Р Е Ш Е
Н И Е №
Гр.Ловеч,………….2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение в открито заседание на шести юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Марина Филипова като разгледа докладваното от председателя
т.д. № 106 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.495, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с
искова молба от „И.П." ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П.В.,
чрез адв. В.А., срещу „В." ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя В.К. с посочена цена на иска 35
964.97 лв.
В нея излага, че по
изпълнително дело № 20148800400092 по описа на ЧСИ Р.Д.(880), образувано въз
основа на изпълнителен лист от 03.06.2013 г., издаден от РС-Троян по ч.гр.д. №
544/2013 г. с първоначален взискател „В.” ЕООД, е извършена публична продан на
недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело „И.П." ООД,
представляващ 1943/3443 ид.ч. от ПИ с идентификатор 03486.24.240 по КККР на с.Бели
Осъм, общ. Троян, обл. Ловеч, заедно с построените в него сграда с
идентификатор 03486.24.240.1, сграда с идентификатор 03486.24.240.2, сграда с
идентификатор 03486.24.240.5 и сграда с идентификатор 03486.24.240.6. С
протокол от 09.12.2013 г. имотът е възложен на взискателя „В." ЕООД при
цена от 236 113,00 лв.
На основание чл. 460 от ГПК ЧСИ Р.Д.е
изготвил разпределение по изпълнително дело № 20148800400092, което е предявено
на страните на 08.04.2014 г. с протокол за предявяване.
Твърди, че срещу разпределението
е депозирана жалба от длъжника. С Решение № 53/09.03.2015 година по в. гр. д. №
271/2014 год. на Окръжен съд Ловеч е отменено разпределението, изготвено от ЧСИ
Р.Д.и е извършено ново разпределение на
получената от публичната продан сума в размер на 236 113 лева.
Изтъква, че в законния срок е
постъпила жалба от длъжника против Решение № 53/09.03.2015 година по в. гр. д.
№ 271/2014 год. на Окръжен съд Ловеч и с Решение № 174/01.07.2015 год. по в.
гр. д. № 243/
Твърди, че въз основа на влязлото
в сила разпределение по делото е постъпила сума в размер на 146 298,19 лв. и в
полза на взискателя е издадено Постановление за възлагане на имота от
18.02.2019 г., вписано в ИР при АВ вх.
peг. № 1537/10.06.2019 г., акт № 74, том VI.
Изтъква, че с цитираното решение
АС - Велико Търново е дал задължителни указания на ЧСИ Р.Д.относно размера и
поредността на удовлетворяване на вземанията по изпълнителното дело. Въз основа
на влязлото в сила решение № 174/01.07.2015 г., постановено по в.гр.д. 243/2015
г. по описа на ВТАС, взискателят „В." ЕООД, обявен за купувач, е следвало
да внесе сумата в размер на 146 298,19 лв. съобразно разпоредбата на чл. 495 от ГПК в първоначално определения срок, който е изтекъл към 03.08.2015 г. Твърди,
че дължимата сума не е внесена в предвидения в закона срок, като същата е
платена от взискателя едва през февруари
Излага, че в резултат на
несвоевременното плащане на цената от страна на ответника от неизпълнение на
законовите задължения на ЧСИ Р.Д.в, „И.П." ООД предявява срещу „В." ЕООД иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 496, ал. 3 от ГПК за заплащане на
обезщетение за забава за заплащане на цената от проведена публична продан с
начална дата 06.11.2013 г. и крайна дата 06.12.2013 г. в размер на 35 964.97
лв., представляващ законна лихва за забава върху главница 146 298,19 лв. за
периода 01.08.2016 г. до 18.02.2019 г.
Позовава се на разпоредбата на
чл. 496, ал. 3 от ГПК, съгласно която когато купувачът не внесе дължимата цена
по проведената публична продан в определения за това срок и е налице издадено
постановление за възлагане, същият дължи сумата заедно с лихвите, начислени от
деня на обявяването му за купувач. Твърди, че взискателят, който забави
събирането на предаденото му вземане, отговаря пред длъжника по изпълнителния
лист за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавянето.
Счита, че от приложените към исковата молба писмени доказателства безспорно се
установява, че за времето до 19.06.2017 г. производството по делото е било
спряно по инициатива на взискателя, без да е била налице основателна причина.
Претендира обезщетение, представляващо законна лихва за забава върху главница
146 298,19 лв. за периода 17.09.2016 г. до 18.02.2019 г., която „В." ЕООД
е следвало да заплати в срок до 03.08.2015 г. съгласно влязло в сила
разпределение от 01.07.2015 г., но същата е заплатена едва през м. февруари
Твърди, че с уведомление с изх. №
7899/13.07.2015 г., ЧСИ Р.Д.е указал на „В." ЕООД да внесе по
изпълнителното дело сума в размер на 146 298,19 лв. Съобщението е получено от
адв. Б.Д. на 27.07.2015 г. Със съобщение за опис с изх. № 8000/15.07.2015 г.,
ЧСИ Р.Д.е указал на „В." ЕООД да внесе по изпълнителното дело сума в
размер на 146 298,19 лв. В разписката за връчване на същото е посочено
единствено, че е получено от адв. Б.Д., като не е отбелязана дата на получаване
на съобщението.
Излага, че въз основа на влязлото
в сила разпределение по делото е постъпила сума в размер на 146 298,19 лева и в
полза на взискателя е издадено Постановление за възлагане на имота от 18.02.2019
г.
Счита, че правото на длъжника да
получи обезщетение за забава за плащане на цената от проведена публична продан,
възниква при следния фактически състав: наличие на проведена публична продан с
определен купувач, влязло в сила разпределение на суми по изпълнителното дело,
забава на взискателя да заплати дължимата от него цена за имота, влязло в сила
постановление за възлагане на недвижимия имот.
Моли съда да постановите решение,
с което осъдите ответника „В." ЕООД с ЕИК *********, Троян, гр. Троян,
п.код 5600, ул. "34-ти Троянски полк" 50А, представлявано от
управителя В.К., да заплати на „Изн Паркет" ООД, с ЕИК 110******със
седалище и адрес на управление: с. Бели Осъм, общ. Троян, обл. Ловеч, ул.
„Зеленика" №21, представлявано от П.В., обезщетение за забава за заплащане
на цената от проведена публична продан с начална дата 06.11.2013 г. и крайна
дата 06.12.2013 г. в размер на 35 964.97 лв., представляващ законна лихва за
забава върху главница 146 298,19 лв. за периода 17.09.2016 г. до 18.02.2019 г.
При
условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме, че предявеният иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД е неоснователен, моли на основание чл. 496, ал.
3 от ГПК да постанови решение, с което
отмени Постановление за възлагане от 18.02.2019 г., вписано в ИР при АВ вх.
peг. № 1537/10.06.2019 г., акт № 74, том VI, поради незаплащане на цената,
ведно с дължимата лихва за забава.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника „В." ЕООД, чрез адв. Б.Д.,
в който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага доводи, че
внесената сума от 146 298,19 лв. по изп. д. № 92/2014 год. по описа на ЧСИ Р.Д.не
е вземане на ищеца. Решението на ВТАС не присъжда тази сума на ищеца, нито
осъжда ответника да я плати, затова ищеца не разполага от 17.09.2016 год. до
18.02.2019 год. със свое изискуемо парично вземане в размер 146 298,19 лева
срещу ответника на това основание. Твърди, че искът по чл. 86 от ЗЗД е
неоснователен, защото ответникът няма парично задължение към ищеца, за
неизпълнението на което да плати обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
На следващо място изтъква, че
отношенията между ищеца и ответника в качеството им на страни в изпълнителното
производство се уреждат от ГПК, който е специален закон и дерогира приложението
на чл. 86 от ЗЗД в този случай. Посочената от ищеца сума от 146 298,19 лева по
силата на чл.455 от ГПК се дължи на съдебния изпълнител, като се внася по
негова сметка. Последиците от внасянето на дължимата по делото сума са
определени в ГПК и са процесуални, а не материалноправни - те не пораждат
субективни права в полза на длъжника срещу ответника. Те пораждат правомощия за
съдебния изпълнител.
Счита, че ищецът превратно сочи
чл. 496, ал.3 от ГПК, който урежда задължение на купувача да плати цената с
лихвите от деня на обявяването му за купувач. В тази разпоредба няма иск за
присъждане на обезщетение за неизпълнение на задължението му. Твърди, че
разпоредбата на чл. 513 от ГПК не намира
приложение към описаните от ищеца обстоятелства по делото, поради което
предявеният иск е неоснователен.
На следващо място изтъква, че
имота е придобит при спазване на чл.490 от ГПК и цената за него е платена от
купувача. Съобщението е получено от процесуален представител на взискателя,
като сумата е внесена по сметка на съдебния изпълнител незабавно на 18.02.2019
г. Факта на извършеното плащане на цената от ответника - купувач прави иска
неоснователен и изключва прилагането на процесуалната възможност за плащане на
цената, заедно с лихвите за забава, считано от деня, в който ответника е обявен
за купувач.
По отношения на предявения при
условията на евентуалност иск излага съображения, че същият е недопустим.
Посочва, че с определение, постановено на 30.04.2019 год., ЛОС е присъединил
към в.гр.д.№ 227/2019 год. образуваното от ищеца в.гр.д. № 228/2019 год. по
описа на ЛОС. Предмет и на двете дела е обжалването на Постановлението за
възлагане от 18.02.2019 год. поради неплащане на цената. На 14.05.2019 год. ЛОС
е постановил Решение по в.гр.д.№ 227/2019 год., което е окончателно. С него
съдът е оставил без уважение жалба на „Б.И." ЕООД, с ЕИК 201******и жалба
на „И.П." ООД, с ЕИК 110******срещу Постановление за възлагане на недвижим
имот от 18.02.2019 г., постановено по изп. дело № 880/2014 г. на ЧСИ Р.Д.в,
като неоснователни. В мотивите на това решение съдът е разгледал същите фактически оплаквания за
забава на взискателя да плати и приел, че неплащането в срок на определената
сума не прави публичната продан незаконосъобразна, а единствено е възложил
задължение към съдебния изпълнител да приложи разпоредбите на чл. 493, т.2 и
чл. 494, ал. 2 от ГПК, което той не е сторил. Счита, че подобно нарушение би
могло евентуално да доведе до дисциплинарна отговорност на съдебния изпълнител,
което не е предмет на настоящото производство. Твърди, че към 18.02.2019 г.
сумата, определена с Решение № 174/01.07.2015 г. на АС-Велико Търново, е
внесена по сметка на съдебния изпълнител.
Счита, че постановеното Решение
по в.гр.д.№ 227/2019 год. е пречка за допускането на иск по чл. 496, ал.3 от ГПК, защото за допустимостта на този иск се предпоставя възлагането да не е
обжалвано. Счита, че извършеното от ищеца обжалване на Постановлението за възлагане
на недвижим имот от 18.02.2019 г., постановено по изп. дело № 880/2014 г. на
ЧСИ Р.Д., по което е постановено Решение по в. гр. д.№ 227/2019 год. по описа
на ЛОС, е абсолютна отрицателна процесуална пречка, наличието на която обуславя
недопустимостта на иска за отмяна на същото поради неплащане на цената по реда
на чл. 496, ал.3 от ГПК
Твърди, че по отношение на този
иск производството по делото следва да бъде прекратено, като му се присъдят разноските по него.
В случай, че съдът приеме исковете
за допустими, моли да постанови решение, с което ги отхвърлите изцяло, като му
присъди направените разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е
постъпила допълнителна искова молба от „И.П." ООД чрез адв. В.А., в която
оспорва твърденията на ответника за неоснователност на предявените искове.
Посочва, че след постановеното решение №
174/01.07.2015 г. по в.гр.д. 243/2015 г. по описа на BTAC, обявеното за купувач
„В." ЕООД е следвало да внесе сумата в размер на 146 298,19 лв. съобразно
разпоредбата на чл. 495 от ГПК в първоначално определения срок, който е изтекъл
към 03.08.2015 г. Твърди, че с уведомление с изх. № 7899/13.07.2015 г., ЧСИ Р.Д.е
указал на „В." ЕООД да внесе по изпълнителното дело тази сума, като
съобщението е получено от адв. Б.Д. на 27.07.2015 г., заедно със съобщение за
опис с изх. № 8000/15.07.2015 г. В разписката за връчване на същото е посочено
единствено, че е получено от адв. Б.Д., като не е отбелязана дата на получаване
на съобщението. Затова счита за неверни твърденията на ответника, че е бил
уведен за дължимата от него сума за довнасяне за първи път със съобщение с изх.
№ 2793/07.02.2019 г. С оглед на изложеното твърди, че задължението за внасяне
на цената от публичната продан е възникнало на 03.08.2015 г. и неговото
неизпълнение е противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в
неплащане в срок на дължимата продажна цена, поради което предявените искове са
допустими. Цитира Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009
г., IV г. о., ГК на ВКС.
На следващо място изтъква, че
съгласно чл. 461 от ГПК, взискателят внася цената, като прихваща дължимата му
от длъжника сума по изпълнителното дело. Съгласно чл. 104 от ЗЗД, двете
насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши. Следователно, след като е налице
влязло в сила разпределение на 01.07.2015 г., то именно към тази дата съгласно
разпоредбата на чл. 104 от ЗЗД, вземането на „В." ЕООД от „И.П." ООД
се счита за погасено в пълен размер предвид факта, че цената от публичната
продан надвишава многократно размера на вземането към „В." ЕООД. Доколкото
публичната продан е деривативен способ за придобиване на право на собственост
върху имот, когато сумите по изпълнително дело са внесени изцяло /постъпили по
сметката на съдебния изпълнител в съответната банка/, те принадлежат на
длъжника и имат характер на депозитни суми, вземане на длъжника към съответната
банка, но без възможност за извършване на разпоредителни действия с тях.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 455, ал. 2 ГПК с тези суми на длъжника се
разпорежда съдебният изпълнител чрез платежни нареждания. Поради това, след
удовлетворяване на взискателите по изпълнителното дело, остатъка от цената,
платена за собствено на длъжника имущество, следва да бъде върната именно в
патримониума на длъжника, а за забавено плащане на продажната цена купувачът
дължи лихва за забава.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е
постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от „В." ЕООД
чрез адв.Б.Д., в който излага съображение, че изложените в допълнителна искова
молба доводи са неотносими към търсената отговорност по чл. 86 от ЗЗД. Счита,
че ищецът няма вземане към ответника, по което да търси обезщетение за забава.
Твърди, че Решение № 174/01.07.2015 г., постановено но в. гр. д. 243/2015 г. по
описа на ВТАС, няма действие по отношение на „В." ЕООД. С него „В."
ЕООД не е осъдено да плати заявената цена, нито е длъжно да я плаща според закона,
а това е само възможност на наддавача по ГПК. То има действие само по отношение
на отмененото с него разпределение по изп. д. 92/2014 год. Затова не приема
доводите на ищеца, че от влизането в сила на Решение № 174/01.07.2015 г.,
постановено по в. гр. д. 243/2015 г. по описа на ВТАС, за „В." ЕООД
възниква задължение да плати. Отново изтъква, че „В." ЕООД е получило
уведомление за плащане на заявената цена на 13.02.2019 година. Съобщението е
оформено с подписа на получател - пълномощник на „В." ЕООД. Твърди, че
приложената разписка за връчване на съобщение № 8000/ 15.07.2015 год. не е
оформена редовно. Върху него не е положен подпис на получател за „В."
ЕООД, нито е посочено на кой адрес е извършено действието и не е посочен автора
на подписа върху разписката.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв.В.А. поддържа предявения иск и моли съда да го
уважи като основателен и доказан и на основание чл.78, ал.1 от ГПК му се
присъдят направените по делото разноски съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът чрез упълномощения
адв.Б.Д. оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени, като му се присъдят
направените по делото разноски. Подробно съображенията си излага в
представената писмена защита.
От представените по делото
писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и
обясненията на страните, прецени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка и обусловеност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ Р.Д., рег.№ 880 на КЧСИ е с взискател „В.”
ЕООД и длъжник „И.П.” ООД. Изпълнението е насочено срещу недвижим имот на
длъжника в с. Бели Осъм, а именно: 1501/3444 ид.ч. от ПИ с идентификатор 03486.24.240
по КККР на с.Бели Осъм, общ.Троян, м. ”М***”, заедно със застроените в същия производствени
сгради. От приложения по делото Протокол за обявяване на направени наддавателни
предложения по насрочена публична продан по изп.д. № 269/2013 г. по описа на
ДСИ при РС – Троян от 09.12.2013 г. се установява, че след отваряне на
постъпилите наддавателни предложения, са направени устно и нови. С
постановление от същата дата на основание чл.492, ал.2 от ГПК за купувач на
недвижимия имот е обявен „В.”ЕООД за сумата от 236 113.00 лв. В протокола
е посочено, че съгласно чл.495 от ГПК в едноседмичен срок от разпределението, „В.”
ЕООД следва да внесе сумата, с която цената надвишава неговото вземане.
По молба
на взискателя изпълнителното дело, което първоначално е било образувано под №
269/2013 г. при ДСИ при Районен съд -
гр. Троян, е предадено на ЧСИ Р.Д.в, при който е образувано под № 92/2014 г.
На
основание чл.460 от ГПК, вр. с чл.136 и чл.137 от ЗЗД, ЧСИ е извършил
разпределение на сумата от 236 113.00 лв., като е определена сума за довнасяне от „В.” ЕООД в размер на
137 028.19 лв. към 05.03.2014 г. Същото е предявено на страните с протокол
от 08.04.2014 г.
Това
разпределение е обжалвано пред Ловешкия окръжен съд. С решение № 53/09.03.2015 г.,
постановено по в.гр.д. № 271/2014 г.,
ОС-Ловеч е отменил разпределението, изготвено от ЧСИ с рег. № 880 на
КЧСИ по изп.дело № 92/2014 г., предявено на страните с протокол от 08.04.2014,
като извършил разпределение на получената от публичната продан сума от
236 113 лв. и посочил, че на основание чл.461 от ГПК взискателят „В.”ЕООД
следва да довнесе сумата в размер на 146 633.72 лв. съгласно направените
изчисления към 05.03.2014 г.
С решение № 174/01.07.2015 г.,
постановено по в.гр.д. № 243/2015 г., АС – Велико Търново е отменил решение №
53/09.03.2015 г. по в.гр.д. № 271/2014 г. на ОС-Ловеч в частта, с която е
извършено разпределение на получената от публична продан сума от 236 113
лв. и разпределил същата по следния начин: 1. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1
от ЗЗД: 1 660,53 лева - разноски по изпълнението, направени от „В." ЕООД;
2. Вземания по чл. 136, aл. 1, т. 2 от ЗЗД: 1 560,52 лв. - местни данъци на
община Троян; 3. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД: 88 154,28 лева -
вземане на взискателя „В." ЕООД, обезпечено с ипотека; 4. Вземания по чл.
136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД: 14 871,03 лв. - вземане на НАП, определено към
30.12.2013 год. и 5. Други вземания: 9 530,71 лв. - такса по точка 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Посочено е, че на основание чл. 461
от ГПК взискателят „В." ЕООД следва да довнесе сума в размер на 146 298,19
лв. съгласно изчисления към 05.03.2014 година. Като необжалваемо, решението е
влязло в сила на датата на постановяване - 01.07.2015 г.
По делото
е представено съобщение изх. № 7899/13.07.2015 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ
Р.Д.в, с което съдебният изпълнител е уведомил взискателя за постановените
решения във връзка с разпределението и определил едноседмичен срок от
получаването му, в който да довнесе сума в размер на 146 298.19 лв.
Съобщението е получено от процесуалния представител на взискателя на 27.07.2015
г. /стр.86/.
От
мотивите на приложеното по настоящето дело заверено копие на решение №
211/17.10.2018 г. по в.гр.д. № 282/2018 г. по описа на ОС – Ловеч е видно, че с
молба от 05.08.2015 г. взискателят „В.”
ЕООД е поискал изпълнителното дело да бъде спряно и с постановление от
17.08.2015 г. на ЧСИ Р.Д.производството по изпълнителното дело е било спряно. С
молба от 26.06.2017 г. взискателят е поискал да се възобнови производството по
изпълнителното дело, за да му бъде издадено удостоверение за размера на дълга,
след което отново да бъде спряно. На взискателя е било издадено удостоверение
за размера на дълга и производството по изпълнението отново е било спряно. С
молба от 11.12.2017 г. взискателят е поискал да се възобнови изпълнителното
производство и с постановление от 12.12.2017 г. на ЧСИ, същото е било
възобновено.
С
протокол от 11.06.2018 г. частният съдебен изпълнител е предявил ново разпределение
на сумата от 236 113.00 лв. Против това разпределение е подадена жалба от
взискателя „В.”ЕООД, по повод на която е образувано в.гр.д. № 282/2018 г. по
описа на ОС – Ловеч. С решение № 211/17.10.2018 г. по в.гр.д. № 282/2018 г., Ловешкият
окръжен съд е отменил като незаконосъобразни изпълнителните действия на ЧСИ Р.Д.по
изп.дело № 92/2014 г., обективирани в протокол за предявяване на разпределение
от 11.06.2028 г. Със същото решение ЧСИ Р.Д.е задължен да изпълни решение №
174/01.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 243/2015 г. на АС – Велико Търново.
Видно от направеното отбелязване, с решение № 22/29.01.2019 г. по в.гр.д. №
540/2018 г., АС – Велико Търново е отменил решение № 211/17.10.2018 г. по
в.гр.д. № 282/2018 г. по описа на Ловешкия окръжен съд в частта, с която ЧСИ Р.Д.е
задължен да изпълни решение № 174/01.07.2015 г., постановено по в.гр.д. №
243/2015 г.на АС – Велико Търново и потвърдил решението в останалата част. В
мотивите и на двете решения е прието, че след като е налице влязло в сила
разпределение за сумата от 236 113.00 лв., извършено на основание чл.460
във връзка с чл.495 от ГПК и предявено на 08.04.2014 г., то за същата сума не
може да се извършва повторно разпределение.
По делото
е представено съобщение изх.№ 2793/07.02.2019 г. по изп.дело № 92/2014 г. на
ЧСИ Р.Д.в, с което взискателят „В.”ЕООД е уведомен, че по извършено
разпределение от АС – Велико Търново с решение № 174/01.07.2015 г. по в.гр.д. №
271/2014 г., следва да внесе дължимата сума по разпределението в размер на
146 298.19 лв. в едноседмичен срок от получаването му по посочената
банкова сметка. ***.02.2019 г.
От
мотивите на приложеното като доказателство заверено копие на решение № 103/14.05.2019 г. по в.гр.д. №
227/2019 г. по описа на ОС – Ловеч и твърденията на страните се установява, че
на 18.02.2019 г. сумата от 146 298.19 лв. е внесена от „В.”ЕООД. На
18.02.2019 г. ЧСИ Р.Д.е издал Постановление за възлагане на недвижимия имот в
резултат на проведената през декември
На осн.
чл.435, ал.3 от ГПК същото е обжалвано от длъжника „И.П.”ООД и по повод
постъпилата жалба е образувано в.гр.д. № 228/2019 г. по описа на ОС – Ловеч. С
определение от 30.04.2019 г. състав на ЛОС е прекратил производството по
в.гр.д. № 228/2019 г. и присъединил производството към в.гр.д. № 227/2019 г. по
описа на ОС – Ловеч.
От
приетото като доказателство заверено копие на
решение № 103/14.05.2019 г. по в.гр.д. № 227/2019 г. по описа на ОС –
Ловеч е видно, че същото е образувано по постъпила жалба вх. № 2747/15.04.2019
г. от „Б.И.”ЕООД в качеството му на трето лице, участвало като наддавач в
проведената публична продан по изп.дело № 269/2013 г. на ДСИ към РС – Троян. С
цитираното по-горе решение състав на ОС – Ловеч е оставил без уважение като
неоснователни жалбите на „Б.И.”ЕООД и на „И.П.”ООД срещу Постановление за
възлагане на недвижим имот от 18.02.2019
г. на ЧСИ Р.Д.в.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като
компетентно и неоспорено от страните се установява, че размерът на законната
лихва за забава върху сумата от 146 298.19 лв. за периода от 17.09.2016 г.
до 18.02.2019 г. е 35 964.97 лв.
При така установените факти и направено искане, съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск с
правна квалификация чл.495, предл.2 от ГПК за сумата 35 964.97 лв., представляваща претърпени от ищеца
имуществени вреди в размер на законната лихва върху невнесената в срок от
ответника сума в размер на 146 298,19 лв.
за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели
от проведената публична продан на недвижим имот
с начална дата 06.11.2013 г. и крайна дата 06.12.2013 г. за периода от
17.09.2016 г. до 18.02.2019 г.
Съгласно разпоредбата
на чл.495 от ГПК /в редакцията преди изменението относно срока с ДВ, бр.86/2017
г./, в случаите, когато за купувач е обявен взискателят, какъвто е и
разглеждания, същият е длъжен в едноседмичен срок от влизането в сила на
разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части
от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава
неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той
отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат
съответно чл.493, т.2 и чл.494, ал.2 от ГПК. От доказателствата по делото се
установява, че в резултат на проведената на 09.12.2013 г. продан по изп.д. №
269/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Троян, на основание чл.492, ал.2 от ГПК за
купувач на недвижимия имот е обявен „В.”ЕООД за сумата от 236 113.00 лв.
Дружеството е следвало да внесе сумата, с която цената надвишава неговото
вземане, в едноседмичен срок от влизане
на разпределението в сила. Става дума за предварително разпределение, тъй като
няма реално постъпили сума предвид възможността на взискателя по чл.461 ГПК да
прихване от дължимата срещу стойността на вещта съответна част от вземането си,
каквато му се пада по съразмерност. Извършването на разпределението, респ.
влизането му в сила предхожда внасянето на цената от взискателя, тъй като едва
с влизането в сила на разпределението може да се определи каква част от цената
може да бъде прихваната по реда на чл.461 ГПК и каква следва да бъде внесена по
сметката на съдебния изпълнител. В
случая е налице първата хипотеза на чл.495, предл.2 от ГПК и извършеното от ЧСИ
Р.Д.разпределение е обявено на страните
с протокол от 08.04.2014 г., като е определена
сума за довнасяне от ответника „В.” ЕООД в размер на 137 028.19 лв.
към 05.03.2014 г. Поради обжалване на разпределението, същото е влязло в сила
на 01.07.2015 г., когато е поставено решение № 174/01.07.2015 г. по в.гр.д. № 243/2015 г. по
описа на АС – Велико Търново, с което е извършено разпределение на получената
от публична продан сума от 236 113 лв. и посочено, че на основание чл. 461
от ГПК взискателят „В." ЕООД следва да довнесе сума в размер на 146 298,19
лв. съгласно изчисления към 05.03.2014 година.
Задължението за
заплащане на обезщетение за вреди възниква при виновно противоправно поведение
на ответника, което по същество представлява деликт. При деликтната отговорност
вината се предполага и в тежест на ответника е да опровергае това предположение.
В тежест на ищеца е да докаже размера на вредите и причинната връзка между
тяхното настъпване и противоправното поведение на ответника. Става въпрос за
уредената в чл.495, предл. 2 от ГПК отговорност за вредите, които наддавачът
взискател е причинил на длъжника в резултат от невнасянето на цената. Тези
вреди могат да се изразяват в пропуснати ползи или претърпени загуби. В случая
предвид изложените в ИМ твърдения,
ищецът претендира сумата от
35 964.97 лв., представляваща законната лихва върху
невнесената в срок от ответника сума в размер на 146 298,19 лв. от
проведената публична продан на недвижим имот
с начална дата 06.11.2013 г. и крайна дата 06.12.2013 г. за периода от
17.09.2016 г. до 18.02.2019 г. Последният в хода на процеса не е
ангажира доказателства дали са начислени лихви за забава върху изпълняваните
вземания на взискателите в резултат невнасянето в срок на сумата от 146 298,19
лв. от ответника и в какъв размер, за да
може съдът да направи извод за основателността на исковата претенция. На
следващо място от доказателствата по делото се установява, че в резултат на
подаваните молби от ответника и жалби от страните в изпълнителното производство
против действията на ЧСИ Р.Д.в, се е стигнало до забавяне на принудителното
изпълнение. Не може да се приеме, че упражняването на процесуални права, вкл.
подаването на жалби, дори когато те са неоснователни, представлява
противоправно поведение. При тези данни съдебният състав приеме, че не е
установена и причинна връзка между поведението на взискателя „В." ЕООД и
претенцията за претърпени от ищеца вреди в размер на законната лихва за забава.
Поради изложените съображения
настоящата инстанция счита, че предявеният иск с правно основание чл.495,
предл.2 от ГПК като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на главния иск,
съдът следва да се произнесе и по предявения при условията на евентуалност иск
с правно основание чл.496, ал.3 от ГПК за отмяна на
Постановлението за възлагане от 18.02.2019 г. поради неплащане на цената.
Според цитираната разпоредба, ако възлагането не бъде обжалвано,
действителността на продажбата може да бъде оспорена по исков ред само при нарушаване на чл.490 от ГПК и при невнасянето
на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска,
ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му
за купувач. Следователно за успешното провеждане този иск е необходимо постановлението за
възлагане да не е било обжалвано, както и да не е внесена цената, определена от
съдебния изпълнител по реда на чл.492, ал.3 от ГПК. Невнасянето на цената
означава, че обявеното за купувач лице/взискател или трето лице – наддавач не е
изпълнило задължението си в едноседмичен срок от приключване на проданта да
внесе сумата, съразмерна на вземанията на другите взискатели или сумата, която
надвишава неговото вземане, съответно да внесе в срок предложената цена.
По-горе беше посочено, че с решение № 103 от 14.05.2019 г.,
постановено по в.гр.д. № 227/2019 г. по описа на ОС – Ловеч, са оставени без
уважение като неоснователни жалбите на „Б.И.” ЕООД и на „И.П.”ООД срещу
Постановление за възлагане на недвижим имот от
18.02.2019 г. на ЧСИ Р.Д.в. При тези доказателства следва извод, че
възлагането е било обжалвано и не е налице една от предпоставките за
уважаването на този иск.
Поради
изложените съображения съдът счита, че евентуалният иск с правно основание
чл.496, ал.3 от ГПК също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Настоящият
състав счита за неоснователно възражението на ответника, че този иск е
недопустим, тъй като постановлението за възлагане на имота е било обжалвано и е
налице влязло в сила решение. Както беше отбелязано вече, това е предпоставка
за уважаването, а не за допустимостта на този иск.
При този
изход на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски за настоящето
производство в размер на сумата 20.00 лв. съгласно представения списък по чл.80
от ГПК, представляваща внесени такси за преписи от документи.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „И.П." ООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя П.В., чрез адв. В.А., срещу
„В." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.К. иск с правно
основание чл.495, предл.2 от ГПК за заплащане на сумата 35 964.97 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди в размер
на законната лихва върху невнесената в срок сума от „В." ЕООД, ЕИК ********* в размер на 146 298,19 лв. за изплащане на съразмерните части от
вземанията на другите взискатели от проведената публична продан на недвижим
имот с начална дата 06.11.2013 г. и крайна дата 06.12.2013 г., за периода от
17.09.2016 г. до 18.02.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „И.П." ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П.В., чрез адв. В.А., срещу „В." ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя В.К. евентуален иск с правно основание
чл.496, ал.3 от ГПК за отмяна на Постановлението за
възлагане от 18.02.2019 г. поради неплащане на цената, ведно със законната
лихва за забава.
ОСЪЖДА „И.П." ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя П.В. да заплати на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на „В." ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя В.К., направените по делото разноски за
настоящата инстанция в размер на сумата 20.00 лв. /двадесет лева/ съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК, представляваща внесени такси за
преписи от документи.
Решението
подлежи на обжалване пред АС – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на
съобщението на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: