Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 16.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 123
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Уникредит Булбанк” АД със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Св.Неделя” № 7, представлявано от
изпълнителните директори Теодора Александрова Петкова и Енрико Минити, твърди, че на 11.08.2015г. сключил с
кредитополучателя „Динатурс” ЕООД и солидарния длъжник М.Г.П., договор за
банков револвиращ кредит
№ 0071/601/11.08.2015г. по силата на който предоставил на кредитополучателя
сумата от 20 000.00 лева, като впоследствие договора бил изменен с Анекс № 1 от 09.08.2016г., Анекс
№ 2 от 25.05.2017г., Анекс № 3 от 27.06.2017г., Анекс № 4 от 26.07.2017г.,
Анекс № 5 от 30.08.2017г., Анекс № 6 от 26.09.2017г., Анекс № 7 от
25.09.2018г., Анекс № 8 от 23.10.2018г. и Анекс № 9 от 21.11.2018г. Целта на
кредита била за разплащане с доставчици. В чл.4.1.1 от договора страните
уговорили, че годишният лихвен процент, начисляван върху редовната главница за
периода от 11.08.2015г. до 11.08.2016г. представлява сбора от приложимия към
датата на олихвяването променлив Базов лихвен процент и надбавка за редовен
дълг в размер на 10.199%. С Анексите към договора били преуредени договорни
клаузи относно размера на кредита, лихвите към него, срока за погасяване,
размера на погасителните вноски и др. Със сключения на 21.11.2018г. Анекс № 9
към договора за кредит, като солидарен длъжник встъпил и ответника В.П.К.
заедно с първоначалния кредитополучател и солидарен длъжник. Длъжниците не са
заплащали на банката дължимите месечни вноски по кредита за периода, посочен в
извлечението от счетоводните книги на ищеца, поради което кредитът бил обявен
за предсрочно изискуем. По тази причина ищцовата банка изпратила
покани-уведомления до тримата длъжници, с които ги уведомила за настъпилата
предсрочна изискуемост на дълга по кредита и им определила 7-дневен срок за
доброволно погасяване на задължението им. И трите покани-уведомления били
получени от длъжниците на 09.07.2019г., но до момента те не са погасили
задълженията си по договора за кредит и анексите към него. Към
дата 18.09.2019г. задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници
възлизат както следва: 13 200.00 лева – главница и 1 412.11 лева –
лихва за забава върху главницата за периода от 20.12.2018г. до 17.09.2019г. За
тези парични суми по процесния договор за банков револвиращ кредит, ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК срещу „Динатурс” ЕООД в качеството му на
кредитополучател и В.П.К. и М.Г.П. в качеството им на солидарни длъжници, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5572/2019г. по описа на РРС, но
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, ответниците подали възражение за недължимост на сумите по
нея и уведомен заявителя да предяви иск относно вземанията си срещу тях. Поради
това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на В.П.К. и М.Г.П., че му дължат в качеството си на солидарни длъжници по договор за банков револвиращ
кредит №
0071/601/11.08.2015г. и
Анекс № 1 от 09.08.2016г., Анекс № 2 от 25.05.2017г., Анекс № 3 от
27.06.2017г., Анекс № 4 от 26.07.2017г., Анекс № 5 от 30.08.2017г., Анекс № 6
от 26.09.2017г., Анекс № 7 от 25.09.2018г., Анекс № 8 от 23.10.2018г. и Анекс №
9 от 21.11.2018г. към него,
сумите от: 13 200.00
лева – главница и 1 412.11 лева – лихва за забава върху главницата за
периода от 20.12.2018г. до 17.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 18.09.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК
по ч.гр.дело № 5572/2019г. по описа на РРС. Претендира направените по
настоящото дело разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и тези
направени по заповедното производство за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен искпо
чл.422 от ГПК.
Ответниците В.П.К.
и М.Г.П. оспорват изцяло предявения иск, като твърдят, че е изтекъл срока, в
който банката – кредитор е можела на насочи претенциите си по договора за
кредит от поръчителите съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД. Оспорват и
че дължат лихви за забава върху главниците по кредита. Ответникът М.П. твърди и
че с Анекса № 8/21.11.2018г. било прекратено качеството му като солидарен
длъжник по договора и анексите към него – уредено в §5, т.2 от Анекса.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2015г. ищецът сключил с
кредитополучателя „Динатурс” ЕООД и солидарния длъжник М.Г.П., договор за
банков револвиращ кредит
№ 0071/601/11.08.2015г. по силата на който предоставил на кредитополучателя
сумата от 20 000.00 лева, като впоследствие договора бил изменен с Анекс № 1 от 09.08.2016г., Анекс
№ 2 от 25.05.2017г., Анекс № 3 от 27.06.2017г., Анекс № 4 от 26.07.2017г.,
Анекс № 5 от 30.08.2017г., Анекс № 6 от 26.09.2017г., Анекс № 7 от
25.09.2018г., Анекс № 8 от 23.10.2018г. и Анекс № 9 от 21.11.2018г., като целта
на кредита била за разплащане с доставчици. С Анексите към договора били
преуредени договорни клаузи относно размера на кредита, лихвите към него, срока
за погасяване, размера на погасителните вноски и др., а със сключения на
21.11.2018г. Анекс № 9 към договора за кредит, като солидарен длъжник встъпил и
ответника В.П.К.. По делото не се спори, че кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем от страна на ищцовата банка
на 22.05.2019г.,
която изпратила покани-уведомления до тримата длъжници, с които ги уведомила за
настъпилата предсрочна изискуемост на дълга по кредита и им определила 7-дневен
срок за доброволно погасяване на задължението им, както и че трите
покани-уведомления били получени от длъжниците на 09.07.2019г.
За дължими парични суми по
процесния договор за банков револвиращ кредит, ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.2 от ГПК срещу „Динатурс” ЕООД в качеството му на кредитополучател и В.П.К.
и М.Г.П. в качеството им на солидарни длъжници, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело № 5572/2019г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ, са
подадени възражения за недължимост на сумите по нея от страна на ответниците и
уведомен заявителя да предяви иск относно вземанията си срещу тях, което и той
е направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от
11.08.2015г. до 18.09.2019г. общият размер на усвоените суми от
кредитополучателя „Динатурс” ЕООД на главница по процесният револвиращ кредит
са в общ размер на 19 800.00 лева. „Динатурс” ЕООД е извършило плащания на
задълженията си по процесния кредит през периода от 12.08.2015г. до
02.01.2019г., след което е преустановило изцяло плащанията по револвиращия
кредит. Общият размер на платените суми по процесния кредит е в размер на
12 647.69 лева. Към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК – 18.09.2019г., дължимите и неплатени суми по процесния договор за банков
револвиращ кредит № 0071/601/11082015/11.08.2015г. и анексите към него са в
размер на 14 700.25 лева, както следва по вед на задължението:
13 200.00 лева – главница; 1 500.25 лева – лихви по договора, от
които: 483.51 лева – договорна лихва върху редовна главница по чл.4.1; 526.21
лева – лихва върху просрочени главници или просрочие на погасителни вноски по
чл.4.2 и 490.53 лева – наказателна лихва за просрочие по чл.4.3. Към
18.09.2019г. неплатените вноски за главница, съгласно уговореното в чл.7.1.1 от
Анекс № 9/21.11.2018г. към процесния договор са 6 броя по 200.00 лева с падеж
на плащанията на 20.12.2018г., 20.01.2019г., 20.02.2019г., 20.03.2019г.,
20.04.2019г. и 20.05.2019г., а общата дължима сума по тях е 1 200.00 лева.
На 22.05.2019г. кредитът е бил обявен от банката за изцяло изискуем, а поради
липса на плащания след 02.01.2019г., към 18.09.2019г. е била дължима и неплатена,
и предсрочно изискуема главница в размер на 12 000.00 лева. Към
18.09.2019г. неплатените вноски за договорна лихва върху редовната главница,
съгласно уговореното в чл.7.2 от Анекс № 9/21.11.2018г. към процесния договор,
са 6 броя, с падеж на плащанията на 20.12.2018г., 20.01.2019г., 20.02.2019г.,
20.03.2019г., 20.04.2019г. и 20.05.2019г., неплатена е и договорната лихва за
периода от 20.05.2019г. до датата на обявяване на изискуемостта на кредита на
22.05.2019г. Общият размер на дължимата и неплатена договорна лихва върху
редовната главница е 483.51 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото е доказано, че на
11.08.2015г. ищецът сключил с кредитополучателя „Динатурс” ЕООД и солидарния
длъжник М.Г.П., договор за банков револвиращ кредит № 0071/601/11.08.2015г. по силата на
който предоставил на кредитополучателя сумата от 20 000.00 лева, като
впоследствие договора бил изменен с
Анекс № 1 от 09.08.2016г., Анекс № 2 от 25.05.2017г., Анекс № 3 от
27.06.2017г., Анекс № 4 от 26.07.2017г., Анекс № 5 от 30.08.2017г., Анекс № 6
от 26.09.2017г., Анекс № 7 от 25.09.2018г., Анекс № 8 от 23.10.2018г. и Анекс №
9 от 21.11.2018г., като целта на кредита била за разплащане с доставчици. С
Анексите към договора били преуредени договорни клаузи относно размера на
кредита, лихвите към него, срока за погасяване, размера на погасителните вноски
и др., а със сключения на 21.11.2018г. Анекс № 9 към договора за кредит, като солидарен
длъжник встъпил и ответника В.П.К.. По делото не се спори, че кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем от страна на ищцовата банка на 22.05.2019г., която изпратила
покани-уведомления до тримата длъжници, с които ги уведомила за настъпилата
предсрочна изискуемост на дълга по кредита и им определила 7-дневен срок за
доброволно погасяване на задължението им, както и че трите покани-уведомления
били получени от длъжниците на 09.07.2019г. Съдът намира на първо място за
неоснователно възражението на ответника М.П., че с Анекса № 8/21.11.2018г. било
прекратено качеството му като солидарен длъжник по договора и анексите към него
– уредено в §5, т.2 от Анекса. Видно от този анекс /л.58-59 от делото/ в него
като солидарен длъжник фигурира този ответник, който при сключването на анекса
е действал чрез свой пълномощник Еленка Петкова Кънева, която е била
упълномощена с пълномощно рег.№ 4146 и 4147/2015г. на нотариус с рег.№ 624 и
район на действие РРС. Анекса е подписан на първата и втората страница от
пълномощника Еленка Кънева, като видно и от §5, т.2 от този анекс, никъде в
него не е посочено, че е прекратено качеството му като солидарен длъжник по
договора и анексите към него на М.П.. Неоснователно е и другото възражение на
ответниците, че е изтекъл срока, в който банката – кредитор е можела на насочи
претенциите си по договора за кредит от поръчителите съгласно разпоредбата на
чл.147, ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната законова разпоредба поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на 6 месеца. Това разпореждане се прилага и в случая,
когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на
главното задължение. В случая видно от доказателствата по делото, кредитът по
договор за банков револвиращ кредит
№ 0071/601/11.08.2015г. и 9-те анекса към него, е бил обявен за предсрочно изискуем от страна на
ищцовата банка на
22.05.2019г., т.е това е падежа на главното задължение по кредита и от този
момент е започнал да тече 6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД и същият
изтича на 22.11.2019г. Искът на ищцовата банка е предявен на 18.09.2019г. с
подаване на заявлението за издаването на заповедта за незабавно изпълнение по
чл.417, т.2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, т.е. преди
изтичането на 6-месечния срок. По тази причина и поръчителите следва да
отговарят за задълженията по договор
за банков револвиращ кредит
№ 0071/601/11.08.2015г. и 9-те анекса към него. Съдът следва да отбележи и че в
случая изобщо не е приложима разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, тъй като
двамата ответници не са поръчители по договора за кредит и анексите към него, а
солидарни длъжници, които отговарят заедно с първоначалния кредитополучател „Динатурс” ЕООД.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява размерът на дължимите от ответниците
парични суми по договора за банков револвиращ кредит № 0071/601/11.08.2015г. и 9-те анекса
към него. Съгласно същата Към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2
от ГПК – 18.09.2019г., дължимите и неплатени суми по процесния договор за
банков револвиращ кредит № 0071/601/11082015/11.08.2015г. и анексите към него
са в размер на 14 700.25 лева, както следва по вид на задължението:
13 200.00 лева – главница; 1 500.25 лева – лихви по договора, от
които: 483.51 лева – договорна лихва върху редовна главница по чл.4.1; 526.21
лева – лихва върху просрочени главници или просрочие на погасителни вноски по
чл.4.2 и 490.53 лева – наказателна лихва за просрочие по чл.4.3. В случая дори
и лихвите по кредита се претендират в по-нисък размер от установения от вещото
лице по експертизата, а именно в размер на 1 412.11 лева.
Поради гореизложеното съдът намира искът за изцяло
доказан както по своето правно основание, така и по размер, поради което следва
да се признае за установено по
отношение на ответниците, че дължат на ищцовата банка в качеството си на
солидарни длъжници по договор
за банков револвиращ кредит
№ 0071/601/11.08.2015г. и
Анекс № 1 от 09.08.2016г., Анекс № 2 от 25.05.2017г., Анекс № 3 от
27.06.2017г., Анекс № 4 от 26.07.2017г., Анекс № 5 от 30.08.2017г., Анекс № 6
от 26.09.2017г., Анекс № 7 от 25.09.2018г., Анекс № 8 от 23.10.2018г. и Анекс №
9 от 21.11.2018г. към него,
сумите от: 13 200.00
лева – главница и 1 412.11 лева – лихва за забава върху главницата за
периода от 20.12.2018г. до 17.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 18.09.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК
по ч.гр.дело № 5572/2019г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с
Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените по заповедното производство –
ч.гр.дело № 5572/2019г. по описа на РРС, разноски в размер на 292.24 лева –
заплатена държавна такса за производството по делото и 834.36 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 2 154.27
лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждения на
вещите лица по съдебно-графичната експертиза и по съдебно-счетоводната
експертиза, и на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.К. ***, с ЕГН:
********** и М.Г.П. ***, с ЕГН: **********, че дължат на “Уникредит Булбанк” АД със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Св.Неделя” № 7, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Теодора Александрова Петкова и
Енрико Минити, в
качеството си на солидарни длъжници по договор
за банков револвиращ кредит
№ 0071/601/11.08.2015г. и
Анекс № 1 от 09.08.2016г., Анекс № 2 от 25.05.2017г., Анекс № 3 от
27.06.2017г., Анекс № 4 от 26.07.2017г., Анекс № 5 от 30.08.2017г., Анекс № 6
от 26.09.2017г., Анекс № 7 от 25.09.2018г., Анекс № 8 от 23.10.2018г. и Анекс №
9 от 21.11.2018г. към него,
сумите от: 13 200.00
/тринадесет хиляди и двеста/ лева – главница и 1 412.11 лева /хиляда
четиристотин и дванадесет лева и единадесет стотинки/ – лихва за забава върху
главницата за периода от 20.12.2018г. до 17.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 18.09.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК
по ч.гр.дело № 5572/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.П.К. ***, с ЕГН: ********** и М.Г.П. ***, с ЕГН:
**********, да заплатят на “Уникредит
Булбанк” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Св.Неделя” № 7,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Теодора Александрова
Петкова и Енрико Минити, сумата от 1 126.60
лева /хиляда сто двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/ - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 5572/2019г.
по описа на РРС, разноски за заплатена държавна такса за производството по
делото и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.П.К. ***, с ЕГН: ********** и
М.Г.П. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на “Уникредит Булбанк” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.”Св.Неделя” № 7, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Теодора Александрова Петкова и Енрико Минити, сумата
от 2 154.27 лева
/две хиляди сто петдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/ - направени по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: