О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 2235 29.09.2015г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 443 по описа
за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от Г.Е.Р. с ЕГН **********,*** и Е.Т.З. с ЕГН ********** от гр.София, със съдебен адрес:*** против Н.Д.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Д.Д.Р. с ЕГН ******-462, с постоянен адрес: ***, Д.Н.Р. с ЕГН **********,*** и М.Н.Р. с ЕГН **********,***, да бъде прието за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 1614 кв.м., намираща се в северната половина от поземлен имот с идентификатор 07079.607.342 с площ от 4521 км.м. и съседи за целия имот 07079.607.343, 07079.607.492 съгласно одобрената със заповед № РД-18-9/ 30.01.2009г. на изп.директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри, с конфигурация и граници съгласно заключението и скиците на вещото лице по постановеното решение № 343/ 09.06.2011г. по гр.д.№ 843/2009г. по описа на ОС-Бургас и решение № 9638С/ 24.01.2013г. на ОСЗ-Бургас, както и да заплатят направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са искания.
В дадения срок съобразно чл.131 от ГПК, ответникът Д.Р. подаде писмен отговор на исковата молба, в който бяха направени възражения за неустановеност на исковата претенция, тъй като се препращало към дело, в което същия не е взел участие. По същество счита, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът заедно с брат си Н. Д.Р. са закупили имота от Кичка Рибова, М.Р. и Д.Р. /негов баща/, които са го получили от своя праводател Н. Манолов Р.. Същият, заедно с брат си и праводател на ищците Г. Манолов Р., са бил съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две части от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. Гр.д.№ 843/09г. е било заведено след като ответника вече е станал собственик на имота и решението по него му е непротивопоставимо. По заявление на Г. Манолов Р., в негова полза са били възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост. Направено е възражение за придобиване на имота по давност – поради изтекли 5 години. Оспорени са като неверни и недопустими представените писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и решение на комисията. Направени са доказателствени искания. Приложени са писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Д.Р. подаде писмен отговор на исковата молба, в който бяха направени възражения за неустановеност на исковата претенция, тъй като с решението по делото с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ са били установени права към минал момент, а в исковата претенция се претендират права към момента на завеждане на исковата молба. Скиците по друго дело не могат да се ползват като доказателство по настоящото, тъй като не са били включени в диспозитива на решението. По същество счита, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът заедно с брат си Д.Р. са закупили имота от Кичка Рибова, М.Р. и Д.Р. /негов баща/, които са го получили от своя праводател Н. Манолов Р.. Същият заедно с брат си и праводател на ищците Г. Манолов Р., са бил съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две части от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. По заявление на Г. Манолов Р. са били възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост с оглед постановения отказ. Оспорени са като неверни и недопустими представените писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и решение на комисията. Направени са доказателствени искания. Приложени са писмени доказателства.
В дадения срок съобразно чл.131 от ГПК, ответникът М. Н. Р. подаде писмен отговор на исковата молба, в който бяха направени възражения за неустановеност на исковата претенция, тъй като с решението по делото с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ са били установени права към минал момент, а в исковата претенция се претендират права към момента на завеждане на исковата молба. Скиците по друго дело не могат да се ползват като доказателство по настоящото, тъй като не са били включени в диспозитива на постановеното съдебно решение. По същество счита, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът е наследник на Кичка Рибова, която заедно с М.Р. и Д.Р. /негов баща/ са получили имота от своя праводател Н. Манолов Р.. Същият заедно с брат си и праводател на ищците Г. Манолов Р., са били съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две части от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. Гр.д.№ 843/09г. е било заведено след като ответниците Д. и Н. Рибови вече са станали собственици на имота и решението по него е непротивопоставимо. По заявление на Г. Манолов Р. са били възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост с оглед постановения и неоспорен отказ. Оспорени са като неверни и недопустими представените писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и решение на комисията от 2013г. Твърди се, че правата на ищците са били вече отхвърлени с решение № 688/ 24.09.2009г. по гр.д.№ 1182/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и на основание чл.299 ал.1 от ГПК е недопустимо отново да се предявява същия иск. По това дело ищците не са поставяли въпроса за конфигурацията на имота, макар това да им е било известно и тогава. Направени са доказателствени искания. Приложени са писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Н. Д. Р. подаде писмен отговор на исковата молба, в който бяха направени възражения за неустановеност на исковата претенция, тъй като се препращало към дело, в което същия не е взел участие. Освен това, с решението по делото с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ са били установени права към минал момент, а в исковата претенция се претендират права към момента на завеждане на исковата молба. По същество счита, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът заедно с брат си Д.Р. са закупили имота от Кичка Рибова, М.Р. и Д.Р. /негов баща/, които са го получили от своя праводател Н. Манолов Р.. Същият заедно с брат си и праводател на ищците Г. Манолов Р., са бил съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две части от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. Гр.д.№ 843/09г. е било заведено след като ответника вече е станал собственик на имота и решението по него му е непротивопоставимо. По заявление на Г. Манолов Р. са били възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост след влизане в сила на постановения отказ. Направено е възражение за придобиване на имота по давност – поради изтекли 5 години. Оспорени са като неверни и недопустими представените писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и решение на комосията. Направени са доказателствени искания. Приложени са писмени доказателства.
Предвид направените искания, извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира следното:
Представени бяха по делото от ищците приложения по опис /л.4/, както и вписана искова молба; квитанции за внесена държавна такса; пълномощно и удостоверение за данъчна оценка.
От ответниците бяха приложени: договор за доброволна делба; 3бр. съдебни решения; писмо; договор; решение на ПК-Бургас.
Всички писмени приложения от страните на този етап съдът приема, че са относими, допустими и необходими за изясняване на спора и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
При така събраните доказателства, съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд съобразно чл.109, вр.чл.104 т.3 от ГПК и от лица, които имат правен интерес от водене на делото. Наличието на тази предпоставка следва както от приложените съдебни решения касаещи правото на собственост на ищците, така и от отговорите на исковата молба, в който ответниците изрично оспориха правото на собственост върху имота на Г.Р. и Е.З.. Дали в подкрепа на претенцията са приложени достатъчно доказателства, е въпрос по същество. Внесена е дължимата държавна такса.
На основание чл.140 ал.3 от ГПК, съдът представя проект за доклад по делото в следния смисъл. Постъпила е искова молба от Г.Е.Р. с ЕГН **********,*** и Е.Т.З. с ЕГН ********** от гр.София, със съдебен адрес:*** против Н.Д.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Д.Д.Р. с ЕГН ******-462, с постоянен адрес: ***, Д.Н.Р. с ЕГН **********,*** и М.Н.Р. с ЕГН **********,***, да бъде прието за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 1614 кв.м., намираща се в северната половина от поземлен имот с идентификатор 07079.607.342 с площ от 4521 км.м. и съседи за целия имот 07079.607.343, 07079.607.492 съгласно одобрената със заповед № РД-18-9/ 30.01.2009г. на изп.директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри, с конфигурация и граници съгласно заключението и скиците на вещото лице по постановеното решение № 343/ 09.06.2011г. по гр.д.№ 843/2009г. по описа на ОС-Бургас и решение № 9638С/ 24.01.2013г. на ОСЗ-Бургас, както и да заплатят направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, ищците са наследници на Г.Р., а ответниците на неговия брат Н.Р.. Двамата са поделили с доброволна делба съсобствената си нива от 16 дка, като Н.Р. е получил 8 дка в южната част, а Г.Р. 8 дка в северната част на бившата нива. Същата е била урегулирана в имот пл.№ 363 в кв.393 по плана на гр.Бургас от 1949г. и сега се намира в границите на к-с „Лазур“. Никога не са били нанасяни граници, разделящи нивата реално на две. След проведена реституция, в полза на наследниците на Н.Р. са били възстановени още 4950 кв.м., описани и в решение № 9849/ 25.04.2002г. на ПК-Бургас. 4570 кв.м. са били урегулирани в имот 698 в кв.25 по плана на гр.Бургас, като според заповед № РД-18-9/ 30.01.2009г. на изп.директор на АГКК имота е с идентификатор 07079.607.342 . По повод искова молба на ищците, с решение по гр.д.№ 1746/2004г. по описа на РС-Бургас са били признати за собственици на ½ ид.ч. възстановените с решението по гр.д.№ 491/1999г. земи. След постановяване на решение № 688/ 24.09.2009г. по гр.д.№ 1182/2008г. на ВКС, ІІ г.о., ищците са завели гр.д.№ 843/2009г. по описа на ОС-Бургас, с влязло в сила решение по което съдът е приел, че Г.Р. е бил самостоятелен собственик към момента на включването към ТКЗС на 1614 кв.м. – реална част включена в имот 698 в кв.25, целият с площ от 4570 кв.м. и намиращ се в северната половина на имот 363 в кв.393 по плана на Бургас от 1949г. На това основание, ОСЗ Бургас е издала удостоверение № 109/ 16.02.2015г. според което е бил възстановен описания имот съгласно чл.18ж ал.1 от ЗСПЗЗ. Било е издадено и решение № 9489С/ 24.01.2013г. на ОСЗ – Бургас, с което е било изменено предходно решение, като са били намалени възстановените в полза на Н.Р. 4950 кв.м. в бившия имот със същите 1614 кв.м.
Ответникът Д.Р., в писмен отговор на исковата молба направи възражения за неустановеност на исковата претенция, тъй като се препращало към дело, в което същия не е взел участие. По същество счита, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът заедно с брат си Н. Д.Р. са закупили имота от Кичка Рибова, М.Р. и Д.Р. /негов баща/, които са го получили от своя праводател Н. Манолов Р.. Същият заедно с брат си и праводател на ищците Г. Манолов Р. са бил съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. Гр.д.№ 843/09г. е било заведено след като ответника вече е станал собственик на имота и решението по него му е непротивопоставимо. По заявление на Г. Манолов Р. са били възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост. Направено е възражение за придобиване на имота по давност – поради изтекли 5 години. Оспорени са като неверни и недопустими представените писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и решение на комисията.
Ответникът Д.Р. подаде писмен отговор на исковата молба, в който направи възражения за неустановеност на исковата претенция, тъй като с решението по делото с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ са били установени права към минал момент, а в исковата претенция се претендират права към момента на завеждане на исковата молба. Скиците по друго дело не могат да се ползват като доказателство по настоящото, тъй като не са били включени в диспозитива на решението. По същество счита, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът заедно с брат си Д.Р. са закупили имота от Кичка Рибова, М.Р. и Д.Р. /негов баща/, които са го получили от своя праводател Н. Манолов Р.. Същият заедно с брат си и праводател на ищците Г. Манолов Р. са бил съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. Гр.д.№ 843/09г. е било заведено след като ответника вече е станал собственик на имота и решението по него му е непротивопоставимо. По заявление на Г. Манолов Р. са били възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост с оглед постановения отказ. Оспорени са като неверни и недопустими представените писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и решение на комисията.
В писмения си отговор на исковата молба, ответникът М. Н. Р. направи възражения за неустановеност на исковата претенция, тъй като с решението по делото с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ са били установени права към минал момент, а в исковата претенция се претендират права към момента на завеждане на исковата молба. Скиците по друго дело не могат да се ползват като доказателство по настоящото, тъй като не са били включени в диспозитива на постановеното съдебно решение. По същество счита, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът е наследник на Кичка Рибова, която заедно с М.Р. и Д.Р. /негов баща/ са получили имота от своя праводател Н. Манолов Р.. Същият заедно с брат си и праводател на ищците Г. Манолов Р. са били съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. Гр.д.№ 843/09г. е било заведено след като ответниците Д. и Н. Рибови вече са станали собственици на имота и решението по него е непротивопоставимо. По заявление на Г. Манолов Р. са били възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост с оглед постановения и неоспорен отказ. Оспорени са като неверни и недопустими представените писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и съдебно решение. Твърди се, че правата на ищците са били вече отхвърлени с решение № 688/ 24.09.2009г. по гр.д.№ 1182/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и на основание чл.299 ал.1 от ГПК е недопустимо отново да се предявява същия иск. По това дело ищците не са поставяли въпроса за конфигурацията на имота, макар това да им е било известно и тогава.
Ответникът Н. Д. Р. подаде писмен отговор на исковата молба, в който направи възражения за неустановеност на исковата претенция, тъй като се препращало към дело, в което същия не е взел участие. Освен това, с решението по делото с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ са били установени права към минал момент, а в исковата претенция се претендират права към момента на завеждане на исковата молба. По същество счита, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът заедно с брат си Д.Р. са закупили имота от Кичка Рибова, М.Р. и Д.Р. /негов баща/, които са го получили от своя праводател Н. Манолов Р.. Същият заедно с брат си и праводател на ищците Г. Манолов Р. са бил съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. Гр.д.№ 843/09г. е било заведено след като ответника вече е станал собственик на имота и решението по него му е непротивопоставимо. По заявление на Г. Манолов Р. са бии възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост. Направено е възражение за придобиване на имота по давност – поради изтекли 5 години. Оспорени са като неверни и недопустими представените писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и решение на комисията.
Направеното от ищците искане да бъде приложено гр.д.№ 843/2009г. по описа на ОС-Бургас, на основание чл.192 от ГПК е допустимо и следва да бъде уважено.
Направеното искане на ответниците Д.Р. и Н.Р. да бъдат допуснати до разпит по двама свидетели, е допустимо и следва да бъде уважено. Доколкото такова искане е направено във всеки от отговорите на исковата молба без да е уточнено дали всъщност едни и същи свидетели ще установяват заявените обстоятелства, съдът ще уважи исканията поотделно за всеки от ответниците.
На основание чл.193 от ГПК, следва да бъде открито производство по оспорване на посочените официални документи.
Съдът указва на страните, че предвид чл.154 ал.1 от ГПК, всяка следва да докаже твърдените от нея положителни факти. Ищците, че са придобили правото на собственост върху описаната обособена част от имота. Ответниците Д. и Н. Рибови следва да докажат, че са придобили имота поради изтекла в тяхна полза кратка 5-годишна давност.
Мотивиран от горното и на основание чл.131 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените под опис /л.4/ приложения, вкл. вписана искова молба; квитанции за внесена държавна такса; пълномощно и удостоверение за данъчна оценка, както и: договор за доброволна делба; 3бр. съдебни решения; писмо; договор; решение на ПК-Бургас, като доказателства по делото.
ДОПУСКА до разпит по двама свидетели, при режим на довеждане от ответниците Д. и Н. Рибови.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи от ОС-Бургас гр.д.№ 843/2009г. по описа на съда.
ОТКРИВА производство по оспорване на представените „писмо“ № 109/ 16.02.2015г. на ОС „Земеделие“ - Бургас; решение № 9638С/ 24.01.2013г. на ОС „Земеделие“ – Бургас, като УКАЗВА на ответниците за доказателствената тежест.
ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение.
НАСРОЧВА делото за 12.11.2015г. от 14.00ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се съобщи за настоящото определение, както и проекта за доклад по делото, като на ищците се връчат преписи от отговорите на исковата молба и приложенията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: