранение на внесеното дело в архив, то се унищожава.
Също от приложената справка от деловодната програма на СИС при
РСТ се установи, че по изп.д. № 85/2011г. по описа на РСТ са правени
множество справки за гражданско състояние и за наличие на движимо и
недвижимо имущество на длъжниците. На ищцата А. Ю. А. като длъжник по
изп.д. № 85/2011г. е била връчена покана за доброволно изпълнение на
29.07.2011г. При извършените справки от НАП-Варна, офис-Търговище; от
ОСЗГ-Търговище и Попово; от ОДМВР е отговорено, че лицето няма
задължения; няма собствени земи и гори; няма регистирани МПС.
На 24.10.2011г. е насрочена дата за извършване на опис. Насрочена е
публична продан, нестанала, за което ищцата е уведомена на 16.01.2012г. След
това е насрочена друга продажба, за което е и връчено съобщение на
11.05.2012г.
С разпореждане на ДСИ от 15.07.2016г. уведомяват ищцата като
длъжник по изп.д. № 85/2011г., че на мястото „Про Кредит Банк /България/АД
като взискател конституира „ЕОС МАТРИКС"ЕООД. Разпореждането не е
връчено с отбелязване от 26.07.2016г. от връчителя, че лицето е в Германия.
Това разпореждане на ДСИ кореспондира с представените от ищцата по
настоящото дело копия от молби от „ЕОС МАТРИКС"ЕООД , регистрирани
при ДСИ при РСТ на 26.08.2016г. и на 05.10.2016г., с които уведомява за
извършената цесия от „Про Кредит Банк /България/АД и за актуалния размер
на вземането.
8
Несъмнено е, че на осн. чл. 3 т.2 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13.03.2020г. /обн. ДВ бр.28/24.03.2020г./ , изм. съответно с § 2 от
ЗИДЗМДВИПОРНС /ДВ бр.34 от 09.04.2020г./ , за срока от 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти.“ Съгласно § 12 т.3 б. „б“/. от ПЗР на ЗИДЗЗ /ДВ бр.44 от
13.05.2020г./ и във вр чл.5, ал.2 изр.1-во от ЗМДВИПОРНСПП : По време на
извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат
запори на банкови сметки на физически лица, запори върху трудови
възнаграждения и пенсии, както и извършване на описи на движими вещи и
недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за
издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови
възнаграждения. Следователно в срока от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.
съдебният изпълнител не може да налага запори по банкови сметки и не може
да извършва опис на движими вещи и недвижими имоти, на длъжник -
физическо лице. А съгласно § 13 от ПЗР същия ЗИДЗЗ /ДВ бр.44 от
13.05.2020г./, сроковете спрели да текат по време на извънредното положение
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в ДВ т.е. от 21.05.2020г. Така по силата на цитираните по-горе законови
разпоредби, погасителната давност е спряла да тече от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. включително.
Доколкото няма други данни към момента, размерът на дълга според
взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД по молбата му –Вх.рег.№ 4708/05.10.2016г.
по описа на ДСИ при РСТ е 13 976.63 лева по договор за кредит със законната
лихва от 16.06.2011г. до изплащане на вземането, както и 8 676.13 лева лихва;
2 201.55 лева разноски; 2.00 лева такси.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка прави
следните правни изводи:
Съгласно Глава 39 „Защита срещу изпълнението“, Раздел ІІ „Защита по
исков ред“, чл.439 от ГПК: ал.1 - Длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението и ал.2. – Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай, като
9
дата на приключване на съдебното дирене следва да се има предвид: по Ч.гр.д.
№ 913/2011г. по описа на РСТ – дата 07.06.2011г. на заповедта по чл.417 ГПК.
Заповедта по чл.417 ГПК в заповедното производство по Ч.гр.д. е
изпълнително основание, издадено в съдебното производство по посоченото
дело.
Въз основа на изпълнителното основание е издаден на 07.06.2011г. по
Ч.гр.дело изпълнителен титул – това е изпълнителният лист.
Ответникът по настоящото гр.дело - „ЕОС Матрикс“ ЕООД след
извършената през 2016г. цесия е взискател по изп.дело № 85/2011г. по описа
на ДСИ при РСТ.
Ищецът – А. Ю. А., в настоящото исково производство е един от
солидарните длъжници /наред с „БИЛД-1828“ ЕООД и със З. М. З./ в
изпълнителното производство и иска да бъде признато за установено, че не
съществува правото на ответника да търси вземането си по принудителен ред,
който е взискател в изпълнителното производство, за което вземане е издаден
изпълнителен лист на 07.06.2011г., тъй като то е погасено поради изтичане на
предвидената от закона давност, считано от 05.10.2016г. /когато е уведомена за
цесията и за актуалния размер на задължението/ до 05.10.2021г. Счита, че най-
късно към 05.10.2016г. са били изискуеми всички плащания от страна на
кредитополучателя /ищеца/ по визирания по-горе договор за банков кредит -
Договор за прокредит спринт № 121-612987/09.08.2010г., а от гледна точка на
давността е без значение вида на тази изискуемост (предсрочна или не ) и
задължението за главница заедно с акцесорните вземания за законни лихви, се
е погасило по давност с изтичането на предвидената в закона 5-годишна обща
погасителна давност.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По
силата на чл.111 ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват и
вземанията за обезщетения, за лихви и други периодични плащания. Съгласно
чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. На осн. чл.116, б.в/. от ЗЗД, давността се прекъсва: с
предприемане на действия за принудително изпълнение. По силата на чл.117
ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност, ал.2 - ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
10
всякога пет години. За разлика от прекъсването, при спирането на давността –
след спирането не започва да тече нова давност, а продължава вече
започналата давност.
С предприемането на действия по принудително изпълнение по ИД №
85/2011г. по описа на ДСИ при РСТ, погасителната давност е прекъсната.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. по
тълкувателно дело № 3/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС /докладчик съдия Б.
И./, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
От това следва в конкретния случай, че докато трае изпълнителния
процес относно вземането по ИД № 85/2011г. по описа на ДСИ при РСТ,
погасителна давност не тече в периода от образуването му на 27.07.2011г. до
26.06.2015г. Погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г. и би
следвало да изтече на 26.06.2020г.
Това, което се установи несъмнено и категорично от писмените
доказателства е, че по отношение на длъжника А. Ю. А. са извършвани
изпълнителни действия три пъти: на 24.10.2011г. е насрочена дата за
извършване на опис; насрочена е публична продан, нестанала, за което ищцата
е уведомена на 16.01.2012г. ; след това е насрочена друга продажба, за което е
и връчено съобщение на 11.05.2012г. Но и трите действия са предприемани
преди началото на давността т.е. преди 26.06.2015г.
По същия начин взискателят е искал извършване на изпълнителни
действия през 2011 и 2012г.. т.е. преди началото на давността т.е. преди
26.06.2015г. спрямо и другите двама длъжници /„БИЛД-1828“ ЕООД и със З.
М. З./.
Започналата да тече петгодишна давност по отношение на длъжника А.
Ю. А., считано от 26.06.2015г. е спряла да тече в периода от 13.03.2020г. до
20.05.вкл.2020г. по силата на ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължила да
тече от 21.05.2020г. и тя е изтекла до 03.09.2020г. вкл.
Безспорно е, че след извършваните изпълнителни действия от ДСИ при
РСТ през 2011, 2012 г. и след началото на давността на 26.06.2015г. до
11
предявяване на иска – 14.03.2025г. не са искани от взискателя и не са
предприемани изпълнителни действия.
Изп.д. № 85/2011г. е перимирано на 13.05.2019г., на осн. чл.433 ал.1 т.8
от ГПК.
Независимо, че към момента не е налице висящо изпълнително
производство, висящо изпълнително дело, предявеният иск с прано основание
по чл.439 от ГПК е допустим, тъй като за ищцата е налице правен интерес. В
този смисъл, съдът се придържа към актуалната съдебна практика, напр.
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията И. П., в което се казва: „Длъжникът има правен интерес от
установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за
което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза
на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да я зачете. Перемцията не изключва принудителното изпълнение,
защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за
изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания
нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него
изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че
съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.“. В
същия смисъл е и Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1660/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р. Б., съгласно което:
„Настоящият състав споделя възприетата от касационните състави,
несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове,
допустимост на така заведения отрицателен установителен иск, независимо от
липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към
момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
12
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл.
спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори
такива да не биха били заявени, обаче, както е в настоящия случай, достатъчен
е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране
на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би
могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за
препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и
обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за
обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера.“ Също
така, съгласно Решение № 50041 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 20/2022 г.,
I т. о., ТК, докладчик съдията К. Г.: „При уважаване на отрицателния
установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази
хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително
производство. Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на
иска по чл. 439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на
прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни
последици на това прекратяване. Правен интерес от предявяване на иска по
чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на
кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска
образуване на изпълнително производство.“
Съдът е длъжен да отбележи съществената разлика между
прекратяването на изпълнителното производство /изпълнително дело/, поради
изтичане на двугодишния срок, в който взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, по реда на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и
погасяването на материалното право на взискателя, поради изтичане на
давността по чл.110 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
предвижда, че изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Касае се до
процесуален срок изтичането, на който води само до прекратяване на
изпълнителното производство, но не и до погасяване на материалното право,
за чието принудително изпълнение е било образувано това производство.
13
Материалното право не възниква с образуването на изпълнителното
производство и не се прекратява с него. То съществува самостоятелно и може
да бъде погасено с изпълнението му или с изтичането на предвидения в закона
давностен срок и съответното направено възражение на длъжника в тази
насока. Самото прекратяване на конкретното изпълнително производство не
води до погасяване на правото на принудително изпълнение за материалното
право и то може да бъде реализирано принудително в последващо
изпълнително производство. Затова изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК не води до погасяване на материалното право, предмет на
изпълнението, поради което и не обосновава недължимост на същото.
Последиците от перемирането на изпълнителното производство при
продължило повече от две години бездействие на взискателя са от
процесуален характер - те водят до неговото прекратяване, но предявеният за
изпълнение изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително
основание. Материалното право на взискателя продължава да съществува.
Перемирането е основание по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване само на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не
заличава прекъсването на давността за изпълняемото право, последвало от
извършените преди това по същото производство валидни изпълнителни
действия. В този смисъл е съдебната практика – напр. Определение № 50 от
4.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4495/2019 г., IV г. о., ГК и др.; Решение №
700 от 1.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 326/2008 г., II т. о.; Определение № 981
от 10.06.2010 г. на САС по ч. гр. д. № 862/2010 г., ТК, 3-ти с-в; Решение от
11.01.2008 г. на ОС - София по гр. д. № 1258/2007 г., ГО.
Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален
характер, изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.
Перемпирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и
се отчита при възражение за изтекъл давностен срок - Решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. За прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
14
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение, е погасено поради давност. /Решение № 325 от 13.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК. / В този смисъл е и Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК: "когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. "
На осн. чл.116 б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Изпълнителният процес обаче не може
да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. В този смисъл следва да се имат предвид
разясненията дадени в мотивите по т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013г.
от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС,
докладчик съдия Б. Б.. Съгласно т.10 от визираното тълкувателно решение:
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
15
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 2/2023г. от 04.07.2024г.
постановено по Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС /докладвано
от съдия Е. Т. и съдия М. Ж./: „Погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.“ От разясненията, дадени в мотивите по т.3 на
визираното тълкувателно решение следва:
Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни
правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в
интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства
и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително
изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание
и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа
висящността на изпълнителния процес със своята активност.
Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие
прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят
губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените
разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка,
постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи.
16
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист.
За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо
е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява
възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.
Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва
сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане
на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният
изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
В конкретния казус, предвид изяснените по-горе фактическите
обстоятелства и предвид изложените съображения в съдебната практика, е
видно, че взискателят след началото на давността от 26.06.2015г. не е искал
извършване на изпълнителни действия и въпреки перимиране на изп.дело до
изтичане на 5-годишния период – до 26.06.2020г.
От изложеното по-горе закономерно следва извода, че петгодишна
давност по отношение на длъжника А. Ю. А., започнала да тече от
26.06.2015г. е спряла да тече в периода от 13.03.2020г. до 20.05.вкл.2020г. по
силата на ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължила да тече от 21.05.2020г.
и тя е изтекла до 03.09.2020г. вкл., тъй като в този период взискателят не е
предприел изпълнително действие, с което да прекъсне давността.
Само в допълнение на изложеното, съдът отбелязва по отношение на
солидарните длъжници /„БИЛД-1828“ ЕООД и З. М. З./:
Отношения между солидарните длъжници са регламентирани с
разпоредбите по чл.121-чл.127 ЗЗД. Съгласно чл.125, ал.1 от ЗЗД,
17
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо
когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу
освободените вследствие на давността. Но по силата на чл.125 ал.2 от ЗЗД,
отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие
спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу
освободените вследствие на давността. Съдът се придържа към актуалната
съдебна практика на ВКС напр. Решение № 24 от 12.01.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 4002/2023 г., III г. о., ГК. Всяко задължение се погасява по давност
самостоятелно. Кредиторът може да иска изпълнение от солидарния длъжник,
чието вземане не е погасено по давност. Спирането и прекъсването на
давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за
останалите – чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Отказът на един от солидарните длъжници от
изтекла давност не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници – чл.
125, ал. 2 ЗЗД. След като отделни и самостоятелни облигационни
правоотношения свързват кредитора с всеки от длъжниците, по всяко от
правоотношенията могат да бъдат постановени различни съдебни решения/
вкл. по искове по чл. 439 ГПК, основани на изтекла в изпълнителния процес
погасителна давност/. Решението постановено между кредитора и един от
солидарните длъжници не може да има значение на пресъдено нещо за
останалите / в този см. Ал. К., "Облигационно право" - обща част, изд. 2002 г.,
стр. 528/. Всеки от солидарните длъжници е самостоятелна страна и в
изпълнителния процес и се намира в самостоятелно правоотношение със
съдебния изпълнител, независимо от обединяващото ги обстоятелство, че
предмет на изпълнителния процес е едно и също изпълняемо право. При
осъдени при условията на пасивна солидарност длъжници може да се
осъществи принудително изпълнение върху имуществено право само на
единия.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че предявеният
отрицателен установителен иск на ищеца, че не съществува вземането спрямо
него на ответника, като погасено поради изтичане на общата 5-годишна
давност /от 26.06.2015г. до 03.09.2020г./, тъй като в този период взискателят
не е предприел изпълнително действие, с което да прекъсне давността, се
явява основателен, поради което и следва да бъде уважен. Този извод се
отнася, както за главницата, така и за вземанията за лихвите, които са
18
безспорно установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
В този смисъл съдът се придържа изцяло към най-актуалната практика
на ВКС, отразена напр. в Определение № 2542 от 18.09.2023 г. на ВКС по к.
гр. д. № 4218/2022 г.; Определение № 1910 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. №
4029/2022 г., III г. о., ГК; Определение № 831 от 25.04.2023 г. на ВКС по к. гр.
д. № 3616/2022 г.; Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1030/2022 г., IV г. о.; Решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г.
на ВКС, III г. о. и др. В посочените съдебни актове на касационната
инстанция е прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок
на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както
когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с
влязла в сила заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години /без значение колко кратка е била
началната давност/. Заповедта за изпълнение, обаче замества съдебното
решение като изпълнително основание. Заповедта за изпълнение се ползва със
стабилитет, сходен по последици със силата на пресъдено нещо, за разлика от
определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.)..Тя установява с обвързваща страните сила,
че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението. След влизане в сила на
заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си
установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно
дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато
вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са
настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е
влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът
по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а
в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила,
започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД),
независимо от характера на вземането.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото исково производство разноски, като са представени
писмени доказателства за: внесена държавна такса от 50 лв. и действително
19
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което е
минималният размер по чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, или общо 1050 лв. , на осн. чл.78 ал.1
ГПК като е представен и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, п.к. 1766, район „Младост“,
кв. „Младост-4“, ул. „Бизнес Парк-София“ № 1, сграда 15, вх.А, ет.4,
представлявано от Т. В. - управител, чрез пълномощник-юрк. М. М. и на А.
Ю. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Опака, общ. Опака, обл. Търговище, ул.
**********, чрез пълномощник адв. Р. Д., съдебен адрес: гр. Свети Влас, кв.
„Русалка“ № 131, ет.1, че НЕ СЪЩЕСТВУВА правото на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, п.к. 1766, район
„Младост“, кв. „Младост-4“, ул. „Бизнес Парк-София“ № 1, сграда 15, вх.А,
ет.4, представлявано от Т. В. - управител, чрез пълномощник-юрк. М. М.,
като кредитор, да търси вземането от А. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Опака, общ. Опака, обл. Търговище, ул. ********, чрез пълномощник адв. Р.
Д., съдебен адрес: гр. Свети Влас, кв. „Русалка“ № 131, ет.1, за сумата от 13
976.63 лева по договор за кредит -Договор за прокредит спринт № 121-
612987/09.08.2010г., ведно със законната лихва от 16.06.2011г. до изплащане
на вземането, както и 8 676.13 лева лихва; 2 201.55 лева разноски; 2.00 лева
такси, за което е издаден на 07.06.2011г. изпълнителен лист въз основа на
заповед № 483/07.06.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 913 / 2011г. по описа на
Районен съд – Търговище, тъй като е погасено поради изтичане на
петгодишна погасителна давност, на осн. чл.439 ГПК и във вр. чл. 110 и
чл.117 ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.
София, п.к. 1766, район „Младост“, кв. „Младост-4“, ул. „Бизнес Парк-София“
№ 1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано от Т. В. - управител, чрез
пълномощник-юрк. М. М. ДА ЗАПЛАТИ на А. Ю. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Опака, общ. Опака, обл. Търговище, ул. *********, чрез
20
пълномощник адв. Р. Д., съдебен адрес: гр. Свети Влас, кв. „Русалка“ № 131,
ет.1, сумата от 1050 лв. , представляваща направени разноски в настоящото
исково производство, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
21