Р Е Ш
Е Н И Е № 520
гр.Пловдив,18.04. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на осемнадесети април през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Иван Бекяров
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
гр.д.№ 692/2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.435
във вр. с чл.433 ал.1 т.1 във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.
Постъпила е жалба от ЗК
“Уника“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул.“Тодор Александров“ № 18, в качеството на длъжник, чрез юрк. Г.П., против Разпореждане
от 30.01.2018г. на ЧСИ Иво Кралев, рег. № 907, по изп.д.№ 20189070400044, с което е оставено
без уважение искането на дружеството, инкорпорирано във Възражение от
26.01.2018г. за прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433 ал.1
т.1 от ГПК, и с което е отказано намаляването поради прекомерност на осн. чл.78
ал.5 от ГПК предявеното за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. чрез намаление до размера от 200лв. Моли да бъде отменено и вместо това да се
постанови съдебен акт, с който да се
отмени отказа за прекратяване на изп. дело и да се постанови връщане на
преписката на съдебния изпълнител със задължителни указания за прекратяване,
както и да се уважи съда искането за намаление на претендираното за заплащане от
взискателя М.Т.И. адвокатско
възнаграждение поради прекомерност от 500 лв. на 200лв.
Въззиваемата страна М.Т.И.,
ЕГН – **********,***, в качеството на взискател чрез адв. М.М., съдебен адрес ***,
офис 2, депозира възражение, че жалбата е неоснователна.
От страна на ЧСИ Иво
Кралев, рег. № 907, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в законоустановения едноседмичен
срок, но разгледана по същество, е изцяло
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено:
С жалбата на ЗК “Уника“
АД се възразява, че неправилно съдебният изпълнител е изтеглил от банковата
сметка на длъжника сумата 21 523,89 лв. Счита, че тази сума не подлежи на
принудително изпълнение, тъй като дължимите суми по изпълнителния лист от
17.01.2018г. са били изплатени на
взискателя М.Т.И. преди дружеството да бъде уведомено с Покана за доброволно
изпълнение. Запорът бил извършен далече преди да изтече 14- дн. срок. Затова,
намира, че производството по изп. дело подлежи на прекратяване на осн. чл.433
ал.1 т.1 от ГПК. Отделно основание е и фактът, че е нарушена местната
подсъдност, предвид изменението на чл.427 ал.1 и добавянето на нова т.5, обн. с
ДВ, бр.86/2017г. В конкретния случай, от данните в ТРегистър се установява, че
седалището на дружеството е в гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 18. Посочва
се, че казусът не попада в обхвата на т.3 от чл.427 ал.1 от ГПК, защото
търсеното обезщетение е по застраховка „Каско“ на МПС. На следващо място,
възразява, че неправилно е отказано да се намали и адвокатското възнаграждение
от 500 лв. на 200 лв. с оглед на фактическата и правната сложност на
извършените процесуални действия.
Въззиваемата страна М.Т.И.
не депозира писмения отговор.
ПОС, в настоящия съдебен
състав, намира следното:
1.По отношение на искането
на длъжника за прекратяване на изп. производство на осн. чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
Съобразно нормата на
чл.433 ал.1 от ГПК – Изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато: т.1 – длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена,
или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуването на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с
незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за
истинска. В конкретния случай от преписката по изп. дело е видно, че същото е
образувано по Молба от 22.01.2018г. на
взискателя М.Т.И.. С Разпореждане от 22.01.2018г. е наложен запор за процесната
сума по банковите сметки на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е
получена на 24.01.2018г. от ЗК „Уника“. Установява се от представеното извлечение
от банкова сметка /***.34/, че дължимите суми са наредени за заплащане от длъжника на взискателя на дата
23.01.2018г., 00, 00 часа, като транзакцията
е изпълнена в началото на работния ден на 24.01.2018г. При тези писмени
данни, налага се извода, че не е налице
хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, защото изплащането на дължимите суми е
осъществено след 22.01.2018г. – датата на образуването на изп.дело, която е
релевантна относно фактическия състав на нормата. Обстоятелството на коя дата е
връчена поканата за доброволно изпълнение е
без правно значение. Досежно оплакването за нарушаване на местна
подсъдност на осн. чл.427 ал.1 т.5 от ГПК, следва да се посочи, че се касае за
обезщетение за непозволено увреждане, поради което и е налице изборна подсъдност,
съответно намира по аналогия приложение и нормата на чл.115 от ГПК – за изборна
подсъдност по искове за непозволено
увреждане, тоест изборът за подсъдност е допустимо да се направи от взискателя
по неговия постоянен адрес.
Обжалваното разпореждане
в тази обжалвана част подлежи на потвърждаване.
2.По отношение на
искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение. Въззивната
инстанция намира, че същото е основателно, защото в дадения срок на поканата за
доброволно изпълнение е изплатена дължимата
сума в цялост, като е отпаднала необходимостта за процесуално
представителство след първоначалните действия по образуването на изпълнителното
производство /т.2 на чл.10 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г./. Затова, длъжникът трябва да заплати само
сумата 200 лв. – за образуване на изп. дело /т.1 на чл.10 ал.1 от Наредба
№1/09.07.2004г./. Обжалваното разпореждане подлежи на потвърждаване в частта за сумата 200 лв. и се явява
незаконосъобразно за разликата над 200 лв. до размера от 500 лв. за адвокатско
възнаграждение, поради което и в тази последна част подлежи на отмяна.
По мотивите, ПОС – V
възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Отхвърля подадената жалба от ЗК “Уника“ АД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 18, в
качеството на длъжник, против Разпореждане от 30.01.2018г. на ЧСИ Иво Кралев, рег. №
907, по изп.д.№ 20189070400044, в частта, с което е оставено без уважение искането,
инкорпорирано във Възражение от 26.01.2018г. за прекратяване на изпълнителното
производство на осн.чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
Отменя Разпореждане от 30.01.2018г. на ЧСИ Иво Кралев, рег. №
907, по изп.д.№ 20189070400044, в частта, с което е оставено без уважение искането на ЗК “Уника“ АД, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Тодор
Александров“ № 18, за намаляване поради прекомерност на осн. чл.78 ал.5 от ГПК предявеното
за събиране от взискателя М.Т.И., ЕГН – **********, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
чрез намаление до размера от 200лв.
Като вместо това
постановява –
Намалява предявеното за събиране от взискателя М.Т.И., ЕГН – **********,***,
чрез адв. М.М., съдебен адрес ***, офис 2, против длъжника ЗК “Уника“ АД, ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 18, адвокатско
възнаграждение по изп.д.№ 20189070400044
по описа на ЧСИ Иво Кралев, рег. № 907, от 500лв. на 200
лв. на осн. чл.78 ал.5 от ГПК във вр. с чл.10 т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :