Определение по дело №798/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във връзка с чл.144 АПК.

Образувано е по молба на В. Х. К., чрез адв. Р. С. – ВАК, с искане за допълване на Определение № 6168 от 17.06.2024г. по адм. дело № 798/2024г. на АдмС – Варна в частта за разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК и чл.143, ал.4 АПК.

В дадения срок по чл.248, ал.2 ГПК от страна на жалбоподателите Й. и М. Г. е депозиран писмен отговор с изразено становище, че направеното искане е преклудирано, а по същество – неоснователно, включително с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК вр. чл.144 АПК.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и от надлежна страна, и е допустима.

Съдът намира, че молбата за допълване на постановеното определение в частта за разноските е основателна.

Съгласно приложимата норма на чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая В. Х. К. е заинтересована страна, за която оспорваният административен акт е благоприятен, поради което и има право на разноски. Същите са били претендирани от К. още с депозираната молба с.д. № 8006/04.06.2024г., поради което доводът на жалбоподателите, че претенцията е преклудирана не може да бъде споделен. С депозираното искане за допълване на определението от страна на заинтересованата страна са представени и списък по чл.80 ГПК, както и Договор за правна защита и съдействие от 10.06.2024г., съгласно който договореното възнаграждение в размер на 400 лева е платено в брой. Допълнително приложените доказателства за сторени разноски не могат да се счетат за несвоевременно представени, предвид развитието на производството – оттегляне на жалбата след проведено първо о.с.з. при насрочено следващо заседание с назначена експертиза. Т.е., заинтересованата страна е имала разумни и оправдани очаквания, че ще е налице последваща възможност за представяне на доказателства за сторените разноски, претендирани още с молбата от 04.06.2024г. Поради прекратяването на производството след оттеглянето на жалбата в закрито заседание, К. е бил лишен от възможност да представи посочените доказателства, което е сторил с настоящата молба.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателите, извлечено от разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК. Лицата по чл. 143, ал. 4 АПК, за които административния акт е благоприятен, не са трети лица – помагачи, а са главни страни, заинтересовани от влизането му в сила, тъй като той поражда права за тях, и евентуалната му отмяна би накърнила негативно правната им сфера. Затова тяхното процесуално положение е приравнимо на ответници по оспорването, като разноски при прекратяване на делото им се дължат (по силата на цитираната изрична разпоредба), и спрямо тях забраната по чл. 78, ал. 10 ГПК, приложима за третите лица – помагачи (каквито биха били неоспорилите акта, но засегнати от него, лица) не важи /в този смисъл Определение № 8580 от 5.10.2022г. на ВАС по адм. д. № 4232/2022г./.

Предвид гореизложеното, и на основание чл.143, ал.4 АПК, извършените от В. К. разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателите.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 6168 от 17.06.2024г. по адм. дело № 798/2024г. на АдмС – Варна, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:

ОСЪЖДА Й. И. Г., [ЕГН], и М. Д. Г., [ЕГН], да заплатят на В. Х. К., [ЕГН], сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени разноски пред настоящата инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.