РЕШЕНИЕ
№…………
гр. Перник, 25.03.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VII-ми
състав, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия : Явор Джамалов
и при участието на секретаря : Катя
Василева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05158 описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
По изложените в
исковата молба обстоятелства, ищцовото дружество, е поискала да бъде признато
за установено по отношение на К.Й.М., дължи сумата от 1 408,80 лева
/хиляда четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки / 1/2 идеална
част от общия дълг в размер на 2 817,60 лева, представляваща стойността
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в град Перник, кв."Проучване”
бл.10, вх. Б, ап. 26, от които главница
в размер на 1 230,51 лв., представляваща
1/2 идеална част
от общата главница в размер на 2 461,01 лв., за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., включително; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 178,30 лв., представляваща 1/2
идеална част от общата законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 356,59 лв. за периода от 08.07.2014г.
до 30.12.2016г., както и законната лихва върху главницата от 1 230,51 лв;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до
окончателното изплащане на сумата.
до окончателното изплащане на сумата.
Ответника е оспорил предявеният иск по основание и размер, като твърди
на първо място, че не е ползвател на топлоснабденото жилище, и не е в договорни
отношения със същото.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за
установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че за
периода 2009-2013г. за който се отнася задължението на ответника, действа Закона за енергетиката влязъл в сила
на 05.03.2004г. и отменящ ЗЕЕЕ/отм./. В чл.154 ал.1 от ЗЕ предвижда, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост
– присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. По делото е представена данъчна декларация по
чл.14 от ЗМДТ, подадена от Пламен Георгиев Милошев, който е декларирал, че е
собственик на половината идеални части от топлоснабдения имот а другата
половина е собственост на ответницата, както и че жилището е било закупено,
чрез договор на 31.03.1994г. Представен е и Препис извлечение от сключен
граждански брак въз основа на акт за граждански брак №0075 от 20.02.1983г., от
който се установява, че Пламен Георгиев Милошев е съпруг на ответницата от
посочения момент до 12.02.2019г., както и че топлоснабденото жилище е било
закупено по време на брака. Съгласно действащата редакция на СК, към момента на
придобиване на жилището същото е придобито в режим на СИО, между двамата
съпрузи. Съответно всеки един от съпрузите отговора за задълженията на семейството
солидарно с другия, но доколкото се претендира половината от дължимите суми,
няма законова пречка съдът да разгледа и така предявения иск, независимо, че в
СИО не е налице притежаване на конкретни идеални части от общата вещ.
Процесуалния представител на ищеца е посочил в съдебно заседание, че не е била
уважена молбата за приставяне на договора за покуко пораджба на жилището.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице достатъчно доказателства да се
приеме, че ответницата е потребител на топлинна енергия, доколкото ищцовата страна е в обективна
невъзможност да представи други писмени доказателства, като съответно тежестта
на оборването на представените писмени доказателства пада върху ответната
страна, която не е сторила това.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова
- ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като
съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за
постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон,
който урежда договорните отношения между страните само по отношение на
договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по
отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия,
КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите
се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната
топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или
на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал.
1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово
разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност
/за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, БТВ . Потреблението на
топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а
що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на
премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.
Ответната страна не
оспорва, начина на начисление на сумите и техния размер. Оспорва се, че
ответницата е потребител на топлоенергия. Предвид на това исковете се явяват и
доказани по размер, съобразно представеното извлечение от партидата на
ответницата.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
По делото не са представени доказателства
до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид
обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че
плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид
на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде
осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2014г.
до 30.12.2016г., На същото правно
основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.03.2018г.
до окончателното и изплащане.
Както бе посочено от ответната страна с
депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на
ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата
на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това
вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 13.03.2015г.
/ предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК - 13.03.2018г./, са били погасени по давност. Предвид
горното съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което за периода
от 13.03.2015г. до 30.04.2016г. ответника дължи сумата от 1499.02 лева,
представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност
за топлофициран имот находящ се в гр.Перник, кв."Проучване” бл.10, вх. Б, ап. 26, половината от която е в
размер на 747.04 лева и законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 203.15 лева, за периода от 01.05.2016г. до 30.12.2016г., половината от която
сума е в размер на 101.57 лева. Предвид на горното така предявените искове се
явяват основателни за половината размери
главница и лихва, като до пълните предявени такива за главница и лихва следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни поради погасяване по давност.
С
оглед изхода на делото, ответника следва да бъдат осъден да заплати направените
разноски от ищцовата страна в настоящето производство и разноските сторени от
ищеца в заповедното производство изчислени
съобразно уважената част на исковите претенции и съгласно представения
списък с разноските по чл.80 ГПК, в общ размер в на 262.16 лева.
Следва да бъдат присъдени и разноски в полза
на ответната страна съобразно отхвърлената част на исковите претенции в
настоящето и в исковото производство и в заповедното производство в общ размер
на 318.10 лева.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Й.М.,***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 747.04
лева 1/2 главница от общия дълг представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град Перник, кв."Проучване”
бл.10, вх. Б, ап. 26, за периода от 13.03.2015г. до 30.04.2016г. включително, законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 101.57 лв., представляваща 1/2
от общата законна лихва за забава на
месечните плащания, за периода
от 01.05.2016г. до 30.12.2016г., както и
законната лихва върху главницата от 747.04
лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
13.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
пълните размери от 1 230,51 лв., представляваща
1/2 идеална част
от общата главница в размер на 2 461,01 лв., за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., включително; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 178,30 лв., представляваща 1/2
идеална част от общата законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 356,59 лв. за периода от 08.07.2014г.
до 30.12.2016г., ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни и недоказани, поради изтекъл три годишен давностен
срок.
ОСЪЖДА К.Й.М.,***, да заплати "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” направените разноски от ищцовата страна в
настоящето производство и разноските сторени от ищеца в заповедното производство
изчислени съобразно уважената част на
исковите претенции и съгласно представения списък с разноските по чл.80 ГПК, в
общ размер в на 262.16 лева.
ОСЪЖДА
"ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на К.Й.М.,*** , разноски отхвърлената част на исковите претенции в
настоящето и в заповедното производство в общ размер на 318.10 лева.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №1677/2018г. по
описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис
от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: