№ 338
гр. Варна , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110201458 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Н. Б. Ж. против Наказателно постановление №112 от 22.03.21 г. ,
издадено от Зам. Кмета на Община - Варна, с което за нарушение на чл.15
ал.7, на основание чл. 178е от ЗДвП, на Н.Ж. е наложено наказание глоба в
размер на 50 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от
Закона срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е
приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата въззивниата страна оспорва фактическата обстановка и
твърди, че не било доказано авторството на нарушението, поради което моли
отмяна на НП. Твърди допуснати съществени процесуални нарушения –
АУАН не бил съставен в присъствието на двама свидетели, не е извършено
разследване на спорните обстоятелства, не било установено дали
нарушението е и виновно извършено. Не било описано конкретното място ,
на което е паркиран автомобила. Не било достатъчно мястото на паркиране да
е със статут на парк, или градина, а следвало в същото да има изграден парк
или градина. Алтернативно моли извършеното да се квалифицира като
маловажно по см. чл. 28 ЗАНН.
1
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. А., който поддържа жалбата по съществото на делото
изразява становище за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
становище по същество изразява в писмени бележки на М. Б. – редовно
упълномощен.
В хода на съденото производство съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 12.02.21г било установено,че въззивницата Ж. е паркирала
автомобила си в междублоково пространство на ул. „Н.Рилски“ срещу № 13.
На място нямало знак забраняващ паркирането, нямало табели, обозначаващи
парк, или градина, нямало ограждения, обозначаващи частна собственост.
Бил издаден фиш, който Ж. оспорила, поради което бил съставен АУАН,
подписан от един свидетел, предявен на нарушителя срещу подпис. Срещу
АУАН постъпило възражения, по повод на което ст. полицай Св. П. написал
становище, че мястото не било оградено, нито маркирано като частен имот, а
настилката под автомобила била разкаляна тревна площ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на св. Т. и П.,
които са непротиворечиви, логични и добросъвестни.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства –
АУАН, Фиш, заповед за компетентност, мед.документи
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
Правилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл.15(7) от ЗДвП е забранено преминаването и паркирането
на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в
2
населените места извън обозначените за това места. Нарушаването на тази
забрана е обявено от закона за наказуемо по чл.178е от ЗДвП. Безспорно
субект на нарушението е лицето, което го е извършило, но не е само то. Чл.
188 ал.1 от ЗДвП предвижда: “Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство“. Този въпрос е нормативно уреден и не е необходимо
изричното уведомяване на гражданите. Н. Ж. не е посочила друго лице, на
което да е предоставила автомобила си за управление. При тези
обстоятелства, в съответствие чл. 188 ал.1 от ЗДвП, правилно АНО е
ангажирал отговорността на собственика на превозното средство за
извършеното с него нарушение.
В случая, обаче, съдът намира, че Ж. е наказана за нарушение, което не е
безспорно доказано, че е виновно извършено. Видно от доказателствата по
делото, въпросното място не е било външно оформено като парк, или градина
и нее имало табели, които да обозначават парк, или градина. Поради това
няма как въззивницата Ж. да е знаела, че мястото, на което паркира, според
ОУП територия, обособена за парк, или градина. Поради това съставът на
нарушението не е осъществен от субективна страна.
Съдът намира, че нарушението не е доказано и от обективна страна, тъй
като не е достатъчно мястото да е територия, обособена за парк, или градина
според ОУП. Нормата на чл. 15 ал.7 от ЗДвП не сочи забрана за паркиране на
място, обособено за парк, или градина, а сочи забрана за паркиране в парк,
или градина. Поради това съдът споделя становището на защитата, че следва
да има парк или градина не само съгласно ОУП, но следва паркът и градината
реално да са изградени и да съществуват. Да, действително в много случаи
опитите да се поддържа градина са неуспешни именно поради това, че
гражданите паркират в нейната територия. В Този случай, обаче, това не е
доказано да е така. Липсват доказателства, че някога са правени опити за
затревяване и липсват доказателства за това, че тези опити не са успели
поради виновното поведение на гражданите, които паркират на това място.
Предвид горното, съдът намира, че деянието не осъществява състав на
нарушение по чл. 15 ал.7 от ЗДвП, тъй като не е извършено виновно.
3
Но ако това становище не бъде възприето, то фактът, че мястото не е
оформено като парк, или градина, следва да се приеме като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство и случаят да се квалифицира като
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като е с по- ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи от този род.
При провеждане на АНП са допуснати и съществени процесуални
нарушения, като нарушението не е описано от фактическа страна.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и от компетентен орган. АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това с нищо не ограничава правото на
защита и не е съществено процесуално нарушение. Нарушението не е
описано пълно и точно както от правна, правна , така и от фактическа страна.
Описано е от фактическа страна, че автомобилът е бил паркиран „извън
обозначените затова места“, а от правна страна е направен изводът, че е
паркиран в „паркове, градини и детски площадки“ . Поради това не става
ясно от фактическа страна къде е бил паркиран автомобилът и дали мястото е
било парк или градина. Не става ясно и от правна страна дали е наказана за
паркиране в парк парк, в градина, или на детска площадка.
Горното ограничава правото на защита, поради което е съществено
процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП. С оглед на това,
следва да бъде уважено искането на адв. А. за присъждане на разноските,
направени за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, същите възлизат на 360 лв. и следва
да бъде присъдено в полза на Н.Ж. в цялост.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №112 от 22.03.21 г. , издадено от Зам. Кмета
на Община - Варна, с което за нарушение на чл.15 ал.7, на основание чл. 178е от ЗДвП, на
Н.Ж. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на Н. Б. Ж. ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
4
срок от получаване на съобщението за изготвяне на решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5