Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.06.2025
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13
състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 10501/2020 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК от С.Г.С.,
ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН **********, с адрес-***, против „Б.Д.“ ЕАД ЕИК
*********, с която са предявени искове за признаване за установено, че ищците
не дължат на ответника, при условията на солидарност сумите: 50585,67 евро-
главница; 3724,73 евро- договорна лихва за периода 28.06.2010г. - 26.08.2010г.;
2171,15 евро- такси закъснение, за периода 09.04.2010г. - 26.08.2010г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 26.08.2010 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 12896/2010 г. по
описа на Районен съд - гр. Варна и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20107110401205 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., per.
№ 711 на КЧСИ, с район на действие - ОС - гр. Варна, поради погасяване на
вземанията по давност изтекла на 13.09.2015 год.
Ищците твърдят,че вземането по
това изпълнително дело е прекратено по давност от 5 години изтекла на
13.09.2015 год. и моли съдът да постанови решение с което да установи този
факт,както и че не дължи изпълнение по издадения в полза на банката
изпълнителен лист.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** оспорва искът като
недопустим,евентуално като неоснователен.Вземането,за което е издаден
изпълнителния лист по силата на заповед за незабавно изпълнение е приключило
през 2018 год. с влязло в сила решение,а самото изпълнително дело е било спряно
през 2015 год.,а след това и с определение по настоящето дело/при разглеждането
му в началото от Пловдивския окръжен съд/от 08.07.2020 год.
Моли съдът да отхвърли искът и
претендира разноски.
Доказателствата са писмени.
Съдът след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Установено е и няма спор, че в
полза на „Банка ДСК“ АД срещу С.Г.С. и С. Г.С. е издадена на 27.08.2010 год. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 12896/2010г. на Районен съд гр. Варна, 25-ти състав. Въз
основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1205/2010 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., per. № 711 на КЧСИ, район на действие ВОС.
Изпълнителното производство е било спряно с
обезпечителна заповед на СГС, издадена по гр.д. № 9730/2015 г., ГО 1-16 състав
по предявен от ищците иск на същото правно основание, на което е предявен и
настоящия иск - недължимост на сумите по издадения
изпълнителен лист.
С определение № 1077/08.07.2020
год. по гр. дело № 998/2020 г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив съдът е спрял
изпълнението по изпълнително дело № 20107110401205 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., peг. № 711 на КЧСИ, с район на действие - ОС - гр. Варна.
Други релевантни доказателства
по делото няма.
Предвид установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ал. ГПК за установяване недължимост
на вземания, които са предмет на изпълнително дело № 20107110401205 по описа на
ЧСИ Д.П.-Я., peг. № 711 на КЧСИ, с район на действие
- ОС - гр. Варна.
Неоснователно е твърдението на ищците -
длъжници по изпълнителното дело, че вземането на
банката по издадения изпълнителен лист е погасено с 5 годишна давност изтекла
към датата 13.09.2015 год. При наличието на висящото изпълнително дело за
принудителното събиране на вземането на банката въз основа на издадения по
ч.гр.д. № 12896/2010г. на Районен съд гр. Варна, 25-ти състав изпълнителен лист
давност изобщо не е текла до 26.06.2015 г. според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк.
дело № 3/2020 г., ОСГТК, доколкото до горната дата тълкуването е било,че при
висящо изпълнително дело давност не тече.
При това положение твърдението
на ищците, че от 2010 год. до 2015 год. вземането , за което е имало висящо
изпълнително дело е погасено по давност е незаконосъобразно, тъй като през тома
време давност изобщо не е текла с оглед задължителното тълкуване дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г. , което тълкуване е било
валидно до 26 юни 2015 г.
Ето защо
исковата претенция е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода от спора на осн. чл. 78, ал .3 от ГПК на
ответника се дължат сторените от него разноски в настоящото производство-юрисконсултско
възнаграждение от 450 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.С., ЕГН ********** и С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес-***, против „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, с която са
предявени искове за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника,
при условията на солидарност сумите: 50585,67 евро- главница; 3724,73 евро-
договорна лихва за периода 28.06.2010г. - 26.08.2010г.; 2171,15 евро- такси
закъснение, за периода 09.04.2010г. - 26.08.2010г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
26.08.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 12896/2010 г. по описа на Районен
съд - гр. Варна и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20107110401205
по описа на ЧСИ Д.П.-Я., per. № 711 на КЧСИ, с район
на действие - ОС - гр. Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК С.Г.С.,
ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД ЕИК 121830616сумата от 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена до изтичане на
двуседмичен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: