№ 614
гр. Разград, 21.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330101917 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба Й. И. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. ***, съдебен адрес: гр. Хасково, ул.
"Македония" № 1, против: „Изи Финанс" ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Иван Вазов, ул. „Балша" №
17, ап. 1, представлявано от Борислав И. Николчев, с която се моли съдът да
установи нищожността на чл. 3 от Договор за потребителски кредит № 265357
от дата 09.09.2019 г. сключен с „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК: *********, поради
това, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, като
противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване
на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Претендира разноски.
Моли на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адв. П. съобразно посоченото Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения.
Въпреки възражението на ответника в отговора по отношение на
липсата на правен интерес, съдът е преценил искът като допустим, доколкото
ищецът сочи в ИМ, че с ответника са обвързани по силата на договор за
кредит, в който е уговорена нищожна неустоечна клауза. Съдът е подчертал,
че посоченото е достатъчно, за да се изведе правния интерес от търсената
защита. Посочил е, че дали неустойката е била начислявана или претендирана
е ирелевантно за преценката наличие на правен интерес за ищеца, достатъчни
са твърденията, че е налице нищожна неустоечна клауза, смущаваща правното
положение на търсещия защита.
В ИМ се твърди, че на 09.09.2019 г. между страните бил сключен
Договор за паричен заем № 265357, по силата на който ищецът получил 800
лева със задължение за връщането им на пет месечни вноски. На основание
чл. 3, ал. 1 от договора ищецът дължал неустойка в размер 198 лева по
спомени на ищеца, а общото му задължение възлизало на 1072,25 лева с
1
включена главница, лихва и неустойка. Изтъква се, че клаузата за неустойка е
нищожна. Сочи се, че са накърнени добрите нрави, доколкото е налице
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение,
злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за
кредитора. Твърди се, че чл. 3 от договора е нищожен като неравноправна
клауза чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея в
размер на 198 лева е в прекомерно голям размер спрямо получената сума по
отпуснатия кредит, а по този начин се нарушавал принципа на
добросъвестност и справедливост. Твърди се, че текста е в нарушение на ЗПК,
респективно транспонираната директива. Сочи се, че търсената неустойка е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. С чл. 24 ЗПК. Изтъква, че
неустойката не е индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146, ал. 2
ЗЗП. Сочи се, че с търсената неустойка се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и
че неустойката представлява разход и следва да бъде включена в ГПР,
включително че с включването размерът на ГПР става по-голям от посочения
максимален в закона. Твърди се, че неустойката е предвидена за неосигурено
обезпечение, което по вида му и посочения срок за представянето му,
възпрепятстват изцяло потребителя. Изтъква се, че в тази връзка неустойката
всъщност представлява допълнителна печалба, а чл. 33 от ЗПК предвижда при
забавено изпълнение, че размерът на обезщетението е законната лихва върху
непогасената част от дълга. Твърди се, че предвидената неустойка изначално е
уговорена единствено като икономическа облага, скрита лихва. Сочи, че по
този начин не се изпълнява чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Обосновава правния си
интерес, че макар и кредитът да е предсрочно погасен, ответникът предявява
искания към ищеца да изплати вземането за неустойка.
В осигуреното право на отговор се изразява становище за
недопустимост поради липса на правен интерес. Твърди се, че няма данни
някога да е претендирана от ищеца неустойката по договора. Няма данни да е
и заплащана. Сочи се, че след като договора е нищожен, то съобразно чл. 23
ЗПК се дължи само главницата, т.е. ищецът има правен интерес от
предявяване на иск за неоснователно обогатяване след обявяване
нищожността на договора. Сочи се, че вземанията по договора са погасени по
давност и няма риск от засягане правната сфера на ищеца. Твърди се още, че
искът представлява злоупотреба с право, че ищецът не може да се защити чрез
него, а искът цели единствено облагодетелстване на процесуалния му
представител. Така се обяснява, че не е имало искане за уреждане на
отношенията извънсъдебно. Моли се за отхвърляне на иска като
неоснователен. Признава се обстоятелството, че ищецът е погасил във връзка
с договора сумата от 737,00 лева, осчетоводена като неустойка.
Твърди се, че неустойката не е задължително условие за сключването на
договора, че договорената сума за неустойка е изпълнима, че съобразно
преддоговорната информация потребителят е знаел за това изискване, че е
съществувала възможност да намери поръчители. Твърди се, че вземането не е
задължително и не би могло да бъде предвидено предварително и да бъде
включено в ГПР. Алтернативно се моли, ако съдът уважи иска, да не присъжда
адвокатско възнаграждение по изложените по-горе съображения. При
евентуално уважаване на иска, се моли да се вземе предвид предмета на
делото: липсата на правен интерес, неоспорваните факти и обстоятелства,
изготвяне на една изцяло бланкова ИМ. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
2
С оглед посоченото в ИМ съдът е преценил, че е налице предявен иск с
правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 от
ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 24 ЗПК, вр с чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. с чл.
11, ал. 1, т. 9 и вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът е разпределил в тежест на
ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване, че в
сключения между страните Договор за кредит № 265357 се съдържа нищожна
неустоечна клауза, че клаузите са в противоречие със закона. В тежест на
ответника е разпределил да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че при сключването на договора са спазени императивните правила
на ЗПК, включително че клаузите са индивидуално договорени и не са условие
за предоставяне на кредита.
Съдът е обявил на страните, че съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, като предоставя на
страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузите.
Преди провеждане първото по делото с.з. ищецът е направил искане за
изменение на иска, предявявайки осъдителен иск за връщане на сумата,
заплатена като неустойка на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
След направеното изменение на иска, съдът е отложил първото съдебно
заседание и е предоставил възможност на ответника да организира защитата
си съобразно новия петитум. Ответникът е депозирал писмено становище, в
което поддържа, че изменението е процесуално недопустимо, както и че
ищецът няма правен интерес. Същите възражения са били развити и в
първоначалния отговор по установителния иск. Въпреки възражението, съдът
е приел искането за допустимо, допуснал е изменение на предявения
установителен иск в осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за
осъждане на ответника да заплати заплатената от ищеца сума от 737,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по процесния договор като
неустойка. Съдът е подчертал, че искането е направено преди първото с.з.,
като ищецът е обосновал искането с твърденията в ИМ за неустоечна клауза
по сключен с ответника договор, по който сумите са предсрочно погасени,
включително търсената от кредитора неустойка. В тази връзка следва да се
има предвид, че ищецът има пряк и актуален интерес от установяване на
недействителността на клаузата, респективно от връщане на сумата, платена
въз основа на нея. Изменението е допустимо по чл. 214, ал. 1 ГПК, тъй като
касае същото правоотношение и идентичен предмет.
След допуснатото изменение съдът е преразпределил доказателствената
тежест, като е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже, че съответната
клауза е нищожна на посочените в ИМ основания – нарушаване
императивните норми на закона, както и че сумата в размер 737 лева е
заплатена по договора като неустойка. Съдът е посочи, че в тежест на
ответника е да докаже, че при сключването на договора са спазени особените
изисквания на ЗПК, включително, че са налице основания да получи и
задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми. По
направеното възражение от ответника за погасяване по давност на вземанията
за неустойка, съдът е посочил, че в тежест на ищецът е да докаже наличието
на обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране
и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
3
следното от фактическа страна:
Процесният договор за заем е потребителски, доколкото страни по него
са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция
– търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според чл. 9 ЗПК въз основа на
договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем са използвани за цели извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно, а съдът в определението за насрочване е обявил на страните, че ще
следи за неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Задължение на съда е
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. За
целта обаче по делото следва да е приложен сключения между страните
договор. Предвид посоченото в исковата молба с определението за насрочване
съдът е задължил ответника да представи Договор за кредит № 265357,
сключен с ищеца, ведно със СЕФ, погасителния план и ОУ, както и справка за
извършените от длъжника плащания - по дата, размер и за погасяване на кои
вземания са послужили. В тази връзка е уведомил, че в случай че не представи
до с.з. изисканите доказателства, съдът ще приеме на основание чл. 161 ГПК
за безспорен факта на сключване на процесния договор, включително със
съдържанието, посочено в ИМ.
По делото безспорно се установява, че ответникът неведнъж е бил
задължаван от съда да представи договора за кредит, но не е сторил това,
въпреки че се намира у него.
Това процесуално поведение на ответника е мотивирало съда да допусне
изслушване на в.л., назначавайки съдебно-счетоводна експертиза. След
депозиране на заключението и в с.з. съдът е установил, че вещото лице не е
получило никаква информация от ответника за изготвянето на заключението.
Съдът е указал на ответната страна да предостави счетоводните записвания, от
които да е видно каква е договорената сума по процесния договор, на коя дата
и по каква сметка да отразени счетоводно евентуално направени плащания по
този договор и как са били отнесени те – по коя аналитична сметка. В това с.з.
съдът отново е указал на ответника необходимостта да представи процесния
договор по делото. Уведомил е ответника, че при липса на съдействие, ще
наложи глоба в размера, посочен в чл. 92а ГПК, доколкото неоснователно
процесуалното им поведение е станало причина за многократно отлагане на
делото. Предупредил е ответника, че в тези случаи именно ответника ще
понесе разноските, направени за провеждане на следващото с.з.
Ответникът е предоставил счетоводна справка, послужила за изготвяне
на заключението от вещото лице. Видно от заключението, ищецът е заплатил
4
общо сумата от 760,00 лева по процесния договор, отнесена по следния начин:
за главница 480,00 лева, за договорна лихва 63,36 лева, за неустойка 196,64
лева и за такса просрочие 20,00 лева. От приложената счетоводна справка се
установява, че главницата е в размер на 800,00 лева, както и че другите
дължими суми са: за договорна лихва 79,20 лева, за неустойка общо 328,80
лева и за такса просрочие – 20,00 лева. Остават за погасяване следните суми:
главница 320,00 лева, неустойка 312,16 лева и договорна лихва 15,84 лева.
Впрочем тази справка отговаря на посоченото в л. 61, предоставена от
ответника по делото с молба от 16.04.2025 г., според която е заплатена като
неустойка сумата от 196,64 лева, съответно на 17.10.2019 г. – 65,76 лева, а на
06.03.2020 г. – 130,88 лева.
Видно от приложената справка от ЦР на БНБ договорът е сключен на
09.09.2019 г. с усвоен размер 800,00 лева, посочен е остатък просрочена
главница в размер на 320,00 лева и такси в размер на 152,00 лева.
Съдът кредитира заключението по назначената експертиза като
компетентно и обективно изготвена.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
На основание чл. 190 ГПК и чл. 161 ГПК непредставянето на договора,
който безспорно се намира у ответника, следва да се тълкува във вреда не
същия. Както бе посочено вече по-горе съдът е длъжен служебно да провери
дали договорът съдържа неравноправни клаузи. Това задължение обаче е
обективно възпрепятствано от поведението на ответника, който укрива
документа. При липса на доказателства за съдържанието на договора,
съдът приема, че същият съдържа нищожна неустоечна клауза, че
клаузите, които предвиждат заплащане на неустойка в противоречие със
закона.
Съгласно принципа на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) съдът е
ограничен от рамките на заявеното и не може да се произнесе извън заявените
от ищеца искания. ВКС също подчертава, че при недействителност на клаузи
по ЗПК, последицата е връщане на недължимо платеното, но в рамките на
заявеното от страната. В този смисъл ищецът няма твърдения за нищожност
на договора, а само на предвидената в него неустоечна клауза. Съответно е
предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за осъждане
на ответника да заплати заплатената от ищеца сума от 737,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по процесния договор като
неустойка. В конкретния случай се доказва плащане на неустойка в размер на
196,64 лева. Следователно съдът намира, че ответникът е получил от ищеца
тази сума на отпаднало основание – като заплатена сума за неустойка по
недействителна клауза.
По направеното възражение за погасяване по давност на претенцията:
Указаният срок в закона е изтекъл по отношение на сумата от 65,76 лева,
доколкото тази сума е заплатена на 17.10.2019 г., а искът е предявен на
21.10.2024 г. Доколкото останалата част от сумата, отнесена за неустойка, е
заплатена 06.03.2020 г. – на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД искът следва да бъде
уважен до размера му от 130,88 лева, а за разликата до предявения от 737,00
лева – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
5
е заплатил ДТ в размер на 50,00 лева. Претендира се адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Ответникът е заплатил депозит в
размер на 450,00 лева за изготвяне на заключението. Претендира ЮКВ в
размер на 300 лева.
Във връзка с претендираните адвокатско и ЮКВ възнаграждения.
Вземайки предвид материалния интерес, съдът определя минималния размер
на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева на основание чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, доколкото след
направеното изменение е разглеждан един осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД. Вземайки предвид материалния интерес, съдът определя минималния
размер на ЮКВ в размер на 100,00 лева съгласно действащия чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед уважаването на иска до
размера от 130,88 лева, ответникът дължи заплащане на ищеца за разноски
8,88 лева, както и заплащане на сумата от 71,03 лева на претенцията на адв. П.
П. при АК – Хасково за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗА. С оглед отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът дължи заплащане на ответника на разноските на последния в размер
на 452,33 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408,
общ. Столична, обл. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“
№ 17, ап. 1, представлявано от Борислав И. Николчев, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И.
Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***, сумата от 130,88 лв. (сто и
тридесет лева и 88 стотинки), представляващи недължимо платена сума за
неустойка по нищожна неустоечна клауза по Договор за паричен заем №
265357, сключен между страните, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан искът за разликата до предявения размер от 737,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408,
общ. Столична, обл. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“
№ 17, ап. 1, представлявано от Борислав И. Николчев, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И.
Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***, направените от последния
разноски в производството в размер на 8,88 лева.
ОСЪЖДА на основание 38, ал. 2 от ЗА „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, общ.
Столична, обл. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17,
ап. 1, представлявано от Борислав И. Николчев, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. И. П.
при АК – Хасково, сумата от 71,03 лева, представляващи дължимо адвокатско
възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищеца по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й. И. Д. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, общ.
Столична, обл. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17,
ап. 1, представлявано от Борислав И. Николчев, сумата от 452,33 лева,
6
представляващи извършени от ответника разноски в производството
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7