№ 1141
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110102009 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу С. Н. М., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 599,02 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 23, вх. Б, ет. 2, ап. 22,
ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 108,19
лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.06.2022 г.; 48,34 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и 9,70 лева
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019
г. до 15.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 34661/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
1
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения
от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Сочи се, че липсват доказателства за качеството на доставяната услуга. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в тази насока. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
С молба от 20.10.2023г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че не оспорва предявените искове, както и
че дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай от приетия протокол от открито съдебно заседание от 06.02.2018г.
по гр.д. № 22104/2015г. по описа на СРС, 55-ти състав се установява, че съдът е одобрил
спогодба за делба на недвижими имоти, по силата на която ответницата С. Н. М. е станала
2
изключителен собственик на апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл.
23, вх. Б, ет. 2. Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно
извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва да
изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за
битови нужди с ищцовото дружество през процесния период е именно ответницата като
собственик на процесния имот в сграда в режим на етажна собственост.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че през процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела с
монтирани индивидуални уреди за разпределение с радиоотчет /дистанционно отчитане/,
както и щранг-лира в банята, а в сградата не е била доставяна топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване /топла вода. Топлинната енергия за отопление е разпределена по
реален дистанционен отчет на разпределителите, топлинната еиергия, отдадена от щранг-
лирата /без индивидуален разпределител/ е разпределена по реда на т. 6.5 от Приложението
към от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1, а топлинната енергия за сградна инсталация
е разпределена по реда на т. 6.1.1 от Приложението. Данните от протоколите за главен отчет
са нанесени правилно в индивидуалната справка за дялово разпределение. Вещото лице е
установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната
станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през
процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и
Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява,
че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на
03.09.2018г. и на 21.05.2021г. и съответства на одобрения тип.
Относно възражението на ответника, че липсвали доказателства за качеството на
доставяната от ищцовото дружество топлофикационна услуга следва да се посочи, че
предмет на доставката на топлинна енергия за битови нужди е именно определено
количество топлинна енергия, докато температурата в имота зависи от състоянието на
щранговете и отоплителните тела, за които ищцовото дружество не отговаря. То отговаря
единствено за технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция, които в
случая са приспаднати за негова сметка.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията
на общия топломер и на индивидуалните разпределители в имота, както и на извършените
изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация и за щранг-лирата.
Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна
енергия след отчитане на резултата от изравнителните сметки /сума за възстановяване в
размер на 20,92 лева/ се равнява на 603,43 лева, която сума надхвърля осчетоводения от
ищеца и претендиран размер от 599,02 лева. Същевременно от експертното заключение по
3
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителния резултат за
възстановяване не са погасявани задължения извън процесния период, а също така липсват
данни за извършено плащане на процесната сума.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем
сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални
справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36,
ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от
представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г.
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 48,34 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на
мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно
след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане
на процесните вземания за цена на топлинна енергия. Видно от експертното заключение по
ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2019г. до 15.06.2022г. върху главницата от
599,02 лева се равнява на 108,19 лева, какъвто е и претендираният размер на лихвата.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
4
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 9,70 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до
15.06.2022г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /28.06.2022г./ е погасено по давност вземането за цена
на доставена топлинна енергия по месечни сметки за периода от м.10.2018г. до м.02.2019г.
включително. Вземането за м.02.2019г. е станало изискуемо на 14.04.2019г. с изтичане на
45-дневния срок считано от 01.03.2019г., и тригодишната давност за него е следвало да
изтече на 14.04.2022г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни,
през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че
давностният срок изтича на 21.06.2022г. – преди датата на заявлението. Ето защо вземането
за м.02.2019г. и за всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия
месец – м.03.2019г. е станало изискуемо на 15.05.2019г. и давността за него е следвало да
изтече на 15.05.2022г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на
22.07.2022г. – след датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.03.2019г. и
за всички следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за
5
обхванатите от давността месеци се установява по размер едва след приключване на
съответния отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45-
дневния срок за плащане на всяка от общите фактури, следователно давността за него не е
изтекла. Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на
обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертните заключения по СТЕ /таблица 3/ и ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия
от давността период от м.10.2018г. до м.02.2019г. се дължи сумата от 132,66 лева,
следователно за необхванатия от давността период от м.03.2019г. до м.04.2021г. се дължи
сумата от 466,36 лева /599,02 – 132,66/, до който размер и за който период искът следва да
бъде уважен.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2019г. до 15.06.2022г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
начислените върху нея мораторни лихви, независимо дали давността за тях е изтекла. В
случая обхванатия от давността период е част от първата от трите процесни общи фактури с
№ ********* от 31.07.2019г., която е на стойност 218,82 лева и върху нея е начислена
мораторна лихва в размер на 59,31 лева. Следователно при главница по общата фактура от
86,16 лева /218,82 – 132,66/, лихвата по тази фактура остава в размер на 23,35 лева /с 35,96
лева по-малко/. Следователно мораторната лихва само върху непогасената по давност
главница за доставена топлинна енергия по трите общи фактури се равнява на 72,23 лева
/108,19 – 35,96/. До този размер предявеният иск следва да бъде уважен.
На последно място, към датата на подаване заявлението и при съобразяване на периода
на спиране на давността, няма погасени по давност вземания за цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. Следователно предявеният иск за
цена на тази услуга в размер на 48,34 лева следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски, поради което такива не му се дължат. В заповедното производство ищецът
е сторил разноски държавна такса в размер на 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лева, общо 75 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 57,52 лева. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 75 лева, за депозити за възнаграждения на вещи
лица в общ размер на 500 лева, за депозит за възнаграждение на особен представител в
размер на 400 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лева, или общо 1075 лева. С оглед уважената част от исковете, следва а му
бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 824,50 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу
С. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 23, вх. Б, ет. 2, ап. 22,
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. Н. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
466,36 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.03.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 23, вх. Б,
ет. 2, ап. 22, аб. № 230206, ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 72,23 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 15.06.2022 г. и сумата от 48,34 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 34661/2022 г. по описа на СРС,
175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна енергия
за разликата над 466,36 лева до пълния претендиран размер от 599,02 лева и за периода от
м.10.2018г. до м.02.2019г.; предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над 72,23 лева до пълния претендиран размер от 108,19 лева и
предявения установителен иск за сумата от 9,70 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 15.06.2022
г.
ОСЪЖДА С. Н. М. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 57,52 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 824,50 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7