Р   Е   Ш   Е   Н  И  Е

 

№ 97…                                              05.06.2020г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    Първо гражданско и търговско отделение

На  осемнадесети май две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар: Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията докладчик Дарина Костова т.д.№ 447 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Постъпила е искова молба от „Про Кредит Банк (България) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тодор Александров“ № 26, представлявано заедно от изпълнителните директори Румяна Величкова Тодорова и, Рени Иванова Пейчева, чрез адвАнелия Бечева-Димитрова, против А.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адресгр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ №21, ет.2, чрез адвокатска кантора „Петър Атанасов“ Ж.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** и А.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с посочено правно основание чл.135 ЗЗД, с която се иска от съда да обяви за относително недействителна по отношение на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД  на сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 08.10.2015 г., вписан СВ-Несебър под акт №**, том №**, дело № 4***/20**, вх.рег.№ 8186/08.10.2015 г., с която А.А.К. и Ж.Н.К. дарили на А.А.К. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.408.1.45, по КК и КР на гр. Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006 г. на ИД на АГКК, изменена със заповед 18-3116-20.03.2014 г. на Началник на СГКК-Бургас, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-Запад, ет.5, ап. В502, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 51500.507.408, с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, целият с площ от 41,23 кв.м., ведно с 4,906 %, раняващи се на 7,29 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на обекта: на същия етаж № 51500.507.408.1.44, под обекта: 51500.507.408.1.37, над обекта: няма, а по документи за собственост: апартамент № В502, състоящ се от: дневна с кухненски бокс и балкон, входно антре и баня с тоалетна, находящ се в тяло „В“, на мансарден жилищен етаж в жилищната сграда, при граници: изток - двор, юг - двор, запад - ап. В501, север - двор и стълбище, отдолу - В402.

Ищецът твърди, че е кредитор на първите двама ответници - солидарни длъжници по договор за жилищен кредит № 034-1080794/29.04.15, изменен с анекси от 18.05.2015 г. и от 14.12.2015 г., като за вземанията си се снабдил с изпълнителен лист от 26.01.2017 г. и заповед за незабавно изпълнение от същата дата, издадени по ч.гр.д. № 55/2017 г. по описа на PC-Несебър и образувал изп. дело № 20178030400186 по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Твърди се още, че възражения срещу заповедта не били подадени. С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 08.10.2015 г., вписан в СВ-Несебър под акт № **, том № **, дело № 4***/20**, вх. рег. № 8***/0*.**.20** г. първите двама ответници дарили в полза на сина си - третия ответник, гореописания недвижим имот. Посочва, че с това безвъзмездно разпореждане ответниците А. и Ж. К. увредили кредитора, въпреки че знаели за задълженията си, като намалили патримониума си с посочения недвижим имот и по този начин затруднили последващото удовлетворяване на банката. Счита, че всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД са налице.

Ответникът А.К. в депозирания отговор на исковата молба оспорва иска като неоснователен. Счита, че с атакуваната сделка не се увреждат интересите на кредитора, тъй като вземането му е обезпечено с ипотека върху 4 самостоятелни обекта, разположени в същата сграда и с по-голяма площ. Сочи, че разполага и с друго имущество за удовлетворяване евентуалните претенции на кредитора. Освен това счита, че волята на законодателя не е да лиши длъжниците от законовото им право да участват в гражданския оборот особено що се отнася до традиционното за народа ни дарствено разпореждане в полза на децата им.

Ищецът с допълнителната искова молба допълва и пояснява иска си, като взема отношение по депозирания отговор. На първо място изтъква, че увреждане е налице със самото действие на разпореждане с имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване на кредитора. Оспорва твърденията за наличие на последваща разпоредителна сделка. Позовава се на представената от ответника справка от Имотния регистър. Оспорва факта да е осъществена продажба преди вписване на исковата молба по настоящото дело, както и истинността, верността и автентичността на представения от ответника нотариалния акт от 27.09.2019 г.

По делото е постъпил допълнителен отговор от ответника А.К., с който счита, че извършената продажба на процесния имот, обективирана в Нотариален акт № **, том ***, рег.№ 1****, дело № 2*** по описа на нотариус Стоян Ангелов, вписан в СВ-Несебър с вх.рег. № 6***, акт № **, том X**, дело № *** от **.0*.20** г. не е предмет на настоящото производство извън възражението за недопустимост на исковата молба. Посочва, че наличието на две партиди в Имотния регистър на името на сина на ответника не е обстоятелство, което да зависи от волята на ответниците. Твърди се, че последващата разпоредителна сделка е с вх.рег.№ 6***/**.0*.20** г., а на исковата молба – 8089/18.11.2019 г., а поредността на вписването се определя по поредния номер на входящия регистър съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ПВ.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск от „Про Кредит Банк (България) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тодор Александров“ № 26, представлявано заедно от изпълнителните директори Румяна Величкова Тодорова и, Рени Иванова Пейчева, чрез адв. А.Б.-Д. против А.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ №21, ет.2, чрез адвокатска кантора „Петър Атанасов“ Ж.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** и А.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** за прогласяване на относителна недействителност  по отношение на ищеца на сделка, подробно описана в исковата молба е с правно основание в чл.135 от ЗЗД.

Не се оспорват представените доказателства по смисъла на чл.193 от ГПК.

 Страните не спорят по действителността на сключен договор за  жилищен кредит от 29.04.2015 г., от които ищецът твърди, че произтича вземането му към първите двама ответници. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че длъжниците по кредитното правоотношение са се разпоредили с процесния имот  в полза на своя низходящ, чрез дарение. Спори се дали с атакуваната сделка е налице увреждане на кредитора.

Предпоставки за допустимост на иска по чл.135 от ЗЗД  е наличието на правен интерес у ищеца, който интерес се обуславя от качеството му на кредитор. Не е необходимо ищецът да докаже при условията на главно и пълно доказване ликвидността и изискуемостта на вземането си, за да е налице правен интерес от предявяване на павловия иск. Следователно, доколкото не се спори, че ищецът е кредитор, съдът намира, че са налице достатъчно основния за да приеме, че е налице правен интерес.

Предпоставки за основателност на павловия иск са: ищецът да е кредитор на ответника, с вземане, което да е предхождащо по време датата на сделката, чиято относителна недействителност се претендира, сделката да е валидна, т.е. да е породила правно действие, да не са налице пороци, водещи до нейната недействителност, сделката да е увредила интересите на кредитора и страните по нея да са знаели за увреждането.

По отношение на първата предпоставка е налице влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 55/2017 г. по описа на РС Несебър и е издаден изпълнителен лист, което индивидуализира вземането на ищеца по основание, падеж  и размер. А и както бе посочено по – горе, страните не спорят, че ищеца е кредитор на първите двама ответници.

Втората и третата предпоставки също са налице – не се твърди и от представените доказателства се установява, че дарението е следвало по време сключването на договора за жилищен кредит. Не е необходимо ищецът да е разполагал с изпълнително основание преди датата на сделката, достатъчно е вземането на кредитора да е възникнало. Не се спори и по обстоятелството, че имотът, дарен от първите двама ответника, е бил тяхна собственост към датата на сключване на договора за дарение. В случая, от значение е кога вземанията са  възникнали и дали към момента на атакуваната като относително недействителна сделка са съществували. От събраните по делото доказателства се установява, че  вземанията са съществували и не се твърди, а и не са събрани доказателства да са погасени.

По отношение на увреждането на кредитора, съдът намира, че същото е налице със следните аргументи: Дарението е договор, чието правно действие представлява отчуждаване  на недвижим имот, като същия е излязъл от патримониума на първите двама ответнице и е станал част от имуществото на друго лице – третия ответник. С извършването на надаряването, длъжниците са намалил собствените си ликвидни активи и по този начин са намалили обезпечението на кредитора си - ищеца. Ирелевантно за иска по чл.135 е обстоятелството с какво имущество длъжника разполага и дали остатъка от имуществото след разпоредителната сделка е достатъчен да удовлетвори кредитора. Без значение за основателността на иска по чл.135, ал.1 са мотивите на извършената разпоредителна сделка. От значение е знанието на ответника затова, че уврежда интересите на своя кредитор, намалявайки имуществото си. Безспорно е, че осъществената сделка за дарение е увреждаща, тъй като имуществени права от патримониума на длъжниците по договора за жилищен кредит се прехвърлят в имуществото на друго лице, с което се намаля възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжниците. Извършеното разпореждане без съмнение намалява възможността за удовлетворение, защото за обезпечение на вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество /чл. 133 ЗЗД/. Съгласно трйно установената практика на ВКС, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по  чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора.

По отношение на знанието на увреждането, съдът намира, че същото е налице със следните аргументи: Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора, какъвто е и настоящия случай. Ответниците, страни по увреждащата сделка, са роднини по плава линия – родители и низходящ, поради което в случая приложение намира презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, която не е оборена по категоричен, убедителен и несъмнен начин, от което се налага извода, че и надерения ответник, знае за увреждането на кредитора.  

Мотивиран от горното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

С оглед уважаването на предявения иск, съдът намира, че направените от ищеца разноски, доказани в размер на 2 199,44 лв. следва да бъдат понесени поравно от ответниците .

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА за относително недействителна  по отношение на „ПроКредит Банк (България) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тодор Александров“ № 26, представлявано заедно от изпълнителните директори Румяна Величкова Тодорова и, Рени Иванова Пейчева, чрез адв. Анелия Бечева-Димитрова сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 0*.**.201**г., вписан СВ-Несебър под акт №**, том №**, дело № 4***/20**, вх.рег.№ 8***/0*.**.20** г., с която А.А.К. и Ж.Н.К. са дарили на сина си А.А.К. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.408.1.45, по КК и КР на гр. Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006 г. на ИД на АГКК, изменена със заповед 18-3116-20.03.2014 г. на Началник на СГКК-Бургас, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-Запад, ет.5, ап. В502, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 51500.507.408, с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, целият с площ от 41,23 кв.м., ведно с 4,906 %, раняващи се на 7,29 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на обекта: на същия етаж № 51500.507.408.1.44, под обекта: 51500.507.408.1.37, над обекта: няма, а по документи за собственост: апартамент № В502, състоящ се от: дневна с кухненски бокс и балкон, входно антре и баня с тоалетна, находящ се в тяло „В“, на мансарден жилищен етаж в жилищната сграда, при граници: изток - двор, юг - двор, запад - ап. В501, север - двор и стълбище, отдолу - В402.

ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адресАнелия Бечева-Димитрова Ж.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** и А.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „ПроКредит Банк (България) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тодор Александров“ № 26, представлявано заедно от изпълнителните директори Румяна Величкова Тодорова и, Рени Иванова Пейчева, чрез адв. Анелия Бечева-Димитрова, разноски в размер на 2 199,44 лв., поравно, всеки от ответниците по 733,15лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба  в двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: