РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. П., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101670 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подаденa от „ВиК” ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. П., ул. „Оборище“ № 6, ЕИК: *********, представлявано от
управителя И.Т.Х., чрез пълномощника юрисконсулт Г. Л. Г., с адрес гр.П., ул.Оборище № 6,
срещу „Белатур“ АД, ЕИК: ********* с адрес гр. П., ул. „Цар Борис III“ № 21.
Ищецът твърди, че в периодите 17.05.2024 г. – 12.06.2024 г. и 31.12.2021 г. –
27.06.2024 г. се е намирал в облигационно правоотношение с ответното дружество, по
силата на което му е доставил вода за водоснабдени имоти, находящи се в гр. П., с абонатен
№ **********, като потребеното количество вода било отчетено с водомер № 20101021219
и водомер № 20101121989. Заявява, че общата стойност на доставената вода възлиза на
сумата от 10 348,80 лв., която не е била заплатена.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на „Белатур“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „Цар Борис III“ № 21, че дължи на „ВиК“ ЕООД гр. П., с ЕИК: *********, следните
вземания: 10 348,80 /десет хиляди триста четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки/
лева, общ размер на неизплатена сума за предоставени водоснабдителни и канализационни
услуги за периода от 17.05.2024 г. – 12.06.2024 г., отчетено с водомер № 20101021219;
31.12.2021 г. – 27.06.2024 г. отчетено с водомер № 20101121989, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2024 г. до
окончателното й заплащане.
Ответната страна депозира отговор в законоустановения срок, с който признава
дължимостта на сумата от 1 599,36 лева, посочена във фактура № 2182006/26.06.2024 г.,
изчислена съгласно показанията на водомер с № 20101021219, инсталиран в Хотел
„България“ гр. П., но оспорва описаната във фактура № 2183028/30.06.2024 г. сума, като
сочи, че ресторант „Сондата“ не е собственост на дружеството. Посочва, че не е налице
реално доставяне на питейна вода, тъй като ищцовото дружество не е собственик на
„Външен водопровод за таверна „Свети Иван“ /предишно наименование на ресторант
„Сондата“/, намиращ се в местността „Иваник“ в землището на гр. П.. Прави възражения за
липсата на валидно облигационно правоотношение между двете дружества, касаещо обект
1
ресторант „Сондата“, възразява, че ответното дружество не е собственик или ползвател на
посочения обект, че така претендираните услуги не са извършени, реално не е доставена
питейна вода, прави възражение, че ищцовото дружество не е собственик на „Външен
водопровод за таверна „Свети Иван“ в местността „Иваник“, както и възражение за
погасяване по давност на част от претендираните суми.
В проведеното съдебно заседание страните се представляват от процесуални
представители, които поддържат, респ. молят да бъдат отхвърлени предявените искове.
В хода на производството по делото са ангажирани писмени и гласни
доказателства.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства , приема за
установено следното от фактическа страна:
От представените писмени документи – фактура № ********** от 26.06.2024 г. се
установява, че на ответното дружество „Белатур“ АД, с абонатен номер ********** е
начислена сума в размер на 1 599,36 лева, за консумирана и незаплатена питейна вода в
периода 17.05.2024 г. – 12.06.2024 г., а от фактура № ********** от 30.06.2024 г. е видно, че
на дружеството за обект ресторант „Сондата“ е начислена сума в размер на 8 749,44 лева, за
консумирана и незаплатена питейна вода за периода от 31.12.2021 г. од 27.06.2024 г.
За същите задължения е приложена справка за неплатени задължения /л.7 от делото/.
Като доказателства по делото са приобщени и изисканите от трето неучастващо лице
по делото документи, а именно: удостоверение за търпимост с изх. № 27/17.04.2007 г. на Гл.
архитект на Община П., Служебна бележка от ПК „Струмешница“ гр. П. от 20.02.2006 г.,
удостоверение с изх. № 16/07.04.2011 г. на ПК „Струмешница“ гр. П., Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 133, том III, дело № 801/1996 г., Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 161, том II, дело № 554/1994 г., Договор за
покупко-продажба от 27.08.2007 г.
Приети по делото са и представените от ищцовата страна - изпълнителен лист № 593
от 29.09.2023 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение № 619 от 16.08.2023 г.
издадени по Ч.Гр.д. № 1091/2023 г. по описа на РС-П., фактура № ********** от 31.08.2020
г., фактура № ********** от 30.09.2020 г., фактура № ********** от 31.10.2020 г., фактура
№ ********** от 30.11.2020 г., фактура № ********** от 31.12.2021 г., снимка на водомер,
разписка за платени задължения № 2412582, разписка за платени задължения № 2619743,
разписка за платени задължения № 2806428 и разписка за платени задължения № 2901902.
В качеството на свидетели са разпитани лицата П. Й. и Г.П..
Свидетелят Й. /служител на ищцовото дружество/ посочва, че работи като инкасатор
и от 2024 г. отговаря за района, в който се намира ресторант „Сондата“. Сочи, че той е
установил разликата и е отчел процесната фактура. Излага твърдения, че достъп до
водомера винаги има, тъй като същият се намира във водомерна шахта извън обекта, като
същата в системата на ищцовото дружество се води на името на „Белатур“. Заявява, че
когато извършил проверката, при която била установена тази разлика, видял служител, който
носил помпа за ремонт, тъй като по принцип си ползвали тяхна сондажна вода. Излага
твърдения, че кранът бил пуснат и водомерът работел, а когато се ползвала сондажна вода,
кранът не е пуснат.
Свидетелят Г.П., посочва, че работи в ответното дружество като шофьор-снабдител.
Посочва, че собственик на ресторант „Сондата“ е фирма „Ван Петрол Груп“ и знае тази
информация от 2001 г. когато постъпил на работа в обувна фабрика „Браво“ АД. Заявява, че
собственикът на „Белатур“ и „Ван Петрол Груп“ е един и същ човек, но управителите на
фирмите са различни. Посочва, че фирма „Белатур“ никога не е имала нищо с ресторант
„Сондата“.
От приложеното ч.гр.д.№1244/2024г. на РС–П. е видно, че за претендираните суми
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 812 от 08.08.2024 г.,
срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното:
С оглед депозираното възражение по предхождащото заповедно производство, съдът
намира, че предявения установителен иск е процесуално допустим за разглеждане по
2
настоящия ред.
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с
предмет доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода през сочения от него период
от време, респективно, че ответникът е потребител (собственик или ползвател на
водоснабдения имот) на услугите за посочените в исковата молба обекти.
Предвид изложеното в писмения отговор на исковата молба признание на ответната
страна за дължимостта на сумата в размер на 1599,36 лева, посочена във фактура №
2082006/26.06.2024 г., която сума е изчислена съгласно показанията на водомер с №
20101021219, инсталиран в хотел „България“ гр. П., съдът намира предявения иск в тази
част за основателен и доказан, поради което и същият следва да бъде уважен. Следва да се
присъди и законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 06.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
Спорна по делото е дължимата по фактура № ********** от 30.06.2024 г. сума в
размер на 8 749,44 лева, за незаплатена вода в периода 31.12.2021 г. до 27.06.2024 г. за обект
ресторант „Сондата“.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от
това, дали ответникът притежава качество на „потребител“ на „В и К“ услуги по смисъла
на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ).
За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател
на имота, за който се предоставят съответните водоснабдителни услуги. По делото обаче не
са събрани доказателства въз основа на които да се приеме, че ответникът в процеса е
собственик на /водоснабден/ имот или че в негова полза е учредено вещно право на
ползване.
Още с доклада по делото, посоченото обстоятелство е разпределено от съда в
доказателствена тежест на ищцовото дружество.
От ангажираните по делото писмени доказателства не може да се направи обоснован
извод, че ответното дружество е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот,
респ. че има качеството на потребител на „ВиК“ услуги за същата вещ.
В тази връзка следва се посочи, че приложените към исковата молба фактури
издадени на името на „Белатур“ АД за задължения към "Водоснабдяване и канализация"
ЕООД – П., не легитимират ответника като носител на вещни права върху обекта, за който се
претендира вземането - ресторант „Сондата“. Други доказателства в тази насока не са
ангажирани от ищцовото дружество, въпреки дадените му изрични указания от съда с
доклада по делото. Следователно не може да се приеме от наличните доказателствени
материали, че ответното дружество е собственик или ползвател на процесния водоснабден
обект – ресторант „Сондата“, респ. и потребител на доставените В и К услуги за него.
От приобщените по делото изискани документи от трето неучастващо по делото лице
„Ван Петрол Груп“, се установява, че с нотариален акт № 133, том III, дело № 801/1996 г. на
П.кия районен съдия, на 26.07.1996 г. „Финансова къща Ванеса“ ЕООД продава на „Ван
Петрол Груп“ АД следния недвижим имот: дворно място с обща площ 3 167,70 кв.м, ведно с
изградения в същия парцел търговски обект „Ресторант Сондата“.
Видно от служебна бележка от 20.02.2006 г. издадена от Председателя на ПК
„Струмешница“ гр. П., ръководството на кооперацията издава същата на управителя на „Ван
Петрол Груп“ АД в уверение на това, че кооперацията е построила водопровода и елпровода
от гр. П. до обект „Сондата“ и след продажбата на обекта те стават собственост на „Ван
Петрол Груп“ АД.
Също е за отбелязване, че обстоятелство на чие име се води конкретна партида, не е
достатъчно да се приеме, че титулярът на партидата има качеството на потребител на В и К
услуги по смисъл на закона, ако не се установи лицето да е собственик или ползвател на
конкретния имот.
С оглед на гореизложеното, искът за сумата от 8 749,44 лева дължима по фактура №
********** от 30.06.2024 г. се явява недоказан по основание и размер и като такъв ще се
отхвърли.
3
Предвид изложеното съдът не дължи произнасяне по останалите възражения
наведени в отговора на исковата молба.
По разноските:
При този изход на делото и на двете страни се дължат разноски.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.4 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се включват в
предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват законна последица от
уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл.422 ГПК, следва
да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество претендираните разноски в заповедното
производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които
съгласно уважената част на иска възлизат в размер на 31,99 лева. На същото основание
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сторените разноски в
настоящето производство за заплатена държавна такса, която съгласно уважената част на
иска възлиза на сума в размер на 31,99 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответната страна сторените от последната разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, които съгласно отхвърлената част на иска възлизат на сумата от 1 099,09
лева.
Касателно наведеното възражение за прекомерност в писмената защита, депозирана
от ищеца:
Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение може да
бъде направено най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция.
В настоящия случай ищецът е разполагал с възможността да направи възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника до края
на откритото съдебно заседание, проведено на 19.03.2025 г. пред първоинстанционния съд,
за което е бил редовно призован и е имал процесуален представител, като до приключване
на заседанието по делото от името на ищеца не е направено възражение за прекомерност по
искането на ответника за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при
съобразяване на минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Следователно, преценката за прекомерност с оглед на действителната фактическа и правна
сложност на делото, осъществявана от съда по чл. 78, ал. 5 от ГПК, се предшества от
своевременно искане на насрещната страна. Искането за намаляване/възражението за
прекомерност предполага запознаване с претенцията за разноски, която следва да e
обективирана в списък по чл. 80 от ГПК. Предназначението на списъка е не само да се
улесни съда при изчисляването на разноските, но и да се внесе яснота за насрещната страна
относно вида и размера на претендираните разноски. Но срокът за представяне на списъка е
ограничен - до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Така според
т. 11 от ТР 6/2012 г. по т. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80
ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
4
разглеждането на делото пред съответната инстанция. За съда не съществува задължение да
указва на страните за наличието на правото по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Искането може да бъде
заявено и устно в открито съдебно заседание, като крайният срок следва да се определи
съобразно срока за депозиране на списъка. В този смисъл, упражняването на правото да се
иска намаление на адвокатското възнаграждение, следва да се счита за ограничено до
приключване на устните състезания в съответната инстанция. В конкретния случай от името
на ищеца за първи път се прави възражение за прекомерност едва в представената писмена
защита на 25.03.2025 г., която е след приключване на устните състезания на 19.03.2025 г. За
ищеца е съществувала процесуалната възможност да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на ответника в откритото
съдебно заседание на 19.03.2025 г., когато е бил представен списъка по чл. 80 от ГПК от
ответника, но това не е било направено. Нещо повече – съдът е предоставил възможност в
ОСЗ процесуалният представител на ищеца да се запознае с представения от ответната
страна списък с разноски по чл. 80 ГПК, като процесуалния представител на ищцовата
страна не е изразил становище по представения списък за разноски. Следователно с
писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане
на разноски, съответно за техния размер, вкл. за навеждане на възражение за прекомерност.
С оглед посоченото искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК е преклудирано и не следва да бъде
прието.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БЕЛАТУР“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Цар Борис III“ № 21, че дължи
на „ВиК“ ЕООД гр. П., с ЕИК: *********, сумата от 1 599,36 (хиляда петстотин деветдесет
и девет лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща неизплатена сума за
предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 17.05.2024 г. –
12.06.2024 г., отчетено с водомер № 20101021219, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2024 г. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 599,36 лева до претендираната сума от
10 348,80 (десет хиляди триста четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН/НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „БЕЛАТУР“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „Цар Борис III“ № 21, да заплати на „ВиК” ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Оборище“ № 6, ЕИК: *********, представлявано от управителя
И.Т.Х., чрез пълномощника юрисконсулт Г. Л. К., с адрес гр.П., ул.Оборище № 6, сумата от
31,99 (тридесет и един лева и деветдесет и девет стотинки) лева, представляваща сторени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1244/2024 г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА „БЕЛАТУР“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „Цар Борис III“ № 21, да заплати на „ВиК” ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Оборище“ № 6, ЕИК: *********, представлявано от управителя
И.Т.Х., чрез пълномощника юрисконсулт Г. Л. К., 31,99 (тридесет и един лева и деветдесет и
девет стотинки) лева, представляваща сторени разноски в настоящето производство.
ОСЪЖДА „ВиК” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Оборище“
№ 6, ЕИК: *********, представлявано от управителя И.Т.Х., чрез пълномощника
юрисконсулт Г. Л. К., да заплати на „БЕЛАТУР“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Цар Борис III“ № 21, сумата от 1 099,09 (хиляда деветдесет и
девет лева и девет стотинки) лева, представляваща сторени разноски в настоящето
производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6