Решение по дело №3424/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 261144
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Михаил Ангелов Алексов
Дело: 20201720103424
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Перник, 23.07.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, четвърти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти  юни две хиляди двадесета и първа година, в състав:

 

                                                                                                Районен съдия: Михаил Алексов

                                                                                                                                                                           

 

като разгледа докладваното от съдия Алексов в присъствието на секретаря Антония Стоева гр. д. № 03424 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото e образувано по искова молба предявена

От “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п.к. 1527, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – Управители

срещу А.В.С., с ЕГН: **********,***, и настоящ такъв: град Перник, кв. *** № ***

С искане да бъде установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу А.В.С.: 300.00 лв. главница; 25.40 лв. договорна лихва за периода от 18 ноември 2018 г. до 16 февруари 2019 г. г.; 151.40 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 28.55 лв. за периода от 19 ноември 2018 г. г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до 13 декември 2019 г. г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в настоящето и заповедното производство.

Ищецът твърди, че е подписан Договор за паричен заем № 3351727 от 19 октомври 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и А.В.С. като Заемател. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Сключен е и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 май 2019 г. г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който процесното вземане е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 300 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Длъжникът А.В.С. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 325.40 лв., ведно с договорната лихва на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 81,35лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

По договора за паричен заем А.В.С. не е извършвала плащания.Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 300 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 3351727 от 19 октомври 2018 г. г. между страните, ответникът дължи и договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 25.40 лв. за периода от 18 ноември 2018 г. - датата на първата вноска до 16 февруари 2019 г. г. - датата на настъпване на падежа на договора.

В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 151.40 лв. Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай А.В.С. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 45.00. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 16 февруари 2019 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 28.55 лв. от 19 ноември 2018 г. г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 13 декември 2019 г.г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи е подал отговор, в който сочи, оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер като неоснователна и недоказана. Твърди, че към договора не е приложен погасителен план, налице са и други основания да се приеме, че договора е нищожен. Прави възражение за нищожност на договора.

С Определение № 261589/26.04.2021 Районен съд Перник е прекратил производството по настоящото гр.д.№ 03424/2020г. по описа на Районен съд Перник, в частта за сумите, както следва: сумата 151.40 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 28.01.2020 г. Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД  е депозирала пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.В.С. с ЕГН ********** за следните вземания - сумата 300,00 лв. /триста лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем № 3351727/19.10.2018 г.; сумата 25,40 лв. /двадесет и пет лева и четиридесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 18.11.2018 г. до 16.02.2019 г.; сумата 28,55 лв. /двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 19.11.2018 г. до 13.12.2019 г. и законната лихва върху главницата – 300,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.01.2020 г.,  до  изплащане на вземането, както и сумите: 25,00 лв. /двадесет и и пет лева/ - държавна такса и 50,00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение..  

Установява се, че между страните по делото, че ответницата А.В.С., в качеството ѝ на заемател и „Изи Асет Мениджмънт" АД, в качеството му на заемодател, са сключили договор за потребителски паричен заем № 3351727 от 19 октомври 2018 г.,  по силата на който на А.В.С. е отпуснат кредит в размер на сумата от  300 лв. за лични нужди. Заемната сума е предадена лично на заемополучателя от кредитен консултант, като договора има силата на разписка за предаване на сумата.

Заемателят А.В.С. се е задължила да ползва и върне заемната сума, като заплати сума в размер на 325,40 лева, ведно с договорната лихва на четири месечни погасителни вноски, всяка в размер на 81,35 лева, включваща първоначална главница и договорна лихва.

Договорени са дати на плащане на всяка погасителна вноска; 18.11.2018г., 18.12.2018г., 17.01.2019г., 16.02.2019г., фиксиран годишен лихвен процент по заема -40%, годишен процент на разходите на заема 49%.

При изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще бъде валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.

Уговорено е, че договорът има силата на разписка и с подписването му е удостоверено, че заемателят е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума.

С подписването на договора, заемателят се е задължил, в срок от три дни от датата на сключване, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

1.         Две физически лица с осигурителен доход над 1000 лева и безсрочен трудов договор и др.

2.         Банкова гаранция с бенефициер заемодателя, за сумата 325,40 лева, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.

Уговорено е между страните, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 151,40 лева. Неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към погасителната вноска се добавя сума в размер на 37,85 лева.

При забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори, посещения на адрес в размер на по девет лева на всеки 30-дневен период, до максимален размер от 45 лева.

На 30.01.2017 година между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, е сключен Рамков договор за цесия, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за паричен заем №3351727 от 19.10.2018г. е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежност, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Приложено е пълномощно, от което се установява, че  Изи Асет Мениджмънт АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на “АКПЗ” ЕООД, в качеството си на пълномощник на «Изи Асет Мениджмънт» АД.  Писмото е адресирано до ответницата и със същото се извършва уведомяване за извършено прехвърляне на вземането. От представеното известие за доставка се установява, че обсъжданото уведомително писмо  не е получено  от ответницата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПКчл.422 във вр. 415 ГПКи чл.86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже освен сключването на договор за кредит и неговото съдържаните (размер на кредита, лихвата и таксите, дата на падеж), така и изпълнението на поетите от него задължения – предоставяне на парични суми (усвояване на кредита) и че в договора са уговорени валидни такса за оценка на кредитно досие и такса за допълнителна услуга „Кредит у дома“ и, че е изпълнил насрещните си задължения, обуславящи възникването на правото да получи стойността на тези услуги. Липсата на становище на ответника по част тези обстоятелства, не освобождава ищеца от задължението си да ги докаже, т. е. не следва да се приемат за безспорни определени факти и обстоятелства, за които липсва изрично признание, а е налице единствено пасивно поведение на ответника.   

Правоотношението е породено от договор, сключен на 19.10.2018 г. по силата на който на ответницата е предоставен потребителски кредит в размер на 300.00 лева  срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с договорена лихва. Впоследствие вземанията по потребителския кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй като в договора е посочен размера на всяка една месечна погасителна вноска и е уговорен срока на заема – 4 месеца. В договора се съдържат и датите на плащане на погасителните вноски, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

Съдът намира, че не следва да обсъжда по същество дължимостта на претендираните вземания за 151.40 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, тъй като по отношение на тях е оказано издаване на Заповед за изпълнение с Разпореждане № 3308/29.01.2020, което е връчено на заявителя, ищец в настоящето производство на 19.02.2020г., като производството по делото в тази му част е прекратено като недопустимо.

Предвид изложеното, че не е налице нищожност на договора, както и че налице надлежно уведомление за извършената цесия, чрез връчване на уведомлението, като приложение към настоящата искова молба, настоящия съдебен състав намира, че  ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:  300.00 лв. главница; 25.40 лв. договорна лихва за периода от 18 ноември 2018 г. до 16 февруари 2019 г. г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 28.55 лв. за периода от 19 ноември 2018 г. г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до 13 декември 2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

По разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции. В от уважената част следва да се приспадне часта от вземанията, за която производството е прекратено. Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 25,00 лева – държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 150,00 лева – депозит за вещо лице, а в заповедното производство разноските са следните: 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, или общо 350.00 лв. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 225,10 лева – съдебно деловодни разноски. По отношение на ответника, предвид обстоятелството, че ищеца е станал причина за образуване на производството, в прекратителната част на ответника се дължат разноски, видно от материалите по делото последния е сторил следните разноски 150.00 – адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 300.00 – адвокатско възнаграждение в настоящето производство. Предвид на посоченото на ответника следва да бъде изплатена сума от 160.59 лв. – съдебно деловодни разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.С., с ЕГН: **********,***, и настоящ такъв: град Перник, кв. *** № ***  ДЪЛЖИ на цесионера АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п.к. 1527, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – Управители следните суми: 300.00 лв. главница; 25.40 лв. договорна лихва за периода от 18 ноември 2018 г. до 16 февруари 2019 г. г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 28.55 лв. за периода от 19 ноември 2018 г.  - датата на допускане на забава на погасителна вноска до 13 декември 2019 г.  - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА А.В.С., с ЕГН: **********,***, и настоящ такъв: град Перник, кв. *** № ***  ДА ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п.к. 1527, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – Управители сумата сумата в размер на 225,10 лева /двеста двадесет и пет лева и 10 ст./ - направени съдебно деловодни разноски.

 ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п.к. 1527, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – Управители  ДА ЗАПЛАТИ НА А.В.С., с ЕГН: **********,***, и настоящ такъв: град Перник, кв. *** № *** сумата сумата в размер на 160,59 лева /сто и шестдесет лева и 59 ст./ - направени съдебно деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 00487 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А