Определение по дело №858/2018 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   1037               Година  13.04.2018                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                      XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети април                                                                                    Година 2018

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 858 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 983/2018 г. на Пловдивския районен съд.

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговорна същите съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираното от ищцата вземане, са посочени в исковата й молба и изразяват по същество в това, че предявявала иска си за установяване съществуването на вземането й по отношение на ответника, за сумата от 223.73 лева, която представлявала платена му от нея без основание сума, за допълнително начислена й енергия по ф-ра № **********/03.04.2015 г. Потребител била на ел.енергия, която ответникът доставял в жилището й в ---. Измерването й се извършвало чрез СТИ - електромер, който бил монтиран в ел. табло, което било поставено във входа на жилищния блок на посочения адрес. С писмо изх. № 13047093-1/03.04.2015 г. ответникът я уведомил, че на 30.07.2014 г. бил извършен демонтаж от служители на „Е.Р. на електромер с фабричен № ********* от ИТН 2071881 на горепосочения адрес, на клиент с № **********, който електромер бил предаден за експертиза в Б.. Според служителите на Б., електромерът бил манипулиран и неотчитал правилно, за което бил издаден констативен протокол. Дружеството приело, че вследствие на проверката, част от ползваната ел.енергия била неизмерена, съответно неплатена. Информирало я, че на основание чл. 48(1) и чл. 51(1) ПИККЕ, сметката й за ел.енергия щяла да бъде коригирана за времето от 90 дни – от 01.05.2014 г. до 30.07.2014 г., в размер на допълнително начислена дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й на стойност 223.73 лева, за която сума й била издадена ф-ра № **********/03.04.2015 г. Тъй като падежът й настъпил и захранването на жилището й с ел.енергия подлежало на прекъсване, платила сумата по тази фактура въпреки, че нямало основание за това. За извършеното плащане прилага системен бон от 23.04.2015 г. Поради това, подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за връщане на недължимо платената сума, по което било образувано ч.гр.д. № 983/2018 г. на ПРС, XVIII състав, по което била издадена заповед за изпълнение. Тъй като в законоустановеният срок ответникът подал възражение срещу тази заповед, за нея възникнал правен интерес да предяви настоящия иск. Сумата била платена без основание и ответникът дължал връщането й. Не била потърсена и информирана за проверката на електромера на 30.07.2014 г., нито била присъствала при изготвяне на констативния протокол от служители на „Е.Р. и такъв не й бил връчван. Не било ясно как била определена посочената в писмото сума. Освен това, ако били налице отклонения, то същите не се дължали на неправомерно действие от нейна страна, тъй като не била извършвала манипулиране на СТИ. Нещо повече. Не разполагала с достъп до СТИ, нито с необходимите познания за извършване на подобна манипулация и остойностената ел.ергията не била консумирана от нея. От писмото не ставало ясно, защо за период на отчитане бил взет периода от 01.05.2014 г. до 30.07.2014 г. СТИ било собственост на ответника. Поради това той имал задължение да осигури правилното и коректното му функциониране, да констатирал своевременно грешка в измерването/неизмерването. Не изпълнил и вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния потребител на ел.енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Поради това не бил осъществен фактическият състав, който пораждал правото му да коригира сметката й при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и съответно извършената корекция била неправомерна.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищцата за сумата от 223.73 лева, платена му без основание за допълнително начислена ел.енергия по фактура № ********** от 03.04.2015 г., за времето от 01.05.2014 г. до 30.07.2014 г., за което парично задължение е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 983 по описа за 2018 г. на Пловдивския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правна квалификация на предявения иск за съществуване на процесното вземане - нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло. На 30.07.2014 г. служители на Е.Р. (Е.Р.) извършили проверка на електромер № *********, който отчитал доставената ел.енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които след контролно измерване с еталонен уред установили при огледа, че електроме­рът измервал с грешка над допустимата. Поради това у същите възникнали обосновани съмне­ния, че върху електромерът било осъществено нерегламентирано въздействие (т.нар. „манипулация"). Те го демонтирали и поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с № 289543, с цел да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория. На мястото му бил монтиран нов електромер, за който отново, след извършено контролно замерване с еталонен уред, било установе­но, че измервал ел.енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % според приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол. За тези действия, извършилите проверката лица съставили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 152811/30.07.2014 г. Въпреки положените усилия от служителите на Е.Р. да откриели клиента, за да присъствал на проверката, същият не бил открит. Поради това тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора на раз­пределителната електрическа мрежа, които подписали и констативният протокол. Процесният електромер впоследствие бил предаден на Б. за извърш­ване на метрологична експертиза. В заключението на лабораторията било констатирано, че били налице механични дефекти по електромера и че до вътрешността му бил осъществен достъп, където било мон­тирано допълнително съпротивление, което било непринадлежащо към схемата му. Вследствие на описаната манипулация, електромерът измервал с отклонение извън границите на допустимото, а грешката можела да бъде точно установена. Тези констатации били подробно описани в изготвеният от Б. констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 522/27.03.2015 г. С оглед описаното и чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството ел.енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ. Начислил допълни­телно количество ел.енергия на клиента в размер на 1475 kWh, като дължимата сума вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от КЕВР, била 223.74 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 90 дни. Първата му дата 1.05.2014 г. - началото на корекционния период, била на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията. Последната дата била на извършената техническа проверка на 30.07.2014 г. (чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ). Е.Р. предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/03.04.2015 г. (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ), за допълнително начислената сума вследствие установе­ното непълно измерване на ел.енергия. С писмо с изх. № 13047093-1/03.04.2015 г. изпратил на адреса на кореспонденция уведомление за извършеното допълнително начисление. Било видно от представена­та като доказателство към отговора обратна разписка, че писмото било получено от ищеца. Това се признавало и в исковата молба. В случая ставало дума за спор за дължимост на сума, която била начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за електри­ческа енергия” (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК), които спорове били изключително добре познати на този съд, но за съжаление, към момента, въпреки ясната и последователна практика на ВКС, решаващите състави, по причини, които за него оставали енигматични, продължавали автоматично да преписват мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика, и масово уважавали предявени искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им ел. енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството ел.енергия, които, наред с другото, да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. метрологична експертиза бил установен точният про­цент на грешка. А формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от общественият доставчик ел.енергия за покрИ.е на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да му се вмени във вина. Установяването на лицето, извършило неправо­мерно въздействие върху електромера и неговата вина, били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретният му извършител, защото в посочените за­конови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството ел.енергия, не се съдържали изисквания и условия за извършването на корекции на сметки при установено виновно поведение на крайният клиент. Било точно обратното. Единственото условие за упражняване правото на енергийният доставчик да извършел едностран­на корекция било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия обаче, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайният снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. Ответникът в качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.С., които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е.С.). ОУ на Е.С. представлявали договори при общи условия, на база които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на Е.С. изрично бил уреден реда, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора съдържание. Не можел да се сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпо­редба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване. Но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променяли общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.). Нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от ОУ на договорите за продаж­ба на електрическа енергия на Е.П., който също бил краен снабдител с ел.енергия, но за територията на Североизточна България, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. Тук следвало да се отбележи, че ОУ на Е.П." били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР. Тоест преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 от същите имал посоченото в отговора съдържание. При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на Е.С. и чл. 24 от ОУ на Е.П.) ясно се виждало, че те били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ответника бъдели присъдени сторените разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в искова й молба, тъй като на тях е основала предявеният иск за съществуване на процесното вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си за неоснователност на този иск.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо от 03.04.2015 г.; фактура № **********/03.04.2015 г.; системен бон от 23.04.2015 г.; съобщение по ч.гр.д. № 983/2018 г.; справка за коригиране на сметката за електроенергия; констативен протокол № 522/27.03.2015 г.; констативен протокол № 152811/30.07.2014 г.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 983 по описа за 2018 г. на Пловдивския районен съд.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички поставени към тази експертиза въпроси от ответника в отговора му, при депозит в размер на 70 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 16.05.2018 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: