Решение по дело №4103/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260129
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20205530104103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 12.02.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

       Председател: Ваня Тенева

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 4103 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД е предявил исковата си претенция срещу Я.Р.Х., въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица.

Ищецът встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство бил ищец по установителния иск.

Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 11283688002.

Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния - „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка“.

Между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и Я.Р.Х. било сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 11283688002, от дата 02.09.2016г., с което му била предоставена мобилна услуга за мобилен номер **********, при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic М с месечен абонамент 15.99 лева /с ДДС/ и за мобилен номер ***при условията на тарифен план VIVACOM Smart S+ с месечен абонамент 19.99 лева. Срокът на Споразумението бил за 24 месеца, съответно до 02.09.2018 г. На същата дата 02.09.2016 г., Я.Х. сключил и Договор за лизинг (№ **********) за устройство GSM LENOVO К5 на обща лизингова стойност 309.60 лева, със следната схема на изплащане: 24 броя месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 12.90 лева и една последна лизингова вноска в размер на 12.90 лева.

Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 11283688002 от дата 02.09.2016 г. между ответника Я.Р.Х. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД били издадени фактури за периода от 08.05.2017 г. до 07.08.2017 г. на стойност 124.95 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги.

Абонатът потребил и не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 124.95 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 06/2017 г., 07/2017 г. и за месец 08/2017 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 124.95 лева, било обусловило правото на БТК  по чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1. Абонатът имал следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната Я.Р.Х.. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имало право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер № 11283688002 на дата 08.09.2017 г. крайна фактура № **********. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 157.17 лв., от които за ищеца представлявала интерес част от сумата до размер на 107.94 лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 31.08.2017 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 11283688002, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите за мобилен номер **********, при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic и за мобилен номер ***при условията на тарифен план VIVACOM Smart S+ - съответно до дата 02.09.2018 г.

Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени ши предоставени на лизинг)“.

Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор за цесия/, начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса бил кредиторът - ищец в производството - цесионерът по втория договор /заявител по чл.410 ГПК/.

Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът - ответник бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника обусловило правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.

По отношение на претендираната неустойка:

Между длъжникът и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, валидно действали гореописаните договори, по които длъжникът не изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната - длъжник обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 31.08.2017 г. /като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 107.94 лева уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане ши по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)“, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както следва:

- 59.97лв. за мобилна услуга VIVACOM Smart S+ (3х19.99лв.);

- 47.97лв. за мобилна VIVACOM i-Traffic М (3x15.99лв.)

Ищецът твърди още, че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство GSM LENOVO К5 били обявени за предсрочно изискуеми.

Съгласно общите условия към договора за лизинг месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „БТК“ ЕАД“.

При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите. Така, падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.9 от лизинговия договор и Общите условия към договора за лизинг месечните вноски и други плащания ставали предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 09/2017г., когато била издадена крайната фактура №**********/08.09.2017 г, съгласно уговорения погасителен план, както следва:

- За устройство GSM LENOVO К5, взето във връзка с мобилен номер, се дължала цената в размер на 167.70 лв. след месец 09/2017 г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, бил от м.09/2017 г. до м.09.2018 г., с вноска в размер на 12.90 лв., съгласно договора за лизинг, при което в сумата от 35,70 лв. били включени общо 13 броя предсрочно изискуеми вноски;

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имало право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

Точното изпълнение от страна на длъжника била цел, която стояла в основата на всяко облигационно отношение. Според чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така, защото кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо не били настъпили, или не били настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът щял да заплати неустойка, която щяла да бъде санкция за неговото неизпълнение.

Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна било дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.

Предвид гореизложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплатял на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.

Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не санкционен. Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако имало такива.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). “

Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок. “

Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. “

В конкретният случай ответникът Я.Р.Х. бил подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал мобилен номер ********** и мобилен номер **********, не бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени му били фактури и в срок не ги заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.

Нямало законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали бил възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранил, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнявал момента му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да можел, ако иска да изпълни задължението си, да знаел на кого да плати.

В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите не били конкретизирани. Не случайно страните били избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегнело нарушаването на множество закони.

В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. ”

В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.

Цедентът бил декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществували други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработвали.

Ищецът представя извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп” ООД е собственик на вземането спрямо Я.Р.Х., което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.

Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.

С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на цесионера, цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането било включено в предмета на договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябвало да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.

Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:

Съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД имало качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.

Ищецът твърди също така, че нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище било застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина - професор А.Калайджиев - Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които приемали, че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника било напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнявала интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът бил неизправен.

Връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. В настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Я.Р.Х. не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп“ ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката е установена.

Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само, ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.

В конкретния случай, длъжникът-ответник Я.Р.Х. не бил изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът прави искане в случай, че ответникът не подаде отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, съдът да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да присъди на ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.

Искането е на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Я.Р.Х., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 275.64 лв. (двеста седемдесет и пет лв. и 4 ст.), от които:

107.94 лв. (сто и седем лв. и 94ст.) неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 11283688002 от дата 02.09.2016г, обективирано във фактура №**********/08.09.2017г, сключен между длъжника Я.Р.Х., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********

167.70 лв. (сто шестдесет и седем лв. и 70ст.) - остатък от незаплатена цена лизингово устройство по договор за лизинг от дата 02.09.2016г, сключен между длъжника Я.Р.Х., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********;

Да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъди в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, 180 лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение;

Да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да присъди в полза на ищцовото дружество - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева (сто и осемдесет лева) - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 3177/2020, по описа на PC Стара Загора, съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

             

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.

Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът, чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

 

От представените с исковата молба доказателства – Договор за цесия от дата 16.10.2018г.; Пълномощно; Договор за цесия от 01.10.2019 г. Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. Договор за мобилни услуги с клиентски номер 11283688002; Заверени копия на фактури; Общи условия на Мобилния оператор за далекосъобщителни услуги и за лизинг и Уведомление за цесия може да се направи обосновано предположение за вероятна основателност на исковата претенция. С получаване на книжата към исковата молба ответникът е надлежно уведомен за настъпилата цесия, а давност по отношение на вземанията не е настъпила. Съгласно крайна фактура от 08.09.2017г. с падеж за плащане 25.09.2017г. ответникът дължи описаните в исковата молба суми за неустойка и главница за закупен на лизинг телефон, а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 10.08.2017г. т.е. преди изтичане на кратката тригодишна давност за периодичните плащания по лизинга.

 

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.

По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже облигационно правоотношение за процесния период, а именно че е сключен договор за лизинг, по което е изпълнил дължимото, както и размерът на задължението. В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните си възражения за погасителна давност.

По иска по чл. 92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка, както и настъпването на изискуемостта и размера ѝ.

В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните си възражения за изтекла погасителна давност, алтернативно за нищожност на клаузата за неустойка. 

            С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.

            Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца разноски в размер на 180 адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса по заповедното производство, както и 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение по исковото производство.

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Р.Х. с ЕГН **********,*** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адвокат В.Г.  сума общо в размер на 275.64 лв. (двеста седемдесет и пет лв. и 4 ст.), от които:

            - 107.94 лв. (сто и седем лв. и 94ст.) неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 11283688002 от дата 02.09.2016г, обективирано във фактура №**********/08.09.2017г, сключен между длъжника Я.Р.Х., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********

            - 167.70 лв. (сто шестдесет и седем лв. и 70ст.) - остатък от незаплатена цена лизингово устройство по договор за лизинг от дата 02.09.2016г, сключен между длъжника Я.Р.Х., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********.

 

            ОСЪЖДА Я.Р.Х. с ЕГН **********,*** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адвокат В.Г. сумата от 205 лева разноски по настоящото производство и 205 лева по ч.гр.д. № 3177/2020 г. по описа на РС Стара Загора.

 

            Сумата може да бъде платена по следната банкова сметка: ***: ***.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Районен съдия: