№ 1085
гр. Перник, 02.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Съдия:Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500638 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 133/29.06.2023 г., постановено по гр.д. № 901 по описа за 2022 г. на
Районен съд - Р. е признато за установено по предявените от „Топлофикация-София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
против ответника Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Дивля, ул. „Братя Миладинови“ №
38, че същата дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. София, 1229, общ. Връбница, жк. „Връбница – 1“, бл. 503, вх.
Г, ет. 2, ап. 58, аб. № 154648, инсталация **********, следните суми: 1201,82 лв. –
главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., 210,22 – лихва за периода от 15.09.2019 г. до 27.05.2022 г., както и законната
лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението –
14.06.2022 г., до изплащане на вземането, и Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Дивля, ул.
„Братя Миладинови“ № 38, е осъдена да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните
суми: 92,57 лв. – направени разноски в исковото производство и сумата 28,24 лв. –
направени разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № 711/2022 г. на РС-Р./,
съразмерно с уважената част на иска.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Н. Г. Б.,
ЕГН **********, чрез адв. К. С., срещу решението на Районен съд - Р., с което са уважени
предявените искове. В жалбата се твърди, че по делото липсват доказателства, че
ответницата е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имота за процесния
период, поради което неправилно районният съд е приел, че същата се явява задължено лице
за заплащане на разходите за топлинна енергия за процесния период. Излага се още, че за
1
уважаване на исковете ищцовото дружество следва да докаже и че ползвателят е изразил
съгласие за встъпване в договорни отношения с него, а предвидената в ОУ на дружеството
едностранна възможност за откриване на партида за топлоснабдените имоти е в
противоречие с действащото законодателство. Счита, че представените общи условия следва
да бъдат изключени от доказателствата по делото, тъй като потребителят не е заявил
писмено, че ги приема. Навеждат се доводи, че независимо че вземането за топлинна енергия
за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. е включено в общата фактура, погасителната давност
за задълженията за този период тече от датата, на която е дължимо плащането по издадените
фактури, а не от общата изравнителна фактура, поради което вземанията за този период се
явяват погасени по давност и в тази част предявените искове е следвало да бъдат
отхвърлени. Счита за неоснователна и претенцията на ищеца за заплащане на мораторна
лихва, тъй като с клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ е установен падеж за плащане на месечните
дължими суми за ТЕ в срок от датата на издаване на фактура за изминалия месец, а в чл. 33,
ал. 2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми
за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки в срок от датата на издаване на
фактурата. Сочи, че в конкретния случай от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства за изпращането, респ. получаването на процесните фактури от страна на
ответника, поради което същата не е изпаднала в забава за плащане на стойността на
топлинната енергия за процесния период. Възразява, че по делото не са представени
доказателства от ищеца и за датата на публикуването на месечните и общите фактури на
интернет страницата на дружеството. Предвид изложеното се моли решението да бъде
отменено в частта, с която предявените искове са уважени, и да бъде постановено друго, с
което да бъдат отхвърлени. Прави се искане за присъждане и на сторените разноски по
делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е съобразил
съдебната практика по този вид спорове и е постановил мотивирано и обосновано решение,
поради което моли да бъде оставено в сила в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноските за производството.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
изразил становище.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима (подадена против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Не е поискано от страните събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе с определение по чл. 267 ГПК.
2
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.11.2023 г. от 10,20 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3