№ 22234
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110119050 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. И.
Б., с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1724,52 лв. главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Бистрица“ № 7, вх. В, ет. 2, ап. 14, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 506,03 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 07.02.2025 г., сумата от 22,84 лв.- главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2022 г. до м.
05.2023 г., ведно със законната лихва от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от
7,38 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.02.2022 г. до 07.10.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.
14, находящ се в гр. София, ул. „Бистрица“ № 7, вх. В, ет. 2, като ответникът има качеството
на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
1
период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение
на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника С. Б..
В отговора са изложени съображения за неоснователност на предявените искове. Първо,
твърди се, ищецът не е доказал качеството на ответника на собственик или ползвател на
процесния имот. Второ по делото не са представени изравнителни сметки. Трето – не е
налице валидна облигационна връзка между страните по делото. На следващо място, прави
се възражение, че исковите суми са погасени по давност. Отправя се молба да не се допускат
ССчЕ и СТЕ, при съображения, че изследваните с тях факти са безспорни. Моли съда да
отхвърли предявените искове и да присъди разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не взема становище по исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в
сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.
Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на
купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.
1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2
одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
2
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
От приложенoто в електрофотографско копие на л. 50 - 55 по делото решение №
1295/22.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 5408/2015 г. по описа на САС (влязло в законна
сила на 10.04.2017 г.), се установява, че със същото решение е обявен за окончателен
сключеният на 10.12.2008 г. между Иван С.ов Б. – като продавач, починал и наследен от
Иванка Димитрова Б.а и Анна И.а Б.а и С. И. Б. – като купувач, предварителен договор за
продажба на 2/3 идеални части от апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. „Бистрица"
№ 7, ет. 2, вх. В, със застроена площ от 95 кв.м., заедно с прилежащото му таванско
помещение в тавана на третия етаж на сградата, достъпно през вход „В“. заедно с
припадащите се общи части на сградата и дворното място, в което е построена, за сумата от
7 000 лв., която е изплатена изцяло от купувача. С решението новият собственик е осъден да
заплати на САС дължимата се нотариална такса за прехвърляне на имота, местен данък в
полза на Столична Община, като същевременно е постановено и вписването на възбрана
върху имота до заплащането на дължимата сума.
От качеството на ответника на собственик на 2/3 части от имота произтича и
качеството му на клиент на ищцовото предприятие за посочения обем в съсобствеността –
2/3 части.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
3
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответната страна да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
методика по наредбата.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответната страна във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките
за процесния период.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца: ОФ от 30.06.2022 год., за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2021 год. – 30.04.2022 год., на стойност 1 205,84 лв., със срок за плащане 14.08.2022
год.; ОФ от 30.06.2023 год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2022 год. – 30.04.2023 год., на стойност 1 253,66 лв. със срок за плащане 14.08.2023
год., както и справка за изравняване след издадени фактури за услуга дялово разпределение
за периода от м.05.2021 год. до м.04.2022 год. на обща стойност 686,40 лв. (за доплащане) и
справка за изравняване след издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2022 г. до м.04.2023 г. на обща стойност 412,86 лв. (за доплащане).
По делото е представено и съобщение за извършени операции след издаване на
фактурите, при отчитане на разликата между фактурирана и реално консумирана топлинна
енергия. Видно от представения на л. 64 по делото документ, салдото за главницата за
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот в размер на 2255,08 лева за периода от
м.12.2021 г. до м.04.2024 г.
Третото лице – помагач представя и талон за отчет на уреди за дялово разпределение
за процесния адрес за отоплителен сезон 2022 – 2023 година, както и два броя констативни
протокола от 10.05.2022 г. и 28.05.2022 г., удостоверяващи неосигурен достъп до процесния
топлоснабден имот (първа и втора дата).
Следва да бъде разгледано инвокираното възражение за погасяване по давност на
исковите суми. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако
е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 02.04.2025 г. Три години назад от тази дата
02.04.2022 г. е последният погасен по давност месец, обективиращ вземания на ищеца срещу
ответната страна. Доколкото в настоящия случай исковата молба е депозирана на 02.04.2025
г., то всички суми, претендирани от ищеца за периода от м.05.2021 г. до м.03.2022 г.
включително са погасени по давност.
За определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните от издадените от
ищеца общи фактури, както и справка – операции след изравняване, съобщения за които са
приложени по делото, които съответстват на изравнителните сметки, издадени от третото-
лице помагач. От така направените аритметични сметки, и като съобрази непогасения по
давност период, касаещ всички вземания след м.03.2022 г. включително, следва, че общата
4
стойност на потребената, но незаплатена топлинна енергия за времето на исковия период
възлиза на сумата от 3354,23 лв. Ищецът доказа, че ответникът следва да отговаря за 2/3 от
дълговете на имота, поради което и сумата, която последният дължи е 2 236,15 лв. Ищецът
претендира по-малка сума, а именно 1724,52 лв., поради което искът му следва да бъде
изцяло уважен.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявената искова
претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, като с оглед
квотата на ответника в собствеността, вторият главен иск е доказан в размер на 15,22 лв.,
представляващи главница за услугата дялово разпределение, предоставена от трето лице –
помагач на ищеца. До този размер искът на дружеството следва да се уважи, а за разликата
над този размер до пълния предявен размер – като недоказан искът, следва да се отхвърли.
Следва да се отбележи, че доколкото тук исковият период е от м.07.2022 г. насетне, то
същият не е обхванат от погасителна давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за
отчетния период, считано от 15.08.2022 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по
реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия в размер на 1724,52 лв. за периода от 15.08.2022 г. до 07.02.2025
г. възлиза на сумата от 546,43 лв. Ищецът претендира едва 506,03 лв. от общото изчисление,
поради което акцесорната му претенция за мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия следва да се уважи изцяло.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
5
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда – 02.04.2025 г. и касаеща процесния период, поради
което в тази част акцесорната претенция за сумата от 7,38 лв., начислена за периода от
15.02.2022 г. до 07.02.2025 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни с оглед уважената,
респ. отхвърлена част от исковете.
Ответникът претендира разноски за адвокатски хонорар за оказана безплатна правна
помощ по реда на чл. 38 ЗА.
Ищецът претендира разноски, както следва: 120 лв. – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на 200 лева,
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НИПП.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски в общ размер на 317,88
лв.
За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред
съответната инстанция: – е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1–3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като – не е необходимо страната
да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна
помощ, ако то не бъде оспорено (така и Определение № 235/25.06.2020 г. по ч. т. д. №
1987/2019 г. на ВКС, II т. о.)
Според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа
(Наредбата) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до
1000 лева, възнаграждението са 400 лева. Тук следва да се отбележи, че съгласно
постановеното решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 определените с
Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в
правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с
тази Наредба. Все пак размерите, посочени в Наредбата представляват ориентира за съда,
който следва да определи размера на възнаграждението в хипотеза на чл. 38 ЗА.
На следващо място - съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете.
Ищецът изрично възразява за прекомерен размер на адвокатското възнаграждение,
но, според съда, това оспорване на разноските на ответната страна е неоснователно.
С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на
деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е
„съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С
изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не
съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да
познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата
на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е
уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява
отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката
е към сключване на договора. Съдът прилага опитните правила (така прието в Определение
№ 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на 4-то г.о. на ВКС).
С оглед предявените в условията на кумулативно и обективно съединяване искови
6
претенции, съдът прецени, че адвокатският хонорар на адв. Занев следва да бъде в размер на
800 лева, който не е прекомерен, а съобразен с броя предявени искове, фактическата и
правна сложност на спора, а и най-вече с пазара на труда на адвокатите за идентични дела,
още повече, че от тази сума с оглед отхвърлената част от иска, нему се дължи едва сумата от
5,49 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
суми: сумата от 1 724,52 лв. главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „Бистрица“ № 7, вх. В, ет. 2, ап. 14, за
периода от м.04.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 02.04.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 506,03 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2022
г. до 07.02.2025 г., сумата от 15,22 лв.- главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.07.2022 г. до м. 05.2023 г., ведно със законната лихва от
02.04.2025 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия периода от м.05.2021 г. до м.03.2022 г. включително като погасен по давност, както и
иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер от
15,22 лв. до пълния предявен размер от 22,84 лв., както и иска за сумата от 7,38 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.02.2022 г. до 07.10.2024 г.
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 318,88. – разноски,
сторени пред СРС с оглед уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Милчо
Александров Занев, ЕГН ********** от САК, сумата от 5,49 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника С. Б. в хода на
първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7