Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 14.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на осми януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1094 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Производството е образувано по искова молба, депозирана
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Е. Р.
против ответника Е.Б.И., ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че на 01.01.2016 год. било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и настоящия ищец, по
силата на което вземането на цедента по Договор за паричен заем № 2320190/01.06.2015
г. било прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения, като последният
бил упълномощен от прехвърлителя да уведоми длъжниците. Именно за това по реда
на чл. 99 ал.3 ЗЗД на ответника било изпратено уведомление с писмо изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2320190 от 05.01.2016 г. чрез Български пощи, което писмо обаче, било
върнато в цялост. На ответника било изпратено второ уведомително писмо изх. №
УПЦ-С-ИАМ/2320190, но от 13.05.2019г. чрез куриер, което отново се върнало в
цялост. Заради това се поддържа искане уведомлението за цесията да бъде връчено
на ответника с исковата молба и приложенията към нея.
Договор за паричен заем № 2320190/01.06.2015 г. бил
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника при спазване разпоредбите на
ЗПК, като на ответника била предоставена в заем сумата от 600 лв., която той
следвало да върне, заедно с договорна лихва на 12 равни седмични погасителни
вноски в размер 52,54 лв. всяка, с падеж на последната погасителна вноска –
24.08.2015 г.
Ищецът твърди, че съгласно условията на договора за
потребителски кредит, при забава на плащането на погасителна вноска с повече от
30 календарни дни, заемателят дължал заплащането на такса за разходи за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лева, като общият размер
на тази такса не могъл да надхвърля 45 лева. На това основание била начислена
такса в размер на 45,00 лв.
Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора да предостави на Заемодателя
обезпечение на задължението му – две физически лица поръчители, всяко от които
да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка за размера на
трудовото си възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е над
1000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови или финансови институции или ако има – кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подписват договор за поръчителство, ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която да е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Твърди
се, че нито едно от договорените обезпечения, не било представено, заради което
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 178,32 лв., която страните
са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски по 14,86 лева,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следвало да се заплаща за срока на договора била в
размер на 67,40 лв.
Подписвайки договора страните приели също, че при забава
на плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, следвало да
се заплаща и законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 16.06.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 199,50 лева, като
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Изплатената до момента сума била в размер на 68,00 лв, с
която били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение 15,46 лв.,
договорна лихва:4,62 лв.; главница: 47,92 лева.
Срокът на договора бил изтекъл на 24.08.2015 г. /падежа
на последната погасителна вноска/ и не е бил обявяван за предсрочно изискуем.
В тази връзка по искане на ищцовото дружество била
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по образуваното
ч.гр.д. № 253/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, а т.к. длъжникът не
е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло
правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Ето защо се иска да бъде установено в отношенията
между страните, че ответникът Е.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на
Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите, както следва: 552,08 (петстотин
петдесет и два лева и осем стотинки), представляваща неизплатена главница по
Договор за паричен заем № 2320190/01.06.2015 г.; 25,86 (двадесет и пет лева и
осемдесет и шест стотинки), представляващи договорна лихва за периода от
15.06.2015 г. до 24.08.2015 г. (падеж на последната погасителна вноска); 45,00
лв (четиридесет и пет лева), представляващи такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 162,86 лв. ( сто шестдесет и два лева и осемдесет и шест
стотинки), представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 15.06.2015 г. до 24.08.2015 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 199,50 лв. (сто деветдесет и девет лева и петдесет стотинки),
представляващи обезщетение за забава за периода от 16.06.2015 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските, направени в хода на
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и тези,
направени в хода на настоящото – заплатена от ищцовото дружество държавна
такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл.
78, ал. 8 ГПК.
С допълнителна молба на ищеца с вх. № 26128/26.11.2019 г.
отново навежда доводи за редовността на връчената цесия, вкл. за възможността
длъжникът да бъде уведомен за извършването й посредством връчването на
необходимите книжа на назначения му особен представител, а така също и такива,
обуславящи действителността на процесния договор.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е упражнил правото си
на отговор чрез назначения му особен представител. В отговора се сочи, че
прехвърлянето на вземането не е съобщено надлежно на длъжника. Ответникът, чрез особения си
представител, оспорва всички твърдени от ищеца в исковата молба обстоятелства.
Навеждат се и доводи за нарушаване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
поради което се твърди, че са настъпили последиците на чл. 22 и 23 от с.з.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор за паричен заем №2320190 от 01.06.2015 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставило
на ответника сума в общ размер на 600.00 лв., платими на 12
равни седмични вноски, всяка в размер на 52,54 лева за периода 08.06.2015 г. – 24.08.2015
г., с лихва при фиксиран годишен лихвен
процент 40,00% и ГПР 49.23 %.
Не се спори, че пълната сума по
договора не е възстановена.
Видно от приложения и неоспорен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 год. сключен на основание чл. 99
от ЗЗД между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищеца, както и подписано на 01.01.2016
г. Приложение 1 към него, вземането по договор за потребителски паричен кредит с № 2320190, било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от
приложените по делото писмени доказателства – на л. 14 от делото.
Съгласно § 2.1 от Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били
неразделна част от договора.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора,
съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.
С
представено по делото пълномощно на л. 18
„Агенция за събиране на вземания“
АД била натоварена да извърши от името на упълномощителя уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 16.11.2010 год.
Било
изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от 05.01.2016 г. по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените
продажби на вземането. Видно от приложената на л. 20 от делото обратна разписка,
същото не е потърсено от получателя. Повторно цедентът, чрез цесионера е
изпратил уведомително писмо до ответника от 13.05.2019 г., като видно от
приложената на л. 22 от делото обратна разписка, лицето не е открито.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 253/2019 г.
на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 141/2019 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл.
47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, според което общият размер на задължението е 785,80 лв., а лихвата
за забава за периода 01.01.2016 г. – 30.05.2019 г. е 199,91
лв.
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По
допустимостта: Предявени са
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК,
за което е било образувано ч.гр.д. № 253/2019
г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на
чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя
са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния
иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По
основателността: Целта на предявяването на иск в
хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на
вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването
и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При
основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение
придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за извършената цесия били изпратени 2 бр. уведомления до
ответника, за които няма доказателства да са получени. Поради това се поддържа
възражение, че цесията не е породила действие спрямо ответника.
В този аспект следва да се посочи,
че по правило с
договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето
лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе
действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен
от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да
узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия
кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на
длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл.
235 ал.3 от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се
извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор,
което действие се възприема за валидно и поражда правно действие. Но съобщение, връчено на особен
представител не може да породи подобно правно действие. В случая длъжникът
(ответник в настоящото производство) не е бил открит на посочения в исковата молба
адрес и доколкото са били налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е
назначен особен представител. Особеният представител обаче има ограничен кръг
права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления,
каквото е съобщаването на цесията. Това следва от разпоредбата на чл. 34, ал.3
от ГПК, която изисква за действия, представляващи разпореждане с предмета на
делото представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение е, че
договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на
съобщение за цесията е част от възникването на това право, като също изисква
изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде получено. Съгласно чл. 29, ал.5 от ГПК особеният представител може да извършва действия,
за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който
се води делото. Т.е., за
да бъде съобщена цесията на особен представител са необходими две неща -
изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване (което ще е с оглед възможността на особения
представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия) и
одобрение на съда. В случая нито един от тези два елемента не е налице.
Приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към процесуалното представителство
по чл. 47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Следователно не може да се приеме, че длъжникът
е бил уведомен валидно от цедента за прехвърлянето на вземанията на нов
кредитор, поради което правата на същия да търси вземанията си от ответника не
са консолидирани, непротивопоставими са на длъжника, спрямо който цесията има
действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от
предишния кредитор – така и Определение №567/18.09.2018 по дело №3153/2017 на
ВКС, ТК, II т.о. Изложеното
е достатъчно основание да се приеме, че исковата претенция е неоснователна, без
съдът да се спира и разглежда по същество останалите наведени от особения представител доводи.
Само за прецизност и доколкото съдът
дължи проверка за нищожност на процесния облигационен източник на задължения
поради противоречие на закона и добрите нрави, независимо от позицията на ищеца
- така ТР № 1/15. 06. 2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСТК на ВКС на РБ и Решение № 247/11.01.2011 год. по т. д. №
115/2010 год., на ВКС, ІІ ТО, Решение № 229/21.01.2013 год. по д. № 1050/2011
год., ІІ ТО, и т.н., установените тук обстоятелства сочат нищожност на
клаузи от договора. В случая от съдържанието на чл. 4 от процесния
договор е видно, че заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да
предостави обезпечения, без да се държи сметка, че изискванията
за вида и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението им до степен, то изцяло да се възпрепятства. От друга страна
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните
условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира
към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по
този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за
заемодателя. В т.см. посочената клауза е нищожна, включително и с оглед ориентировъчните
критерии, заложени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
респ. в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие.
Относно задължението за разходи: В чл.8 от договора, длъжникът се е
съгласил да заплаща такси разходи по кредита, но по делото не са ангажирани
доказателства за сторени такива,
което обуславя неоснователност на иска и в тази част. Нещо повече, с предвиждането на такива разходи се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част
от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния
процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен
разход, основан на тарифа на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, поради което и на това
основание тези такси не се дължат.
На следващо място съдът намира, че договорът е сключен в
нарушение на императивните правила на чл. 22 от ЗПК, респ. недействителен, т.к.
размерът на шрифта, с който са отпечатани страниците му, очевидно е по-малък от
12.
Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК,
съгласно който потребителят би следвало да върне само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва и други разходи по кредита.
Поради това претенция е изцяло
неоснователна и ще бъде оставена без уважение.
По разноските: С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна се следват
деловодни разноски, но искане в т.см. не е било заявено.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания
по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответника също се
следват разноски, но поради лисата на данни за сторени такива, няма да му бъдат
присъдени.
Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение
и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване,
поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК. От това следва, че
по заповедното производство не следва да се издава изп. лист за отхвърления
иск.
В хода на производството ответникът бе представляван
от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт
на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. Св. И. следва да бъде изплатена сумата
за това, която е внесена от ищеца по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Е.Б.И., ЕГН: **********, с адрес:
***, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има
задължения към ищцовото дружество в размер на 552,08 (петстотин петдесет и два лева и осем
стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
2320190/01.06.2015 г.; 25,86 (двадесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки),
представляващи договорна лихва за периода от 15.06.2015 г. до 24.08.2015 г.
(падеж на последната погасителна вноска); 45,00 лв (четиридесет и пет лева),
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 162,86 лв. (
сто шестдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляващи неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.06.2015 г. до
24.08.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); 199,50 лв. (сто
деветдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляващи обезщетение за
забава за периода от 16.06.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми в хода на
заповедното производство по ч.гр.д. № 253/2019г на ГПК, била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК., които вземания са били
прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ********* на настоящия ищец по
силата на Договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и описани в
Приложение от 01.01.2016 г., за които била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 253/2019 г.,
като неоснователна и недоказана.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на адвокат Св. И.,***, възнаграждение в размер на 300,00
лв. (триста лева) за
осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на
ответника, по
сметка на
особения представител, от
депозитните средства за това, внесени на 16.08.2019 г. от ищеца (спр. л.36), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Препис
от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: