Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 22.11.2011г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети октомври ,през
две хиляди и единадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Евгения Стамова
при участието на секретаря:В.Б., след като разгледа
докладваното от съдия Стамова т.д.№5/2011г. по описа на КОС и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба
подадена от МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ТУРИЗМА с адрес гр.София,
ул.”Славянска”№8 срещу „Въгледобив Бобов дол”ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бобов дол, ул.”Г. Димитров”.Претендира се за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 425 956,02 лева, представляваща
неплатени концесионни възнаграждения, дължими съгласно концесионен договор от
24.03.2005г. за второто полугодие на 2009г. и първото полугодие на 2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.12.2010г. до момента
на окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1324,96 лева,
представляваща лихва за забава върху неплатените възнаграждения за двата
периода, начислена от 21.12. 2010г. до датата на подаване на исковата молба в
съда, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и деловодни разноски.Ищецът твърди, че на
24.03.2005г. на основание Решение
№78/09.02.2005г. е сключен концесионен договор за добив на въглища от участък
„Бобов дол”, находище „Бобовдолски въглещен басейн” между МС и „Мини Бобов дол
„ЕАД, че съгласно последващо решение №108/19.02.2007г. на МС и допълнително
споразумение №1/26.02.2007г. правата и задълженията по споменатия концесионен
договор са прехвърлени от „Мини Бобов дол”ЕАД на „Ораново”ЕООД гр.Перник.Сочи,
че концесионерът- ответник не е изпълнил основното си задължение за плащане на
концесионно възнаграждение за периода 01.07.2009г. и 31.12.2009г. и
01.01.2010г.- 30.06.2010г., поради което дължи на ищеца горепосочените суми.
В писмен отговор на исковата молба ответникът
е оспорил иска по размер.В първото с.з. се изтъква довод за извършени след
подаване на исковата молба плащания.В същото с.з. ответникът признава наличието
и валидността на цитирания в исковата молба договор и че ищецът е изправна
страна по сделката.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в
тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Не се спори между страните за това,
че на основание на решения на МС №78/09.02.2005г. и №108/19.02.2007г.,договор
от 24.03.2005. и допълнително споразумение от 26.02.2007г. между тях е
възникнало и действа валидно правоотношение, произтичащо от концесионен договор
за добив на въглища от участък „Бобов дол”, находище „Бобовдолски въглищен
басейн”.По силата на този договор на ответника е предоставено изключително
право да разработва и добива въглища от участък „Бобов дол на находище
„Бобовдолски въглищен басейн” в рамките на концесионната площ.Срещу така
предоставеното му право ответникът се е задължил да заплаща концесионно
възнаграждение в размер,определим на база т.нар R –фактор, калкулиран, като отношение
между общите комулативни приходи към общите кумулативни разходи от дейността на
договора.В чл.11.8 от договора е предвидено, че т.нар R-фактор, се изчислява на шестмесечие
на база приходите от дейността за предходното шестмесечие въз основа на отчет,
изготвен от концесионера в тридесетдневен срок след края на изтеклото
шестмесечие.Предвидено е, че плащането следва да се извършва в края на всеки
отчетен период.Ищецът е изпълнил породените за него от договора
задължения.Впрочем това следва и от самия договор.От представените отчети за
дейността на „Въгледобив Бобов дол „ЕООД
за периода 01.07.2009г. до 31.12.2009г. и от 01.01.2010г. до
30.06.2010г. и аналитични салда се
установява, на база т.нар R-фактор, какви са размерите на следващите се за посочените
два периода концесионни възнаграждения.На база данните в посочените справки,представени
от ответника в първото и следващо с.з. платежни документи за извършени плащания
по процесния договор, и с оглед заключения с вх.№5700/11.10.2011г. и
№3020/26.05.2011г. на в.л. Г.С. следва,че
поради извършени плащания в хода на производството, след подаване на исковата
молба, към настоящия момент задължението на ответника за заплащане на
концесионни възнаграждения за второто полугодие на 2009г. и първото полугодие
на 2010г. възлиза на 191 956,02 лева.При определяне на този размер, съдът
отчита и извършено плащане, съобразно представено в последното с.з. копие на
платежно нареждане за извършен на 15.10.2011г. превод в размер на сумата от
15 000 лева.От второто от споменатите заключение се установява, че към
момента на приключване на съдебното дирене е заплатена от ответника на ищеца и
сумата от 1324,96 лева,представляваща начислена лихва за забава.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства
и заключенията на в.л., се налагат следните правни изводи.
С оглед на изложените в исковата
молба фактически обстоятелства и формулирания петитум,съдът намира, че предмет
на настоящото разглеждане са искове по
чл.79, ал.1 и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 425 956,02 лева,
представляваща неплатени концесионни възнаграждения, дължими съгласно
концесионен договор от 24.03.2005г. за второто полугодие на 2009г. и първото
полугодие на 2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
21.12.2010г. до момента на окончателното изплащане на сумата, съдът намира за
частично основателен до сумата от
191 956,02.Съгласно чл.63, ал.1 ЗЗД всяка от страните по договора
трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите
задължения по същия начин,като ако длъжникът не изпълни точно задължението си
кредиторът с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.В
конкретния случай в процеса бе установено, осъществяването на произтичащите от
фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД предпоставки, обуславящи извод, че искът
е доказан по основание: наличието на валидна търговска сделка между страните,както
и,че ищецът като страна по тази сделка е изпълнил
произтичащите за него от същата задължения в съответствие с предвиденото в
чл.63, ал.1 ЗЗД.Предвид на това и доколкото ответникът пък от друга страна
доказа, че след подаване на исковата молба е заплатил по голямата част от търсената
сума, то предявения иск се явява доказан по размер до сумата от 191 956,02
лева, представляваща неизплатена част от следващите се за горепосочените
периоди концесионни възнаграждения.За разликата над този размер до сумата от
425 956,02 лева, предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователен, поради извършено
плащане е и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху търсеното обезщетение от 425 956,02 лева
считано от 21.10.2010г. до датата на
подаване на исковата молба в съда-31.01.2011г.Същевременно на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД върху следващото се възнаграждение
от 191 956,02 следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда -31.01.2011г. до окончателното и изплащане.
Съразмерно уважената част от
исковете, ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК деловодни
разноски в размер на 7857,94 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол”ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Бобов дол, ул.”Г. Димитров”, ЕИК
********* да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА,ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА,
гр.София, ул.”Славянска”№8, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 191 956,02 (сто деветдесет и една хиляди
деветстотин петдесет и шест лева и две стотинки), представляваща неплатена част
от дължимо на основание концесионен договор от 24.03.2005г. и допълнително
споразумение от 26.02.2007г., концесионно възанграждение за периодите както
следва:от 01.07.2009г. до 31.12.2009г. и от 01.01.2010г. до 30.06.2010г., ведно
със законната лихва върху посочената главница от 191 956,02 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда -31.01.2011г. до окончателното и
изплащане, КАТО за разликата над 191 956,02 лева до пълния предявен размер
от 425 956,02 лева предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД отхвърля, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявеният от МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА,ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА, гр.София,
ул.”Славянска”№8 срещу „Въгледобив Бобов
дол”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бобов дол, ул.”Г. Димитров”,
ЕИК ********* иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1324,96 лева,
представляваща лихва за забава върху неплатените възнаграждения за двата
периода, начислена от 21.12. 2010г. до датата на подаване на исковата молба в
съда.
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол”ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Бобов дол, ул.”Г. Димитров”, ЕИК ********* на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на
МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА,ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА, гр.София,
ул.”Славянска”№8 деловодни разноски в размер на
7857,94 лв(седем хиляди осемстотин петдесет и седем лева и деветдесет и
четири стотинки).
Решението може да се обжалва от
страните пред САС в двуседмичен срок от връчването му на същите.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: