№ 600
гр. Бургас, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501783 по описа за 2021 година
Със съдебно решение № 260186 от 23.07.2021г.,постановено по гр.д.№852/2020г.по описа на
ПРС съдът е осъдил ответниците Т Ш Ф и Д Ф и двамата ирландски граждани,с
пълномощник адв.Н.Г.,да заплатят на „Поморие Мениджмънт 2“ЕООД с ЕИК-
*********,представлявано от управителя Владимир Добрев,като управител на ЕС на сграда
"Сигма",комплекс "Сънсет Ризорт" гр.Поморие,представляван от адв.Г. и адв.Н. всеки по
1304.42 лева-дължима сума за ремонт на покрива и покривните тераси,определена от ОС на
ЕС на сграда „Сигма“,проведено на 14.11.2017г.,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от датата на предявяване на иска-16.12.2020г.до окончателното
изплащане.Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и разноските по делото,както и
разноските в обезпечителното производство,при уважено от съда възражение на
ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба срещу решението от
ответниците Т Ш Ф и Д Ф,подадена чрез пълномощника им адв.Г..
Препис от въззивната жалба е връчен на ищеца,който чрез пълномощниците си адв.Г. и
адв.Н. е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.
Постъпила е въззивна жалба от „Поморие Мениджмънт 2“ЕООД с ЕИК-*********
,представлявано от управителя Владимир Добрев,като управител на ЕС на сграда
"Сигма",комплекс "Сънсет Ризорт" гр.Поморие,подадена чрез пълномощниците адв.Н. и
адв.Г. срещу решението на ПРС в частта за разноските.
В жалбата си въззивникът-ищец излага оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение в частта,с която са му присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в тяхната цялост,а същите са намалени при уважено
възражение за прекомерността им ,направено от ответниците. Посочва се,че процесуалният
им представител е направил възражение за прекомерност само на адвокатското
1
възнаграждение в обезпечителното производство,а съдът се е произнесъл и по отношение на
исковото производство.Изложени са твърдения,че възнаграждението и в двете производства
не е прекомерно.Моли се за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в
пълния им размер.Претендират се разноски във въззивното производство.Няма
доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчена на ответниците чрез пълномощника им
адв.Г.,като в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
В жалбата си въззивниците-ответници оспорват постановеното съдебно решение,като
излагат подробни фактически и правни съображения.Посочват,че са направили възражение
по смисъла на чл.95 ЗЗД,което е останало необсъдено от съда –не е взет предвид фактът,че
съгласно решението по т.4 на ОСЕС от 14.11.2017г.е създаден фонд „Ремонт и
обновяване“,като е определен размер на вноските,срокове и условия за плащането
им.Вноските е следвало да се заплатят еднократно до края на м.декември 2017г.по банков
път,по специално открита банкова сметка със специално предназначение,която е следвало да
се открие на името на управителя на ЕС съгласно разпоредбата на чл.50 ал.3 ЗУЕС. Твърди
се,че ищецът не е представил доказателства за открита специална банкова сметка,поради
което ответникът счита,че задължението не е изискуемо все още,поради забава на
кредитора,изразяваща се в бездействие в оказване на необходимото с оглед
изпълнението.Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището,че откриването
на сметка със специално предназначение е съществено и важно за собствениците,гарантира
се извършването на допълнителен контрол при разпореждане с натрупаните средства.Моли
за отмяна на решението на ПРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с
което искът да се отхвърли.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
Препис от въззивната жалба на ответниците е връчен на ищеца,като в
законоустановения срок е постъпил по делото писмен отговор.В депозирания писмен
отговор се оспорва въззивната жалба като неоснователна.Излагат се подробни правни и
фактически доводи в подкрепа на становището ,че управителят е изпълнил законните
изисквания – открил е банкова сметка на свое име,съобразно изискванията на чл.50 ал.3
ЗУЕС,за което са представени доказателства.Оспорва се тезата,че банката следва да
упражнява допълнителен контрол за разходването на събраните по сметката средства,като се
сочи,че то няма опора в законовите норми.Разпореждането с набраните средства от фонда се
извършва от управителя ,а той носи отговорност за това разходване пред органите на
ЕС.Посочва се,че ответниците са уведомени чрез процесуалния си представител за
банковата сметка,по която следва да извършат плащане на дължимата вноска,канени са чрез
електронни писма и от предходния управител,но не са платили.Отправеното до БОС искане
е решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивниците-ответници редовно уведомени,не се
явяват.Представляват се от адв.Г.,която поддържа въззивната жалба,оспорва въззивната
жалба на ищеца,не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззивникът-ищец Етажна собственост на сграда „Сигма“ в
комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие,редовно уведомен,се представлява от адв.Г. и
адв.Н.,които оспорват въззивната жалба на ответниците,поддържат въззивната жалба на
ищеца и не сочат нови доказателства.Претендират разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивните жалби БОС намери следното:
Ищецът ЕС на сграда „Сигма“ в комплекс „Сънсет Ризорт“ гр.Поморие,представляван
от управителя „Поморие мениджмънт 2“ЕООД е предявил пред ПРС срещу ответниците Т
Ш Ф и Д Ф осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал.1 т.9 ЗУЕС,с който е поискал съдът
да осъди ответниците да му заплатят всеки по 1304.42 лева-дължима сума за ремонт на
покрива и покривните тераси,определена от ОС на ЕС на сграда „Сигма“,проведено на
2
14.11.2017г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на
иска-16.12.2020г.до окончателното изплащане.Претендирано е и заплащане на
разноските,които ищецът е направил в исковото и обезпечителното производства.
В исковата молба са посочени обстоятелствата, от които произтича
претендираното право, а именно: качеството на етажни собственици на двамата ответници,
които притежават в равни квоти собствеността върху апартамент № 10, находящ се в сграда
С, етаж 1 в комплекс "Сънсет Ризорт"; взето решение на проведено на 14.11.2017 г. ОС на
ЕС за извършване на необходим ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, в
която се намира апартаментът на ответниците; определяне на припадащата се на
ответниците дължима сума съобразно площта на апартамента им, а именно сумата в размер
на по 1304.42 лева за всеки от ответниците съобразно квотите им в съсобствеността ;
потвърждаване на взетото решение на ОС на ЕС с влезли в сила съдебни решения,
постановени по искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС; твърди се,че падежът на
задължението е настъпил на 22.09.2020г.,тъй като към този момент са влезли в сила
определенията,с които са отменени наложените обезпечения чрез спиране на изпълнението
на решението на ОСЕС от 14.11.2017г.; твърди се,че са били отправяни многократно покани
до ответниците за плащане на дължимата сума ,но те не са изпълнили задължението си. В
подкрепа на изложените твърдения са ангажирани писмени доказателства.
С отговора по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител е
оспорила предявеният иск като недопустим – предявен от лице, което не разполага с
представителна власт спрямо представляваната ЕС, както и като неоснователен. Възразява,
че задължението за заплащане на процесната сума не е станало изискуемо, тъй като ищецът
не е предоставил сметка, по която да се преведат парите, номер на сметка не е посочен и в
исковота молба.
По повод възражението, отправено от ответника, с правно основание чл. 95 от
ЗЗД, за забава на кредитора, ищецът е депозирал писмено становище по делото, в което
посочва, че начините на плащане на дължимите такси за фонд ремонт и обновяване са
следните: в брой, в касата на Етажната собственост на адрес: град Поморие, к. с. Сънсет
ризорт в град Поморие, ул. Княз Борис 1, № 219 или по банков път по посочени две банкови
сметки, открити в Райфайзенбанк АД, и двете с титуляр "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, в
качеството му на управител на ЕС.
Ответниците не са оспорили горните твърдения, а обосновават отказа си за
плащане на претендираната сума с това, че посочената банкова сметка е с титуляр "Поморие
Мениджмънт 2" ЕООД и не отговаря на изискването на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС да
представлява сметка със специално предназначение.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил предявените срещу
двамата ответници искове,уважено е и искането на ищеца за присъждане на
разноските,направени в исковото и обезпечителното производства.ПРС е уважил
възражението на ответниците за прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения.
3
БОС намери за неоснователни оплакванията на въззивника-ищец за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение в частта,с която са му присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в в намален размер в резултат на уважено възражение за
прекомерността им,направено от ответниците. Неоснователен е доводът,че процесуалният
представител на ответниците е направил възражение за прекомерност само на адвокатското
възнаграждение в обезпечителното производство,а съдът се е произнесъл и по отношение на
исковото производство.В становището на адв.Г.,с вх.№261798 от 15.06.2021г.,последният
абзац се съдържа ясно формулирано „..възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение,както за настоящото,така и за обезпечителното
производство,предвид обстоятелството,че настоящото дело не се отличава с фактическа и
правна сложност.“. Въззивната инстанция споделя изцяло становището на ПРС,че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност,като правилно и законосъобразно възражението
за прекомерност на адвокатските възнаграждения в исковото и обезпечителното
производства са уважени и разноските редуцирани в присъдения от ПРС размер.
Основателно е оплакването на въззивниците-ответници,че ПРС не се е произнесъл
по отправеното още с отговора на исковата молба възражение по чл. 95 от ЗЗД за забава на
кредитора, поради това, че последният не бил изпълнил задължението си да открие банкова
сметка със специално предназначение.В съдебното решение са обсъдени събраните
доказателства относно отправянето на покана до ответниците за заплащане на задължението
им,възможностите да заплатят сумата по сметките на управителя „Поморие мениджмънт
2“ЕООД,но не е даден отговор на конкретното възражение.
По така направеното възражение за забава на кредитора, въззивният съд намира
следното.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС предвижда, че средствата във фонд "Ремонт
и обновяване" се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името
на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението. В случая, по
делото е безспорно установено, че банкова сметка за набиране на дължимите суми за
попълване на посочения фонд е открита и неин титуляр е управителя на ЕС. В закона липсва
друга уредба относно режима, под който се намира тази банкова сметка, няма уредба и
относно реда, по който титулярът може да се разпорежда със средствата по нея. Ето защо
въззивният съд не споделя доводите на ответниците, че тази сметка е под някакъв
особен,специален режим, който дава възможност на отделните етажни собственици пряко да
контролират операциите със същата. При липса на изрична законодателна уредба, следва да
се приеме, че право на разпореждане със средствата по тази сметка има нейния титуляр,
който в случая е този, който и законът визира, а именно управителят на ЕС.
Не може да бъде споделено становището на ответниците, че имат право да откажат
да изпълнят задължението си за плащане на претендираната вноска за фонд „Ремонт и
обновление“ по аргумент, че плащането по тази сметка би било ненадлежно или поради
съществуваща хипотетична опасност управителя на ЕС да злоупотреби с разходването на
4
натрупаните средства. Следва да се спомене, че на етажните собственици са предоставени
различни правни средства за защита на интересите им, включително и в хипотеза на
осъществено от управителя на ЕС противоправно поведение или неоснователно
изразходване на средствата от ЕС. По гореизложените съображения БОС намери,че
възражението за забава на кредитора е неоснователно. Правилен и обоснован е изводът на
ПРС,че задължението за заплащане на процесната сума е възникнало по силата на взетото
решение на ОС на ЕС, същото е станало изискуемо ,на ответниците са изпратени и покани
на електронна поща,с които са уведомени,че следва да заплатят дължимите от тях суми.
Водим от горните мотиви,въззивният съд достигна до извод,че решението на ПРС
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно,законосъобразно и обосновано.
Разноски по въззивното производство са претендирани само от въззивника-
ищец,но тъй като въззивната му жалба е оставена без уважение,съдът не му присъжда
разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260186 от 23.07.2021г.,постановено по гр.д.
№852/2020г.по описа на ПРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5